Бихте ли се изненадали, ако има един голям взрив, скътан някъде в първите думи на Библията: “В начало Бог създаде небето и земята”? През 20-те години на ХХ век американският астроном Едвин Хабъл /сателитният телескоп Хабъл е наречен на негово име/ направи онова, което един автор нарича “едно от най-революционните открития на нашия век.” След месеци на отегчителни, педантични наблюдения на среднощното небе, Хабъл стигнал до заключението, че вселената се разширява. Далечните галактики се отдалечават на все по-големи разстояния от нас и една от друга.
Говорейки за тези галактики, наскоро “Ню Йорк Таймс” излезе със следното заглавие, основаващо се на докладите от годишната среща на Американското Астрономическо Общество в Сан Антонио: “Изведнъж вселената придобива още 40 милиарда галактики.” Сега астрономите заключават, че вместо 10 милиарда, галактиките в нашата вселена всъщност са 50 милиарда!
В нашата галактика Млечен Път, нашето слънце е само една от наброяващите между 50 и 100 милиарда звезди. Сега учените твърдят, че там, навън, има още 50 милиарда галактики!
Онова, което открил Хабъл, е, че всички тези галактики все повече се раздалечават. Позволете ми да илюстрирам откритието му с един балон. Ако нарисувам няколко милиарда точици по балона, вие знаете какво става с тях, когато го надуя. Колкото по-голям става балонът, толкова по-надалеч се разпростират точиците. Революционното откритие на Хабъл било, че нашата вселена се разширява, тъй като неговите измервания показали, че далечните галактики се отдалечават все повече от нас и една от друга.
Кити Фъргюсън, джулиарската музикантка, станала научен писател в Кеймбридж, обяснява тази теория по следния начин:

Ако това е вярно, а днес никой не отправя сериозни възражения, то освен ако в миналото не се е случило нещо драматично, галактиките са били много по-близо разположени помежду си. Следователно, в някакъв момент на далечното минало всичко, което някога бихме могли да наблюдаваме във вселената, е било на едно и също място. Цялата тази огромна маса и енергия биха били натъпкани в една-единствена точка с безкрайна плътност.

А сега нека позволим на блестящия английски астрофизик Стивън Хоукинг, автор на бестселъра “Кратка история на времето,” да излезе на сцената. В неговата докторска дисертация от 1965 г, защитена в Кеймбриджския Университет, Хоукинг насочва вниманието си към относително новата идея за “черните дупки” – онези масивни звезди, които изгарят цялото си ядрено гориво и изпадат в колапс под въздействието на собствената си гравитация. Твърди се, че те се свиват до една точка на безкрайна плътност и безкрайно изкривяване на време-пространството, от където никога не може да излезе никаква светлина.
Това е една стряскаща ума теория, за която физиците са убедени, че е вярна. Те наричат тази колапсна точка от безкрайна плътност сингуларност. Хоукинг взел това проучване и теорията на Хабъл за разширяващата се вселена и започнал да работи назад от нашето настоящо положение. Стигнал до заключението, че ако отидем достатъчно назад във времето, вселената би се свила до една подобна на черна дупка сингуларност. Към 1970 г. той предположил, че началото на цялата вселена би трябвало да е положено точно от такава точка безкрайна плътност!
Ето как научната писателка Фъргюсън обяснява теорията за големия взрив:

Всичко, което един ден е щяло да бъде материя/енергия на вселената и което ние по-късно бихме могли да наблюдаваме, е било свито до една точка на безкрайна плътност. Преди десет до двадесет милиарда години /както се пресмята “времето” според рамката пространство-време, която е щяла да последва/, всичко “избухнало.” Това е бил Големият Взрив. Да си представим безкрайната топлина на “нулевото време” на сътворението е също толкова невъзможно, колкото и да си представим точката на безкрайна плътност. Да си представим светлината от всичко това също е безсмислено начинание, тъй като светлината – такава, каквато сме в състояние да я видим – не е съществувала. След известно време вместо радиацията, материята започнала да доминира във вселената. Вселената се е разширила и изстинала достатъчно, за да могат електроните и ядрата да сформират стабилни атоми. Материята е можела да започне да се привлича по силата на собствената си гравитация, слагайки начало на процеса, който в крайна сметка би довел до звездите, галактиките и планетите. Десет до двадесет милиарда години след началото ние намираме вселената във вида, в който я познаваме днес.

