Можете ли да извадите големия взрив от Бога – 4 (2-ра част)- Направено,за да устои – Дуайт Нелсън

Еврейската дума за ден е yom. Тя е използвана 1 480 пъти в еврейския ръкопис и винаги, когато е свързана с число, тя означава 24-часов соларен ден. Ралф Уолдо Емерсон пише: “Бог е имал да ни даде безкрайно време; но как ни го е дал? В една огромна поредица от лениви хилядолетия? Не, Той го наряза на елегантната поредица от нови утрини.”
Какво знаем за времевия аспект на божественото fiat Сътворение? Битие прави само две заявления: “В начало Бог създаде небето и земята.” И “на седмия ден… Бог свърши делата, които беше създал.” Ето как го описва един коментатор:

На въпроса: Кога Бог е създал “небето и земята,” можем да отговорим само: “В началото.” А на въпроса: Кога Бог е завършил Своето дело, можем да отговорим само: “На седмия ден … Бог свърши делата” /2:2/, “защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, що има в тях, а на седмия ден Си почина” /Изход 20:11/.

Това означава ли, че сега вече са обяснени всички научни доказателства и че всички въпроси са получили своите отговори? Много ми харесва начинът, по който отговаря този коментатор:

Тези забележки по отношение на доклада за сътворението са направени не за да сложат край на дискусията, но като изповед, че не сме подготвени да говорим със сигурност извън ясно разкритото. Фактът, че върху доклада за сътворението лежи толкова много – дори самата постройка на Свещеното Писание – подтиква посветения и благоразумен ученик на Библията да съобрази заявлението си с изричните думи на Святото Слово… Безопасността винаги се крие в рамките на предпазните граници на цитатите от Писанието.

Какво означава последното изречение? Дали ни предлага да изхвърлим науката и да се осланяме само на Библията? Не, в никакъв случай! “Безопасността винаги се крие в рамките на предпазните граници на цитатите от Писанието” просто ни напомня, че когато се отклоним от библейския доклад за Сътворението, ние несъзнателно заемаме трудно теологично становище. Вижте сега до къде стигат теистичните еволюционисти и прогресивните креационисти – само защото се опитват да съвместят еволюционната теория и времето!;
Въпросът не се състои в това дали Бог би могъл да използва Дарвиновата еволюция, за да създаде огромният спектър от различни форми на живот в този свят, както предполага теистичната еволюция. Разбира се, Бог можеше да го направи по този начин. Но въпросът е дали би го направил, а не дали го е сторил. Той може да направи всичко, което пожелае. Но дали би използвал милиардите години, за да еволюира или създаде различните форми на живот? Теистичната еволюция и прогресивният креационизъм твърдят, че го е направил. Но какъв Бог би бил Той, ако това е вярно?
Според Дарвиновата теория, прегърната от еволюционистите /в т.ч. и теистичните еволюционисти/, животът е еволюирал посредством хаотичната последователност на естествения подбор, при който оцеляват само най-пригодените създания. По-непригодените били елиминирани, като в крайна сметка били изместени или унищожени от конкурентите си така, че в следващата геоложка ера продължили съществуването си само най-пригодените. Казано съвсем просто: Дарвиновата еволюция разчита на непрекъснатия цикъл “живот-смърт” в продължение на милиарди години. Живот-смърт, живот-смърт до безкрайност, в продължение на милиарди години, докато най-после Homo Sapiens се появява като господар на тази земя. Тази теория допуска, че Божията ръка е позволила цялото това страдания и смърт да протичат още преди грехът да е проклел планетата.
Вярващите в прогресивното сътворение са изправени пред подобен проблем. Ако фосилите представляват запазените останки на творенията, които Бог периодично е създавал в течение на милионите години, то тогава трябва да обясним някои трудни проблеми. Защо тези фосили, създадени дълго време преди сътворението на Адам и Ева и дълго преди те изобщо да са съгрешили, показват белези на болести, паразити и хищничество? Ако тези твари са измрели милиони години преди грехопадението на първите ни родители, как бихме могли да обясним ясното заявление на Писанието, че смъртта е резултат от греха?
Ако Бог е сложил началото на този процес преди милиони години и го е направлявал през безкрайните хилядолетия, то ние биваме принудени да повярваме, че Той е използвал бруталната болка и бруталната смърт, за да може най-после да постигне еволюцията на хората. И всичко това – още преди човечеството да се появи на земята и преди грехопадението на Адам и Ева. Няма начин – бил той научен или теологически – да очистим тази теория от кървавите цикли на живот, болка и смърт.
Повтарям, въпросът не се състои в това дали Бог е могъл; въпросът е дали Бог би се възползвал от теистичната еволюция или прогресивното сътворение, ако Той е любящият Бог, за който Го представя Писанието? Според скромното ми наблюдение, на мен ми струва, че онези, които предпочитат пред-греховния цикъл на живот и смърт пред библейския доклад за божественото fiat Сътворение в шест буквални последователни дни, са изправени пред незавидната задача да обяснят характера на един любящ Бог. Какъв е този Бог, Който би подложил Своето творение на брутална смърт преди още да е избухнал бунтът? Към това прибавете и следващия въпрос: Какъв е този Бог, Който би прикрил истината за цикъла живот-смърт зад някаква си приказка или мит, очевидно учещи, че смъртта е резултат само от интелигентния бунт против Източника на живота? Ако смъртта е била част от първоначалния Божи план за Сътворението /наречено от Него “твърде добро” – Битие 1:31/, защо ли апостол Павел нарича смъртта враг и казва, че тя ще бъде унищожена?
Бертранд Ръсел, известен с това, че някога е отхвърлял вярата в Бога, съвсем правилно отбелязва заблудата на теологията, опитваща се да се приспособи към еволюционната теория:

