“Кой е прогласил това от древността?… Не аз ли Господ? И освен Мене няма друг Бог!”

Най-ранният от летописите

Библията е най-древната и най-обширната история, притежавана от хората. Тя произлиза направо от източника на вечната истина и през течението на вековете една божествена ръка е запазила нейната чистота. Тя осветлява далечното минало, в което човешките изследвания се мъчат напразно да проникнат. Само в Божието слово виждаме силата, положила основите на земята и разпростряла небесата. Само там намираме достоверен доклад за произхода на народите. Само там историята на човешкия род е дадена неопетнена от човешката гордост или предразсъдък.

Философия на историята

В аналите на човешката история възникването на народите, издигането и падането на империите изглеждат като зависими от волята и храбростта на човека. Събитията като че ли до голяма степен се определят от неговата сила, амбиция или каприз. Но Божието слово снема завесата и ние виждаме, че зад, над и през всички действия и противодействия, продиктувани от човешките интереси, сили и страсти, са действали мълчаливо и търпеливо представители на Всемилостивия за изпълнението на Неговата воля.

Разпределяне на расите

Библията открива истинската философия на историята. В онези думи на безподобна красота и нежност, изговорени от апостол Павел към мъдреците на Атина, е изложена целта, която Бог преследва със създаването и разделянето на расите и народите: Той “направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил е предназначени времена и пределите на заселищата им; за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас” (Деян. 17:26, 27). Бог заявява, че който желае, може да влезе “във връзките на завета” (Езекиил 20:37). Божията цел при сътворението бе земята да се насели от същества, чието съществуване би било благословение за самите тях и за другите, а също и за прослава на Твореца им. Всички, които желаят, могат да се уеднаквят с тази цел. За такива е казано: “Людете, които създадох за Себе Си, за да оповестяват хвалата Ми”.
Бог е разкрил в закона Си принципите, от които зависи всяко истинско благоденствие както на народи, така и на отделни личности. “Защото това е мъдростта ви и благоразумието ви”, каза Мойсей на израилтяните, говорейки за Божия закон. “Защото за вас това не е празно нещо, понеже то е животът ви…” (Втор. 4:6, 32:47). Благословенията, които по този начин се осигуряваха на Израил, се осигуряват при същите условия и в същата степен и на всеки народ и отделна личност под широкото небе.

Национално благополучие

Властта, упражнявана от всеки владетел на земята е дадена от Небето и неговият успех зависи от това, как той употребява тази власт. Небесният Бдител казва на всекиго: “Аз те опасах, ако и да Ме не познаваш” (Исая 45:5). Също така урок в живота за всеки са отправените някога към Навуходоносор думи: “…да напуснеш греховете си чрез вършене правда и беззаконията си чрез правене благодеяния на бедните; негли се продължи благоденствието ти” (Даниил 4:27).
Източникът на силата

Да се разбират тези неща – да се разпознае, че “правдата възвишава народ”, че “престолът се утвърждава с правда” и “че Той поддържа престола Си с милост” (Пр. 14:34, 16:12, 20:28); да се признае действието на тези принципи в проявленията на силата на Този, Който “сваля царе и поставя царе” (Даниил 2:21) – означава да се разбира добре философията на историята.
Това е изложено ясно само в Божието слово. Показано е, че силата на народите, както и на отделните личности, не се крие в случаите, или във възможностите, които изглежда, че ги правят непобедими, не се крие в тяхното надуто величие. Тя се измерва чрез верността, с която те изпълняват Божията цел.

Целта на управлението

Илюстрация на тази истина намираме в историята на древния Вавилон. Истинската цел, която трябва да си постави управлението на един народ бе представена на цар Навуходоносор чрез фигурата на голямото дърво, чиято височина “стигаше до небето и то се виждаше до краищата на целия свят. Листата му бяха хубави, плодът му изобилен и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни и на клоновете му обитаваха небесните птици…” (Даниил 4:11, 12). Тази картина показва характера на управлението, изпълняващо Божия план – управление, което закриля и издига народа.
Бог въздигна Вавилон, за да изпълни тази цел. Народът благоденстваше и стигна до висотата на такова богатство и сила, подобни на които от тогава никога не е имало – много сполучливо представени в Писанието със символа на “златна глава” (Даниил 2:38).
Царят обаче не призна силата, която го прослави. В гордостта си той каза: “Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си!” (Даниил 4:30).

