Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

НАРКОТИЦИ В ДЕТСКАТА СТАЯ? КАКВО ДА ПРАВИМ И КАКВО НЕ – ЧАСТ ПЪРВА – ДЕЦАТА, ДРОГАТА, РОДИТЕЛИТЕ

ОТГОВОРНО РОДИТЕЛСТВО
1. Родителството е отговорност
Много родители се притесняват от факта, че употребата на опиати от юношите постоянно нараства. Според статистиката от последните две десетелетия на ХХ в. около 15 % от 14-годишните момичета и 10 % от момчетата изпадат в състояние на истинско опиянение поне веднъж месечно. Днес тези цифри са 3-4 пъти по-големи. Ние всички бихме искали да вярваме, че нашите деца нямат нищо общо с това.
От страха и загрижеността ни щеше да има полза, ако чрез тях бихме могли да помогнем децата си да бъдат винаги трезви. Търсенето на опиати при част от тях е резултат от лошите условия, при който живеят, и от липсата на любов. Тяхното поведение разкрива навици, които ние, възрастните, идеализираме. Дали младият човек не тълкува това, което вижда, като израз на безсмислието на живота, тъй като и родителите му желаят да се освободят от отговорностите и ежедневието си чрез различни опиати?
Доброто родителство се проявява по различен начин. При силно различаващи се условия на живот могат да израстват чудесни хора и точно родителите са тези, които познават добре своето дете, могат да разберат как се чувства то и да го подкрепят в неговото развитие. Децата и младежите се нуждаят от примера на родителите си и извън дома, защото те са тези, който могат да им покажат красотата на живота. Много често сме по-внимателни към детето на съседа, отколкото към своето. Затова си струва да се погрижим любовта си към него.
Давайки на детето любов, ние всъщност го насърчаваме да живее. Поставяйки определени граници, създаваме благоприятни условия за развитието му. Книжката, която е в ръцете ви, има за цел да накара родителите да се замислят върху възпитанието на децата си. Когато се заемем сериозно с тях и ги подкрепяме във всичко, което вършат, можем да ги предпазим от пристрастяване към опиатите.
Трите части на възпитанието
Най-голямата потребност на човека е да бъде приет и обичан такъв, какъвто е. Всички родители обичат децата си, но много деца и младежи не се чувстват значими, защото любовта, наставленията и ограниченията, който получават, не са последователни. Да бъдеш отговорен родител означава да имаш сериозно отношение към възпитанието на децата си.
Трите страни на възпитанието трябва да бъдат в хармония помежду си. Проявата на любов без ограничения и дисциплина, води до разглезване на детето и го подтиква към манипулиране на другите. Ограниченията и дисциплината без любов водят до двуличие и не възпитават у детето чувство за отговорност. Насърчението му в различни житейски ситурции развива у него самостоятелност и умения за сътрудничество. Изкуството да се служи обаче е най-висшата цел на възпитанието. То дава смисъл на живота и води към самоусъвършенстване. Насърчението е важна част от възпитанието, която помага на детето да култивира необходимите му за живота умения и навици, а също така и да разбира взаимоотношенията между хората.
Ограниченията помагат на детето да научи правилата на съвместния живот. Отговорният родител поставя пред детето ясни граници и следи за тяхното изпълнение. С нарастването на на уменията му и на способността му да се контролира, отговорността постепенно се прехвърля върху него.
Любовта е израз на одобрение към детето, но по такъв начин, че то да разбира, че е обичано и прието такова, каквото е. За него е важно да знае, че доставя радост на близките си.
Научете се да изразявате любовта си по-мощно
1.Зрителен контакт
Влюбените се гледат в очите. Гледайте детето си одобрително и радостно в очите. Използвайте особено моментите, когато се смеете заедно или когато сте постигнали успех в съвместната си работа. Отдръпващото се или потиснато дете или младеж можете да окуражите с поглед, отправен към него от време на време.
Понякога продължителният визуален контакт пречи. На младежа/детето често му е по-лесно да размишлява на глас за своите неща тогава, когато сте в автомобила или на местата за сядане в банята.
2.Докосване
Малкото дете изучава околната среда и през малки интервали от време се връща в обятията на майка си за да се “зареди” отново. Ако е сигурно в безопасността си, то може да насочи цялото си внимание към изучаването. Добре ще е, ако в семейството се създадат естествени навици на докосване и след обичайната прегръдка. Шегата, погалването по врата, прегръдката или потупването по рамото са ценни съкровища, укрепващи връзката между родителите и децата.
