МАРИЯ ИЗМИВА КРАКАТА НА ИСУС – ГЛАВА 11 – ДЪРВОДЕЛЕЦЪТ (НОВ ПОГЛЕД КЪМ ИСУС) – КЕНЕТ ДЖ. ХОЛАНД

В Лука 7:36-50 е записана историята за Мария, една блудница, измила нозете на Исус. Това се случило по време на прием, даван от един религиозен лидер, заможен фарисей на име Симон. Исус бе излекувал Симон от проказа и той, искайки да изрази благодарността си, подготви един прием и покани Исус като почетен гост. Празникът се състоял във Витания в деня, предшестващ триумфалното влизане на Исус в Ерусалим, по-малко от една седмица преди разпятието. Несъмнено, Мария не е била сред поканените гости, но е наблюдавала от тълпата. По някакъв начин тя е носела със себе си един скъпоструващ парфюм, чиято цена е била около 50 долара, еквивалентни на заплатата за 300 работни дни на хората от онова време. Исус почиваше на постелката, беше събул сандалите Си. Мария се промъкна, за да „помаже“ нозете на Исус, без да бъде забелязана от никого, докато ароматното благоухание на алабастрената кутия от благовонното масло не изпълни стаята. Мария вероятно не е имала намерение да пролива сълзи на радост и благодарност върху нозете на Исус. Но когато тя коленичи, за да извърши помазването, сълзите й започнаха да текат въпреки опитите й да ги задържи и закапаха върху нозете Му преди да е извършила помазването. Всеобщо разпространено е било мнението, че за жената е позор да разпусне косата си на публично място. Но вероятно неподготвена за тази непредвидена нужда от хавлия, тя посегна към косата си. В някои ориенталски страни – и днес, както и в древността – навсякъде целувката е обща форма на поздрав. Да прегърнеш нечии нозе и да ги целунеш е била подходяща и почтена демонстрация на най-висше уважение. Съгласно гръцкия оригинал, тя многократно е целувала нозете Му. Имало е няколко причини за действията на Мария. В Своята милост Исус бе простил нейните грехове. Той бе извикал любимия й брат Лазар от гроба. Тя беше чула Исус да говори за предстоящата Му смърт и в своята дълбока любов и тъга тя копнееше да Му изкаже почитта си. Исус дълбоко оцени жеста на Мария. „Истина ви казвам“, заяви Исус, „гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.“ Гледайки напред в бъдещето, Исус говореше с увереност за неговото евангелие. То трябваше да бъде проповядвано по целия свят. И докато съществуваше Евангелие, дарът на Мария щеше да пръска аромата си и сърцата щяха да се благославят от нейния неизучен акт. Царствата щяха да изгряват и залязват; имената на монарси и завоеватели щяха да се забравят; но делото на тази жена ще бъде обезсмъртено на страниците на Свещената история. Докато вече не съществува време, тази счупена алабастрова кутия ще разказва за изобилната любов на Бога към падналата раса.

„А Исус му рече: ‘Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?'“ (Лука 22:48).