КАК И КОГА ПОЧИВНИЯТ ДЕН Е ПРОМЕНЕН ОТ СЪБОТА В НЕДЕЛЯ – УВОД – МОЛИТВАТА НА АВТОРА ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ – Д-р Франк О. Адиелеуа

О, Йехова, най-милостиви и любещ Господи! Ти съществуваш от вечността. Верни и милостиви Татко, на името Ти да бъде чест и слава завинаги в името на нашия Господ и Спасител Исус Христос.
Господи на Авраам, Исак, Яков, Мойсей, Илия и единствени Създателю на всичко, в скъпоценното име на Исус Христос, Цар на царете, аз се моля Светият Дух да се излее върху всеки, който чете думите на тази книга, така че тя да бъде като “пътя на праведния”, който “е като светлината на зазоряване, осветяваща все повече, докато дойде съвършен ден”.
Моля се също за това Светият Дух да напътства читателя да разбере истината и да Те опознае като личен, любящ Бог, в Когото няма промяна, нито сянка на колебание. Да опознае и Исус като личен Спасител и единствен Път към вечния живот; като съм убеден, че Той “бе наранен заради нашите престъпления, бит бе за нашите нечестия; наказанието, докарващо нашия мир, бе възложено на Него; и с Неговите рани ние се изцелихме”.
Отче мой, моля се Светият Ти Дух да ръководи читателя към познание на истината, та да се присъедини към светиите и към истинския остатък в прогласяване на вечното Евангелие. Моля Те, Отче, в любящото име на Исус, да спасиш читателя според Своята воля, за да не участва в “поклонението на звяра и неговия образ” и да не получи неговия “белег на челото или на ръката си”, та да не “пие от виното на Божия гняв, изляно неразредено в чашата на Неговото негодувание”.
Моля се също читателят да бъде оправдан чрез придадената правда на Христос и осветен чрез Неговата вменена правда, така че Твоята светлина да свети чрез него като свидетелство за Христос пред целия свят.
На всесветия Йехова да бъде почест и слава навеки и навеки! В името на Исус, амин!
Д-р Франк Адиелеуа
Ню Йорк, 17:21 ч.
13 юни 1989 г.

ПОСВЕЩЕНИЕ
Тази книга е посветена на Исус Христос, Спасителя на света, за Неговата благодат и любов към мен и към всички; за Неговото съвършено представяне на истинското естество на любов на Небесния Бог; за Неговото посредническо служене в небесното светилище и за несравнимия Му Дар – Светия Дух.

ВЪВЕДЕНИЕ

В ТОЗИ ПРОЩАЛЕН ЧАС

Беше 17 век сл. Хр. В Холандия корабът “Спийдуей” беше готов за плаване през морето към Мейфлауър в Америка, където група пилигрими бяха решили да основат колония. Командата за тръгване беше дадена. За пилигримите това бе вълнуващо и съдбоносно. Атлантическият океан беше студен и непознат. Оставяха любимите си хора. “Има време за плач и време за смях, време за скръб и време за веселие, време за прегръдка и време за въздържане от прегръдка, време за търсене и време за изгубване, време за пазене и време за хвърляне, време за раздиране и време за шиене, време за мълчание и време за говорене.”
В този прощален час пастор Джон Робинсън, техният любим пастор, разпозна времето и проговори:
“Братя, ние скоро ще се разделим и само Господ знае дали ще съм жив да видя лицата ви отново. Призовавам ви пред Бога да ме следвате дотам, докъдето и аз последвах Христос. Ако Бог ви открие нещо чрез друг Свой инструмент, бъдете готови да го приемете, както бяхте готови да приемете всяка истина при моето служене – защото съм твърдо убеден, че Бог има още истина и светлина, която да открие от Своето свято Слово.
От моя страна не мога да ви опиша колко ми е тъжно заради реформираните църкви. Те няма да отидат по-далеч от причината за тяхната реформация. Лутераните не могат да се решат да отидат отвъд това, което Лутер видя… Виждате, че калвинистите са се окопали там, където бяха оставени от този велик Божи човек…
Въпреки че тези реформатори бяха горяща, ярка светлина за своето време, те не разбираха всички Божии съвети. Но ако бяха живи днес, биха желали по-бързо да се присъединят към новата светлина, както към светлината, която получиха първо“.
Това е пламтящият дух на Реформацията и истинският дух на нейните пионери – като Мартин Лутер във Витенберг, Конрад Гребел в Цюрих, Роджър Уилямс в Провидънс, методистът Джон Уесли в Англия. Те бяха готови да се учат и да израстват в новата светлина, както им бе предадена от Бога. Разбираха, че “пътят на праведния е като светлината на разсъмване, която се развиделява, докато стане съвършен ден” (Притчи 4:18). Така на 31 октомври 1517 г. Мартин Лутер каза, че “истинското пилигримско поклонение не е до Рим, но до пророците, псалмите и евангелията”. И Христос предупреждава: “Не всеки, който Ми казва: “Господи, Господи”, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата” (Матей 7:21). С божествената мъдрост, която притежава, Соломон пише: “Нека чуем края на цялото Слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичкото за човека” (Екл. 12:13).

