Истината – на заден план, СТИВ УОЛБЪРГ, . ГЛАВА 3, ПАГУБНАТА ИМПЕРИЯ НА ЙЕЗУИТСКИЯ ФУТУРИЗЪМ

измами на Луцифер за последното време. Съществуват такива рентгенови очила. Целта на тази глава е да ви помогне да ги откриете и да ги сложите така че да можете да видите и разберете почти невъображаемата Пагубна империя на Йезуитския футуризъм.
Съвременното християнство до голяма степен е забравило важността на протестантската реформация, която е настъпила през шестнадесетото столетие:

Представете си чифт свръх естествени, високо технически, вдъхновени от небето очила, които могат да дадат на един християнин мигновената възможност да види една от най-големите на десетото столетие гледка, на един бурен изгрев на слънцето след мрачна нощ. Европа се събуди от дългия сън на суеверието. Мъртвите се надигнаха. Свидетелите на истината които са били смълчани и посечени са се изправили още веднъж и са подновили свидетелството си. Пострадалите заради вярата и убити мъченически хора се появиха отново в лицето на реформаторите. Имаше прочистване на духовното светилище. Бяха въведени гражданската и религиозната свобода . Откриването на печатането и съживлението на ученето ускориха движението. Имаше прогрес навсякъде. Колумб проникна оттатък океана и откри ново полукълбо за изследване. Рим се разтърси на седемте си хълма и изгуби половината от суверенната си власт.Бяха създадени протестантски нации. Бе създаден съвременният свят. /Romanism and the Reformers, р. 122/. ”
За приблизително около хиляда години Европа бе управлявана от желязната ръка на Рим. По това време съществуваха само няколко Библии, а християнството бе напълно обзето от суеверие. Вярата в Исус Христос, искреното оценяване на любовта Му и едно просто доверие в смъртта Му на кръста бяха почти неизвестни. Новозаветната истина за благодат, пълно прощение и безплатния дар на вечен живот, пълното прощение и безплатния дар на вечния живот за вярващите в Божия Син/вижте Рим. 6:23/ бяха погребани под купчината от традиции. След това Мартин Лутер се надигна като лъв в Германия. След период на огромна лична борба Лутер започнал да преподава оправдание/бидейки обявен като “оправдан ” от Бог/ чрез вяра в Исус Христос вместо чрез упование върху човешки заслуги или някакви човешки дела/Римл.1:16; 3:26,28; 5:1/.
Накрая Мартин Лутер се обърнал към пророчествата. На светлина от свещи той чел за “малкия рог”, “човекът на греха”, и “звярът.” Бил шокиран когато Святия Дух говорил на сърцето му. Накрая видял истината и си казал “Виж ти, тези пророчества се отнасят до Римо католическата църква!” Когато се преборил с това ново прозрение, Божият глас отекнал силно в душата му казвайки “Проповядвай Словото” /2 Тим. 4:2/! И така, при риск да загуби живота си, Мартин Лутер проповядвал на учудените хора, публично и отпечатано, че Папският Рим е наистина антихриста от библейското пророчество. Заради това двойно послание на спасение чрез вяра в Исус Христос без дела и че папският Рим е антихриста, реката на историята буквално променила течението си. Стотици хиляди хора в Европа и в Англия напуснали католическата църква.
“Има две велики истини, които изпъкват в проповядването което предизвикало протестантската реформация”, ни напомня американският библейски коментатор Ралф Удроу; “Праведните ще живеят с вяра, не чрез делата на католицизма, а папството е антихриста от Писанието.” Това е вест за Христос и срещу антихриста.Цялата Реформация почива върху това двойно свидетелство.” /All Roads Lead to Rome, Dorchester House Publications,Dorchester House, England, р.202,20./Бе казано, че Реформацията първо е открила Исус Христос и след това в ослепителната светлина Христос открила антихриста. Това мощно, изпълнено със Святия Дух движение, за Христос и против антихриста, разтърсило света.
