Злината на угаждането – 46 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ НЕ УГАЖДА.
Любовта е ключът за сърцето на едно дете, но любовта, която води
родителите да угаждат на децата си в незаконните им желания, не работи
за тяхното добро. Сериозната привързаност, която произтича от любовта
към Исус, ще направи родителите способни да упражняват разумен авторитет
и да изискват подходящо послушание. Сърцата на родителите и на
децата трябва да бъдат споени, за да може като едно семейство те да бъдат
канал, през който да текат мъдрост, благодат, търпение, доброта и любов.
(271.1)
ТВЪРДЕ МНОГОТО СВОБОДА ПРАВИ БЛУДНИ СИНОВЕ.
Причината, поради която децата не стават набожни е, че им се позволява
прекалено много свобода. Тяхната воля и наклонности не се ограничават.
Много блудни синове стават такива поради угаждането у дома,защото
родителите им не са изпълнители на Словото. Умът и намеренията трябва
да бъдат подкрепяни от твърди и неотклонни осветени принципи. Твърдост
и обич да бъдат наложени с любов и добър пример. (271.2)
КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СЕ УГАЖДА, ТОЛКОВА ПО-ТРУДНО СЕ РЪКОВОДИ.
Родители, направете дома щастливо място за децата си. С това не искам
да кажа, че вие трябва да им угаждате. Колкото повече им угаждате,
толкова по-трудно ще бъдат ръководени и толкова по-трудно ще им бъде
да живеят истински благороден живот, когато излязат в света. Ако вие им
позволите да правят това, което им е угодно, тяхната чистота и прелест
на характера бързо ще помръкнат. Научете ги да слушат. Нека да видят,
че вашият авторитет трябва да бъде уважаван.
Това може да изглежда за тях като едно малко нещастие сега, но ще
им спести много нещастия в бъдеще. (271.3)
Да се угажда на едно дете, когато е малко и греши – това е грях. Едно
дете трябва да бъде държано под контрол. (272.1)
Ако на децата се позволява да имат собствен път, те възприемат идеята,
че трябва да им се прислужва, да се грижите за тях, да им угаждате и да
ги забавлявате. Те мислят, че желанията и волята им трябва да бъдат
задоволявани. (272.2)
Трябва ли [майката] да допуска детето и да върви по собствен път сега
и да прави, каквото си иска, да му се позволява да бъде непослушно? Не,
съвсем не. Защото е сигурно, че така тя позволява на Сатана да забие
своето адско знаме в дома й. Тя трябва да се бори в битката за това дете,
в която то не може да се бори само. Това е нейната работа – да укорява
дявола, да се старае да търси сериозно Бога и никога да не допуска Сатана
да измъкне детето от нейните ръце и да го вземе в своите. (272.3)
УГАЖДАНЕТО ПРИЧИНЯВА РАЗДРАЗНИТЕЛНОСТ И НЕДОВОЛСТВО.
В някои семейства желанията на децата са закон. Всичко, което детето
желае, му се дава. Всичко, което не обича, е окуражено да не обича. Тези
угаждания се предполага, че ще направят детето щастливо, но те го правят
раздразнително, недоволно и то не се задоволява с нищо. Угаждането е
развалило апетита му за пълноценна и здравословна храна, за правилна
и здравословна употреба на времето му. Угаждането е покварило характера
му за този и за вечния живот. (272.4)
ЕФЕКТИВНИЯТ УКОР НА ЕЛИСЕЙ КЪМ НЕУВАЖЕНИЕТО.
Погрешна е мисълта, че трябва да се подчиняваме на покварените си
деца. Елисей в самото начало на своята работа бе подигран и осмян от
юношите на Ветил. Той беше много кротък човек, но Божият Дух го
накара да произнесе едно проклятие към тези подиграватели. Те бяха чули
за възнесението на Илия и направиха това тържествено събитие предмет
на подигравка. Елисей показа, че не трябваше да се подиграват нито
млади, нито стари на неговото свещено призвание. Когато му казаха да
се възнесе, както беше направил Илия, той ги прокълна в името на Господа.
Ужасната съдба, която ги постигна, дойде от Бога. (272.5)
След този случай Елисей нямаше вече проблеми в мисията си. В продължение
на петдесет години влизаше и излизаше през портите на Ветил,
пътуваше от град на град, минаваше през тълпи от най-лоши и груби
безделници и неморални юноши, но никой не му се подигра, нито изговори
оскърбителни думи за пророка на Всевишния. (273.1)
НЕ СЕ ПОДДАВАЙТЕ НА УГОВОРКИ.
Родителите ще има да отговарят за много неща в деня на равносметката
поради нечестивото yгаждане на децата си. Мнозина задоволяват всяко
неразумно желание, защото е по-лесно да се отърват от досадното искане
по този начин, отколкото по друг. Едно дете трябва да бъде така научено,
че да посреща отказ с правилен дух и да го приема като окончателен. (273.2)
НЕ ПРИЕМАЙТЕ ДУМИТЕ НА ДЕЦАТА СИ, ПРЕДИ ДА ПОПИТАТЕ И ДРУГИ.
Родителите не трябва да подминават леко греховете на децата си. Когато
тези грехове бъдат посочени от някой верен приятел, родителят не
трябва да чувства, че правата му са нарушени, че е получил лична обида.
Навиците на всеки юноша и на всяко дете повлияват върху благоденствието
на обществото. Погрешното поведение на един юноша може да
подведе много други в нечестивия път. (273.3)
Не позволявайте на децата си да виждат, че приемате думите им преди
да изслушате по-стари християни. Вие не можете да им окажете по-голямо
зло от това. Ако казвате: „Аз вярвам на моите деца“, преди да повярвате
на ония, за които има доказателство, че са Божии деца, вие ги насърчавате
да лъжат. (273.4)
НАСЛЕДСТВОТО НА ЕДНО ПОКВАРЕНО ДЕТЕ.
Невъзможно е да се опише злото от изоставянето на едно дете на
собствената му воля .. Някои, които се отклоняват поради небрежност в
детството си, по-късно чрез дисциплината на практическите уроци идват
на себе си, но мнозина се изгубват, защото в детството и в юношеството
си са получили само частично и едностранчиво възпитание. Детето, което
е покварено, има да носи тежък товар през целия си живот. В тежките
изпитания, в разочарованията и изкушенията си то ще следва своята не-
дисциплинирана и зле насочена воля. Децата, които не са научени да
слушат, ще имат слаб и непостоянен характер. Те се стараят да управляват,
но не са научени да се подчиняват. Нямат морална сила да ограничават
покварения си нрав, да коригират злите си навици или да подчиняват
неконтролируемата си воля. Грешките на необученото и недисциплинирано дете стават наследство в зрялата му възраст. Изкривеният интелект
трудно може да различава истинското от фалшивото. (274.1)