Можете ли да извадите Големия Взрив от Бога? Има някои, които вярват, че теорията за Големия Взрив доказва съществуването на Бога и на практика потвърждава библейския доклад за Сътворението – Някой е трябвало да започне тази първоначална сингуларност. “В началото,” за да цитираме отново първите думи на Свещеното Писание, “Бог създаде небето и земята.”
В резултат на от теорията за Големия Взрив на “сингуларността,” сега някои биха прочели Битие 1:1 по следния начин:

В началото Бог създаде всичко, което по-късно щеше да стане онова, което ние наричаме Небе и Земя, както и законите, управляващи този изход и Бог направи всичко това да започне да се случва.

Може ли да извадите Големия Взрив от Бога? Вероятно може. Библейският доклад за Сътворението не би бил отхвърлен, ако го направите! Но ако заедно с теорията за Големия Взрив стигнете до заключението, че Бог е сложил началото на живота във вселената по същия начин /енергията и материята избухващи в съществуване и излъчващи се от една-единствена точка/, ако от сингуларната точка Бог е създал микроскопична форма на живот и след това я е оставил на произвола на съдбата да се развива чрез еволюцията или ако Бог наистина е създал основните видове организми, но е проточил този процес на много хилядолетия или милиони години, то вие сте обречени в края да преживеете огромно разочарование. Писанието по никакъв начин не подкрепя теорията за божествено сътворяване на живота в продължение на милиарди години. Не намирам никакво библейско потвърждение на теориите, познати днес като Теистична Еволюция и Прогресивно Сътворение.
Това са две изкусни теории, тъй като се опитват да съчетаят “Произхода на видовете” от Чарлз Дарвин и Божия доклад от “Битие” за сътворението. Казано по-просто, тези теории твърдят, че Бог е създателят на живота, но че голямото разнообразие от форми на живот не се е появило чрез fiat-творение, а чрез бавната еволюция в продължение на милиарди години или че Бог е извършвал творческото Си дело в течение на дългите геоложки епохи.Теистичните еволюционисти са склонни дори да позволят на Бога внимателно да следи еволюционния процес през милиардите години, като предпазва растящите клетки и дори ги подтиква към продуктивните цикли на естествения подбор. Онези, които подкрепят теорията за прогресивното сътворение, са склонни да допуснат шестте буквални творчески дни, но поставят помежду им големи епохи. Но и теистичните еволюционисти, и прогресивните креационисти не желаят да приемат историчността и буквалната точност на Битие, 1 и 2 глави. Те твърдят, че тези глави не трябва да се възприемат буквално, а по-скоро да се разглеждат като притчи и истории, поучаващи важни истини, но не и описващи действителни събития. Теистичните еволюционисти вярват, че Библията ни казва Кой е творил, а Дарвиновата еволюция казва как е творил.
Правени са искрени усилия за интегриране на научните доказателства, тълкувани от философията на натурализма, с божественото fiat Сътворение, както е описано от Битие. Но както често се случва, онези, които се опитват да бъдат приети и в двата свята, биват отхвърлени и от двата.
Върнете се заедно с мен в библейския свят на доклада за Сътворението от Битие 1. Самият аз ще изповядам, че не мога да докажа истинността на библейската теория за произхода. Нито един от нас не е бил там “в началото” – нито Мойсей, написал Битие /което наистина представлява една кратка история на времето/, нито Стивън Хоукинг, написал “Кратка история на времето,” нито вие, нито аз, нито никой. Само Бог вече е бил там “в началото.” Ето защо само Бог /и сега, очевидно, аз действам въз основа на библейския a priori креационистичен възглед/ знае истината за онова, което наистина се е случило “в началото.” Вместо да доказвам историята за произхода, аз бих желал заедно да проучим напълно незащитимата позиция на теистичната еволюция и прогресивното сътворение спрямо съкрушителните библейски доказателства.
