И ПОМНЕТЕ – ИСУС ИДВА СКОРО – Част III: Аз познавам моята църква – Глава 11 – Да стана член на Божието семейство – Дж. Р. Спанглер

В последните години се случва едно твърде интересно явление, което може да се обобщи с една дума – корени. Книгата на Алекс Халей, озаглавена с тази дума, стана бестселър и забележителна телевизионна атракция. Халей разказва убедително историята на издирването на собствените си семейни корени, което най-накрая го отвело до едно малко африканско селце и неговите предци. Неговото издирване накара мнозина да проучат корените си и да узнаят за предците си. Но по-важно е да узнаем за духовните ни корени и защо това да сме членове на Божието семейство би трябвало да е най-голямото ни желание.
Първата стъпка за членчство в Божието семейство от изкупени синове и дъщери е да признаем крайната си безпомощност и падналото си състояние. Всъщност от самите себе си дори не можем да пожелаем спасението. Можем да желаем егоистично едно щастливо време завинаги на небето, защото със сигурност никой не иска в съзнанието си да претърпи вечна смърт. Но ние сме неспособни наистина да пожелаем да бъдем членове на Божието семейство, ако Святият Дух не създаде това желание в нас.
Отначало Адам и Ева бяха създадени съвършени – те нямаха ни най-малка наклонност към мислене или вършене на зло. После дойде падението, като промени съществата без грях в същества , изпълнени с грях. За нас ужасният дял е, че когато Адам съгреши, той преряза крайника, на който стоеше, така че всички негови последователи паднаха с него. Изглежда нечестно, но това е действителността. Животът произвежда собствения си вид. Паяците не възпроизвеждат пеперуди, нито грешните родители безгрешни деца. Нещо повече, от този тъжен ден в Едем всички потомци на Адам доказват това чрез самите себе си, като съгрешават. Павел изказва това по следния начин :“Грехът влезе в света чрез един човек и смъртта чрез греха, а по този начин смъртта дойде при всички човеци, защото всички съгрешиха“ (Римл. 5:12). Всички съгрешиха!Сътворените същества, които Бог замисли с такъв удивителен потенциал, станаха неудачници и грешници. Сега възниква въпросът : Дали все още не съм член на Божието семейство, макар да съм грешник? И ако това е така, то защо се нуждая да стана член на Божието семейство?
В определен смисъл цялата човeшка раса е Божие семейство. Но въпреки това ние на планетата Земя сме единствените разбунтували се членове на Божието вселенско семейство, което се разпрострира до мириади населени планети, които не познават грях. Така че като бунтовни същества на тази изолирана планета ние сме чужди и „странници на заветите на обещанието, без надежда и без Бога на света“ (Еф. 2:12).
Но Бог е твърде добър, за да ни изостави в ужасната бъркотия, началото на която бе поставено чрез бунта на Сатана. С неописуема любов Божеството оформи един скъп план, за да възвърне пълните привилегии и благословения на отчужденото семейство.

Една вътрешна промяна
С този кратък увод като фон ще отбележим няколко важни стъпки, за да станем възстановен член на Божието семейство. Такова едно възстановяване трябва непременно да произведе промяна в нашето отношение и естество, не само външно, но и дълбоко отвътре. Веднъж Спасителят умело използва илюстрацията с миенето на съдовете, за да отбележи това. „Вие чистите чашата и съда отвън, но отвътре сте пълни с алчност и себеугаждане“ . За да могат думите Му да попаднат точно на място, Той продължи, „По същия начин отвън вие изглеждате на хората праведни, он отвътре сте пълни с лицемерие и нечистота“. Неговото разрешение? „Първо почистете чашата и съда отвътре и тогава ще бъдете чисти и отвън“ (Мат. 23:25,28,26).
Същото е и с бунтовното човечество: вътрешното ни естество, корените ни трябва да се променят, преди външното да може истински да се промени. Тази промяна е централната тема на доктрината за Божия печат. Бог поставя печата Си, белег на одобрение, само върху човека, който Му позволява да направи тази промяна в живота. По този начин както съмняващият се, така и бунтуващият се се опитват да измислят доктрини, които според както се надяват, ще ги възвърнат в семейството на Бога, без да са променени.
