Тревожен е фактът, че в умовете на младите като цяло преобладава любовта към света. Мнозина се държат така, сякаш скъпите часове на благодатното време, когато благодатта все още чака, са само един голям празник и младите са поставени в света единствено за свое собствено забавление, да се наслаждават на постоянния кръг от възбуждащи неща. Намират удоволствията си в света и в нещата от света, а са чужди на Отца и на добродетелите на Неговия Дух. Мнозина са безразсъдни в разговорите си. Склонни са да забравят, че по думите си ще бъдат оправдани или осъдени. Бог бива безчестен чрез лекомисленото и празно, суетно говорене и смях, които характеризират живота на много от нашите младежи…
Сатана полага специални усилия да ги накара да намират щастие в земни забавления, оправдавайки се с мнението, че тези забавления са безвредни, невинни и даже необходими за здравето. Той представя, че пътят на светостта е труден, а пътищата на светските удоволствия – посипани с цветя.
Нарежда пред младите света с неговите удоволствия във фалшиви и ласкателни цветове. Но земните удоволствия скоро ще свършат посятото ще бъде и пожънато. Дали личната привлекателност, способност или таланти са твърде ценни, за да се посветят на Бога, Авторът на нашето същество, Който във всеки момент бди над нас? Твърде скъпоценни ли са нашите качества, за да бъдат посветени на Бога?

Пътят на мъдростта
Често пъти младежите твърдят, че се нуждаят от нещо, което да развеселява и развлича ума. Християнската надежда отговаря точно на тази нужда. За вярващия религията е утешител, сигурен водач към източника на истинското щастие. Младежите трябва да изучават Божието слово, да размишляват и да се молят. И ще открият, че могат да използват по по-добър начин свободните си моменти. “Пътищата” на мъдростта “са пътища на веселие и всичките й пътеки са мир”.
Пишейки на Тит, Павел увещава младежите да бъдат трезви: “Така и момците увещавай да бъдат разбрани. Във всичко показвай себе си пример на добри дела, в поучението си показвай искреност, сериозност, здраво и неукорно говорене, за да се засрами противникът, като няма какво лошо да каже за нас.”
Умолявам младите заради душите им да обърнат внимание на увещанията на апостола. Всички тези благодатни наставления, предупреждения и укори ще бъдат или ухание от живот за живот, или ухание от смърт за смърт.
Младежите са естествено склонни да смятат, от тях че не се изискват много отговорност, грижи или носене на товари. Но всеки един има задължението да стигне до библейския образец. Светлината, която огрява от привилегиите и възможностите, от проповядването на Словото, от съветите, предупрежденията и укорите, ще усъвършенства характера или ще осъди безгрижните. Тази светлина трябва да се съхранява както от младежите, така и от по-възрастните. Кой ще застане сега за Бога, решен да Му отдаде службата си, като я постави на първо място в живота си? Кой ще носи товари?
“Помни Създателя си в дните на младостта си.” Исус желае онези, които носят на себе си росата на младостта, да Му служат. Иска те да бъдат наследници на безсмъртието. Тези младежи могат да израснат и да станат благородни мъже и жени, въпреки моралната развала, която изобилства навсякъде и покварява толкова много от тях още от раните им години. Те могат да бъдат свободни в Христос; деца на светлината, а не на мрака.
Бог призовава всеки млад мъж и всяка млада жена да се откажат от лошите си навици, да бъдат прилежни в работата си, пламенни по дух, служейки на Господа. Не трябва да са бездейни и да не полагат никакво усилие да победят лошите навици или да подобрят поведението си. Ще докажат, че молитвите им са искрени по силата на стремежа си да бъдат послушни на Божиите заповеди. На всяка крачка те могат да отхвърлят лошите навици и приятелства, вярвайки, че Господ, чрез Своя Дух, ще им даде сила да победят.

Вярност в малките неща
Индивидуалните, постоянните, обединените усилия ще бъдат възнаградени с успех. Желаещите да извършат голямо добро в нашия свят трябва да го извършат по Божия начин, чрез вършене на малки неща. Който иска да стигне до най-високите върхове на постиженията чрез извършване на нещо велико и удивително, няма да успее.
Постоянният напредък в дадено добро дело, честото повтаряне на даден вид служба, изпълнена вярно, има много по-голяма стойност в Божиите очи, отколкото извършването на велико дело, и това спечелва добри отзиви за младите, давайки смисъл и добра препоръка на техните усилия…
Младежите могат да вършат добро, като работят за спасението на души. Бог ги държи отговорни за употребата на поверените им таланти. Нека онези, които твърдят, че са синове и дъщери на Бога, се прицелват към най-висок образец. Нека използват всяка способност, която Бог им е дал (“Младежки наставник”, 1 януари 1907 г.).

Незадоволени копнежи
Постоянната жажда за доставящи удоволствия забавления разкрива дълбоките копнежи на душата. Но младежите, които пият от този извор на светски удоволствия, ще открият, че жаждата на душата ми е все още незадоволена; погрешно вземат веселието за щастие; и когато възбудата престане, мнозина потъват надолу в дълбините на безнадеждност и отчаяние. О, каква лудост, каква глупост е да се изостави “изворът на живата вода” заради “пропуканите щерни” на светските удоволствия! (“Основи на християнското възпитание”, стр. 422).

Случаи за свидетелстване
Ако наистина принадлежите на Христос, вие ще имате случаи да свидетелствате за Него. Ще бъдете канени да посещавате места на забавление и тогава ще имате случаи да свидетелствате за вашия Господ. Ако сте верни на Христос, няма да се опитвате да си намирате извинения, за да не отидете. Защото сте Божии деца и принципите ви не ви позволяват да присъствате дори и един-единствен път на място, където не можете да поканите и вашия Господ (“Младежки наставник”, 4 май 1893 г.).