Начини за покваряване на характера – 34 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

РОДИТЕЛИТЕ МОЖЕ ДА СЕЯТ СЕМЕ НА ПОКВАРА.
Грешащи родители поучават децата си на уроци, които ще се окажат
погубителни за тях и посаждат тръни за собствените си нозе … До голяма
степен родителите държат в собствените си ръце бъдещото щастие на
децата си. Върху тях лежи важната задача да оформят характера на тези
деца. Наставленията, дадени в детството, ще ги следват през целия им
живот. Родителите сеят семе, което ще поникне и ще даде плод за добро
или за зло. Те могат да направят синовете и дъщерите си годни за щастие
или за окаяност . (175.1)
ХЛАБАВА ИЛИ ЖЕЛЯЗНА РЪКА.
Деца, които са разглезени още от бебета, са с погрешни навици. Роди-
телите не са превили фиданката. Чрез тяхното поведение се развива характера
или деформиран, или симетричен и красив. Но докато мнозина грешат
на страната на отпуснатостта, други клонят към другата крайност и ръководят
децата си с желязна ръка. Нито едното, нито другото отговаря на
библейските наставления. И двете крайности водят до страхотни резултати.
Родителите оформят умовете на децата си и трябва да дадат сметка в деня
на Бога за начина, по който са постъпвали. Вечността ще разкрие резултатите
от работата, която са извършили през живота си. (175.2)
ПРОПУСНАЛИ ДА ВЪЗПИТАТ ДЕЦАТА СИ ЗА БОГА.
Като пропускат да възпитат децата си да пазят пътя на Господа, да
извършват нещата, които Той е заповядал, родителите пренебрегват един
тържествено важен дълг. (175.3)
Някои [деца] са били оставени да правят каквото им е угодно, а на
други постоянно се намират кусури и те се обезсърчават. Но малки приятни
неща и думи на одобрение те трябва да получават. (176.1)
О, ако майките само биха работили с мъдрост, със спокойствие и
решителност, за да възпитат и подчинят плътските характери на децата
си, колко много грях щеше да се изкорени в зародиш и колко много
църковни съвети щяха да бъдат спестени! … Много души ще бъдат загубени
за вечността поради това, че родителите им са пропуснали да упражнят
върху тях подходяща дисциплина и не са ги научили да се покоряват
на авторитета още в юношеството си. Подминаването на грешките и заглаждането
на избухванията не е поставяне на брадвата при корена на
злото, но то причинява покварата на хиляди души. О, как родителите ще
отговорят пред Бога за ужасното пренебрегване на дълга си! (176.2)
ЧРЕЗ НЕБРЕЖНОСТ, КОЯТО ЗАОБИКАЛЯ ГРЕХА.
Децата се нуждаят от бдяща грижа и ръководство както никога преди,
защото Сатана се бори с всички сили да придобие власт над техните умове
и сърца и да изгони Божия Дух . Страхотното състояние на юношите в
наше време е едно от най-силните знамения, че ние живеем в последните
дни, но съкрушаването на мнозина може да бъде проследено направо до
лошото ръководство от страна на родителите им. Духът на роптание срещу
изобличението се е вкоренил и принася плод на неподчинение. Родителите
не са доволни от това как се развиват характерите на децата им, но пропускат
да видят грешките си, които ги правят такива …. (176.3)
Бог осъжда небрежността, която не взема бързи мерки срещу греха,
престъплението и нечувствителността, която не бърза да разкрие тяхното
пагубно присъствие в семействата на така наречените християни. (176.4)
ЧРЕЗ ЛИПСА НА ОГРАНИЧЕНИЯ.
Тъй като не са ограничавани и направлявани, децата на хиляди израстват
с деформирани характери, с изтощени морални сили, ненаучени за
практическите задължения на живота. Те са оставени да правят каквото
им харесва със своите импулси, време и умствени сили. Загубата на Божието
дело от пренебрегването на тези таланти се дължи на бащите и
майките. Какво извинение ще представят пред Този, чиито слуги са, на-
дарени със свещената длъжност да възпитат душите, поставени под тяхната
отговорност, като употребят всичките си сили за слава на своя
Създател? (177.1) .
РОДИТЕЛИТЕ СА• СИ МИСЛИЛИ, ЧЕ ОБИЧАТ ДЕЦАТА СИ, НО СА СЕ ОКАЗАЛИ ТЕХНИ НЕПРИЯТЕЛИ.
Допуснали са злото да мине неукорено. Допуснали са децата им да
подхранват грях, което е като отглеждане и милване на змия. Тя не само
ще ухапе жертвата, която я храни, но и всички, с които е свързана. (177.2)
КАТО НЕДООЦЕНЯВА ОЧЕБИЙНИТЕ ЗЛИНИ.