Такова бе поведението на богатия млад управник, естеството на когото бе необходимо да се промени, преди той да можеше да добие качествата за Божието царство. Всъщност проблемът му беше толкова голям, че Господ каза, „По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство“. Как отговориха учениците?“Те бяха твърде изненадани и попитаха , Кой може да се спаси?“ С други думи, Възможно ли е за човешкото естество да се промени? Отговорът, който Исус им даде, бе позитивен и чудесно насърчителен. Той каза, „За човека това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно“ (Мат. 19:23-26).

Това е Божие дело
„За Бога всичко е възможно“. Това е ключът на спасението. Това кратко, но отправено точно към целта заявление, съдържа няколко важни основни истини. Първо, то ни казва, че спасението се центрира не върху човешките същества, но върху Бога. Това е Божие дело, а не наше. Истинският път за спасение е по благодат единствено чрез вяра в Христос. Господ е този, който извършва спасението. Дотук учредихме два принципа, по които да градим. Първият е, че нашето естество е деградирало и се нуждае от това да бъде променено. Вторият е, че промяната е възможна, както Исус заяви просто това. „За Бога всичко е възможно“.
Недвусмислено е заявлението, че е необходима такава промяна. Исус каза просто на Никодим, че трябва да се роди отново (Йоан 3:7). Думата „трябва“ е недвусмислена; тя не предлага никакви други варианти. Новото рождение и вечният живот са неделими едно от друго. Това не е нашумяла истина, но непроменимото условие да бъдем приети в Божието семейство.
Нека винаги да помним, че промяната на есетството ни е Божие дело, а не наше. Бог е, който предприе инициативата за целия спасителен процес. Трогателната притча за пастиря с едната изгубена овца илюстрира точно този въпрос. Исус запитва слушателите Си, „Не оставя ли той 99те насред полето, за да отиде да потърси изгубената овца, докато я намери?“ (Лука 15:4). Исус е Пастирят – ние сме изгубената овца. Бог прави първото действие, за да ни намери. Твърде много обезкуражени хора, изгубени овци чувстват, че трябва да помогнат на Пастиря да ги намери. Те трябва да се покаят и да са добри, преди Божията любов да достигне и тях. Исус се опита да пропъди това ужасно погрешно схващане, а като направи това , се подложи на критиките на църковните водители, които казаха подигравателно, „Този човек приема грешници и яде с тях“ (Лука 15:2).
Защо този въпрос е така важен? Ако човек има представата, че трябва да се промени, преди да дойде при Бога, или никога няма да дойде, или ще дойде чрез собствени заслуги. Той ще се опитва да направи себе си достоен, за да дойде при Бога. Това се нарича спасение чрез дела и стои в центъра на системата, символизирана чрез звяра в Откровение 13. Тази система учи, че можем да си заслужим правото да дойдем при Бога – ние заслужаваме да бъдем в Неговото семейство. Това е точно противоположното на истината. Ако изпуснем същността на въпроса, т.е. че Бог е, който пръв предприема действие, за да ни спаси, то целият спасителен план няма смисъл и е напълно унищожен. Промяна в живота ни е невъзможна, докато не схванем това разбиране и не го проумеем напълно. Без значение колко е нечистив човек, Спасителят го търси. И когато добрият Пастир го намери, наранен, кървящ и ударен, Той го взима нежно на ръце и го отнася с радост обратно в стадото в безопасност. Какъв великолепен Спасител имаме!
Понеже нашият Господ направи първата крачка към нас, то и всяко желание да бъдем членове на Неговото семейство и да подчиним себе си на Него произлиза от Самия Спасител, а не от нас. Абсолютно невъзможно е за грешника да се изгуби, ако не се противопоставя на магнетически привличащата сила на Исус. На нас ни е предопределено, ако щете, да бъдем спасени. При Бога не същствува протежение. Единствено собственото ни упорство и непреклонност може да ни задържат настрани от Христос. Ако изберем да не се съпротивляваме, ние ще бъдем привлечени към Него.

