“Плодът на праведния е дърво на живот”.

Резултатите на истинското възпитание

Свещената история ни дава много нагледни илюстрации за резултатите от истинското възпитание. Представя ни много благородни примери на хора, чиито характери са били оформени под Божественото ръководство; мъже, чийто живот е бил за благословение на техните съчовеци и които са живяли в света като представители на Бога. Между тях са Йосиф и Даниил, Мойсей, Елисей и Павел – най-великите държавници, най-мъдрият законодател, един от най-верните реформатори и най-знаменитият учител, познат в този свят с изключение на Този, Който говореше така, както никой друг не е говорил.

Йосиф

Още в ранните години на своя живот, тъкмо когато преминаваха от юношество към пълна възраст, Йосиф и Даниил бяха отделени от домовете си и отведени като пленници в езически страни. Особено Йосиф бе подложен на изкушения, които му предлагаха богати възможности за спечелване на богатства. В бащиния си дом той беше нежно обичано дете; в дома на Петефрий – роб, а после довереник и другар; делови човек, възпитан чрез учение, наблюдение и контакти с хората; в затвора на фараона – държавен затворник, осъден несправедливо, без надежда за оправдание или изгледи за освобождение; при една голяма криза бе повикан за водач на народа – това го направи способен да запази своята праведност.

Опасности при благоденствие

Никой не може да стои нависоко без опасност. Както бурята, която не поврежда малкото полско цвете, но изкоренява израсналото на върха на планината дърво, така и ужасните изкушения не докосват нискостоящите в живота, а се нахвърлят върху стоящите на високите места на успех и почести. Йосиф обаче понасяше изпитанията еднакво както при неуспех, така и в благополучие. Проявяваше една и съща вярност както в палата на фараона, така и в затворническата килия.

Ранните години на Йосиф

В детинството си Йосиф бе научен да обича Бога и да се бои от Него. Често пъти в шатъра на баща си под сирийските звезди той бе чувал историята за нощното видение във Ветил, за стълбата от небето до земята и слизащите и изкачващите се ангели, за Онзи, Който се откри на Яков от престола горе. Разказвана му бе и историята за борбата край Явок, когато, отхвърляйки подхранвани грехове, Яков излезе победител и получи титлата “княз Божий”.
Като момче Йосиф бе овчарче и пасеше стадата на баща си. Неговият чист и прост живот благоприятстваше за развитието както на физическите, така и на умствените му сили. Чрез общуване с Бога посредством природата и изучаването на великите истини, които се предаваха от баща на син, той бе придобил здрав разум и твърдост в отстояване на принципите си.

Кризата

В кризата на своя живот, когато предприемаше онова ужасно пътуване от дома на своето детство в Ханаан до робството, което го очакваше в Египет, поглеждайки за последен път хълмовете, що скриваха шатрите на близките му, Йосиф си спомни за Бога на баща си. Спомни си за уроците, на които го бе учил баща му, и цялата му душа бе обхваната от желанието да остане верен – винаги да постъпва като поданик на небесния Цар.

Обучен за служба

В своя горчив живот на чужденец и роб, сред гледки и гласове на порочност и примамки към езическо поклонение, заобиколен от цялата привлекателност на богатството, културата и помпозността на царския двор, Йосиф остана твърд на решението си. Той бе научил урока да се покорява на дълга си. Верността във всяко житейско положение – от най-низкото до най-високото, го обучи за най-висша служба.
По времето, когато бе извикан в двореца на фараона, Египет бе най-великата държава на земята. По цивилизованост, изкуство и наука тя нямаше съперник. През периоди на най-големи трудности и опасности, Йосиф управляваше делата на царството и това той вършеше така, че спечели доверието на царя и народа. Фараонът го постави “господар на дома си и управител на всички си имот, за да връзва първенците му по волята си и да поучава старейшините му” (Пс. 105:21, 22).
Боговдъхновеното слово ни открива тайната на Йосифовия живот. С думи, притежаващи божествена мощ и красота, произнасяйки благословение над децата си, Яков каза следното за своя най-любим син:

Тайната на Йосифовото величие

“Йосиф е плодоносна вейка,
плодоносна вейка край извор;
клончетата й се простират по стената.
Стрелците го огорчиха и стреляха по него, и преследваха го;
но лъкът му запази якостта си
и мишците на ръцете му се укрепиха
чрез ръцете на Силния Яковов…
Чрез Бога на Отца ти…, Който ще те благославя
с небесни благословения отгоре,
с благословения на бездната, която лежи отдолу…
Благословенията на отца ти превишаваха
благословенията на праотците ми
до високите върхове на вечните планини;
те ще бъдат на Йосифовата глава
и на темето на превъзходния между братята си” (Бит. 49:22-26).
Котвата на Йосиф беше вярност към Бога и вяра в Невидимия. В това се криеше тайната на неговата сила.
“И мишците на ръцете му се укрепиха
чрез ръцете на Силния Яковов.”

Даниил; опасности във Вавилон

Положението на Даниил и неговите другари през първите им младежки години във Вавилон, е било явно по-благоприятно от това на Йосиф в началото от живота му в Египет. Но и техният характер бе подложен на изпитания, които едва ли са били по-леки. От еврейските им домове със сравнително проста обстановка тези младежи от царско потекло бяха преместени в най-великолепния град, в двореца на най-великия монарх и бяха отделени, за да бъдат обучени за специална служба на царя. Силни бяха изкушенията, които ги заобикаляха в онзи покварен и луксозен дворец. Фактът, че те, поклонниците на Йехова бяха пленници във Вавилон, че съдовете на Божия дом бяха поставени в храма на вавилонските богове и че самият израилски цар беше пленник на вавилонците, се цитираше самохвално от победителите като доказателство, че тяхната религия и обичаи превъзхождат еврейските. Но точно при тези обстоятелства, чрез униженията, които Израил си докара поради отклонението си от Йехова, Бог доказа на Вавилон Своето превъзходство, светостта на Своите изисквания и сигурните резултати от послушанието. Това свидетелство Той даде, както единствено би могло да се даде, чрез останалите твърди във верността си.

