Книгата на природата – 6 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

НЕИЗЧЕРПАЕМ ИЗВОР НА НАСТАВЛЕНИЕ.
След Библията природата трябва да бъде нашият велик учебник. (45.1)
За малкото дете, което още не е способно да учи от печатни страници
или да бъде въведено в класната стая, природата представлява непресъхващ
източник на наставление и наслада. Сърцето още не е закоравяло от
контакта със злото и бързо разпознава Присъствието, което владее всички
създадени неща. Ухото още не е затъпяло от светския шум и внимава да
чуе Гласа, който говори чрез природата. Също и за възрастните, които
непрестанно се нуждаят от тихото напомняне за духовното и вечното,
уроците от природата ще бъдат не по-малък източник на наслада и наставление.
(45.2)
УЧЕБНИК В ЕДЕМ.
Целият естествен свят е определен да бъде тълкувател на Божиите
неща. За Адам и Ева в техния едемски дом природата бе пълна с познание
за Бога, изобилстващо с божествени наставления. За чувствителните им
уши това бе като глас на мъдрост. Мъдростта говори на очите и бе приета
в сърцето, защото те общуваха с Бога чрез Неговите творения. (45.3)
Книгата на природата, която разтваряше пред тях живите си уроци, им
даваше неизчерпаем извор на наставление и наслада. На всеки лист в гората
и на всеки камък в планината, във всяка светла звезда, в земята, в морето
и в небето е написано Божието име. С живото и неживото творение, лист,
цвят и дърво и с всяко живо същество от левиатана във водите до прашинката
в слънчевия лъч едемските обитатели разговаряха, събирайки от всички
неща тайните на живота им. Божията слава в небесата, неизброимите светове
в редовното им въртене, „увисването на облаците“ (Йов 37: 16), тайните
на светлината и на звука, на деня и нощта – всичко това бяха предмети за
изучаване от учениците в първото земно училище. (45.4)
ДОБАВЕНИ УРОЦИ СЛЕД ГРЕХОПАДЕНИЕТО.
Макар че земята бе поразена от проклятие, природата още трябваше
да бъде учебник за човека. Тя вече не можеше да представя само доброто,
защото злото бе навсякъде. То затъмняваше земята и морето с оскверняващото
си докосване. Там, където някога бе изписан само Божият характер,
само знание за доброто, сега бе изписан също и характера на Сатана, както
и знание за злото. От природата, вече разкриваща знание за доброто и
злото, човекът трябваше постоянно да получава предупреждения за резултатите
от греха. (46.1)
ПРИРОДАТА ИЛЮСТРИРА БИБЛЕЙСКИТЕ УРОЦИ.
Много илюстрации от природата се използват от библейските писатели;
когато наблюдаваме нещата в природния свят, ние трябва да можем, водени
Светия Дух, да разбираме по-пълно уроците на Божието Слово. (46.2)
В природния свят Бог е поставил в ръцете на човешките чеда ключ за
съкровищницата на Неговото Слово. Невидимото се илюстрира чрез
видимото. Божествената мъдрост, вечната истина, безграничната благодат се
разбират чрез нещата, които Бог е създал. (46.3)
Децата трябва да бъдат окуражавани да търсят в природата предмети,които
илюстрират библейските учения и да проследяват в Библията извлечените
от природата подобия. Те трябва да търсят и в природата, и в Светото
Писание всеки предмет, който представя Христос и ония неща, които
Той използва за илюстриране на истината. Така могат да се научат да виждат Него
в дървото, в лозата, в лилията, в розата, в слънцето и в звездите. Те могат
се научат да чуват гласа Му в песента на птиците, в шумоленето на
дърветата, в/ грохота на гърма и в бученето на морето. И всяко явление в
природата ще им напомня Неговите скъпоценни уроци. (46.4)
За ония, които така се запознават с Христос, земята никога вече няма
бъде самотно и пусто място. Тя ще бъде техен бащин дом, изпълнен
с присъствието на Този, Който някога живя сред човеците. (47.1)
БИБЛИЯТА ТЪЛКУВА ТАЙНИТЕ НА ПРИРОДАТА.
