И ПОМНЕТЕ – ИСУС ИДВА СКОРО – Част III: Аз познавам моята църква – Глава 12 – Пламнала църква – Дж. Р. Спанглер

Кой би отрекъл нуждата от запалването на един духовен огън в нашата организация? Повторният символизъм, прикрепен към образа на огъня в Писанията, си струва да се изследва. Триединството е описано с думи, които се отнасят за огъня и последиците от него. Второзаконие 4:24 заявява, „Господ твоят Бог е огън поглъщащ“. Разкриването на Бога в горящ храст дълбоко впечатли Мойсей с Божията сила и чистота. Когато Господ общуваше с Мойсей във височините на Синай , Той слизаше там в огън: и димът от огъня се издигаше като дим от пещ и цялото събрание страшно трепереше“ (Изх. 19:18).“И от небето Той направи да чуеш гласа Му, за да може да те упъти : а на земята Той ти показа големия Си огън“ (Вт. 4:36). Страшното величие на тази сцена на пламъци и дим поддържаще авторитета и достойнството на написания характер на Бога – десетте заповеди.
Като описва вида на Господа, Даниил докладва, че лицето Му е било „като светкавица, а учите Му като огнени светила“ (Дан. 10:6). Описанието на Йоан сравнява очите на Христос с „огнен пламък“ (Мал. 3:2). Тези описания са в съгласие със схващането за огнения стълб, който е водел и стоплял израилтяните нощем по време на пътуването им в пустинята.

Ангели, творения и Словото
Божиите ангели са сравнени с „пламнал огън“ (Пс. 104:4). Видението на Езекиил на четирите живи същества бе с такова страшно сияние, че той ги описва с думи като огън и светкавици. “ А колкото за подобието на живите същества , изгледът им бе като запалени огнени въглища, като изгледа на факли, които се движеха нагоре – надолу между живите същества; огънят беше светъл, и светкавица изскачаше из огъня“ (Ез. 1:13). Еремия цитира Господа, като казва, „Не е ли Словото Ми като огън?“ ( Ер. 23:29). Обещанието на Господа към Еремия е от голямо значение. „Понеже казваш това, ето, ще направя думите Си в устата ти на огън, тези хора дърво и той ще ги пояде“ (Ер. 5:14). Преживяването на същия този пророк, който веднъж в живота си заяви, че е преустановил проповядването, го направи да открие естеството и влиянието на Божието Слово в собствения си живот. „Но Словото Му беше в сърцето ми като огън, затворен в костите ми, и се изморявах да го удържа, но не можех“ (Ер. 20:9).
Така един от най-често използваните термини във връзка с описанието на Божеството и процеса на спасението е огънят или равностойните на него думи.

Огънят символизира приемане
При различни случаи Бог е изразявал приемането Си на хора и неща чрез използването на огън. Огън премина през жертвата и поглъщаше разделените парчета от козата, овена, гълъба и гургулицата, когато Бог направи завет с Авраам (виж Бит. 15). Eдна славна демонстрация на огън от небето погълна жертвата, принесена от Мойсей при посвещението на скинията. Това преживяване бе така могъщо, че израилтяните „извикали и паднали на местата си“ (Левит 9:24).Родителите на Самсон станали свидетели как жертвата им била приета чрез божествено възбуден огън заедно с издигането на един ангел от Господа в горящите пламъци (Съдии 13:19,20).
Една друга изява на небесен огън стана при посвещението на Соломоновия храм. Забележителният водител току-що бе приключил своята молитва за посвещаване храма, в която той красноречиво умолявал за Божиите милости. Осветителен огън, последвал при Божията заповед, „погълнал приноса за всеизгаряне и жертвите; и славата Господна изпълни мястото“ (2 Лет. 7:1). Влиянието от тази динамична демонстрация на слава и сила възпрепятства свещенците да влязат в храма за известно време. Влиянието на тази сцена на слава накара израилевите чеда да се поклонят с лицата си към земята и те се поклониха и прославиха Господа, казвайки:“Защото е благ; защото милостта Му трае довеки“ (гл.7:3).