Угнетителната му сила

Вместо покровител на народа Вавилон стана горд и жесток потисник. Като описва жестокостта и лакомството на владетелите в Израиля, боговдъхновеното Писание открива тайната на вавилонското, както и падението на много други царства от началото на света:
“Вие ядете тлъстината, обличате се с вълната и колите угоените, но не пасете стадата. Не подкрепихте немощната, нито изцелихте болната, не превързахте ранената, не докарахте заблудилата се, нито потърсихте изгубената, но с насилие и строгост властвахте над тях” (Езекиил 34:3, 4).

Отплатата

Божественият Наблюдател изрече над вавилонския владетел следната присъда: “На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от тебе” (Даниил 4:31).
“Сниши се, та седни в пръстта, девица,
дъщерьо вавилонска:
седни на земята, а не на престол,
дъщерьо халдейска…
Седи та мълчи и влез в тъмнината,
дъщерьо халдейска;
защото няма вече
да те наричат господарка на царствата” (Исая 47:1, 5).
“О ти, който живееш край много води,
който изобилваш със съкровища,
краят ти дойде,
границата на сребролюбието ти.”
“И с Вавилон, славата на царствата,
красивият град, с който се гордеят халдейците,
ще бъде както когато разори
Бог Содома и Гомора”.
“И ще го обърна в притежание на ежове и във водни локви
и ще го помета с метлата на погибелта,
казва Господ Саваот” (Еремия 51:13; Исая 13:19, 14:23).

Издигане и падане на народите

На всеки появявал се на световната сцена народ е било позволявано да заеме своето място на земята, за да се види дали ще изпълни целта на “Наблюдателя и Светия”. Пророчеството проследява издигането и падането на великите световни империи, – Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим. При всяка една от тях, както и при по-слабите народи историята се е повтаряла. Всички те са имали своя пробен период и всички са пропадали, изгубвали са славата и силата им се е оттегляла, а мястото им е било заемано от друг народ.
Въпреки че народите отхвърляха Божиите принципи и с това подготвяха своята гибел, все пак бе явно, че Божествената всеуправляваща цел действаше чрез всичките техни постъпки.

Видението за херувимите

Този урок се изяснява от символичната картина, представена на пророк Езекиил през време на неговото заточение в халдейската земя. Видението бе дадено в период, когато Езекиил бе притиснат от тъжни спомени и тревожни предчувствия. Страната на отците му бе пуста. Ерусалим бе обезлюден. Самият пророк бе чужденец в страна, където господстваха амбицията и жестокостта. Душата му се терзаеше и той скърбеше ден и нощ като наблюдаваше навсякъде тирания и неправди. Но представените му символи откриха една сила, издигаща се високо над всеки земен владетел.
Ръководната ръка

Стоящ на брега на реката Ховар, Езекиил видя вихрушка, която като че идеше от север, “голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и отсред него се виждаше нещо наглед като светъл метал от средата на огъня.” Известен брой колела, кръстосващи се едно в друго, бяха движени от четири живи същества. Високо над всички тях, той видя “подобие на престол, наглед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие наглед като човек, седящ на него нависоко”. “А подобието на човешка ръка в херувимите се виждаше под крилата им” (Езекиил 1:4, 26, 10:8). Колелата бяха така сложно наредени, че при пръв поглед изглеждаха като че са в безпорядък, но се въртяха в съвършена хармония. Бяха движени от небесни същества, подкрепяни и ръководени от ръката под крилата на херувимите. Над тях, на сапфирен престол бе Вечният, а около Него бе дъгата, емблема на Божествената милост.
Както сложно наредените подобия на колела бяха под ръководството на ръката под крилата на херувимите, така и забърканата игра на човешките събития е под Божествен контрол. Този, Който седи над херувимите, все още управлява работите на земята сред борбата и врявата на народите.