Х. Гретън Гинес пише тези забележителни думи :

“От началото а и после, това движение /Реформацията/ бе изпълнено с енергия и ръководено от пророческото слово. Лутер никога не се почувствал силен и свободен да воюва срещу папското отстъпничество докато не разпознал папата като антихриста. Тогава изгорил папския декрет. Първата проповед на Кнокс, проповедта която го насочила към мисията му като реформатор, бе по пророчествата касаещи папството. Реформаторите въплътиха тълкуванията си върху пророчествата в тяхното изповядване на вяра и Калвин в своите Установени принципи. Всички реформатори били единодушни по въпроса, дори благият и внимателен Меланхтон бе толкова сигурен в анти папското значение на тези пророчества колкото самият Лутер. И тяхното тълкуване на пророчествата определи обновяващата им дейност. Това ги накара да протестират срещу Рим с изключителна сила и неустрашим кураж. Окуражи ги да се противопоставят на твърденията на отстъпилата църква до крайна степен. Направи ги мъченици; това ги държеше в несигурност. И възгледите на реформаторите бяха споделени от хиляди, от стотици хиляди. Те бяха приети от принцове и народи. Под тяхното влияние нации се отричаха от предаността си към фалшивият свещеник на Рим. В реакцията която последва, изглеждаше, че всички сили на ада ще бъдат пуснати върху последователите на Реформацията. Следваше война след война: увеличаваха се мъчения, изгаряния и кланета. Но Реформацията все още стоеше непобедена и непоколебима. Божието Слово я крепеше, както и силата на всемогъщият Му Дух. Това беше делото на Христос толкова истинско колкото основаването на църквата преди осемнадесет столетия; и откриването на бъдещето, което Той даде от небето, онази пророческа книга, с която завършва Писанието, бе един от най.мощните инструменти включени в изпълнението му .” /Romanism and Reformation, р. 136, 137/.
През 1545 католическата църква свика едно от най.важните си съвещания в историята. Състоя се северно от Рим в град наречен Трент. Съвета от Трент всъщност продължи три сесии и приключи през 1563. Една от главните цели на този съвет бе да планира противодействие срещу Мартин Лутер и протестантите. Така съвета от Трент стана център за противопоставянето на Рим на реформацията. До този момент главният метод на Рим за атака е било до голяма степен фронтално-открито изгаряне на Библии и еретици. Но това воюване само потвърди в умовете на на протестантите убеждението,че папският Рим е наистина силата на звяра, която “ воюва против светиите” /Откр. 13:7/. Затова бе нужна нова тактика, нещо по-малко очевидно. Ето къде се появяват йезуитите.
На 15 август, 1534 г. Игнатиус Лойола основал таен католически орден наречен “Обществото на Исус” , също известно като Йезуитите.Исторически бихме могли да сравним този орден с Империята на злото на Дарт Вейдър в класическата поредица филми Междузвездни войни. Йезуитите определено имат тъмна история на интриги и бунт. Затова са били изгонени от Португалия/1759/, Франция /1764/, Испания /1767/, Неапол /1767/, и Русия /1820/. “Йезуитските свещеници са известни в историята като най-безбожното политическо оръжие на Римо католическата църква. Едмонд Парис, в своята научна работа ” Тайната история на йезуитите, разкрива и документира голяма част от тази информация” /Seventy Weeks : The Historical Alternative, Robert Caringola,Abundant Life Ministries Reformed Press, 1991, р. 31/. На Съвета от Трент, католическата църква даде на йезуитите недвусмисленото поръчение да унищожат протестантизма и да върнат хората в църквата майка. Това трябвало да се направи, не само чрез инквизицията и чрез мъчения, но също и чрез теология.
Време е да открием онези рентгенови очила. На Съвета от Трент, йезуитите били упълномощени от папата да развият едно ново тълкуване на Писанието, което би противодействало на протестантската употреба на Библейските пророчества по отношение на антихриста и римо католическата църква. Франсиско Рибера /1537-1591/, брилянтен йезуитски свещеник и доктор по теология от Испания, каза по същество:
“ Ето ме, изпрати ме.” Като Мартин Лутер, Франсиско Рибера също прочел на светлина от свещи пророчествата за антихриста, малкият рог, човека на греха, и звярът от Откровение. Но той дошъл до заключения далеч по-различни от тези на протестантите. “Тези пророчества по никой начин не се отнасят за римо католическата църква,” казал Рибера. Тогава за кого се отнасят? Рибера заявил: “До един зъл човек, който ще се надигне в края на времето!” “Фантастично!” бе отговорът на Рим, и тази гледна точка била бързо възприета като официалната позиция на Църквата по отношение на антихриста.