Пророкът на огъня
Името на Илия и това на огъня са почти синоними. Доказателството за върховенството на Бог или Ваал се базираше на огън. „И нека този бог, който отговори чрез огън, той да бъде бог“ (3 Царе 18:24). Всепоглъщащото естество на „пожара“ при Кармил се разкри във факта, че водата, прахът, камъните, дървесните трупи и жертвите, всичко беше погълнато. Този особен огън не остави никакво съмнение в сърцата на наблюдаващите хора по отношение на това кой бе Бог. „Когато всчики хора видяха това, паднаха на местата си; и казаха, Господ, Той е Бог“ (3 Царе 18:39).
Раненият Ахазия, паднал от горницата, изпрати вестители до Веелзевул, бога на Екрон, за да узнаят дали ще се оправи или не. Бог даде указания на Илия да пресрещне тези посланици по пътя с изобличение под формата на въпрос. „От нямане на Бог в Израел ли отивате да се допитате до Веелзевул бога на Екрон?“ (4 Царе 1:3). Единственото искане на Ахазия в отговор на този въпрос струваше живота на 102 мъже. Две групи по 50 войника всеки с водител пред себе си чуха фаталното пророчество от устните на този пророк на огън. „Ако аз съм Божи човек, тогава направи огън да падне от небето и да погълне него и неговите 50 души“ (4 Царе 1:10). Нямаше никакъв спор, че Бог прие Илия като Божи мъж. Той доказа това с огън.

Изход чрез огън
Излизането на Илия от тази земя стана с една колесница от огън с огнени коне. Последователят на Илия Елисей се помоли очите на слугата му да видят една такава сцена в Дотан. Господ отговори на тази молба, „и той видя: и ето, планината бе пълна с коне и колесници от огън около Елисей“ (4Царе 6:17).
Гедеон бе един друг човек, който придоби завидната опитност да стане свидетел на приемането чрез огън. Той видя ангел от Господа да явява крайчеца на тоягата си и да докосва месото и безквасните хлябове на неговия принос, докато огън излезе от скалата и ги погълна“ (Съдии 6:21).
Давид бе замолен да направи ужасния избор на едно измежду три наказания. Това трябваше да се направи поради собствената му безразсъдна постъпка, когато преброи Израел, като това решение въвличаше живота на народа му. Той трябваше да избере глад, меч или бедствие. Давид избра по-скоро да падне в ръцете на Бога, отколкото в ръцете на хора. По Божие указание Давид издигна олтар и представи жертва и Бог не само че не въздържа бедствието, но и му отговори от небето с огън върху олтара на всеизгарянето“ (1Лет. 21:26).

Съвременното съответствие на приемането чрез огън
В нашия предполагаемо по-просветлен век в религиозно отношение опитности на приемане от Бога чрез външен показ на огън са ни непознати. Но при все това Божието приемане е не по-малко необходимо за църквата днес, отколкото е било преди няколко хилядолетия. Не е ли възможно църквата да даде доказателство за приемането си, като покаже „златото, пречистено в огън“ (Откр. 3:18)? Не е ли възможно събранието от хора, което притежава това злато на вярата и любовта да направи църквата да изглежда сякаш гори? Не е ли възможно ние като служители да дадем пример, като посветим живота си на задачата да доставим това злато, пречистено в огън и тогава нашите членове да последват ръководството ни?

Повтаряне на унищожителните проклятия
Символизмът с огъня изтъква ужасни уроци пред църквата днес. Огънят е действен и никога не е пасивен. Огънят трябва да напредва – да повтаря проклатията за унищожение. Той не може да стои на едно място, той винаги се движи. Той помита, покрива и никога не жали себе си. Огънят никога не действа само за себе си – той винаги споделя себе си с другите. Никога не действа по пълномощно. Той съществува, въвличайки сам себе си. Огънят е ентусиазиран и никога не е сдържан или резервиран. Той е непреклонен при постигане на целта си. Огънят никога не избира безопасния път. Той никога не се спира при някакъв проблем, но продължава да гори. За да живее, огънят трябва да поглъща. Той не може да се храни с нищо. Огънят е заинтересован само от едно нещо – да гори. Той не може да се отклони от целта – той изгаря всичко, което намери по пътя си. Огънят води до това всичко, което изгаря, да му се предаде. Резултатът е заразителен.

Родени за да горим
Така е и с църквата за сведетелство днес. Поставете я във вериги, оставете я на някакъв остров, стъпчете я, хвърляйте вода върху й, сторете всичко, което пожелаете срещу й, но тя продължава да гори! Това бе опитността на новозаветната църква. Опозицията само раздуха огъня й в огромен пожар, който славно затопли земята с евангелието на Христос. Една горяща за Бога църква представлява едно от най-ободряващите схващания, които умът би могъл да приеме. Църква единомислена, постоянно напредваща, напълно посветена, безспорна по дух – това е Божият план за адвентното движение. Що се отнася до Бог, Той желае символизмът с огъня да стане духовна реалност сред нас. Както в светилището преди „нека огънят постянно да гори на олтаря ; никога да не угасва“ (Лев. 6:13)
Църквата е родена, за да свети!