Изпитване на характера

В началото на кариерата им, за Даниил и неговите другари настъпи решително изпитание. Нареждането да им се дава храна от царската трапеза беше израз на благоволението на царя към тях и на грижата му за тяхното здраве. Но тя бе посветена на идолопоклонство, тъй като част от нея се жертваше на идоли. Споделяйки царското изобилие, за младежите можеше да се сметне, че се присъединяват към почитта на фалшивите богове. В такова поклонение верността към Йехова им забраняваше да участват, нито пък смееха да рискуват да се подадат на изтощаващото въздействие на лукса и разточителството върху физическото, умственото и духовното развитие.
Даниил и другарите му бяха вярно наставени в принципите на Божието слово. Те се бяха научили да жертват земното заради небесното и да се стремят към най-висшето благо. И получиха награда за това. Навиците им на въздържание, както и чувството на отговорност като Божии представители, допринесоха за най-благородното развитие на тялото, ума и душата. В края на обучението им, когато за почетните постове в царството бяха изпитани заедно с други кандидати, между всички тях не се намери подобен на Даниила, Анания, Мисаила и Азария” (Даниил 1:19).

Първи измежду учениците

В двореца на Вавилон бяха събрани представители от всички страни, мъже с най-големи таланти, надарени с богати природни дарби и с най-висшата култура, която можеше да даде този свят. Въпреки това всред всички тях нямаше съперник на еврейските пленници. По физическа сила и красота, по умствени способности и литературни познания те бяха ненадминати. “И във всяко дело, което изискваше мъдрост и проумяване, което царят ги попита, намери ги десет пъти по-добри от всичките врачове и вражари, които бяха в цялото му царство” (Даниил 1:20).

Ненадминат държавник

Непоклатим във вярност към Бога и в самообладание, Даниил със своето благородство и учтиво, почтително отношение спечели в своята младост “благоволение и милост” пред езическия офицер, на чието подчинение бе. Тези черти характеризираха целия му живот после. Той бързо се издигна до положението на пръв министър в царството. През времето на царуването на няколко последователни монарси, пропадането на Вавилон и издигането на едно съперническо царство мъдростта и държавничеството на Даниил, неговият тъй съвършен такт, учтивост и истинска доброта на сърцето, съчетани с твърдо придържане към принципите бяха такива, че дори и враговете му биваха заставяни да признаят, че “не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той бе верен” (Даниил 6:4).

Божи посланик

Докато Даниил се държеше за Бога с непоклатима вяра духът на пророческата сила дойде над него. Хората изразиха почитта си към него, като му възложиха отговорностите на двореца и тайните на царството. От друга страна Бог го почете, като го направи Свой посланик и го научи да чете тайните на бъдещите векове. Езически монарси, чрез общуването си с небесния представител, бяха принудени да признаят Бога на Даниил. “Наистина, каза Навуходоносор, вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете и откривател на тайни…” А Дарий, в своето възвание “до всички племена, народи, и езици, които живеят по целия свят”, възвеличи “Данииловия Бог” като живия Бог, Който е утвърден до века и Неговото царство е царство, което няма да се наруши”, Той избавя и отървава и върши… чудеса на небесата и на земята” (Даниил 2:47, 6:25-27).
Чрез мъдростта и справедливостта, чрез чистотата и благостта си, проявена в ежедневния си живот, чрез предаността си към интересите на народа (и то езически) Йосиф и Даниил останаха верни на принципите, на които бяха поучавани в младините си, верни на Този, Чийто представители бяха. Тези мъже бяха почитани от целия народ, както в Египет, така и във Вавилон. И езическият народ, както и всички народи, с които те бяха в контакт, виждаха в тях илюстрация за добротата и благотворителността на Бога, илюстрация за любовта на Христос.

Благородно доживотно дело

Какво само бе делото на живота на тези благородни евреи! Когато се сбогуваха с дома на своето детство не бяха и сънували дори за високото предназначение, което ги очакваше! Верни и твърди, те се поддаваха на Божието ръководство, за да осъществи Бог чрез тях Своето намерение.
Истините, открити чрез тези мъже, Бог желае да се откриват и чрез младежите на днешното време. Историята на Йосиф и Даниил е илюстрация на онова, което Той ще направи за хората, що Му отдават себе си и с цялото си сърце се стремят към осъществяването на Неговото намерение.

Най-голямата нужда на света

Най-голямата нужда на света е нуждата от хора, хора, които не ще могат да бъдат купени или продадени; хора, които са верни и честни до дълбините на душата си; хора, чиято съвест е така вярна на дълга, както стрелката към полюса; хора, които ще застанат за правото, дори и небесата да паднат.

Самодисциплина

Но такъв характер не е резултат на случая; не се дължи на специални благоволения или дарования на Провидението. Благородният характер е резултат на самодисциплина, на подчиняване по-низшето естество на по-висшето, на предаване на личното аз в служба на Бога и на човека с любов.
На младежите трябва да се внуши истината, че дарбите, които притежават, не са тяхна собственост. Силата, времето, интелекта, са само дадени в заем съкровища. Те принадлежат на Бога и всеки младеж трябва да бъде решен да ги употребява за най-висше добро. Той е един клон, от който Бог очаква плод; домакин, чийто капитал трябва да се увеличава; светлина, която трябва да осветява тъмните места на света.
На всеки младеж, на всяко дете предстои да извършат дело за прослава на Бога и за издигане на човечеството.