ИСУС И БДЯЩИТЕ – ГЛАВА 10 – ДЪРВОДЕЛЕЦЪТ (НОВ ПОГЛЕД КЪМ ИСУС) – КЕНЕТ ДЖ. ХОЛАНД

Когато наближи времето за Исусовата смърт на кръста, Той и Неговите ученици отидоха в Гетсиманската градина. Градината, която е разположена на източния склон на Елеонския хълм, може да е принадлежала на някой от учениците, след като Той често я е използва като любимо място за отмора. Близо до входа в градината Исус моли учениците си да седнат на земята. След това взема Петър, Йоан и Яков, най-близките Му приятели, и отива на едно уединено място. Писанието казва, че Исус „захвана да скърби и да тъгува“ (Матей 26:37). Съдбата на света лежеше на везните, защото точно в това време Исус, като нашия велик Носител на Греха, най-остро чувстваше, че греховете на човечеството Го разделят от Отца. Бездната беше толкова дълбока, толкова черна, толкова широка, че Неговият дух изтръпна пред нея. Той осъзнаваше, че не трябва да използва божествената Си сила, за да избегне това. В Своята човечност Той трябваше да понесе последиците на човешкия грях. Като човек Той трябваше да издържи Божия гняв против престъплението. Несъмнено тези мисли са преминавали през главата Му. Времето за решението бе настъпило. Той можеше да напусне човешкото семейство и да се върне в безопасността на небето. Той копнееше за симпатията на Своите приятели. Искаше да чуе, че те се молят за Него и за самите себе си. Точно тогава Той се обърна към тях и каза: „Душата Ми е прискърбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене.“ Тогава Исус измина известно разстояние, падна по лицето Си и се молеше: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; но не обаче както Аз искам, но както Ти искаш.“ Исус беше дошъл на земята, за да върши волята на Отца и тук, в най-критичния момент от земния Му живот – когато целият Универс гледаше с напрегнато учудване и удивление – Той не забрави Своята мисия. Три пъти Исус се моли със същата благоговейна молитва и трите пъти Той намери тримата ученици заспали. Бдящите напълно Го разочароваха. Писанието казва: „Тогава дохожда при учениците и казва им: ‘Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.'“ Решението беше взето! Исус щеше да плати цената за човешкото изкупление. Той щеше да отиде на Голгота и да бъде умъртвен на кръста.
Това бе цената, която нито един човек не може напълно да разбере. Ние можем само да приемем това доказателство за божествената любов и да Го славим за това сега и през цялата вечност.

„Затова ти казвам: ‘Прощават й се много грехове; защото тя обикна много; а комуто малко се прощава, той малко обича.'“ (Лука 7:47).