И ПОМНЕТЕ – ИСУС ИДВА СКОРО – Част II: Аз познавам моята вяра – Глава 6 – ЗАКОН И БЛАГОДАТ – Дж. Р. Спанглер

Как адвентистите от седмия ден могат да проповядват за Божията благодат и едновременно да са такива законници, че да пазят седмия ден събота?
Дали сме законници – хора, които не познават централната евангелска истина на спасението по благодат чрез вяра в Исус Христос? Несъмнено единственото най-често срещано недоразумение с адвентистите от седмия ден е твърдението, че проповядваме спасенеие чрез дела на закона. Други вярват, че смесваме закона с благодатта, като зависим отчасти и от двете за спасение.
Първо трябва да призная, че самите адвентисти са изиграли известна роля за тези недоразумения. Твърде често адвентни публикации и проповядване са звучали законнически заради ударението, поставено върху това колко е важно да се покоряваме на Божия закон. Когато адвентната църква се появи в средата на 19 век, повечето от християните споделяха общоразпространеното вярване в безспорния авторитет на Божия закон. Беше съвсем естествено за адвентистите да поставят ударение върху допирната точка, като представят, че това, в което вярват, е всъщност едно преоткриване на дълго пренебрегвана истина – седмия ден събота. И все пак факт е , че църквата на адвентистите от седмия ден е вярвала винаги твърдо в спасението по благодат единствено чрез вяра в Исус Христос.
В действителност отношението между закона и благодатта може да се изясни набързо, ако отговорим на един-единствен въпрос: Дали законът на Бога (имам предвид 10те заповеди) е един стандарт за право или лошо, или метод за спасение?Ако законът се използва като метод за спасение, тогава законът и благодатта са толкова далеч един от друг, колкото отстои изток от запад. Но ако законът се използва като стандарт за право и зло, то тогава законът и благодатта красиво си пасват взаимно и плътно, както палецът и показалецът. Едно правилно разбиране за взаимоотношението между закона и благодатта ще покаже, че и двете са толкова важни за духовния живот, колкото са мозъкът и сърцето за физическия живот. И двете са абсолютно необходими.

Божият спасителен план
Това ни кара да се замислим дали Божият спасителен план бе по-различен в старозаветни времена от този в новозаветните. В Йов една от най-ранните книги на Писанията, е зададен въпросът: „как може човек да се оправдае пред Бога?“ (Йов 25:4). От Битие до Откровение човек намира единство на мисълта, заявяваща, че не ни е приготвено нищо друго, за да бъдем оправадни, освен Исус Христос и Неговата пролята кръв. Старозаветната жертвена система просто сочеше на Христовата жертва. Точно прледи да издъхне, Исус заяви,“Това е Моята кръв на завета, която се пролива за мнозина за прощение на грехове“ (Мат. 26:28). Бог не учреди един план за спасение чрез вяра след кръста.
Цялата система в светилището учеше за умилостивението чрез кръвта на един идващ Месия. От първото агне, принесено от Адам и Ева, до последното животно, убито преди Христос да извика на кръста, „Свърши се“, темата на жертвеното споразумение беше „без проливането на кръв няма прощение на греховете“ (Евр. 9:22). „Кръвта е, която умилостивява“ (Левит 17:11), бе указанието на Господа към Мойсей.
Божият план за разправа с греха влезе в действие, веднага щом беззаконието се случи в Едем. Но веднага след това дойде и обяснеинието на този план, развит през годините от простите олтари на патриарсите до времето, когато Бог даде цялостна картина в духовния ритуал, дадена на децата на Израел. Всички части от сградата на светилището и службите бяха дълбоко важни. Днес службата в светилището научи хората на великите истини относно смъртта на Христос.
Правилното връзка между закона и благодатта бе илюстрирана в ковчега на завета, поставен в Светая Светих в старозаветното светилище. В ковчека се съхраняваше закона на Бога, написан чрез собствения Му пръст, докато в същото време той се покриваше със свят капак, който бе седалището на милостта (умилостивилище). Така в сърцетона светилището „милост и истина се срещнаха; правда и мир се целунаха“ (Пс. 85:10). Каква красива илюстрация за връзката между закона и благодатта!