Копнежът на детето за топлота и нежност се забелязва трудно, но родителите трябва да знаят за него и да го удовлетворяват. Растящото момиче се нуждае от възхищението на баща си , за да израсне като жена. Момчето тренира, за да бъде мъж, и се нуждае от възхищението на майка си. Винаги докосвайте детето си с уважение и следете за неговите реакции. Хуморът е особено необходим в тези моменти, стига да не накърнява чувствителното младежко достойнство.
3.Съсредоточено общуване само между вас двамата
Съсредоточеното общуване само между вас двамата не е нещо, което детето получава тогава, когато ви остане време. За подрастващите то е толкова важно, колкото и храната. Когато родителите се приберат изморени от работа вкъщи, те се изправят пред огненото изпитание на дълга – как да организира времето си така, че да им стигне и за децата.
Можете да поканите цялото семейство при приготвянето на храната. Възможно е едното от децата да има нужда да бъде заведено на кръжок, тренировка или някъде другаде, а другото – от помощ в подготовката на домашните или на уроците си. Така всяко от тях може да получи време, което да прекарате насаме.
Точно в този отрязък от време се концентрирайте върху това, което детето иска да ви каже. Директните въпроси (Какво? Кой? Къде? Кога? Как? Защо?) ще му помогнат да мисли за нещата по-точно. За да бъде общуването ви по-пълноценно, можете да повторите това, което ви казва, и да го запитате: “Това ли искаш да кажеш? Че……? Точно това ли имаш предвид?
В такива моменти родителят опознава детето си като мислещ човек. Същевременно той му дава „дневната доза витамини“, необходими за самочувствието му – то чувства, че е ценено и че заслужава внимание.
Малките деца разказват за „своите работи“ спонтанно. Често техен проблем е това, че важните неща биват забравени преди вечерта. През пубертета детето не се доверява автоматично. То се нуждае от време за това. Ето защо е важно постоянно да се създава атмосфера на одобрение, в която то да се осмели да се довери. Често по-важните неща изплуват като странично изречение в някакъв случаен разговор.
Насърчавайте детето си
1.За детето ученето е приятно занимание. То става спонтанно и без особени усилия. Не е необходимо да го учите да говори: достатъчно е то да има възможност в атмосфера на любов да слуша и само да произвежда реч. По аналогичен начин детето се научава и на други полезни неща.
2.Овладяването на различни житейски умения прави възможни по-голямата самостоятелност и по-доброто взаимодействие между родителите и детето. Родителите трябва да ценят желанието на детето само да направи нещо.
3.Корените на разочарованието често са във времето когато се придобиват различни житейски умения. За това е нужно възрастният да контролира съотношението между усилието и успеха. Подходящите предизвикателства поддържат инициативността. Детето не може да подреди само прекалено разхвърлената си стая. Нужно е родителят да му каже какво точно да направи. Например: “Събери си цветните моливи и ги постави тук, а аз ще подредя играчките ти.”С увеличаването на уменията на детето, нуждата му от помощ намалява.
4.Детето се научава постепенно да понася разочарованията. То трябва да се научи да чака търпеливо, да се адаптира към различни условия и да понася пораженията, без да отпада духом.
5.Основните умения за живота и избора на начин на живот е добре да бъдат възпитани у детето преди пубертета. От година на година то получава все повече отговорности – например започва само да решава как да използва своето време и пари. Целта е съзряващият младеж да има различни житейски умения, за да бъде в състояние да създаде свое семейство и да постъпва като отговорен член на обществото.
6.Голяма част от усвояването на житейските умения става по пътя на грешките и поуките от тях. Ако наблегнем много на успеха, страхът от грешки може да затрудни справянето със задачата.
7.Критикуването на децата трябва да става със съчувствие и за конкретни неща. Струва си първо да се изслуша неговата собствена оценка и предложение за поправка. След това те могат да бъдат допълнени, като акцента пада повече върху изхода от ситуацията, отколкото върху грешката.
8.Децата и юношите се учат от конкретните примери на оптимизъм и надежда, на безпомощност и безнадеждност. Загрижеността, страхът и омразата пречат на умствената дейност. Затова отимистичната житейска нагласа е важен ключ към успеха.
9.Ако на детето се възлагат прекалено малко задачи, на него му става скучно. Прекалено големите изисквания пък го потискат. Мозъкът най-добре се справя с решението на проблемите тогава, когато детето почувства задачата като предизвикателство и може от време на време да се отдаде изцяло на нейното решение. Такива опитности създават на детето по-добра представа за самото него, отколкото похвалата на другите.
10.С настъпването на пубертета, когато детето не желае да се подчинява на родителите си, то трябва да бъде научено да прави правилни избори и да използва правилно своята воля. Родител, който изисква от детето си само да му се подчинява, не го подготвя правилно за живота. Възпитаваното в твърде голямо послушание дете, се огъва дори тогава, когато другите го карат да взема опиати или да прави секс. В живота е необходимо то да може да казва “не”.