“През 1590 Рибера публикувал коментар върху Откровение като обратно тълкувание на преобладаващия възглед сред протестантите, които идентифицираха папството с антихриста. Рибера приложил едва ли не цялото Откровение, най-първите глави за края на времето вместо за историята на църквата. Антихристът, поучавал той, ще е една зла личност, която ще бъде общопризната от юдеите и която ще съгради Ерусалим.”/George Eldon Ladd, The Blessed Hope. A BiblicalStudy of the Second Advent, Grand Rapids, Mich. :Eerdmans, 1956, 37-38/.
Рибера отхвърли. протестантския библейски антихрист /2 Сол. 2/ като такъв, който седи в Божията църква – нещо поддържано от Августин, Йероним, Лутер и мнозина реформатори.Той наложил един невярващ антихрист, извън Божията църква /Champions of Christianity in Search of Truth, р89,italics in the original/.
Резултатът от неговата /на Рибера/ дейност бе изопачаване и оклеветяване на пророческата истина /Seventy Weeks : The Historical Alternative, р. 32/.
Следвайки по петите Франсиско Рибера, бил друг брилянтен йезуитски учен, Кардинал Роберт Белармин /1542-1621/ от Рим. Между 1581-1593 Кардинал Белармин публикува своите “Полемични истини засягащи спорните точки на християнската вяра срещу еретиците на това време.” В тези лекции той се съгласява с Рибера. “ Футуристичните учения на Рибера били по нататък популяризирани от един италиански кардинал и най-известният от всички йезуитски полемисти. Според писанията му Павел, Данаил и Йоан не са имали да кажат кой знае какво за папската сила. Училището на футуристите спечелило общо признание сред католиците. Те били поучавани, че антихриста е една личност, която няма да управлява докато не дойде края на времето.” /Great Prophecies of the Bible, Ralph Woodrow, р. 198/. Чрез делата на тези двама йезуитски учени бихме могли да кажем, че в света се е родило едно напълно ново бебе. Протестантските историци дадоха на това бебе едно име – йезуитски футуризъм. Всъщност Франсиско Рибера е бил наречен Бащата на футуризма.
Преди да отидем по нататък нека да дефинираме някои термини. Историцизъм е вярването, че библейските пророчества за малкия рог, човекът на греха, антихристът, звяра и вавилонската блудница от Откровение 17, всички се отнасят за развиващата се история от християнството и съществуващата борба между Исус Христос и сатана вътре в църквата, достигайки връхната си точка в края на времето. Историцизма вижда тези пророчества така, като че ли имат директно приложение към папският Рим като система, чиито доктрини са всъщност отричане на новозаветната вест за дадено даром спасение по благодат чрез проста вяра в Исус Христос, независимо от делата. Историцизмът беше първоначалната пророческа гледна точка на протестантската реформация. В пълно противоречие на историцизма и надигайки се като изключително остра контраатака срещу протестантизма, беше йезуитската гледна точка на футуризма. Футуризма по същество казва “Пророчествата за антихриста нямат нищо общо с историята на папският Рим, те по-скоро се отнасят за едн единствен зъл човек, който се появява в края на времето.”
Така, йезуитският футуризъм помита петнадесет хиляди години пророческа история под пословичното килимче като вмъква известния си пропуск.Теорията за пропуска учи, че когато Рим паднал, пророчеството спряло, само за да продължи отново около времето на Грабването. Така десетте рога, малкият рог, звярът и антихриста нямат нищо общо с християните днес. Според тази гледна точка колко пророчества са се изпълнили през Тъмните векове? Нито едно. Нула.
За около триста години след Съвета от Трент, това католическо бебе /йезуитският футуризъм/ останало за дълго в яслата на католицизма, но планът на йезуитите бил това бебе да порасне и накрая да се осинови от протестантите. Този процес на осиновяване всъщност започнал в ранното деветнадесето столетие в Англия, и от там се разпростряло до Америка. Историята относно как се случило това е както удивителна, така и трагична. Като споделя накратко някои от кулминационните точки, искам да поясня, че много от личностите които ще спомена са били /и са/ истински християни. Все пак възможно ли е за един християнин неволно да стане проводник за грешка? Може ли искрен християнин да бъде използван както от Исус Христос така и от дявола? Първоначално бихме могли да кажем “Никога!” Но помислете. Исус каза на Петър, че Бог го благославя когато сподели вярата си в Христос/Мат. 16:15-17/ и после, само след няколко минути, Петър отстъпи пред изкушението и сатана говори чрез него /стих. 21-23/ ! Това доказва, че един християнин може да бъде използван както от Бог, така и от луцифер, включително за един кратък период от време. Аз наричам това “принципа на Петър.”
