Истината – на заден план, СТИВ УОЛБЪРГ, ГЛАВА 8, : ОГНЬОВЕТЕ НА МЪЧЕНИЦИТЕ ВСЕ ОЩЕ ГОВОРЯТ

Ръкавиците са свалени и битката е насочена между силите на доброто и злото за самите души на мъже и жени около земното кълбо/The Mark – The Beast Rules the World, inside cover/. Така започва книга осма на поредицата романи На заден план. Трагично, цялата тази драма поставя последната битка от края на времето “между силите на доброто и злото” единствено след Грабването. Това е и учението на Доктор Джон Уолвурд, Хал Линдзи, Джак Ван Имп, Джон Хаги, Питър и Пол Лалонд, Грант Джефри и безброй други. Това са искрени християни, които Бог използва, но са оставили на заден план някои от най-сериозните библейски истини. Чрез тяхното приемане на йезуитския футуризъм, за разлика от ученията на Мартин Лутер, Джон Калвин, Джон Уесли и хиляди други исторически протестанти, те не осъзнават кой е истинският звяр от Откровение. Но сега нашите очи са отворени. Сега знаем истината. Няма да е лесно, но трябва да се застъпваме за Исус Христос, без значение каква е цената.
Когато наближаваме края на тази глава, искам да се фокусирам върху един урок по вяра и кураж – за застъпване за Исус Христос. Отклонявайки се от измислицата На заден план с бъдещия и въображаем антихрист и сме готови да погледнем самата реална история на един реален мъж който се бори със звяра. Тази битка се е състояла през петнадесетото столетие, по време на известния римокатолически съвет на Констанс, в Констанс, Германия. Съветът се е състоял на първи ноември 1414 година и продължил до 22 април, 1418 година. “Общият брой на самото духовенство което присъстваше на съвета, въпреки, че може би не всички от тях през цялото време, били четири патриарха, двадесет и девет кардинали, тридесет и три архиепископа, сто и петдесет епископа, сто тридесет и четири игумени, двеста и петдесет доктора и по малко духовници наброяващи до 18000. С императора и свитата му, царе, херцози, лордове и други благородници членовете били обикновено 50 000. В определени периоди на конференцията имаше цели 100 000 присъстващи. Били хранени 30 000 коне и били осигурени 30 000 легла от града” /Alonzo T. Jones, Ecclesiastical Empire, Reviw and Herald, Public Co. Battle Creek, Mich.: 1901, р. 553/. В съвременната ни терминология бихме казали “Това е голямо събитие. Паркирането с ограничен достъп.”
Съветът от Констанс упрекна писанията на Джон Уиклиф от Англия, който живял през 14 век. Уиклиф преподавал в Оксфордския Университет и е бил наречен “Утринната звезда на реформацията.” Филмът Джон Уиклиф – Утринната звезда, е награден с титлата “Най-добър филм Дистрибуторска асоциация за християнски филми”. Преди Мартин Лутер Джон Уиклиф протестираше срещу Рим, беше първият който преведе Библията на английски език, проповядваше спасение чрез вяра в Исус Христос, постави Божието Слово над епископи и царе и открито обяви папският Рим за великия антихрист от Писанието. Съвета от Констанс, повече от 40 години след смъртта на Уиклиф, издаде указ, че загниващите му кости би трябвало буквално да се изкопаят от гроба му и публично да се изгорят. Пепелта му била тържествено хвърлена в близкия поток . “Този поток” казва един стар писател, “пренесъл праха му в Ейвън, Ейвън в Севърн, Севърн в тесните морета, те в главния океан. И така прахът на Уиклиф е символ на ученията му, които сега са разпръснати по целия свят/T. Fuller, Church History of Britain, b. 4, sec. 2, par.54/”.
