“Тогава ще поръся върху вас чиста вода и ще се очистите; от всичките ви нечистотии и от всичките ви идоли ще ви очистя. Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа във вас. И като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце.”
Мнозина говорят на другите за нуждата от ново сърце, но сами не знаят какво означават тези думи. Особено младите много се спъват в този израз “ново сърце”. Не знаят какво означава това. Очакват в чувствата им да настъпи някаква особена промяна. Това те наричат обръщане към Бога. Хиляди са се заплитали в тази заблуда и са загивали, защото не са разбирали израза “трябва да се родиш отново”.

Не чувство, но променен живот
Сатана кара хората да мислят, че чувството им на възбуда означава покаяние. Но животът им не се променя. Постъпките им са същите, както и преди. Животът им не показва някакъв по-добър плод. Молят се често и продължително, постоянно се позовават на чувствата, които са имали в такова и такова време. Но не водят нов живот. Те са измамени. Тяхната опитност не е нищо повече от чувство. Градят върху пясък и когато задухат противни ветрове, къщата им ще се срути.
Много бедни души се лутат в мрак, търсейки да изпитат някакви чувства, които другите казват, че са преживели. Отминават факта, че вярващият в Христос трябва да изработи спасението си със страх и трепет. Осъденият грешник трябва да направи нещо – да се покае и да покаже истинска вяра.
Когато говори за новото сърце, Исус има предвид ума, живота, цялото същество. Да имаш променено сърце, означава да оттеглиш чувствата си от света и да ги съсредоточиш върху Христос. Ново сърце означава да имаш нов ум, нови цели, нови подбуди. Кой е белегът на новото сърце? Промененият живот. Съществува ежедневно, ежечасно умиране на себелюбието и гордостта.

Практичната страна на истинската религия
Някои правят голяма грешка, като мислят, че възвишеното изповядване на вярата в Бога ще компенсира истинската служба. Но религия, която не се практикува, не е истинска религия. Същинското покаяние ни прави стриктно честни в нашите отношения с ближните, верни в нашата всекидневна работа. Всеки искрен последовател на Христос показва как библейската религия го прави способен да използва талантите си за служба на Учителя.
“Бъдете усърдни, а не лениви.” Тези думи се изпълняват в живота на всеки християнин. Дори работата ви да изглежда тежка и неблагодарна, вие можете да я облагородите чрез начина, по който я вършите. Вършете я като за Господа, радостно и с вдъхнато от небето достойнство. Благородните принципи правят работата напълно приета в Божиите очи. Истинското служене свързва най-низшия и скромния от Божиите служители на земята с най-висшите Негови служители от небесните дворове…
Като синове и дъщери на Бога християните трябва да се стремят да стигнат до най-висшия идеал, поставен пред тях от евангелието. Не трябва да се задоволяват с нищо по-малко от съвършенство; защото Христос казва: “Бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.”

Осветеният живот
Нека си поставим за цел да изучаваме Божието свято слово, като прилагаме светите му принципи в живота си. Нека ходим пред Бога кротко и смирено, като всеки ден поправяме грешките си. Нека не отдалечаваме душата си от Бога чрез себелюбие. Не подхранвайте чувство на надуто превъзходство, като се мислите по-добри от другите. “…Който мисли, че стои, нека внимава да не падне.” Мир и радост ще царуват над вас, когато подчините волята си на волята на Христос. Тогава Неговата любов ще управлява сърцето и ще подчини на Спасителя и най-скритите подбуди. Прибързаният, лесновъзбудим нрав ще бъде успокоен и подчинен на маслото на Христовата благодат. Чувството, че греховете са простени, ще донесе мир, превъзхождащ всяко знание. Ще се породи сериозен стремеж да се побеждава всичко, противоречащо на християнското съвършенство. Разногласието ще изчезне. Този, който преди е намирал грешки у другите, ще установи, че в собствения му характер съществуват много по-големи грешки.
Слушащите истината се убеждават, че живеят в противоречие с Христос. Чувстват се осъдени и се покайват за престъпленията си. Разчитайки на заслугите на Христос и упражнявайки истинска вяра в Него, получават прощение за греховете си. Като престанат да вършат зло и се учат да вършат добро, те израстват в благодат и в познание на Бога. Виждат, че трябва да жертват, за да се отделят от света. И като направят пресмятанията, всичко оценяват за загуба, само и само да спечелят Христос. Те са се записали в Христовата армия. Очаква ги битката и те пристъпват към нея храбро и с радост, борещи се срещу естествените си наклонности и себелюбиви желания, като подчиняват волята си на Христовата воля. Всеки ден търсят Господа, за да получат благодат, за да Му бъдат послушни, и получават сила и помощ. Това е истинско покаяние. Който е получил ново сърце, чувства своята зависимост и смирено, и с благодарност разчита на Христовата помощ. Изявява в живота си плода на правдата. Някога е обичал себе си. Светските удоволствия са били неговата наслада. Сега идолът му е детрониран и Бог е върховният господар. Греховете, които е обичал някога, сега ги мрази. Твърдо и решително върви по пътя на светостта (“Младежки наставник”, 26 септември 1901 г.).

Връзките на Сатана
Болките от изпълнение на задълженията към греха и болките от удоволствията от греха са въжетата, с които Сатана впримчва човеците. Онези, които предпочитат по-скоро да умрат, отколкото да извършат греховно дело, само те ще бъдат оценени за верни (“Свидетелства”, т. V, стр. 53).