Когато детето дойде в контакт с природата, то ще види причината за
объркаността. То не може да не разпознае, че в нея действат антагонистични
сили. Тук в природата е нужно да се тълкува. Гледайки злото,
но дори в природния свят, всички трябва да научат един и същ тъжен
урок: „Някой неприятел е направил това.“ (Мат.13:28)
Само в светлината, която грее от Голгота, може правилно да бъде
прочетено поучението от природата. Чрез историята на Витлеем и на
кръста трябва да бъде показано как доброто ще.победи злото и как всяко
благословение, което идва върху нас, е дар на изкуплението. (47.3)
Чрез копривата и тръните, плевелите и бодилите е представено злото,
Което попарва и поразява. А чрез пеещата птица, разпукващия се цвят, чрез
Дъжда и слънчевата светлина, чрез летния бриз и нежната роса – чрез
десетки хиляди неща в природата – от горския дъб до теменужката, цъфтяща
до корена му, се вижда любовта, която възстановява. И природата
ни говори за Божията доброта. (47.4)
УРОЦИТЕ В ИДЕАЛНАТА УЧЕБНА СТАЯ.
Както едемските обитатели се учеха от страниците на природата, както
Мойсей различи Божия почерк върху Арабските хълмове и планини, и както
Исус се учеше по хълмовете на Назарет, така и днешните деца могат се
учат от Него. Невидимото се илюстрира чрез видимото. (47.5)
УЧЕТЕ ГИ ДА ОБИЧАТ ПРИРОДАТА.
Нека майката … намира време да култивира в себе си и в децата си
Любов към красотата на природата. Нека им показва славата, разпростряна
В небето, хилядите красиви форми, украсяващи земята и тогава да им
Разкаже за Този, Който е сътворил всичко това .
Така тя може да доведе техните млади умове при Създателя и да събуди
в сърцата им преклонение и любов към Дарителя на всяко благословение.
Полетата и хълмовете – те трябва да бъдат класна стая за малките деца.
Нейните съкровища трябва да бъдат техният учебник. Така отпечатаните
в умовете им уроци няма скоро да бъдат забравени (48.1).
Родителите могат да направят много, за да свържат децата си с Бога..
като ги окуражават да обичат нещата в природата, които Той им е дал,
и да разпознават ръката на Дарителя във всичко, което те получават. Така
почвата на сърцето може отрано да бъде подготвена за посяване на скъпоценните
семена на истината, които в подходящото време ще поникнат
и ще дадат богата жетва. (48.2)
ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ ХВАЛЕБНИТЕ ПЕСНИ НА ПТИЦИТЕ.
Малките деца трябва да дойдат особено близо до природата. Вместо
да им се налагат модни ограничения, нека бъдат свободни като агънца –
да играят на слънце и чист въздух. Покажете им храстите и цветята,
ниските треви и величествените дървеса, за да се запознаят с красивите
им и разнообразни форми. Учете ги да виждат мъдростта и любовта на
Бога, разкрити в Неговите творения и когато сърцата им се изпълнят с
радост, благодарност и обич, нека се присъединят към хвалебните песни
на птичките. (48.3)
Учете децата и юношите да забелязват делата на великия Майстор-
художник и да използват привлекателната благодат на природата за изграждането
на своя характер. Когато Божията любов спечели сърцата им
нека влее в живота им красотата на светостта. Така те ще използват способностите
си за благославяне на другите и за почит на Бога. (48.4)
ПОСОЧЕТЕ В ПРИРОДАТА БОГА НА ПРИРОДАТА.
Децата трябва да получат уроци, които ще вложат в тях кураж да
устояват на злото. Посочете им от природата Бога на природата и те така
ще се запознаят със Създателя. Как мога най-добре да науча моите деца
да служат на Бога и да Го прославят? – Този въпрос трябва да занимава
умовете на родителите. Ако всички небеса се интересуват от благоденствието
на човешката раса, не трябва ли ние да направим всичко възможно
за доброто на нашите деца? (49.1)
ИЗУЧАВАНЕТО НА ПРИРОДАТА УКРЕПВА УМА.
Божията слава е разкрита в творението Му. Има тайни, които ще укрепят
ума, който ги изследва. Интелектът, който е бил занимаван и забававляван
с четене на измислени истории, може да намери в природата една
отворена книга, в която да чете истини чрез делата на Бога. Всички могат
да намерят теми за изучаване в простия лист на горското дърво, в извивките
на тревата, покриваща земята с мек зелен килим, в растенията и
цветята, във величествените горски дървета, високите планини, гранитни-
те скали, неспокойния ‘океан, в подобните на скъпоценни камъни звезди,
разпръснати в небесата да украсяват нощта, в неизчерпаемите богатства
на светлината, в тържествената слава на луната, в зимния студ и лятната
жега, в смяната на сезоните в съвършен ред и хармония, контролирани
от безкрайна сила. Всичко това са предмети, призоваващи към дълбок
размисъл, развиващи въображението. (49.2)
Ако незадълбочената и търсеща забавление воля позволи на умовете
им да се съсредоточат върху реалното и истинното, сърцето не може да
не се изпълни с преклонение и те ще се поклонят пред Бога на природата.