Футуризма на Рибера никога не представляваше положителна заплаха за протестантите в продължение на три столетия. Фактически се ограничаваше до римо католическата църква.Но в началото на деветнадесетото столетие се появи със сила и се присъедини към протестантите на установената църква на Англия /Champrions of Christianity in Search of Truth, р.91/. Доктор Самюъл Рофи Меътлънд /1792-1866/, адвокат и Библейски учен, стана библиотекар на архиепископа на Кентърбъри. Много е вероятно да се е натъкнал на коментара на Рибера в библиотеката. По някакво стечение на обстоятелствата през 1826 той публикува една много четена книга, която атакува реформацията и подкрепя идеята на Рибера за един бъдещ човек антихрист. В продължение на следващите десет години, в брошура след брошура, той продължи анти реформаторската си реторика. Като резултат от ревността му и силните му атаки срещу Реформацията в Англия, протестантизма на същата тази нация, който създаде Библията на крал Джеймс, получи един смазващ удар.
След Мейтлънд дойде Джеймс Х. Тод, професор по еврейски в Дъблинския университет. Тод приел футуристичните идеи на Мейтланд, като публикува свои собствени подкрепящи брошури и книги. След това дойде Джон Хенри Нюман /1801-1890/, член на църкватата на Англия и лидер наизвестното Оксфордско движение /1833-1845/. През 1850, Нюман написа своето “Писмо върху англиканските трудности” разкривайки, че една от неговите цели в Оксфордското движение бе накрая отново да въвлече “различните английски деноминации и партии” в църквата на Рим. След като публикува брошура която визира футуризма на Тод за един човек антихрист, Нюман скоро стана пълен римокатолик и по-късно дори високо почетен кардинал. Чрез влиянието на Мейтланд, Тод, Нюман и други, вече възникваше едно определено “с католическа насоченост движение, предназначено да помете като потоп старите протестантски отличителни белези” /H. Grattan Guiness,History Unveiling Prophecy or Time as an Interpreter, New York:Flemming H.Revell Co., 1905, р. 289 /.
След това се появил многоуважаваният шотландски презвитериански служител Едуард Ъруин /1792-1834/, признатият предшественик както на петдесятното, така и на харизматичното движение. Ъруин обслужвал като пастор големия параклис Чалседониян в Лондон с над 1000 члена. Когато Ъруин се обърнал към пророчествата, той накрая приел идеите на Тод, Мейтлънд, Белармин и Рибера, за един човек антихрист, но отишъл с една стъпка напред. Някъде около 1830 Едуард Ъруин започнал да проповядва уникалната, състояща се от две фази, идея за връщането на Христос, като първата фаза е тайно грабване преди надигането на антихриста. Къде е получил тази идея е предмет на много разискване. Журналистът Дейв Макферсън вярва, че Ъруин е приел като резултат от пророческо откровение дадено на младо шотландско момиче на име Маргарет Мак Доналд /Dave MacPherson, The Incredible Cover-Up: Exposing the Origins of Rupture Theories,Omega Publications, Medford Oregon 1980/. От където и да го е намерил, факт е , че го е проповядвал.
Посред този нарастващ анти протестантски климат на Англия, се появил Джон Нелсън Дарби /1800-1882/. Великолепен адвокат, пастор и теолог, Дарби е написал повече от 53 книги по библейски теми. Многоуважаван християнин и човек с дълбока набожност, той заел силна позиция в полза на непогрешимоста на Библията в контраст с либерализма на неговото време. Той станал един от лидерите на на група в Плимаут, Англия, която станала известна като Братята от Плимаут. Приносът на Дарби в развитието на евангелската теология е толкова голяма, че той станал известен като бащата на съвременното религиозно учение, че Израел е все още специалният Божии народ. Но Джон Нелсън Дарби, подобно на Едуард Ъруин също станал силен поощрител на грабването преди скръбта последвано от един човек антихрист. Всъщност това течение е станало отличителен белег на религиозното учение, че Израел е все още специалният Божии народ
Това религиозно учение е теорията, че отношенията на Бог с човечеството са разделени в главни раздели или периоди от време. Според Дарби сега сме във “века на църквата” , тоест преди Грабването. След Грабването, седемдесетгодишен период от Данаил 9:27, по общо мнение ще даде своя дял, когато антихриста се надигне срещу юдеите. Всъщност Джон Нелсън Дарби постави голяма част от основата за настоящата популярна идея за премахването на 70-тата седмица от Данаил от историческия и контекст във времето на Исус Христос и прилагането и за една бъдеща скръб след Грабването.
