“За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа”.

Обучение на паметта

В продължение на векове възпитанието се е занимавало главно с паметта. Тази способност се е натоварвала до крайност, докато другите умствени сили не са бивали развивани съответно на нея. Учащите прекарват времето си в изморително пълнене на ума с познания, от които много малко биха могли да се използват. Така умът отслабва, когато се утежнява с неща, които не може да схване и възприеме и става неспособен за усилен, самостоятелен труд, задоволява се със зависимостта от чуждите разсъждения и преценки.
Виждайки вредата от този метод, някои са отишли до друга крайност. Според техния възглед човекът има нужда да развива само съществуващото вътре в него. Такова възпитание води учащия към самодоволство, откъсвайки го от източника на истинското знание и силата.

Неспособност за различаване

Възпитанието, което се състои само в упражняване на ума, без да подбужда самостоятелното мислене, носи морални последствия, които твърде малко се оценяват. Когато ученикът жертва силата да разсъждава и мисли за себе си, става неспособен да различава истината от заблудата и пада лесна плячка на измамата. Лесно бива подвеждан да следва традицията и обичаите.
Често пренебрегван факт – макар и никога без опасност е, че заблудата рядко се показва такава, каквато е в действителност. Тя се смесва или се прикрива с истината, за да се приеме. Вкусването от дървото за познаване на доброто и злото причини падението на нашите първи родители, а възприемането на смесица от добро и зло е гибелно за мъжете и жените в наше време. Умът, който е зависим от разсъжденията на другите, рано или късно, ще се заблуди.
Разум и вяра

Силата да различаваме доброто и злото можем да притежаваме само чрез лична зависимост от Бога. Всеки за себе си трябва да се учи от Него чрез Словото Му. Силите за разсъждение ни бяха дадени, за да ги прилагаме и Бог желае да правим това. “Дойдете сега, та да разискваме…”, (Исая 1:18), кани Той. Като разчитаме на Него, можем да имаме мъдрост да отхвърляме лошото и да избираме доброто (Яков 1:5; Исая 7:15).

Индивидуално развитие

При истинското преподаване личният елемент е жизнено необходим. Чрез личен контакт и общуване Христос обучи дванадесетте. Най-скъпите Си наставления е давал частно, дори само пред един слушател. На почетния равин при нощната среща на Елеонския хълм и на презряната жена при кладенеца в Сихар Исус разтвори Своите най-богати съкровища, защото у тези слушатели Той съзря възприемчиво сърце и открит ум. Даже и тълпата, която често Го следваше, не беше за Него безлична маса от човешки същества. Той говореше направо на всеки ум и апелираше към всяко сърце. Наблюдаваше лицата на слушателите Си, забелязваше проблясъка, минаващ по тях, бързия, одобрителен поглед, който даваше да се разбере, че истината е проникнала в душата; и струните на собственото Му сърце прозвучаваха от споделена радост.
Христос съзираше възможностите, скрити във всяко едно сърце. Нищожната външност или неприятната среда не Го отблъскваха. Той призова Матей от бирничеството, а Петър и неговите братя от рибарската лодка, за да бъдат научени от Него.

Настояща нужда

Същият личен интерес, същото внимание към развитието на всеки отделен човек са нужни и във възпитателното дело днес. Много, наглед необещаващи младежи са богато надарени с таланти, които не се използват. Те остават скрити, защото у техните възпитатели липсва прозорливост. У много момчета и момичета с непривлекателна външност като някой грубо издялан камък се намира ценен материал, който може да устои на горещина, буря и натиск. Истинският възпитател ще има предвид какво може да стане от неговите ученици и ще цени материала, върху който работи. Той ще се интересува лично за всеки ученик и ще се стреми да развие всичките му способности. Колкото и несъвършено да е всяко усилие, съобразяването с правилните принципи ще бъде поощрено.

Приложение

Всеки младеж трябва да бъде научен на необходимостта от силата на приложението. Успехът зависи много повече от него, отколкото от гения или таланта. Без приложение и най-бляскавите дарби са малко полезни, докато при правилно употребени усилия са извършвани чудеса от хора с обикновени, природни дарби. И геният, чиито постижения ни удивяват, е почти неразделно свързан с неуморимия, съсредоточен труд.
Всеки младеж трябва да бъде научен на необходимостта да прилага своите способности и да бъде научен да познава силата на това прилагане. Успехът зависи много повече от това, отколкото от гений или талант. Без да се прилагат, и от най-блестящите таланти има малка полза, а личности със съвсем обикновени природни способности, когато усилията им са бивали правилно насочени, са постигали чудеса. А геният, на чието постижение се удивляваме, е почти неизменно свързан с неуморни, съсредоточени усилия.
Младежта трябва да бъде учена да има за цел да развива всички свои способности – както най-слабите, така и най-силните. Много хора са склонни да ограничават учението си в известни направления, към които имат естествено влечение. Трябва да се пазим от такава заблуда. Естествените наклонности показват в каква насока трябва да е занятието на човека в живота и когато то е законно, трябва да се развива грижливо. В същото време обаче трябва да се има предвид, че добре уравновесеният характер и ефективната работа в която и да е насока зависят до голяма степен от онова хармонично развитие, което е резултат от основно, всестранно обучение.

Простота

Учителят трябва да се стреми постоянно към простота и успешност. Той трябва да поучава повече с илюстрации и дори когато се занимава с по-възрастни ученици да внимава да прави обясненията прости и ясни. Мнозина по-възрастни ученици имат разбирането на деца.

Ентусиазъм

Важен елемент във възпитателното дело е въодушевлението. Много добра е мисълта, извлечена от направената веднъж от един твърде известен актьор забележка. Архиепископът на Кентърбъри му бил задал въпроса, защо актьорите в една театрална пиеса правят такова силно впечатление на аудиторията, въпреки че говорят измислени неща за разлика от проповедниците на Евангелието, които говорят за действителни неща. “Позволете ми да кажа съвсем покорно на ваше благородие – отговорил актьорът – причината е много ясна: тя е в силата на ентусиазма. Ние говорим на сцената за въображаеми неща като за действителни, а вие говорите от амвона за действителни неща като за измислени”.
В работата си учителят борави с реалности и трябва да говори за тях с всичката сила и въодушевление, вдъхновени от познанието за тяхната действителност и важност.
Всеки учител трябва да внимава работата му да води към определени резултати. Преди да предприеме преподаването върху известен предмет, той трябва да си е съставил определен план и да знае какво точно желае да бъде постигнато. Той не трябва да бъде доволен от представянето на даден предмет, ако ученикът още не е схванал съдържащия се в него принцип, не е проникнал в неговата истина и не може да обясни какво е научил.