В НАЧАЛОТО БОГ…
Трябва да е бил величествен залезът в небето онзи петък вечер, на шестия ден от Сътворението. “Всичко това чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало” (Йоан 1:3). Ангелите пеели песни. Небето било озарено от светлина, идваща от Божия трон. Въздухът бил изпълнен с блажени аромати на свежи рози, току що създадени от Исус. Човекът бил съвършен – без грях и разруха – и отразявал образа на своя Създател. Цялото небе било щастливо. Ангелските тръби прославяли както никога преди Онзи, Който седял на трона. “И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести” (Битие 1:31).
“Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всички дела, които беше създал” (Бит. 2:1,2). “И благослови Бог седмия ден, и го освети, защото в него си почина от всичките дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил” (Бит. 2:3).
Но поради гордост, ревност и амбиция осеняващият херувим не бил доволен. Този, който трябвало да покрива трона на Бога със своите криле, жадувал неговият Създател да му се поклони. Собствената му (на Сатана) красота била в ума му. Той боготворял себе си повече от Онзи, Който го е създал. Това било началото на края. “Как си паднал от небето ти, Денице, сине на зората! Как си отсечен до земята ти, който поваляше народите! А ти думаше в сърцето си: “Ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на севера ще възляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния. Обаче ти ще се снижиш до преизподнята, до най-долните дълбочини на рова” (Исая 14:12-16). “Той ще говори думи против Всевишния и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена, и половин време” (Даниил 7:25).

ЗА ТЯХНАТА ПОКЛОННИЧЕСКА ДИРЯ КЪМ ОБЕЩАНАТА ЗЕМЯ

Годината е около 1491 пр. Хр. Робите от Египет вече са свободни граждани в пустинята и пътуват към обещаната земя. Още не са гласували конституция и нямат декларация за правата. Мойсей ги води, следвайки водачеството на Христос. Много неизяснени въпроси относно техния Бог минават през умовете им. “Господ рече още на Мойсей: Иди при людете, освети ги днес и утре и нека изперат дрехите си” (Изход 19:10). Когато идва забележителното утро, те са любопитни. Може ли някой да види Бога и да остане жив? Господ гигант ли е? Черен ли е, или е бял? Египетски език ли говори, или еврейски? Повечето от тях се чудят. Но тези, които познават по-отблизо Бога, не са изплашени. “А сутринта на третия ден имаше гръм и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и целият народ, който беше в стана, потрепери. Тогава Мойсей изведе народа от стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината. А Синайската планина беше цялата в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът й се вдигаше като дим от пещ и цялата планина се тресеше силно. И когато тръбният глас се усилваше, Мойсей извика и Бог му отговори с глас. Господ слезе на върха на Синайската планина. И Господ повика Мойсей до върха на планината; и Мойсей се изкачи” (Изх. 19:16-20).
“Тогава Бог изговори всички тези думи” (Изх. 20:1).
Тогава с Божия глас е изречен най-оспорваният Закон – ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВЕДИ.
Десетте заповеди са нещо уникално и отличаващо се от всичко друго на света. “Тези думи Господ изговори на планината пред цялото ваше събрание, отсред огъня, облака и мрака, със силен глас; и не прибави нищо повече” (Втор. 5:22). Бог не се доверява на забравливия човешки ум. Затова в Божествената Си мъдрост гравира Закона на две каменни плочи. “ И когато свърши да говори с Мойсей на Синайската планина, Господ му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, изписани с Божия пръст” (Изход 31:18; Втор. 5:22). Запазването на този Закон е нещо много важно за Бога. “И ще запиша на плочи думите, които бяха на първите, които ти строши, и ти ще ги поставиш в ковчега” (Втор 10:2). Бог дава на израилтяните и церемониалните закони, които са символ на бъдещите неща. Те са поставени “край ковчега” (Втор. 31:26). Десетте заповеди се пазят “вътре в ковчега” (Втор. 10:2).
Законът на Десетте заповеди е разделен на две части. Първите четири заповеди третират нашите отношения и послушанието ни към Бога Творец. Последните шест се занимават с отношенията ни един към друг и зачитане правата и собствеността на другите. “И Исус му каза: “Да обичаш Господа, своя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с всичкия си ум. Това е първата и голяма заповед. А втората е подобна на нея: Да обичаш ближния както себе си. На тези две заповеди висят Законът и пророците” (Матей 22:37). В средата на този Декалог е единствената оспорвана сред християните заповед в това последно време. Това е четвъртата от десетте. Изглежда, мъдрият Бог знае, че тя ще бъде променяна, забравяна и че ще предизвиква голяма борба в последните дни. Затова в онзи паметен ден се обръща към израелевия народ на планината Синай и започва тази заповед с: “ПОМНИ съботния ден, за да го освещаваш (…) Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, но седмият ден е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш в него никаква работа – нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът отвътре портите ти, защото в шест дни направи Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а на седмия ден си почина. Затова Господ благослови съботния ден и го освети” (Изход 20:8-11).
Бил ли е този Закон отменен от Бога? Променян ли е? Кой го е променил? Какво казват за тази промяна пророчествата, псалмите и евангелието? Как това ни засяга днес? А как засяга нашата вечност? Какво можем или трябва да направим в това отношение? Къде отиваме? Това са някои от многото светлинки, разяснени в тази книга.

ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
Законът трябва да е съществувал преди греха, иначе не би имало грях (Римл. 7:7-12). Грехът се идентифицира чрез Закона. Формалното му предсавяне на Синай е повторение на великите принципи, установени още от вечността. Две духовни истини са включени в съблюдаването му: 1) Не се спасяваме, като пазим Закона, а чрез Божията благодат; 2) Тези, които са спасени, са именно хората, които са получили Закона и чрез Божията благодат са му се покорявали. “Ако Ме обичате, ще пазите заповедите Ми” (Йоан 14:15). “Защото ето какво е любов към Бога: да пазим заповедите Му, а заповедите Му не са тежки” (1 Йоаново 5:3,4). “И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му. Който казва: “Познавам Го”, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него” (1 Йоаново 2:3,4).
Бог много силно набляга на съботната заповед пред израелтяните. “Прочее, израелтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет. Тя е знак между Мен и тях завинаги; защото в шест дни направи Господ небето и земята, а в седмия ден си почина и се успокои” (Изход 31:16,17). Но тогава този Закон не се ли прилага само за израелския народ, или пък важи и за християните, и изобщо? Библията казва: “Няма нито юдеин, нито грък, нито роб, нито свободен, нито мъжки, нито женски пол, защото всички вие сте едно в Христа Исуса. А ако сте Христови, тогава сте и Авраамово потомство и наследници според обещанието” (Гал. 3:28, 29). “Този завет Господ не направи с бащите ни, но с нас, които всички сме живи тук, днес” (Втор. 5:3).
“По време на християнската ера големият неприятел на човешкото щастие е направил съботата обект на специални атаки. Сатана казва: “Ще работя директно срещу Бога. Ще дам сила на моите последователи да отстранят паметника на Сътворението – седмия ден, съботата. Така ще заблудя света, че осветеният и благословен от Бога ден е променен. Този ден няма повече да живее в съзнанието на хората. Ще го залича от паметта им, ще залича всякакъв спомен за него! На мястото му ще поставя ден, който не носи печата и авторитета на Бога – ден, който не може да бъде знак между Всевишния и Неговия народ. Ще накарам тези, които приемат този фалшив ден на поклонение, да вярват, че светостта е прехвърлена върху него. Ще бъдат приети човешки закони, така че да се попречи на хората да съблюдават седмия ден, съботата. От страх поради липса на храна и облекло повечето земни жители ще се присъединят към света в престъпването на Божия закон. Земята ще бъде напълно под моето (сатанинското) владичество” (“Пророци и царе”). “За да си осигурят популярност и власт, законодателите ще се покорят на изискването за неделен закон” (“Свидетелства”, т. 5).
На 29 май 1961 г. Върховният съд на САЩ с мнозинство гласува решение от историческа важност, особено от пророческа гледна точка. Бе заявено, че неделните закони са граждански, а не религиозни по своето естество, и следователно са конституционни.
Бог казва: “Няма да наруша Завета Си, нито ще променя нещо, което е излязло от устните Ми” (Псалм 89:34). Но нека разгледаме тези удивителни факти.
Катехизис на католическите доктрини за новообърнати, 1977 г., стр. 50:
ВЪПРОС: Защо съблюдаваме неделята вместо събота?
ОТГОВОР: Ние съблюдаваме съботата вместо неделята, защото на Лаодикийския събор от 336 г. сл. Хр. Католическата църква прехвърли светостта от съботата върху неделята.
“Католическо огледало”, 23 септември 1893 г.:
“По силата на своята божествена мисия Католическата църква е променила деня от събота в неделя.”
На историческия Трентски събор през 16 век протестантите настояват на принципа “Библията и само Библията”. Католическата църква отхвърля това. Католиците вярват, че авторитетът на Библията е повлиян от традицията, като тя (църквата) е прехвърлила светостта на съботата в неделя.