Така въпреки всички положителни неща в службата му, Дарби последвал Мейтланд, Тод, Белармин и Рибера като включил ученията на футуризма в теологията си. Това създаде връзка между Джон Нелсън Дарби, бащата на религиозното учение, че Израел е все още специалният Божии народ и йезуита Франсиско Риберо, бащата на футуризма. Дарби е посетил Америка шест пъти между 1859 и 1874 като е проповядвал във всички от главните и градове, през което време е засадил семената на футуризма на американска почва. Детето на йезуитите растеше.
Една от най-важните фигури в цялата драма е Сирис Ингерсън Скофилд /1843-1921/, адвокат от Канзас, който бил силно повлиян от писанията на Дарби. През 1909 Скофилд публикува първото издание на своята известна Библия със справки на Скофилд. В ранното 20 столетие, тази Библия станала толкова популярна сред американските протестанти, че било необходимо да се напечатат буквално милиони копия. Все пак в многоуважаваните бележки под линия на тази Библия, Скофилд е вкарал големи дози от течноста на футуризма, които се срещат и в писанията на Дарби, Тод, Белармин и Рибера. Чрез Библията на Скофилд йезуитското дете достигнало до младо пълнолетие. Доктрината за един антихрист, който престои да дойде твърдо се установяваше в американския протестантизъм от 20 век.
Библейският интститут Муди и Даласката теологична семинария силно подкрепили ученията на Джон Нелсън Дарби и това продължило да поддържа развитието на футуризма. След това през 70-те, пастор Хал Линдзи, висшист от Даласката теологична семинария пуснал в продажба хитовата си книга Старата велика планета земя. Тази лесна за четене книга от 177 страници довела футуризма до масите от американски християни, че и по-далеч. Била наречена от Ню Йорк Таймс “бестселър номер едно на десетилетието.” Продали се над 30 милиона копия и книгата била преведена на повече от 30 езика. Чрез Старата велика планета земя детето на йезуитския футуризъм станало мъж.
След това се появи На заден план. През 90-те Тим Ла Хей и Джери Дженкинс взеха идеята за един човек антихрист от Хал Линдзи, Скофилд, Дарби, Ъруин,, Нюман, Тод, Мейтланд, Белармин и Рибера и я превърнаха в най-успешната християнска поредица от от фикция на всички времена, според Пъблишърс Уикли. Книгата на Хал Линдзи Старата велика планета земя, бе до голяма степен теологична, което ограничи призива и, докато На заден план е поредица от крайно въображаеми романи “преливайки с напрежение, екшън и приключение” , “християнски трилър”, с “етикет, който създателите никога не биха могли да предскажат : хитов успех” /Entertainment Weekly/. Най- уважаваните телевизионни служби на Джак Ван Имп, Питър и Пол Лалонд и пастор Джон Хаги, всички работиха заедно за да създадат На заден план : филмът. Целият проект дори привлече вниманието и на Ню Йорк Таймс и Уол Стрийт Джърнъл, което даде за резултат интервю на Том Лахей и Джери Дженкинс в Лари Кинг на живо. Книгите На заден план са на разположение в Уолмарт Фрайс Електроникс и други магазини.
Отново, нека изясня че аз вярвам, че авторите на На заден план и лидерите на тези телевизионни служби са истински християни, които правят най-доброто да въздействат на хора за Божието царство, Бог ги използва точно както Отец говори чрез Петър когато твърдо признава вярата си в Христос /Мат. 16:15-17/. Запомнете този “принцип на Петър”. Има много добро в На заден план, което Бог може да използва за да въздейства на хора за Исус Христос. Но в пълната светлина на Писанието, пророчеството и протестантската реформация, нещо наистина не е наред. На заден план сега поучава много от този същия йезуитски футуризъм на Франсис Рибера, който не показва реалната истина за антихриста. Шлюзовете на футуризма се отвориха чрез На заден план, давайки свобода на една силна приливна вълна на фалшиво пророчество, което сега се разпростира над Америка. Тъжно, това е една фалшива “идея, чието време е дошло.”
