В усилията си да поправим злото ние трябва да се пазим да не се появи у нас наклонност да намираме грешки или осъждаме. Постоянното укоряване обърква, а не поправя. За много умове и често за особено чувствителните атмосферата на нелюбезната критика е гибелна. Цветята не се разтварят под лъха на ледения ветрец.
Често порицаваното за някоя специална грешка дете, започва да смята тази грешка като своя особеност, като нещо, против което е безполезно да се води борба. Така у него се поражда обезсърчение и безнадеждност, често прикрити от привидно равнодушие или упорство.

Целта на укоряването

Истинската цел на укоряването се постига само когато на виновния се помогне да види грешката си и пожелае да я поправи. Когато това се постигне, посочете му извора на прощение и сила. При това трябва и да се внимава да се запази чувството му на себеуважение, както и да се вдъхне кураж и надежда.
Тази е най-хубавата, но и най-трудната работа, поверена някога на човешките същества. Тя изисква най-голям такт, най-нежна чувствителност, познаване на човешкото естество и родена от небето вяра и търпение, както и готовност за работа, бдение и чакане. Няма по-важна работа.

Себеконтрол

Желаещите да контролират другите трябва да контролират преди всичко себе си. Възбуденото държание към едно дете или младеж, ще породи само неговото негодувание. Когато родителят или учителят става нетърпелив и е в опасност да говори неразумно, нека замълчи. В мълчанието се крие чудна сила.

Съчувствие; дълготърпение

Учителят трябва да очаква, че ще среща деца с лоши наклонности и упорити сърца. Но в отношенията си с тях не трябва да забравя, че и той е бил някога дете и се е нуждаел от дисциплина. Даже и сега, с всичките предимства на възрастта, възпитанието и опита, той често греши и се нуждае от милост и дълготърпение. При възпитаването на децата той трябва да има предвид, че работи със същества, склонни към злото подобно на неговата собствена склонност. На тях им предстои да научат всичко, а някои учат много по-трудно от други. Затова той трябва да има търпение към мъчно възприемчивия ученик, без да го укорява за неговото невежество, а използва всяка възможност да го поощри. Особено нежно трябва да се отнася към чувствителните, нервните ученици. Съзнанието за собствените му несъвършенства трябва да го кара постоянно да проявява съчувствие и дълготърпение към онези, които също се борят с трудности.
Правилото на Спасителя: “И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях” (Лука 6:31), трябва да бъде правило за всички, които се нагърбват с отговорността да обучават деца и младежи. Те са по-младите членове на Божието семейство и наши сънаследници на благодатта на живота. Христовото правило трябва да се съблюдава свято в отношенията на учителя към най-тъпите, най-младите, най-грешащите, дори и към заблудените и непокорните.

Публична дисциплина

Това правило ще даде възможност на учителя да не прави достояние на другите грешките и постъпките на някой от учениците. Той ще избягва укоряването или наказването в присъствието на други. Няма да изключи ученика, докато не е направил всичко за неговото поправяне. Но когато стане явно, че той не взима никаква поука и с презирането или незачитането на училищното ръководство застрашава да го провали и да зарази и другите ученици, тогава изключването му става наложително. И все пак позорът на публичното изключване би довел много ученици до крайна безразсъдност и провала. Затова в повечето случаи, когато изключването е неизбежно, не е необходимо да се прави публично достояние. Учителят може да се съветва с родителите и да уреди с тях отстраняването на ученика.

Справедливост; съчувствие

В това време на особена опасност за младите, когато изкушения ги заобикалят от всяка страна и е много лесно да бъдат отвлечени от злото, трябва да се полагат най-големи усилия, за да се върви срещу течението. Всяко училище трябва да е “град за прибежище” на изкушаваната младеж, място, където се постъпва търпеливо и мъдро с нейните глупости. Учителите, които съзнават отговорността си, ще отстранят от себе си всяко нещо, което би им пречило да се отнасят добре със своенравните и непокорните. Законът на техния говор през цялото време ще бъде любов, нежност, търпение и самообладание. Справедливостта ще бъде примесена с милост и състрадание. Когато е необходимо да укорят някого, те не ще прекаляват с думите си, а езикът им ще бъде смирен. С благост ще изтъкват пред виновния грешките му и ще му помагат да се поправи. Всеки истински учител ще чувства, че ако сбърка, по-добре би било да сбърка като е проявил по-голяма милост, отколкото по-голяма строгост.

Поправен чрез любезност

Много младежи, смятани за непоправими, не са така лоши по сърце, както изглеждат. Мнозина, смятани за безнадеждни, могат да бъдат поправени чрез мъдра дисциплина. Обикновено те най-лесно отстъпват пред любезността. Нека учителят спечели доверието на изкушавания ученик и като признава и развива доброто в характера му, може в много случаи да поправи злото, без да привлича вниманието.