В наши дни религията се приспособява към доктрината на еволюцията… Казва ни се, че еволюцията е пълното развитие на идеята, залегнала в ума на Бога. Изглежда, през тези дължи векове… когато животните взаимно са се измъчвали с жестоките си рогове и агонизиращите си жила, Всемогъщият тихичко е чакал окончателното появяване на човека, с неговата още по-разпространена жестокост. Тези съвременни теолози не ни казвам защо ли Творецът би предпочел да достигне целта Си посредством процес, вместо веднага да я осъществи.

Дейвид Хул е също така ясен:

Процесът гъмжи от случайности, невероятно опустошаване, смърт, болка и ужас… Богът, загатнат от еволюционната теория и данните на естествената история,… не е любящ Бог, грижещ се за Своето творение. Той е… безгрижен, индиферентен, почти демоничен. И в никакъв случай не е Бог, на Който някой би бил склонен да се моли.

В какво сме превърнали Битие и Бог? Дали не сме Го сътворили по наш образ и подобие? Ако на Бог наистина са Му били необходими пет милиарда години, за да създаде хората, защо ни казва, че го е направил за шест дни? Бог лъже ли, за да каже истината? На онези, които отговарят, като твърдят, че Бог просто се е приспособил към простичките умове на първоначалните читатели, бихме могли да зададем въпроса: А тогава какво да кажем за Мойсей, автора на Битие, считан от мнозина за един от най-ярките умове в човешката история? Не е ли върхът на арогантността да си мислим, че сме по-умни от прадедите си?
Но ако Бог наистина лъже, за да каже истината, то тогава бихте ли желали да отидете у дома, за да живеете с Него? Вярата в теистичната еволюция или прогресивното сътворение превръща Битие в приказка. Тя превръща Исус и Павел, както и Мойсей, в наивни рицари, предаващи един мит. Това означава, че истината идва по-скоро от Дарвин, отколкото от Мойсей.
Приемането тези небиблейски интерпретации на Сътворението повдига и други важни въпроси. Например: Дали методът, използван от Бога за създаването на земята, е бил същият, използван от Него при сътворението на целия интелигентен живот във вселената? Ще се наложи ли Неговите светии да чакат милиарди години, докато Той използва този метод при окончателното пресътворяване на земята след унищожението на греха? Как е създал ангелите? Дали пък и те не са резултат от някакъв небесен цикъл на живот и смърт? Ако е така, то кой би могъл да обвини Луцифер, че е отхвърлил върховенството на Твореца, избрал толкова безчувствени методи за сътворяването на интелигентния живот?
О не, биха могли да възразят някои, Бог не е постъпил така с останалата част от вселената – направил го е само с нас. Скъпи читателю, в святото име на Бога, защо ли Творецът би предпочел да се отдаде на такъв странен и кървав метод на сътворяване и извикване в съществуване на едно същество по Неговия образ и подобие? Защо ли да се осланя на такива трудни и бавни методи на сътворение, след като тук, на земята, Христос упражняваше творческата Си сила в мигновени чудеса и изцеления?
Стига сме се чудили! Нека Библията сама тълкува себе си. “Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, то и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха” /Римляни 5:12/.
Според Библията, когато грехът и смъртта са навлезли в съвършенството на тази планетарна система? При грехопадението на Адам. А за какво копнее създанието от падението на Адам и Ева?

Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите чада /Римляни 8:20,21/.

Според книгата Римляни, разложението и смъртта не са били на тази планета преди грехопадението на човешката раса, но от грехопадението насам целият сътворен живот пъшка и копнее за освобождението, което само завръщащият се Създател може да ни даде!
Приятелю, не разбираш ли, че ако изоставиш библейския доклад за сътворението в полза на продължилото милиарди години сътворение или последователната еволюция, ти ще трябва да изоставиш и вярата си в библейското учение за грехопадението на човека, за навлизането на греха и за обещанието и целта на Спасителя? Нещо повече, ако цикълът на живот и смърт е предшествал и точно той е довел до еволюционното създаване на човечеството – било от Бога или от дарвинизма – то тогава Луцифер не е излъгал, като е казал, че смъртта не е резултат от греха!
Сега вече разбирате защо съм така убеден, че не трябва да изоставяме книгата Битие или Бога на Сътворението.
Искам да приключа тази глава с една история, разказана от моя приятел Джим Тъкър в неговата прекрасна книга за природата “Прозорци към Божия свят.”
Юджийн Марийс, естественик от Южна Африка, наблюдавал група бабуини, които винаги спели в една пещера в края на висока отвесна скала. За да стигнат до пещерата, животните трябвало да минат край издатината на скала, широка само десетина сантиметра на някои места. Тъй като била трудно достъпна, пещерата бела изключително безопасно място за пренощуване. За охраната на спящата група били необходими само един-двама стражи.

Една вечер, когато бабуините се прибирали в пещерата, Марийс забелязал леопард точно под издатината на скалата. Ако решал, леопардът спокойно можел да мине по тясната пътечка и с няколко бързи маха на силните си лапи можел да грабне плячката си от спящите бабуини. Леопардът забелязал групата и започнал да я дебне, заставайки точно под бабуините, промъкващи се към пещерата. Но бабуините също забелязали леопарда и Марийс наблюдавал как двама от тях съвсем потайно минали покрай издатината, докато най-после застанали точно над голямата котка. Концентрирайки вниманието си върху движещата се група, леопардът не забелязал двата бабуина, застанали над него.
Изведнъж двете маймуни се хвърлили върху леопарда, като едната захапала гръбнака му, а другата се впила в гърлото му. Само с две мигновени движения леопардът стигнал бабуина на гърба си между своите челюсти и раздрал другия с ноктите си. И двата бабуина били умъртвени веднага, но тяхната постъпка спасила останалата част от групата. Скоро и леопардът бил мъртъв, тъй като бабуинът, атакувал гърлото му, бил успял да спука югуларната му вена.

Дарвиновите учени са затруднени в обяснението на само-пожертвувателното поведение, наблюдавано при някои животни. Те се опитват да премахнат всеки алтруизъм, тъй като подобно поведение противоречи на закона за оцеляването на най-пригодените – всеки човек /бабуин/ сам за себе си. Някои се стараят да го обяснят като “групов подбор” – при който едно животно се жертва заради нацията на животните. Други го описват като “роднински подбор” – чрез който животното се жертва, за да запази оцеляването на гените си в своите потомци. Мога ли да ви предложа друго обяснение? Възможно ли е сърцето на любящия Създател да е имплантирано в живота на Неговото творение?

И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?… Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ /Римляни 8:31,32,38,39/.