Както вече видяхме, теологичната основа за цялата поредица На заден план е приложение на седемте години от Данаил 9:27 за един бъдещ период на скръб. Готови ли сте за това? Познайте кой е бил един от най-първите учени, който отрязва 70-тата седмица на Данаил от първите 69 седмици и го изплъзва до края на времето. Това бил самият йезуит Франсиско Рибера! Главното средство на Рибера бяха 70-те седмици. Той поучаваше, че 70-тата седмица от Данаил е все още в бъдещето. Беше като че ли Бог e поставил огромна гумена ивица върху тази месиянска мярка за време. Това предположение звучи ли ви познато?Това е точно сценарият използван от Хал Линдзи и множество други текущи учители преподаващи пророчествата/Seventy Weeks : The Historical Alternative, р.35/.
Когато повечето християни погледнат към последните 1500 години, колко изпълнени пророчества виждат?Нито едно. Нула.Защото почти всичко сега се прилага за един бъдещ период от време след Грабването. Както видяхме, тази идея за празно пространство възникна с йезуитите и с вмъкването и в голямата част от пророческите учения за 21 век сега заслепява милиони сърца и очи по отношение на това което точно сега се случва в църквата. “Това е тази теория за ПРАЗНОТО ПРОСТРАНСТТВО, която обзема футуристичното тълкуване на всички апокалиптични пророчества” /Champions of Christianity in Search of Truth, p. 90/ С любов и в Духа на Исус Христос някой би трябвало публично да апелира до главните телевизионни съвременни предавания касаещи пророчествата да преоценят позициите си. Да се надяваме, че като прекрасните кораби с нова заповед от командира си, те ще променят течението си.
Йезуитският футуризъм сега е станал като гигантски, седем футов, тежащ 300 фута боксьор с прободени ръкавици. С очевидно мощен юмрук, почти е нокаутирал протестантският историцизъм извън ринга. “Подходящият ескатологичен термин за най-преподавания възглед днес е футуризъм…който подхранва объркването на религиозното учение, че Израел е все още специалният Божии народ Футуристичното училище на библейското пророчество е произлязло от римокатолическата църква, по точно от йезуитските и теолози….Но на алтернативата се е вярвало в продължение на столетия. Известна е като историцизъм” /Robert Caringola,Seventy Weeks : The Historical Alternative, р.35, р.6 /. “Предмет на дълбоко съжаление е , че онези, които поддържат и проповядват футуристичната система в настоящия ден, протестанти до голяма степен, така наистина стават играчки в ръцете на Рим и помагат да се прикрие папството от разкриването му като антихриста”/Daniel and the Revelation : The Chart of Prophecy and Our Place In It, A Study of the Historical and Futurist Interpretation,by Joseph Tanner, London: Hodder and Stoughton, 1898,p. 16/.
Кои имаха правилната теология – онези, които бяха изгорени на кладата заради Исус Христос или онези които запалиха огньовете? Кой имаше истинските библейски доктрини – мъчениците или преследвачите им?Кой имаше правилното тълкуване за антихриста – онези, които умряха с доверие в Христовата кръв или онези, които проляха кръвта на скъпите Божии светии? Скъпи приятелю, империята на злото на йезуитския футуризъм е война с протестантската реформация чрез отричане на обвитото в сила приложение на пророчеството за Ватикана. “Футуристичното училище на библейското пророчество бе създадено по една единствена причина : да се противопостави на протестантската реформация!” / пророчествата/Seventy Weeks :The Historical Alternative, р.35 /. Всъщност тази империя на злото на йезуитския футуризъм воюва със самите пророчества от Божието Слово! И ако това не е достатъчното, помислете за следното : йезуитският футуризъм възникна със самата римокатолическа църква, което я прави истинската доктрина на антихриста! И когато християнски служби и филми като Крадец в нощта, Апокалипсис, Откровение, Скръб и На заден план: филмът провъзгласяват за един антихрист, който идва единствено след Грабването, какво всъщност правят? Потрепервам, дори само да го кажа. Наистина ли сте готови за това? Те искрено и несъзнателно проповядват доктрината на антихриста!
Открихте онези небесне рентгенови очила.
Сега разбирате защо истината е била оставена на заден план.