ИСУС НОСИ СВОЯ КРЪСТ – ГЛАВА 13 – ДЪРВОДЕЛЕЦЪТ (НОВ ПОГЛЕД КЪМ ИСУС) – КЕНЕТ ДЖ. ХОЛАНД

Беше настанало времето, когато Исус трябваше да страда на кръста и да умре за греховете на целия свят. Едно огромно множество от хора бе събрано, за да Го последва от съдебната зала на Пилат до Голгота, едно място извън Ерусалим, където щеше да се извърши екзекуцията. Пилат Понтийски, римският губернатор, който осъди Исус да умре на кръста, не е представен в бляскава светлина от светските писатели на своето време. Фило казва за него, че е бил „с непреклонна натура и, притежавайки упоритост, суров.“ Знаейки, че е невероятно непопулярен, той желаеше да угоди на юдеите по въпрос, който не му костваше нищо, въпреки че съзнаваше, че обвиненията, отправени към Исус са фалшиви. Когато Исус премина през вратата на Пилатовия двор, кръстът, приготвен за Варава – еврейски престъпник, хвърлен в затвора за разбойничество и убийства по времето на Исусовия съдебен процес и когото народът предпочете да бъде освободен по-скоро, отколкото Исус – беше положен върху Неговите наранени и окървавени рамена. Двамата приятели на Варава, който трябваше да бъдат екзекутирани по същото време, също носеха кръстовете си. Исус носеше кръста Си до където можеше, но скоро той стана твърде тежък за Него и Спасителят падна на земята. Той не беше ял нищо от Пасхалната вечеря заедно с учениците Си. Беше се борил със сатанинските агенти в Гетсимания, остро бе почувствал предателството на Юда и провала на Неговите ученици да Го подкрепят. Той понесе подигравките по време на съда и два пъти беше измъчван от Римския бич – един жесток камшик от кожени ремъци, на които бяха нанизани парчета от метал или кост, за да увеличат страданието. Исус за втори път се опита да вдигне кръста, но падна в безсъзнание на земята. Екзекуторите Му видяха, че за Него е невъзможно да носи по-нататък бремето Си. По това време Симон Киринейски, един странник, който бе дошъл от чужбина, бе накаран да вдигне кръста на Исус. Симон беше чувал за Исус. Синовете му бяха повярвали в Спасителя, но самият той не беше ученик. Носенето на кръста към Голгота бе благословение за Симон и винаги след това той благодареше на провидението. Това го накара да вземе върху си кръста на Христос по собствен избор и дори бодро да застане под бремето му. Името на Симон остава завинаги съхранено в Святото слово. Скоро след като Киринеецът извърши своята задача, Исус умря на кръста – не само за Симон, но и за всички хора.

„Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието, докарващо нашия мир и с Неговите рани ние се изцелихме“ (Исая 53:4,5).