Така Писанията указват ясно , че спасението в Стария Завет беше по благодат чрез вяра в един Спасител. Вярно е, че мнозина тогава, както и днес, изопачаваха Божия милостив план в една система от спечелване на спсасение чрез дела, но те правят това противно на Божията воля (виж Ис. 1:10-20). Всяко твърдение, че Бог е променил метода Си за спасяване след кръста е абсолютно небиблейско. Някой може да попита, „Ако някой е можел да се спаси преди кръста чрез дела, защо тогава Бог промени Своя план в благодатен такъв след кръста – един план, изискващ страданието и смъртта на Неговия Син? “ Нито една книга от Писанието не може да се приведе в цитат, за да се покаже, че между времето на Адам и Йоан Кръстител някой е бил спасен чрез дела. Дали при Авраам или Амос, дали при Павел, или Петър, правото на грешника за царството се основава на вяра в Месията, Исус Христос.
Несъмнено живялите в старозаветни времена не са имали великата привилегия да изследват умилостивението от историческа дистанция както нас. Но макар понякога възприеман не съвсем ясно, Божият метод за спасение си е бил винаги същият.Заявлението на Павел, че Бог „ни е избрал в Себе Си преди създаването на света“ ( Ефес. 1:4) се отнася за всички хора, живели преди и след кръста. Скъпоценният „Агнец, заклан преди създаването на света“ (Откр. (3:8), проля кръвта Си за всеки човек, който е живял някога, от дните на първия Адам до деня, когато вторият Адам ще се яви в небесните облаци. Бог е един последователен Бог. „Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги“ (Евр. 13:8).

Да преподаваме спасителния план
Една значителна разлика между Стария и Новия Завет откриваме откриваме в Божия метод на преподаване спасителния план. Учителите може да използват различни методи, за да обяснят, че две плюс две е равно на четири, но отговорът си остава същият. Също така и Бог е използвал метода за „детската градина“ със символи и жертви, за да разясни Своя спасителен план на хората, които са нямали привилегията да видят реалността на Голгота. Естествено, че този метод на преподаване чрез образи и сянки приключи на кръста. Оттогава Божието указание за начините за спасение е по-пряко, но планът Му си е същият.
Системата от церемонии и закони, които се разправяха с жертви, намериха изпълнетието си в Христос и Неговата смърт. Но ние не можем и не се осмеляваме да бъркаме тези временни закони с вечния морален закон на Десетте Заповеди. Целият живот на Христос на земята възвеличаваше този вечен закон на Неговия Отец. Той съществуваше преди сътворяването на земята и човека и ще продължи да съществува , докато съществува Бог самият. Далеч от това да е бил временна сянка на идните неща, законът на десетте заповеди е така перманентен, че Бог не би могъл по никакъв начин да промени и едно единственот изречение, за да ни спаси. Този закон е основата на Неговото управление – Неговата непроменима, вечна, безкрайна конституция, чрез която се управлява вселената.
Как спасителният план би могъл да се промени? Грехът и наказанието му не са се променили. Кражбата е грях, независимо дали човекът е крадял в 1978 пр.Хр. или 1978 сл.Хр. Интересно, но обвинения в законничество идват винаги по отношение на 4та заповед – пазенето на съботата. Почти никога никой не е бил обвиняван в законничество поради послушание към заповедите, които забраняват кражба, прелюбодейство, лъжа или идолопоклонство, въпреки факта, че човек може също толкова лесно да бъде законник в тези области, колкото и в пазенето на съботата. Би трябвало да е очевидно също така, че човек може да е послушен към заповеди, изискващи спазването на съботата, без да е законник. Ето защо истинският въпрос трябва да бъде: Дали четвъртата заповед е неделима, неразделна част от вечния Божи закон на десетте заповеди? Ако това е така, то не е необходимо послушанието да е законничество, но непослушанието е безспорно грях.

Законът и грехът
В старозаветни времена грехът се свързваше с престъпване на Божиите заповеди. Неемия казва ясно, „Много се развратихме пред Тебе и не опазихме заповедите, повеленията и съдбите“ (Неемия 1:6,7). Еремия 44:23 свързва греха с непослушанието спрямо Божия закон. Едно ясно заявление за това какво е грехът можем да намерим в книгата на Левити: „Ако някой съгреши, като стори какво да е нещо , което Господ е заповядал да не се струва … “ (5:17).