Нашият избор
Когато един човек направи този избор (избор, който сам по себе си е резултат от делото на Святия Дух), му се дава дух на покаяние като дар. Но помнете, дори преди да се покаем, Исус ни привлича. Ако човек погледне към Исус и приеме покаянието, което Бог предлага, то той е на път да стане възстановен член на Божието семейство. Може би тук е мястото повече откъдето и да било другаде, където стават най-много провали да станем и останем членове на Господното семейство. Трудно е за човешкото сърце да приеме святост и да зависи единствено от Някой друг.
Върху това се набляга по различни начини навсякъде из Писанията. Исус подчерта този принцип пред Никодим в Йоан 3:14,15 : „И както Мойсей издигна змията в пустинята, точно така трябва и Човешкият Син да бъде издигнат, за да може всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот“. Илюстрацията Му бе взета от историята с медната змия в пустинята. Значението бе ясно: В медения предмет няма никаква изцелителна сила; разликата се състоеше във вярата на човека в Бога и Неговото Слово. Да вярва в Божието Слово, да се покорява на заповедта Му, като погледне чрез вяра, освобождаваше болния човек от смъртта. Истинската „битка на вярата“, за която Павел говори в 1 Тимотей 6:12, идва точно по този въпрос. Дали ще погледнем към Исус или ще гледаме на себе си?
Уроците на Йоан 3:14,15 са така очевидни, че ще изброя само няколко:
1. Раната на греха не може да се излекува с никакви дела, които грешникът се опитва да извърши.
2. Няма научна основа за излекуване чрез гледане.
3. Макар да не можем да подредим стъпките на спасението в хронологичен ред, първата огромна стъпка е да погледнем с вяра към Исус.
4. Всички опити да се спасим по друг начин, освен да издигнем Исус в пустинята на собственото си сърце и да погледнем към Него с вяра, са фатални.
5. Подобно на Никодим, който научи урока добре, ние трябва да изследваме Писанията добре по начин, който ни отвежда при Христос като център на спесението.
6. Борбата относно логиката или необходимостта от Божия спасителен план ни води към смърт, а не към живот. По- скоро има живот в гледане към Него.
7. Не гледайте на себе си с всичките си недостатъци и рани, но разчитайте единствено на заслугите на Христос, и помощта, от която се нуждаем, ще бъде наша. Ако гледаме на ухапванията от змиите на греха, състоянието ни само ще се влоши и ще умрем.
8. Не чакайте, докато всяка подробност от спасението ви се изясни, преди да погледнете на Исус. Не продължавайте да се чудите във философски съмнения и страхове. По-добре погледнете сега с проста вяра към Спасителя, който стана „грях за нас“ (2 Кор. 5:21).

Най-голямата битка
Звучи невероятно лесно и чудесно нали? Но почакайте за момент! Великата битка, която стои пред всеки грешник, е да поглежда над Исус, а не към Исус. Павел въвежда понятието битка, за да илюстрира това: „Водете добрата битка на вярата, хванете се за вечния живот“ ( 1 Тим. 6:12). Най-голямата борба в живота на този, който иска да стане член на Божието семейство, е борбата да погледне на Исус единствено чрез вяра.Толкова по-лесно е да гледаме на изпитанията си, на проблемите, слабостите, съпруга, съпругата, децата, парите, телевизията, секса – списъкът е безкраен. Много по-лесно е да направим нещо ,отколкото да погледнем на нещо, за да бъдем спасени.Много по-лесно е да се съмняваме, отколкото да повярваме. Много по-лесно е да изучаваме Библията за информация, отколкото за вдъхновение и спасение. И така окаяната човешка раса продължава да се бори в съмнения, страхове и обърквания, като по-скоро чака да умре от раните си, отколкото да води „добрата битка на вярата“. Погледнете към Исус!