Ян Хус от Бохемия прочел писанията на Джон Уиклиф и продължил много от реформите му. След като отрече Джон Уиклиф, съвета от Констанс призова Ян Ху като го хвърли в огньовете. Йероним от Прага бил добър приятел на Хус и през април 1415 година, преди мъченичеството на Хус, Йероним пристигнал в Констанс, надявайки се да помогне на приятеля си. За нещастие бил арестуван от приятели на папата, жестоко теглен по улиците във вериги и незабавно хвърлен в тъмен затвор. В продължение на близо година бил местен от затвор в затвор. Накрая бил заведен пред съвета. Пред голямото събрание следните фалшиви обвинение били прочетени срещу него : 1. бил иронизатор на папското достойнство; 2. противник на папата; 3. враг на кардиналите; 4. преследвач на прелатите;5. човек, който мрази християнската религия/Fox’s Book of Martyrs, Zondervan Pub. House : Grand Rapids, Mich. : 1926, р. 145/.На Йероним му било наредено да приеме католическата вяра или да бъде изгорен на кладата. Отслабнал от почти година ужасно третиране, вярата на Йероним се разклатила и се съгласил до известна степен да се подчини на Рим. Но след като бил върнат в гъмжащата му от плъхове килия, видял по ясно какво е направил. Мислел за приятеля си Ян Хус, който умрял в огньовете. Мислел за Спасителя си, на Когото дал тържествено обещание да служи, Който заради него претърпял неописуем кошмар на кръста. Преди да изложи на риск решението си той намерил утеха сред всичките си страдания в уверението за Божията закрила; но сага угризения и съмнения измъчвали душата му. Той знаел, че все още трябвало да се направят други компромиси преди той да бъде освободен, което би могло да свърши с пълното му отстъпничество от Библията и от това което сега знаел, че е правилно. Когато погледнал в мустакатите лица на онези плъхове и почувствал хлебарки лазещи около пръстите на краката си, Йероним взел решение. Вече нямало да се отрича от Исус Христос.
Скоро Йероним бил отново заведен пред съвета, но сега бил решен смело да признае вярата си и да последва в пламъците приятеля си Ян Хус. Публично се отказал от предишното си отричане и изискал като умиращ човек, възможност да се защити. “Държахте ме затворен 340 дни в един ужасен затвор” казал той, “в средата на мръсотия, нездравословна среда, воня, и най-голяма липса на всичко; след това ме изведохте пред вас и дадохте ухо на смъртните ми врагове, вие отказвате да ме изслушате…Ако наистина сте мъдри хора и светлина на света, погрижете се да не съгрешавате срещу справедливостта. Що се отнася до мен, аз съм само слаб смъртник : животът ми не е от голяма важност” /Bonnechose, The Reformers Before the Reformation, vol. 2, рp.146,147/. Накрая молбата му била приета. В присъствието на много съдии, свещеници и благородници от Европа, Йероним коленичил и се помолил Святия Дух да поеме ръководството.
След това Йероним започна една изключителна защита заради истината. Позовавайки се на Ян Хус, той заяви : “Познавах го от детството му. Той бе един наистина изключителен човек, справедлив и свят; бе осъден въпреки невинността си…Аз също съм готов да умра.Няма да отстъпя пред мъченията които са подготвени за мен от враговете ми и фалшиви свидетели, които един ден ще дават отчет за мошеничествата пред великия Бог, Когото нищо не може да измами…От всичките грехове които съм извършил от младостта си никое не тежи толкова силно на ума ми и не ми причинява такова угризение, като това което извърших на това фатално място, когато се съгласих с несправедливата присъда произнесена срещу Уиклиф и срещу светия мъченик Ян Хус, мой учител и мой приятел.Да! Признавам това от сърцето си и обявявам с ужас, че позорно се уплаших когато чрез заплаха за смърт осъдих доктрините им. Затова умолявам……Всемогъщият Бог да ми прости греховете ми и особено този, най-отвратителният от всички.” Насочвайки пръст към съдиите си той заяви : “Вие осъдихте Уиклиф и Ян Хус…Нещата които те твърдяха и които са неопровержими и аз мисля и твърдя като тях” /пак там/.