Идвайки в Новия Завет, намираме една безпогрешно ясна дефиниция на греха. „Грехът е беззаконие“ (1 Йоан 3:4). „Понеже чрез закона е познаването на греха“ (Римл. 3:20). „Не бих познал греха освен чрез закона: понеже не бих познал пожеланието, ако законът не казваше, Не пожелавай“ (Римл. 4:!5). „Грях обаче не се вменява ,когато няма закон“ (Римл. 5:13). „Силата на греха е в закона“ ( 1Кор. 15:56). Въпросът е, че грехът не може да се дефинира освен в чрез закона. Също и престъпването на закона не може да се дефинира освен чрез греха.
Грехът, нарушаването на закона, започна в Едем. „Затова както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха смъртта, по този начин и смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха“ (Римл.5:12). Павел набляга на този въпрос и в друг пасаж, където твърди, че „всички съгрешиха“ (Римл. 3:23) и „поради това смъртта мина във всичките човеци“, понеже „заплатата на греха е смърт“ (Римл. 5:12; 6:23).
Смъртното наказание не е деспотично. Поне за да може Бог да остане верен на Своя характер, който в определен смисъл е изразен в закона Му, Той не е имал друг избор, освен да се обърне към смъртно наказание за тези, които се бунтуват против Неговата воля. Иначе законът Му, цялостната основна конституция на Неговото управление, би бил застрашен, властта Му би била предизвикана и най-накрая цялата вселена би изпаднала в състояние на хаос, подобно на нашия свят сега. Бог нямаше друг избор, за да запази мира, свободата и хармонията по цялата вселена – и да вземе живота Си от онези, които бе сътворил, но които се разбунтуваха и отказваха да се покорят на закона Му.
Имайте това ясно пред себе си, когато четете, „Чрез дела от закона ням да се оправдае нито една плът пред Него“. „Ето защо заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра без делата на закона“ (Римл. 3:20,28). Причината, поради която никой не може да се оправдае чрез дела на закона, е , че наказанието за нарушаването на закона е смърт, а не дела. Един човек, който е бил изпратен в затвора за 10 години, излиза като свободен човек, след като излежи присъдата си. Той е платил наказанието и сега стои оправдан в присъствието на закона. Това е оправдание чрез дела. Но ако човекът е извършил престъпление, което изисква смъртна присъда, би ли бил той оправдан, след като излежи 10, 20 или дори 50 години? Никакво количество дела не би го оправдало; единствено смъртта би могла да задоволи присъдата. Поради тази причина християнинът никога не може да бъде оправдан пред Бога на основата на нещо, което той или тя може да направи .
Да се опитваме да оправдаем себе си чрез собствените ни дела е дори по-лошо отколкото невъзможно; това намалява невъобразимо много в умовете ни огромността на греха. Ако има някаква работа, която трябва да извърша , за да си платя за престъпването на някоя от десетте Божии заповеди, то отмахването на наказанието просто би станало човешко усилие. Истинската огромна величина на греха става явна само в светлината на неговото наказание – смърт. Но дори има нещо по-голямо от факта, че моята смърт е изисквана от закона, за да се разправи с моя грях , и това е фактът за Исусовата смърт за моето спасение. Фактът, че безгрешният Божи Агнец пожела доброволно да изстрада неизразимата агония на моята вина и по Своя воля понесе причинената от моя грях смърт, не би могъл да се разбере и показва, както нищо друго не би могло, злавредността на греха и неизменната святост на Божия закон. Всичко това се вижда в сиянието, което се излъчва от кръста.

Връзката между закона и благодатта
Не е чудно, че Павел заключава в Римляни 3:28, че „човек се оправдава чрез вяра без дела от закона“ и той продължава , за да зададе въпроса, „тогава чрез вяра не правим ли напразен закона, да не бъде ,но го утвърждаваме“ (стих 31). Заявлението на Павел ни дава дълбоко прозрение за връзката между закона и благодатта.
Адвентистите от седмия ден държат твърдо на доктрината за оправдание единствено чрез вяра, като в същото време изтъкват тънката заблуда, че кръстът е отменил закона на Бога, освобождавайки християнина от изискванията му. Както апостол Павел твърди, то съвсем не е истината.
