Молитвата – 53 – Възпитание – Елена Вайт (Елън Уайт)

Молитвата и вярата са тясно свързани, затова е добре да се изучават заедно. Молитвата от вяра съдържа Божествена наука, която трябва да бъде разбрана от всеки, желаещ да има успех в своето доживотно дело. Христос казва: “Всичко каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне” (Марко 11:24). Той ни изяснява, че нашето искане трябва да бъде съобразно Неговата воля; трябва да искаме нещата, които е обещал да ни даде. И каквото получим, трябва да бъде използвано за вършене на Неговата воля. Щом се спазят условията, обещанието е неоспоримо.
Ние можем да се молим за опрощение на греховете, за Светия Дух, за христоподобен характер, за мъдрост и сила да вършим Неговото дело и за всяко нещо, което е обещал да ни даде; тогава трябва да вярваме, че получаваме, и благодарим на Бога, че сме получили.
За благословението не трябва да търсим външно доказателство. Дарът е в самото обещание и ние можем да продължаваме да вършим работата си с увереността, че Бог ще изпълни обещаното и че дарът, който вече притежаваме, ще бъде реализиран, когато най-много се нуждаем от него.

Тайна молитва

Да се живее така с всяко слово Божие, означава да се посвети на Бога целият живот. Ще се почувства постоянна нужда и зависимост от Него, едно влечение на сърцето. Молитвата е необходимост, защото е животът на душата. Семейната молитва, публичната молитва си имат своето място; но тайното общуване с Бога поддържа живота на душата.
Когато Мойсей бе на планината с Бога, тогава видя образеца на онази чудна постройка, която щеше да бъде обиталище на Неговата слава. Така и ние, когато сме на планината с Бога – в тайното място за молитва – ще можем да видим Божия славен идеал за човечеството. По този начин ще сме в състояние да изградим характера си така, че да се изпълни за нас обещанието: “Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог и те ще ми бъдат люде” (2 Кор. 6:16).

Примерът на Спасителя

През земния си живот Исус получаваше мъдрост и сила именно в часовете на молитва насаме. Нека младите следват Неговия пример, като сутрин и вечер отделят време за общуване със своя небесен Баща. Но и през деня нека да издигат сърцето си към Бога. При всяка стъпка по нашия път Той казва: “Защото Аз Господ твоят Бог съм, Който подкрепям десницата ти… Не бой се, Аз ще ти помогна” (Исая 41:13). Научат ли децата ни тези уроци в ранните си години, каква свежест и сила, каква радост и сладост ще имат през живота си!

Причина за съмнение

Тези уроци могат да бъдат предавани само от човек, който ги е научил за себе си. Причината, поради която Поученията на Свещените писания не влияят повече върху младите, защото много родители и учители изповядват, че вярват в Божието слово, а го отричат с живота си. От време на време младите биват довеждани да почувстват силата на Словото. Те виждат величието на Христовата любов. Виждат красотата на Неговия характер, възможностите да посветят живота си на служба за Него. Но в контраст виждат и живота на онези, които изповядват, че почитат Божиите заповеди. За колко много хора са верни думите, казани на пророк Езекиил:
Твоите люде “като говорят един на друг всеки на брата си, казват: Дойдете сега, та чуйте що е словото, което излиза от Господа. Те дохождат при тебе както дохождат людете, та седят пред тебе като Мои люде и слушат твоите думи, но не ги изпълняват, защото с устата си показват много любов, но сърцето им отива след печалбите им. И ето, ти им си като любима песен от човек, който има сладък глас и свири добре, защото слушат думите ти, а не ги изпълняват” (Езекиил 33:30-32).

Библията да оформи живота

Едно нещо е да третираме Библията като книга с високо морални поучения, да й отдаваме внимание съобразно духа на времето и положението ни в света, а съвсем друго нещо е да я приемаме за такава, каквато е в действителност – Слово на живия Бог – Словото, което е нашият живот, което има предназначението да оформи нашите дела, думи и мисли. Да не се приема Божието слово точно за такова, значи да се отхвърля. А това именно отхвърляне на Словото от хора изповядващи, че го вярват, е една от най-главните причини, на които се дължат скептицизмът и безверието между младите.

Време за молитва

Светът е завладян от небивало напрежение. Безразлично дали човек се забавлява или печели пари, дали се бори за власт или пък за съществуване, той е завладян от една сила, която поглъща ума, душата и тялото му. Но сред това лудо бързане Бог говори. Той ни кани да се оттеглим настрана и да поговорим с Него. “Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог” (Пс. 46:10).
Много хора даже и когато се молят не получават благословението, което идва от истинската близост с Бога. Те бързат много. С бързи стъпки влизат в кръга на славното присъствие на Христос, спират се може би за момент на това свято място, но не чакат да получат съвет. Нямат време да останат по-дълго при Божествения Учител и като резултат, връщат се при работата си пак обременени.
Тези работници никога не могат да постигнат голям успех, ако не научат къде се крие тайната на силата. Трябва да си отделят време за мислене, за молене, за чакане Бог да поднови физическите, умствените и духовните им сили. Нуждаят се от съживителното влияние на Неговия Дух. Получат ли това, ще бъдат ободрени с нов живот. Капналото тяло и умореният мозък ще бъдат освежени, а обремененото сърце ще бъде облекчено.

Скъпоценна опитност

Ние не се нуждаем да бъдем в Христовото присъствие само за момент, но от личната връзка с Него, да седнем и да общуваме с Него – това е нашата нужда. Блажени ще бъдат децата на нашите домове и учениците на нашите училища, когато родители и учители преживяват описаното със следните думи в Песен на песните:
“Както ябълката между дърветата на сада,
така е възлюбеният ми между синовете.
Пожелах сянката му и седнах под нея
и плодът му бе сладък в устата ми.
Доведе ме в дома на пированието
и знамето му над мене бе любов” (Песен 2:3, 4).