Слушателите му бяха поразени! “Накарайте го да млъкне”, извикаха враговете му. “Каква нужда имаме от допълнителни доказателство? Виждаме със собствените си очи най-упоритият от еретиците!” Но Йероним стоял неподвижен като мощна скала пред ураган. След това им отвърнал гръмогласно : “Какво! Предполагате ли, че се страхувам да умра? Държахте ме в ужасен затвор, по ужасен дори от самата смърт. Третирахте ме по-жестоко от турчин, юдеин или езичник и плътта ми буквално изгни от костите ми докато съм жив и все пак не се оплаквам, заради ридание болен става човек по сърце и дух; но аз не мога да изразя учудването си за такава огромна бруталност към един християнин” /пак там, стр.151-153/. След това бил сграбчен от стражите си и върнат при плъховете и хлебарките.
Скоро бил посетен в килията си и му бе дадена последна възможност да се върне в Рим. Йероним отговорил : “Докажи ми от Святото Писание, че съм в грешка” “Свещените Писания!” каза един от изкусителите му, “за всичко ли трябва да се съди от тях?Кой може да ги разбере освен ако църквата не ги тълкува?” Йероним отговорил : “Човешките традиции по ценни ли са за вярване от евангелието на Спасителя ни?” “Еретик!” бил отговорът. “Съжалявам, че толкова дълго се застъпвах за теб. Виждам, че си подбуждан от дявола” /J. А. Wylie, The History of Protestantism, b. 3, ch. 10/. Така Йероним, въпреки, че бил обвинен, че е подбуждан от сатана, отказа да се поклони на традициите на простите смъртници. Мотото му бе “Библията и само Библията”. За нас има урок в това. Ние можем също да бъдем обвинени, че сме водени от Луцифер когато обръщаме гръб на човешки традиции, популярни идеи и общи практики. Въпреки това би трябвало да се придържаме към “Свещените Писания”, без значение каква е цената.
Накрая била произнесена присъдата и Йероним бил отведен точно на същото място където Ян Хус дал живота си. Продължил да пее докато вървял, лицето му греело от радост и мир. Погледът му бил отправен към Исус Христос, Създателят на целия живот, така че защо би трябвало да се страхува от смъртта? Когато пристигнал на мястото, Йероним още веднъж коленичил да каже една прочувствена молитва. След това бил завързан на кладата и около краката му били натрупани клонки от дърво. Когато екзекуторът пристъпил да запали огън, този свят мъченик възкликнал : “Стъпи смело напред; допри огънат пред лицето ми. Ако се страхувах , нямаше да съм тук. ” Когато огньовете започнали да се издигат, Йероним се помолил отново. Последните му думи били “ Господи, Всемогъщи Отче…имай милост към мен и прости греховете ми; защото знаеш, че винаги съм обичал истината Ти” /Bonnechose, vol. 2, р. 168/.
Обичаме ли истината повече от традицията? Готови ли сме да устояваме за Исус Христос, Създателят на целия живот, а и за Библията, без значение е каква е цената? Приятелю, Исус обича всеки от нас лично. Той те обича. Той има специално място в сърцето Си за теб и твоето семейство. Той даде на Йероним сила да устои за това което знаеше, че е правилното и Той ще направи същото за теб. Да, дори ще ти даде кураж да следваш тройната ангелска вест! Като се доверим на Бог за прощение чрез кръвта на Агнето, нека сега твърдо да решим да сме сред последните хора за които е писано : “ Тук е нужно издържането на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус.” /Откр. 14:12/. Онези, които направят това ще бъдат Йероним от последното поколение. Те ще бъдат готови за идването на Исус Христос върху чист бял кон за да отведе децата Си у дома/Откровение 14:14-16/.