Какво ни кара да погледнем към Исус? Единственият ми отговор е действието на Святия Дух, третото Лице на Божеството. Нищо не предшества делото на Святия Дух. Дори не бих пожелал да поглеждам към Исус, ако Духът не ме накара. Когато аз, подбуждан от Духа, погледна към Исус, добротата на Бога ме води до покаяние (Римл. 2:4). Покаянието не е резултат от собственото ми решение. Когато погледна към Исус, аз ще изповядам със смирение греховете си и ще се опитам да възстановя нещата, доколкото ми е възможно. Когато погледна към Исус, аз ще намирам наслада да се покорявам на Неговата воля. Когато погледна към Него, ще закопнея за чистота на ума и сърцето. Да погледна към Исус означава нещо повече от просто един „живот от един поглед“, защото аз трябва да продължавам да гледам на Него, докато сърцето ми бие. Всичко това е работата на Святия Дух, който ме привлича постянно да гледам на Исус.
Може би най-добрият пример в Писанието за истинско покаяние е това на цар Давид, който извърши двойното престъпление на убийство и прелюбодейство. Аз съм научил наизуст великата му молитва на покаяние, която се намира в Псалом 51, и ви насърчавам и вие да я научите. Давид умолява Бога за милост; той признава греховете си; той моли за очистване; умолява Бог да сътвори в него едно чисто сърце и да възобнови един прав дух в него. Той призовава присъствието на Святия Дух да остане в него и моли да му се възвърне радостта на спасението. Най-накрая Давид прогласява добротата на Бога и Неговата правда. Вземете Библията си и на колене изучете пламенно този псалом. Помолете Бога да извърши за вас това, което е направил за Давид. Може би вие не сте извършили като Давид ужасните грехове на прелюбодейството и убийството , но всеки грях може да унищожи връзката ви с Господа и да ви възпрепятства да станете член на Неговото семейство.
Насърчавам ви да вземете малката книга „Пътят към Христа“ и да препрочитате този скъпоцен труд, който убедително и нежно очертава изповедта, възстановяването, освещението, следването и израстването до ръста на Христос.
Спасението, подобно на автомобил, идва в един комплект. Ако искаме да има въобще някакъв смисъл от него и да действа, то трябва да го оставим да дейтсва в този комплект. Махнете двигателя, съединителя, газта или горивната помпа от една кола и вече нямате автомобил. Той може и да изглежда като кола, но не действа като кола. Така е и със спасението. Махнете или омаловажете някоя част от Божия план да спасява мъже и жени и ще получите хора, които се въртят наоколо и изглеждат като християни и дори твърдят, че са християни, но не действат като такива.
Оправданието е първостепенното или фундаменталното, база за нашето спасение. Но винаги помнете, че – макар оправданието да не може да се заслужи с дела, макар то да е това, което Бог прави за грешника, макар то да променя статута ни пред Бога, макар то да е Божие решение, а не наше постижение, макар то да е основата за увереност и приемането ни от Бога, макар то да включва прощение и опрощаване на миналия ни грях – оправданието никога не ни се дава като дар сам по себе си. Божията любов е по-голяма от това.
Същността на Неговия дар е оправдание, но заедно с него идва една промяна, опитността на новорождението, а после доживотна обхода с Бога, което наричаме освещение. Оправданието наложи настоящото описание, но то се прилага и за нашето бъдеще като един покриващ чадър от момента, в който приемем Христос, докато срещнем Господа. Въпреки това всеки, който остави освещението вън от спасителния план и се съсредоточи само върху оправданието, прилича на продавач на износена кола, който се опитва да продаде кола без спирачки или механизъм за управление. Бог не само че прави нещо за нас, но прави нещо и в нас.
Но над и преди всичко е фактът, че Бог е този, който предприе, поддържа и изпълнява целия спасителен процес. Той ни привлича назад към корените ни, назад към първоначалния Си план за нас, обратно към хармония с Него, назад към небесното семейство. Ние не можем да възстановим себе си. Във всеки един аспект от спасението ни Бог е, Който действа. От нас Той иска само съдействие.