11.Човек не може да избира самостоятелно, ако не знае какво точно иска. На детето може да му се помогне чрез разговор да си изясни своите мечти и ценности. След това то трябва да има смелост да напраи своя избор и да отстоява своята гледна точка. Вкъщи и в училище в подходящи ситуации може да се водят спорове, в които младежът да се научи да защитава своята позиция.
12.Детето може да се научи да търпи под формата на игра дразненето на приятелите си, обвиненията или натиска от тяхна страна. Освен това в такава ситуация то може да импровизира, а и да бъде възнаграждавано винаги, когато отстоява своето мнение, без да губи самоконтрол.Така детето се научава да разпознава методите за манипулация и неговата самооценка нараства. Младежът, който твърдо защитава мнението си, е безнадежден случай за изкусителя.
13.Предлаганите от родителя „услуги“ постепенно трябва да намаляват. По този начин детето получава възможност само да работи върху формирането на своите умения и отговорности. Да се позволи на младежа да напусне дома, без да има необходимия му за живота опит, е все едно да бъде оставен на произвола на съдбата.
Давайте сигурност, като поставяте ясни граници
Родителят трябва да предпазва детето си от такива опитности, с които то все още не може да се справя само. Поставяйте ясни и строги правила и настоявайте те да бъдат спазвани. Така доверието му в самото него нараства и територията му на действие се разширява.
1.Прегръдката и физическата близост дават на детето сигурност. Когато го утешавате и успокоявате, то ще се научи да освобождава отрицателните си емоции, без да изпада в прекалена скръб или пък да посяга към наркотиците.
2.Безрезервната любов на родителите помага на детето да изследва с доверие обкръжаващата го среда и своите умения. В тази си дейност то постоянно се натъква на неща, които не му е позволено да върши. Ако родителите действат достатъчно последователно и обясняват основанията за поставените от тях ограничения, детето ще се научи да познава „светофара“ на живота – какво може да прави, какво не може да прави и какво може да прави само при определени обстоятелства. Така то се научава да мисли самостоятелно.
3.Родителите са заслужили с любовта си своето право да поставят граници. Колкото по-близки са отношенията между детето и родителите, толкова по-лесно ще му е на детето да приеме ограниченията и да ги спазва. То трябва да вярва, че родителите му са на негова страна .
4.Детето проверява всяко ограничение чрез съпротива. Когато родителите не допускат детския бунт или опитите да бъдат манипулиран, то разбира, че неговата ярост няма да помогне, че е само едно обикновено момче, а не цар без ограничения, който може да защитава своя трон. Без сигурността,която родителите му му дават, детето започва да се бои от своята свобода и да изразява страха си чрез агресивност или боязливост.В такива случаи то е в беда.
5.Чрез лошото си поведение неограничаваното дете пита:“Никой ли не го е грижа за мен, че не си прави труда да ми забрани нещо?“ Важно е детето да бъде поощрявано тогава, когато се държи добре.Така можем да предотвратим лошото поведение, с което то понякога предизвиква вниманието на родителите си.
6.Когато духът на играта се променя, детето се изправя пред необходимостта да отговаря за последствията от поведението си. То трябва да разбере, че отговорността му не може да намалее вследствие на дълги обяснения или чрез бягство. Виновният не може да се спаси от последствията, трудностите и огорченията.
7.За някои от правилата може да се преговаря – те са „част от природните закони“. Научаването им е по-лесно, ако нарушението им води до предварително известни последствия.Например несвършените домашни задължения намаляват автоматично седмичната дажба за джобни пари с определена сума.
8.Контролът върху спазването на границите не е лесно нито приятно нещо. Малките деца негодуват, по-големите ­ заплашват или обвиняват. Те проверяват границите на нашето търпение и слабите ни места. Изрази като ”Всички други имат” и “Ти не разбираш” карат родителите да се чувстват зле.
9.Приятно е да бъдеш добър и харесван! Но когато родителите се поддадат на натиска на детето, то разбира, че чрез манипулация може да наложи волята си.
10.Старайте се да предвиждате бъдещите ситуации. Изпреварващото насочване подкрепя вярата на младежа в собствените му сили и повлиява поведението му по-силно от наказанието.
11.Постоянно трябва да се следи дали поставените граници са актуални. Детето трябва да чувства, че му се гласува доверие и че справянето с проблемите е предизвикателство. Целта е отговорността за границите да се прехвърли от родителите върху детето до настъпване на пълнолетието му.