Съзерцанието и изучаването на Божия характер, разкрит в сътворените от
Него дела, ще отвори поле за мисълта, което ще отвлече ума от долното,
унизително и дразнещо забавление. В знанието за Божиите дела и пътища
тук само започваме да вникваме, но ще продължим да ги изучаваме през
вечността. Бог е предвидил за човека теми за размисъл, които ще задействат
всяка способност на ума. Ние можем да четем истини за характера на
Създателя горе в небесата и долу на земята, които изпълват сърцето с
благодарност и признателност. Всеки нерв и всяко чувство ще откликнат
на проявленията на Божията любов, изявена в чудните Му дела. (50.1)
ПРИРОДАТА И БИБЛИЯТА БЯХА УЧЕБНИЦИ НА ИСУС.
Неговото (на Исус) образование бе придобито от определените от небето
източници – полезна работа, изследване на Писанията, природата и опитностите
на живота – Божиите учебници, пълни с наставление за всички,
които посягат към тях с желание, с отворени очи и разбиращо сърце. (50.2)
Доброто познание на Писанията показва колко внимателно Исус е
изучавал Божието Слово в ранните Си години. А навсякъде около Него
е била великата библиотека на Божиите творения. Този, Който направи
всички неща, изучаваше уроците, които собствената Му ръка бе написала
в земята, морето и в небето. Настрана от несветите пътища на света Той
събираше научно познание от природата. Изучаваше растенията и животните
, както и живота на човека. Още от най-ранните Си години бе предан
на една цел – живееше, за да благославя другите. Затова намираше извори
в природата; нови идеи, пътища и средства проблясваха в ума Му, като
изучаваше растителния и животинския свят … (50.3),.
Така значението на Словото и Божиите дела се разкриваха пред Исус,
когато се стараеше да схване причината за нещата. Небесни същества бяха
помощниците Му, а мислите Му – свети. Още от първия си проблясък
на разум Той постоянно растеше в духовна благодат и познание на истината.
(51.1)
ВСЯКО ДЕТЕ МОЖЕ ДА ПРИДОБИВА ЗНАНИЕ ПОДОБНО НА ИСУС.
Като се опитваме да се запознаем с нашия небесен Баща чрез Неговото
Слово, ангели ще се приближат при нас, умовете ни ще бъдат укрепени,
характерите ни ще бъдат издигнати и очистени. (51.2)
ПО-КЪСНО ИЗПОЛЗВАНИ ОТ НЕГО В ПОУЧЕНИЯТА МУ.
Великият Учител водеше Своите слушатели в контакт с природата, за
да могат да чуват гласа, който говори чрез всички Сътворени неща. И
когато сърцата им омекваха и умовете им ставаха възприемчиви, Той им
помагаше да тълкуват духовните поучения от гледките, които се разкриваха
пред погледа им. Притчите, с които обичаше да преподава уроците
на истината, показват колко отворен е бил Неговият дух за влиянието на
природата и с каква наслада е събирал духовни поучения от обкръжението
на всекидневния живот. (51.3)
Въздушните птици, полските лилии, сеячът и семето, пастирът и стадото
– с тези неща Христос илюстрира безсмъртна истина. Той извличаше
илюстрации от събития в живота, факти от опитностите, познати на слушателите
– маята, скритото съкровище, бисера, рибарската мрежа, изгубената
монета, блудният син, къщите, построени върху скала или пясък
– в Неговите уроци имаше нещо, което интересува ума на всеки човек и
привлича всяко сърце. Така всекидневните грижи вместо да бъдат просто
кръг от тежък труд, лишени от извисеност, постоянно напомняха за духовното
и невидимото. (51.4)
ТАКА ТРЯБВА ДА ПРЕПОДАВАМЕ И НИЕ.
Нека децата се научат да виждат в природата любовта и мъдростта на
Бога.Нека мисълта за Него бъде свързана с птица, цвете и дърво, нека
видимите неща станат тълкуватели на невидимото и всички събития от
живота да станат средство за божествено поучение. (52.1)
Когато се научат така да изучават уроците чрез всички творения и
опитности на живота, покажете, че същите закони, които управляват при-
родните неща и събитията от живота, трябва да ръководят и нас, че са
дадени за наше добро и че само с послушание към тях можем да постигнем
истинско щастие и успех. (52.2)