Но преди да проучим библейското доказателство, ето едно важно предупреждение: Бог не е написал Битие! Нито пък е възнамерявал Мойсей да го пише като научен учебник. С това не искам да кажа, че текстът на Битие не е издържан от научна гледна точка, но просто че той никога не е бил предназначен да бъде научен текст.Следователно, за християнските мислители и учени, действителният доклад за Сътворението е агонизиращо кратък. Когато отново прочетох доклада на Битие и другите библейски текстове, когато прочетох другите автори, стремящи се да разтълкуват Битие и когато се срещнах и разговарях с учените, започнах да се чудя защо ли Бог не е вдъхновил Мойсей да включи още няколко подробности в доклада за Сътворението. Ако бяха включени може би само още няколко думи за хронологичната последователност и времето и може би една-две дати, всички дебати в християнската общност и между християните и скептичния свят биха били елиминирани! Или поне така си мислим. Но трябва да разгледаме още един фактор. Бог действа с реалността на падналата в грях човешка раса и Той е гарантирал на човешкия ум правото да Му каже НЕ независимо какви са доказателствата.
Как иначе Бог би бил Бог на любовта в този паднал свят, където всеки ум трябва да се определи на коя страна иска да застане във великата битка между истината и заблудата, между светлината и тъмнината – как Бог би могъл да е наистина любов и наистина да е посветен на свободния ни избор, ако доказателствата ни принуждават да заключим, че Той е суверенът сред нас? “Не щем Този да царува над нас,” пищяха на времето тълпите /виж Лука 19:14 и Йоан 19:15/. На Голгота те упражняваха даденото им от Бога право да отговорят на Исус с НЕ. И това право все още е наше.
Дори ако Мойсей бе посочил точните дати на Сътворението и би предоставил точни фотографии на събитията от Сътворението, вие и аз имаме достатъчно вродена творческа мисъл и извратеност, за да посочим 31 научни, философски и дори теологични причини, поради които датите и фотографиите в същност не са част от действителния Мойсеев доклад, а са били скалъпени от по-късните добавки към текста. Помислете си само. Дори ако бяха включени снимки и датите бяха написани по полетата на Библията лично от ръката на Мойсей, ние бихме посочили причини, поради които това “доказателство” е недостоверно.
Вие казвате: О, не бихме направили подобно нещо! Спомняте ли си как реагира защитата на О.Дж. Симпсън на онези 31 различни фотографии, на които той е сниман в известните италиански маркови обувки? Обявиха ги за фалшификации – всичките 31 снимки на Симпсън, обут в тези обувки. Той отрече, че изобщо е притежавал такива обувки и затова адвокатите му обявиха снимките за фалшификати. Ако защитата на съдебен процес може да направи това днес, ние бихме могли да направим същото с каквито и доказателства да ни предостави Бог, за да потвърди, че наистина Той е създал земята и живота на нея /и без съмнение мнозина биха го отрекли/.
В една от притчите, разказани от Исус, Той приписа на Авраам думите към богаташа, който от гроба моли Авраам да помогне на все още живите му братя: “Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят” /Лука 16:31/. Ако не ни харесва онова, което разкрива прямото четене на Битие, но вместо това изкривяваме текста, за да придобие желаното от нас значение, ние по същество проявяваме неверие спрямо Мойсей /автора на Битие/ и никакви доказателства /дори възкресение/ няма да ни помогне.
С други думи, ако не желаем да повярваме, колкото и доказателства да бъдат представени, те няма да са ни достатъчни, за да потвърдят истинността на библейския доклад за Сътворението. Никой не е присъствал на него. С изключение на Бога. Така че която и теория за произхода да решим да прегърнем, всички учени са съгласни, че ние трябва да я приемем чрез вяра – простичка, обикновена вяра.
А сега нека се обърнем към библейския доклад за Сътворението:

В начало Бог създаде небето и земята. А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. И Бог каза: ДА бъде светлина. И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи… И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори… И стана вечер, и стана утро, ден трети… И стана вечер, и стана утро, ден четвърти… И стана вечер, и стана утро, ден пети… И Бог видя всичко, което създаде; и ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести. Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден Си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките Си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил. Това е произходът на небето и земята при сътворението им във времето” /Битие 1:1-5, 8,13,19,23,31, 2:1-4а/.