Йоан – 16 – Възпитание – Елена Вайт (Елън Уайт)

Петър, Яков и Йоан търсеха всеки случай да се свържат по-тясно с Учителя, и желанието им бе изпълнено – от всичките дванадесет те бяха най-близо до Него. А Йоан желаеше връзката му с Исус да бъде още по-интимна, и сполучи. На онова първо събиране край Йордан, когато Андрей, след като чу Исус, побърза да извика и брат си, Йоан седеше безмълвен, унесен в размишление върху чудни теми. Той следваше Спасителя винаги жаден да Го слуша и попиваше чутото. Но въпреки това характерът му не бе без дефект. Той не бе благороден, мечтателен ентусиаст. Напротив, с брат си се наричаха “синове на гърма” (Марко 3:17). Йоан беше горд, амбициозен и агресивен. Но зад тези черти Божественият Учител виждаше пламенното, искрено и любещо сърце. Исус изобличаваше неговото себелюбие, осуетяваше неговите амбиции и изпитваше вярата му. Но и му разкри копнежа на душата му – красотата на светостта и Своята собствена превъзхождаща любов. “Изявих името Ти на човеците, каза той на Отца, които ми даде от света” (Йоан 17:6).

Общение; преобразование

Естеството на Йоан копнееше за любов, съчувствие и другарство. Винаги беше близо до Исус, до Него седеше облегнат на гърдите Му. Както цветето поглъща слънцето и росата, така той поглъщаше Божествената светлина и живота. Гледаше Спасителя с обожание и любов. Единственото му желание бе да стане подобен на Христос и да е постоянно свързан с Него. И впоследствие характерът на Учителя се отразяваше в неговия.
“Вижте, казва той, каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада. Възлюблени, сега сме Божии чада и още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е. И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист” (1 Йоан 3:1-3).