Голгота е вечно доказателство, че Божият закон е непроменим като характера Му – толкова непроменим колкото и Неговия трон – така непроменим, както е и любовта Му. Когато Спасителят ни умоляваше Отец в Гетсимания да Го пожали да не пие чашата на смъртта, единственият отговор, който получи, бе неотменимостта на святия Му закон. Смъртта е наказанието за беззаконието. Ако спасението трябваше да стане реалност, Христс трябваше да умре, не за Себе Си, но за нарушителите на този закон, включително и за мен. Фактът, че не би могло да се намери никакъв друг начин дори от Бог Самия, за да се задоволят изискванията на закона, е върховно доказателство за неговия вечен, непроменим характер. Би ли дал Бог Своя Син да умре, за да изкупи грешниците от наказанието на закона, ако би могло да се намери някакъв друг начин за това? Ако Бог можеше да промени закона Си или наказанието му, със сигурност би го направил!
Как тогава можем да гледаме жертвата на кръста и в същото време да осмиваме закона, заради който Бог умря, за да го поддържа? Кръстът, правилно разбран, ни води до едно истинско разбиране за ужасния характер на греха, който е нарушаване на този закон. Кръстът ни кара като грешници да извикаме за вяра, за да се хванем здраво за заслугите на Христос и да престанем да нарушаваме този закон.
Мисълта, че Христовата смърт донесе края на послушанието спрямо закона, е богохулство. Ето защо Павел възкликна, „Отмахва ли вярата в Христос закона? – да не бъде, но утвърждава закона“.
Като служители в църквата на адвентистите от седмия ден и като християни, ние се молим ежедневно за сила да надвием алчността, неморални мисли, егоизъм и грях от всякакъв род – не преди всичко заради хармонията с небето, която това ще ни донесе, но заради познанието на това, което греховете ни са причинили на Небето, за да може то да ни прости. За да бъдат отмахнати, греховете ни изискват или нашата смърт, или смъртта на нашия Създател.
Как християните могат да принизяват Божия закон? Погледнете на централния кръст измежду трите на Голгота. Вижте агонията, преживявана от Онзи, който не познаваше никакъв грях. Вижте Го, Него, чиято нежна кожа като бебе бе боцкана от сламата в яслите на обора, а сега понасяща болезнените бодежи на острите тръни, прорязващи челото Му. Вижте грубите клинове, направени, за да държат едната дъска за другата, пробиващи ръцете и нозете Му. Погледнете как един войник забива метално копие в тялото Му. Защо? Защо? Защо Христос понесе всичко това?

Никакъв друг начин
Спасителят понесе доброволно това, защото нямаше никакъв друг начин, за да се изкорени грехът, а грехът е единственото нещо в цялата вселена, което Бог мрази. Ние виждаме само отсенки от окаяността, причинена от греха, но Бог я вижда в цялата и огромна величина. Представете си как огромното Му любящо сърце се преобръща вътре в Него от болка при вида на един свят изпълнен с Негови деца, които трябва да постоянно да понасят осакатяващото, изтощително унищожение на греха. Погледнете с Него въздействието на греха – вдовицата, която плаче над убития си съпруг, сърдечните болки на самотния и забравения, физичните и емоционалните белези на травма в едно едно съсипано от бой дете, милионите гладуващи, пияницата, който ненадейно отправя колата си в невинни семейства. Ние бихме могли да доловим само една малка част от всичко това, но Бог трябва да го види в неговата ослепителна дневна светлина, понеже е всезнаещ.
Понеже беше немислимо за Бога да разреши на греха да продължи да действа необуздано, както и поради това, че единственият начин да го унищожим бе да се поемат последиците му лично от всеки един, Исус отиде доброволно на кръста. Законът изискваше смърт за нарушителя като единственато съответно наказание. Да се изсква нещо по-малко би намалило важността на закона, за да позволи на греха да царува вечно.
В действителност това не е въпрос на закон или благодат. По-скоро това е въпрос на закон и благодат. Божията благодат се основава на Неговия закон; Неговият закон съставлява основата, на която се изгражда благодатта.
Нека се радваме с цялото небе в безплатната Божия благодат, която ни освобождава от задължението да платим наказанието за това, че сме престъпили Божия закон. И нека да се веселим с цялото небе, че понеже сме спасени чрез Неговата благодат, можем свободно да следваме Неговия закон чрез същата тази благодат