ИСУС СЕ СРЕЩА С НОЩЕН ПОСЕТИТЕЛ – ГЛАВА 5 – ДЪРВОДЕЛЕЦЪТ (НОВ ПОГЛЕД КЪМ ИСУС) – КЕНЕТ ДЖ. ХОЛАНД

Колко забележителен е фактът, че Никодим, членът на „Кой кой е в Ерусалим“, търсеше посред нощ Исус, един селски пътуващ проповедник!
Защо дойде той? Страхуваше ли се или се срамуваше да бъде видян с Исус през деня? Толкова много ли бяха хората, изискващи Исусовото внимание през деня? Без съмнение, Никодим е бил свидетел на някои от чудесата на Исус. Той определено е споделял с останалите юдеи надеждата за политически Месия, който би освободил нацията от оковите на Рим. Сигурно е бил объркан, когато Исус е обяснил духовната природа на Своето царство. За да започне разговора, Никодим допуска мисълта, че Исус е учител изпратен от Бога. Тогава Исус прави нещо драматично. Той отговаря на приятелското Никодимово изречение чрез директно идване на същината на проблема. Той не си губи времето с второстепенни въпроси. Неговото изказвани „Истина, истина ти казвам“ още в самото начало приковава вниманието. Вечната съдба на Никодим ще виси на това, как той ще чуе и ще отговори на онова, което Исус сега ще каже: „Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой от горе, не може да види Божието Царство.“ Никодим не би се стреснал, ако чуеше Исус да потвърждава, че не евреите трябва „да се родят отгоре“, за да „видят Божието Царство“, но самата идея, че той, обрязаният юдеин, стои извън кръга на спасението, беше нова и обезпокоителна мисъл. Никодим знаеше, че Исус не говори за физическо новорождение. Но идеята, че той, благочестивия юдеин, се нуждае от духовна опитност, беше материя, която в дадения момент той не желаеше да приеме. По време на този разговор Исус изрече най-паметния от всички библейски текстове: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).
Божията любов обгърна цялото човечество, но ползва директно само онези, които й отговарят. За да бъде напълно ефективна, любовта изисква взаимност. Никодим беше предпазлив по натура и открито не се обяви за последовател на смирения Назарянин, докато Той не беше разпънат на кръст (Йоан 19:39). Семето, засято през онова историческо нощно посещение, попадна на плодородна почва, за да принесе изобилен урожай.

„А който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот“ (Йоан 4:14).