Вместо да се обединят с ония, които носят бремето за издигане стандарта
на морала и да работят със страх Божий, за да поправят злините у
децата си, много родители успокояват собствената си съвест с думите:
„Децата ми не са по-лоши от другите.“ Те се стараят да скрият ослепителните
злини, които Бог мрази, да не би децата им да бъдат ощетени и
да поемат отчаян курс. Ако духът на бунта живее в техните сърца, много
по-добре е сега да се покори, отколкото да израства и укрепва чрез
себеугаждане. Ако родителите искат да изпълнят дълга си, трябва да се
види различно състояние на нещата. Много от тези родители са отстъпили
от Бога. Те нямат мъдрост от Него да вникват в измамите на Сатана и да
се съпротивляват на примките му. (177.3)
КАТО ГЛЕЗЯТ ДЕЦАТА СИ И ИМ УГАЖДАТ.
Често родителите глезят децата си и им угаждат, защото им се струва,
че така е по-лесно да ги управляват. По-леко им е да ги оставят да следват
собствения си път, отколкото да възпрат неправилните им наклонности,
които се надигат така силно в сърцата им. Но родителите гледат със страх
на това. Зло нещо е да се отхвърля отговорността, защото ще дойде време,
когато неограничаваните наклонности на тези деца укрепват в абсолютни
пороци.
Така ще нанесат укор и срам на себе си и на семействата си. Те навлизат
в деловия живот неподготвени за неговите изкушения, недостатъчно силни
да издържат смущения и тревоги. Те са раздразнителни и арогантни,
избухливи, недисциплинирани, стараят се да наложат на другите волята
си и като не успеят, смятат себе си за зле третирани от света и се обръщат
против него. (178.1)
ЧРЕЗ СЕЕНЕ СЕМЕНА НА СУЕТА.
Разпуснатост, разглезеност и недискретно възхваляване водят към
празнота, дързост и щеславие .. Семената на суетата лесно се сеят в човешкото
сърце от неразумни родители и възпитатели, които хвалят поверените
им юноши, без да мислят за бъдещето. Своеволието и гордостта
са злини, които превърнаха ангелите в демони и затвориха небесните
врати за тях. А родителите, без да съзнават, системно подготвят децата
си да бъдат агенти на Сатана. (178.2)
КАТО СТАВАТ РОБИ НА ТИЙНЕЙДЖЪРИ.
Колко много изтощени от тежък труд и преумора родители са станали
роби на децата си, докато в хармония с възпитанието и образованието си
децата живеят, за да им се угажда, да се забавляват и да прославят себе
си. Те сеят в сърцата на децата си семе, което носи жътва, за която не са
помислили, че ще трябва да пожънат. С такова възпитание на тийнейджър-
ската възраст 12 или 16 годишни деца смятат себе си за много мъдри,
въобразяват си, че са феномени и гледат на себе си като на твърде много
знаещи вече, за да се подчиняват на родителите си и твърде издигнати,
за да се унижат да изпълняват задълженията на всекидневния живот.
Любовта към удоволствието води умовете им и егоизмът, гордостта и
бунтът довеждат до горчивите си резултати в живота им. Те приемат
нашепванията на Сатана и култивират неосветени амбиции да се покажат
пред света. (178.3)
ЧРЕЗ ЗЛЕ РЪКОВОДЕНА ЛЮБОВ И СЪЧУВСТВИЕ.
Родителите може да се отдават на обичта си към своите деца с цената
на послушанието си към Божия свят закон. Ръководени от обич, те са
непослушни към Бога, като позволяват на децата си да следват погрешни
импулси и ги лишават от наставлението и дисциплината, които Бог е
наредил да им посветят. Когато родителите така нарушават Божиите
заповеди, те поставят в опасност собствените си души и душите на децата
си. (179.1).
СЛАБОСТ В ИЗИСКВАНЕТО НА ПОСЛУШАНИЕ И ФАЛШИВА ЛЮБОВ И СЪЧУВСТВИЕ.
Фалшивата идея, че да угаждаш и да не ограничаваш е мъдрост, съставлява
една система на възпитание, която огорчава ангелите, но радва
Сатана, защото води стотици и хиляди деца в неговите редове. Затова той
заслепява очите на родителите, притъпява чувствителността им и обърква
умовете им. Те виждат, че синовете и дъщерите им не са приятни, любезни
и послушни, нито грижовни. Но децата се подготвят в домовете им да
отровят техния живот, да изпълнят сърцата им с мъка и да се присъединят
към редовете на ония, които Сатана използва за измамване на души за
унищожение. (179.2)
ПРОПУСК ДА СЕ ИЗИСКВА ПОСЛУШАНИЕ.
Ако неблагодарни деца са хранени, обличани и допускани да минат
непоправени, те се одързостяват, за да продължат пътя си на злото. И
макар техните родители и възпитатели така да придобиват благоволението
им без да изискват послушание, те стават съучастници на злите им
дела. Такива деца биха могли също да бъдат при нечестивите, чийто
неправеден път избират да следват, като оставят християнските си домове,
за да отравят другите. В този нечестив век всеки християнин трябва да
стои твърд, осъждайки злите сатанинските действия на разпътните деца.