В книгата си “Канон и традиция” д-р Х. Дж. Холдсман разказва за драмата по време на Трентския събор. “Накрая (…) на 18 януари 1562 г. всяко колебание бе отстранено: архиепископът на Реджо произнесе реч, в която открито заяви, че Традицията стои над Писанието. Следователно авторитетът на църквата не би могъл да бъде обвързван с авторитета на Писанията, защото църквата е променила (…) съботата в неделя не чрез заповед от Христос, но чрез своя собствен авторитет.”
На 2 май 1988 г. архиепископ Робърт Заборовски, главен епископ на Северна Америка, пише: “Ние (католиците) вярваме, че църквата е била мъдра при превръщането на неделята в почивен ден вместо съботата. Независимо колко много протестантите осмиват или презират католицизма, те все още поддържат елементи, от които не биха могли да се освободят и които са в основата си католически по произход и основание. Неделята е само едно от тези неща…”
На 31 октомври 1517 г. Мартин Лутер казва: “Истинското християнско поклонничество (пилигримското пътешествие) не е до Рим, а до пророците, псалмите и евангелията.” Както казва Е. Уайт, когато хората отхвърлят институцията, която Бог е обявил за белег на Своя авторитет (съботата), и на нейно място почитат това, което Рим е избрал за белег на своето върховенство (неделния ден), с това те приемат външния знак на вярност към Рим – белега на звяра” (“Великата борба”). Тя продължава: “Съботата ще бъде великият тест за вярност, защото това е точка от истината, която е особено оспорвана. Когато на човеците бъде наложена поредната проба, тогава ще се тегли разграничителна линия между онези, които служат на Бога, и другите, които не Му служат. Съблюдаването на фалшивата събота в съгласие с държавния закон и в разрез с четвъртата заповед ще бъде признание за вярност към силата, която е срещу Бога. А почитането на съботата в съгласие с Божия закон е доказателство за вярност към Твореца. Приемайки знака за покоряване на земните власти първата категория хора приемат всъщност белега на звяра, докато другата, избирайки знака на вярност към Божия авторитет, приема Божия печат” (там, стр. 605).
Господ Исус Христос казва: “Да не мислите, че съм дошъл да разруша Закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото, истина ви казвам: Докато премине небето и земята, нито една йота, нито една чертица от Закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. И така, който наруши една от тези най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство”(Матей 5:17-19). В подкрепа на това апостол Яков пише: “… който опази целия Закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко” (Яков 2:10).
Тогава какво можем да направим? Йоан, писателят на Откровение, казва: “Той извика със силен глас: “Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица; защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване и земните царе блудстваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош!” И чух друг глас от небето, който казваше: “Излез от нея, народе Мой, за да не участваш в греховете й и да не споделяш язвите й; защото греховете й стигнаха чак до небето и Бог си спомни нейните неправди” (Откр. 18:2-5). “И друг, трети ангел, вървеше след тях и казваше със силен глас: “Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си…” (Откр. 14:9).
Тогава как да реагирам на това предупреждение? “Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус” (Откр. 14:12) – това Бог ме съветва да правя.
Нека Всевишният да излее над вас пълнотата на Своя Божествен Дух, докато пред вас се разкрива нова светлина от страниците на тази книга. Нека тя да ви помогне да вървите в пътя на праведния, който ” е като светлината на разсъмване, която се развиделява, докато стане съвършен ден” (Притчи 4:18).
“И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни” (Йоан 8:32), защото съзнателното пренебрегване на Закона няма да бъде извинено от Бога: “Народът Ми загина от липса на знание! Понеже ти отхвърли знанието, то и Аз отхвърлих теб да не Ми свещенодействаш! Понеже ти забрави Закона на твоя Бог, то и Аз ще забравя твоите деца” (Осия 4:6).
Нека Святият Дух ни води в пълната истина! Амин.