Няма нищо по-коварно от измамността на греха. Той е богът на този свят, който лъже, заслепява и води до гибел. Сатана никога не пристъпва с всичките си изкушения едновременно. Той ги замаскирва така, че да приличат на добри неща. Със забавленията и глупостите смесва малко добро и подвежда душите да се оправдават, с голямото добро, което може да се извлече, ако се участва в тях. Но това е външната, измамна страна, маскираното, пъклено изкуство на Сатана. Омаяните души правят първата стъпка, след това са готови и за следващата. Толкова по-приятно е да следват наклонностите на собствените си сърца, отколкото да застанат твърдо в отбрана и да се съпротивят на първото внушение на злия враг – така да му пресекат пътя.
О, как бди Сатана въдицата му да бъде захапана с готовност и да види душите тръгнали по приготвения от него път! Не им иска да изоставят молитвата и формалното изпълнение на религиозните задължения; защото така ги използва да му служат много повече. Обединявайки своята софистика и измамни примки с тяхната религиозна опитност и изповедания, той удивително постига своите цели.

Себеизпитване
Необходимо е основно да се себеизпитам и цялостно да се изследвам в светлината на Божието слово за това – здрав ли съм или съм прогнил в сърцето? Обновен ли съм чрез вярата в Христос или все още съм плътски по сърце, облякъл външно само една нова дреха? Застанете пред Божия трибунал и се вижте, все едно се намирате в светлината на Бога, дали имате какъвто и да било скрит грях, нечестие или идол, които не сте пожертвали. Молете се, да, молете се, както никога не сте правили преди, за да не бъдете прелъстени от сатанинските коварства; за да не можете да се отдавате на суетен, безгрижен и невнимателен дух, а в същото време да изпълнявате религиозните си задължения за успокоение на съвестта си…
Един от греховете, представляващ и едно от знаменията за последните дни, е, че изповядващите се за християни обичат удоволствията повече от Бога. Отнесете се честно с душите си. Изследвайте ги внимателно. Колко са онези, които, след като вярно са изследвали себе си, могат да погледнат към небето и да кажат: “Не съм от описаните тук. Не обичам удоволствията повече от Бога.” Колцина могат да кажат: “Аз съм мъртъв за света, животът, който водя сега е чрез вяра в Божия Син. Животът ми е скрит с Христос в Бога и когато се яви Този, Който е моят живот, тогава и аз ще се явя заедно с Него в слава.”
Любовта и благодатта Божии! О, скъпоценна благодат! По-скъпа от чисто злато. Тя издига и облагородява духа повече от всеки друг принцип. Поражда в сърцето любов към небето. Макар хората около нас да се занимават със светски суети, удоволствия и глупости, нашата мисъл и разговори ще бъдат за небето, откъдето очакваме Спасителя; душата търси Бога за прошка и мир, за правда и истинска святост. Разговарянето с Бога и размишлението за небесните неща преобразяват душата по подобие на Христос (“Ривю енд Хералд”, 11 май 1886 г.).