Злият юноша не трябва да се третира като мил и послушен, а като такъв,
който внася тревога, нарушава мира и покварява приятелите си. (179.3)
КАТО ПОЗВОЛЯВА НА ДЕЦАТА ДА СЛЕДВАТ СОБСТВЕНИТЕ СИ УМОВЕ.
Преодоляващото мнение на обществото е да се позволява на юношите
да следват естествения път на своите умове. (180.1)
Те [родителите] мислят, че като задоволяват желанията на децата си
и ги оставят да следват собствените си наклонности, могат да спечелят
любовта им. Каква грешка! По този начин децата биват оставени да из-
раснат неограничавани в своите желания, с непреклонен нрав, егоисти,
капризни, раздразнителни – проклятие за себе си и за околните. (180.2)
КАТО СЕ ДОПУСКА ЛОШО ОТНОШЕНИЕ.
Уроците от детството, добри или лоши, не са научени напразно. Характерът
се развива в юношеството за добро или за зло. У дома може да
има похвала и фалшиво ласкаене, но в света всеки стъпва върху собствените
си заслуги. Глезениците, които имат цялата власт у дома си, са
подложени на срам, като бъдат задължени да се подчиняват на други.
Мнозина чак тогава научават истинското си място с тези практически
уроци на живота. Чрез отхвърляне, разочарование и недвусмислен укор
от своите началници те често намират къде е истинското им място и се
смиряват, за да застанат на него. Но това жестоко и ненужно изпитание,
през което трябва да преминат, би могло да се избегне, ако бяха подходящо
възпитани в юношеството си (180.3)
Повечето от тези зле възпитани хора преминават през живота с враждебни
намерения към света, като губят там, където трябва да успяват. Те
израстват, за да почувстват, че трябва да отмъстят на света, защото не ги
ласкае и не ги гали, и му отмъщават с неприемане. Обстоятелствата по-
някога ги карат да се смирят външно, но това няма нищо общо с естествената
благодат и истинските им характери със сигурност се проявяват
рано или късно … (181.1)
Защо родителите ще възпитават децата си по такъв начин, че да бъдат
във война с хората, с които контактуват? (181.2)
ДА СЕ ВЪЗПИТАВАТ КАТО ЛЮБИМЦИ НА ОБЩЕСТВОТО.
Децата не бива да се възпитават като любимци на обществото. Те не
трябва да се жертват на Молох, а да станат членове на Господнето семейство.
Родителите трябва да бъдат изпълнени с Христовото съчувствие, за да могат
да работят за спасението на душите, които са поставени под тяхното влияние.
Не бива да натоварват ума си с модите и обичаите на света. Не бива да учат
децата си да посещават партита, концерти и танци, да правят и присъстват
на карнавали, защото по този път вървят езичниците. (181.3)
КАТО ПОЗВОЛЯВАТ ЕГОИСТИЧНО ТЪРСЕНЕ НА ЩАСТИЕ.
Има много юноши, които биха могли да бъдат благословение за обществото
и почит за Божието дело, ако бяха започнали живота си с правилни
идеи за това какво представлява успехът. Но вместо да бъдат ръководени
от разума и от принципа, са били научени да се отдават на разпътни наклонности
и търсят само наслада и себелюбиви удоволствия, мислейки си,
че така придобиват щастие. Но те пропускат да постигнат целта си, защото
търсенето на щастието в пътя на егоизма ще донесе само мизерия. Те са
безполезни за обществото, безполезни и за Божието дело. Перспективите
им и за този свят, и за бъдещия са отчайващи, защото с егоистичната си
любов към удоволствията губят и този свят, и бъдещия. (181.4)
ЧРЕЗ ЛИПСА НА НАБОЖНОСТ У ДОМА.
В домовете на така наречени християни се предполага, че бащите и
майките ще бъдат прилежни ученици на Писанията, за да се запознаят с
всяка подробност и дисциплина в Словото Божие. Но те проявяват небрежност
към следването на наставленията на Словото Божие и не водят
децата си в поучение и наставление Господне. Родители, наричащи се
християни, не успяват да живеят набожно у дома си. Как бащите и майките
могат да представят Христовия характер в домашния живот, когато самите
те се задоволяват да достигнат един евтин и нисък стандарт? Печатът на
живия Бог ще бъде поставен върху онези, които носят подобието на Христос
в характера си. (182.1)
АКО РОДИТЕЛИТЕ БЯХА ПОСЛУШНИ НА БОГА.
Господ няма да оправдае погрешното родителско възпитание. Днес
стотици деца се тълпят в редовете на врага, живеещи и действащи настрана
от Божието намерение. Те са непослушни, неблагодарни, несвяти,
но грехът лежи на вратата на родителите им. Християнски родители,
хиляди деца погиват в греховете си поради пропуска на родителите си да
управляват мъдро своя дом. Ако родителите бяха послушни на невидимия
Предводител на Израилевите войски, чиято слава бе обвита в облачния
стълб, нещастното състояние на нещата сега в много семейства нямаше
да бъде такова. (182.2)