Божественият Учител търпи грешащите през цялото време на тяхната греховност. Неговата любов не изстива; старанията Му да ги привлече към себе Си не престават. С отворени обятия чака да прегърне заблудените, бунтуващите се, та даже и отстъпилите. Сърцето Му се трогва от безпомощността на малкото дете, което е зле третирано. Викът на човешките страдания никога не остава нечут от Него. Всички са Му скъпи, но грубите, мрачните, упоритите човеци будят в Него най-много съчувствие и любов; защото Той проследява резултата от причината. Най-лесно изкушаваният и най-наклонният да сгреши е специален обект на грижата Му.
Всеки родител и всеки учител трябва да съхранява в себе си качествата на Онзи, Който има присърце каузата на нещастните, страдащите и изкушаваните. Той трябва да “състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ” (Евр. 5:2). Исус се отнася с нас много по-добре, отколкото заслужаваме; и както Той третира нас, така ние трябва да третираме другите. Поведението на никой родител или учител не е оправдано, ако не прилича на това, който Спасителят би следвал при подобни обстоятелства.

Дисциплина на живота

Вън от дисциплината на дома и училището всички трябва да се подчинят и на строгата дисциплина на живота. На всички деца и младежи трябва да им бъде изяснено, как да приемат разумно тази дисциплина. Вярно е, че Бог ни обича, че действа за нашето щастие и че ако Неговият закон се спазваше, никога не бихме познали що е страдание; но не по-малко вярно е и това, че в този свят страданията, трудностите и мъките се появяват във всеки живот като последствия от греха. Ние бихме могли да направим на децата и младежите благодеяние за цял живот, като ги научим да посрещат смело тези трудности и товари. Нека съчувствието, което проявяваме към тях никога не поражда себесъжаление. Те се нуждаят от това, дето би ги вдъхновило и подкрепило, а не обезсилило.

“Бъдете силни”

Те трябва да бъдат научени, че този свят не е място за парад, а бойно поле. Всички са призвани да понасят трудности и несгоди като добри войници. Трябва да са силни и мъжествени. Нека бъдат научени, че характерът се изпитва по готовността да се носи бремето и да се извършва необходимата работа, макар да не бъде призната или възнаградена от хората.
Истинският начин за справяне с трудностите не се състои в отбягването, а в преобразяването им. Това се отнася за всички видове дисциплина – както за ранната, тъй и за по-късната. Ако ранното възпитание на детето се занемари и като последица се засилят лошите му наклонности, това ще затрудни и по-сетнешното му възпитание. Ето защо дисциплината е често един твърде болезнен процес, причиняващ страдание на по-низкото естество, понеже противоречи на неговите желания и наклонности; но пред по-висшата радост болката може да престане.

Стъпала за възвишаване

Всяко дете и всеки младеж трябва да бъдат учени, че когато се преодоляват всяка грешка, всяко заблуждение, всяка трудност представляват стъпало към по-възвишени и по-добри неща. Всички, които са правили някога живота достоен за живеене, са постигнали успех чрез такива опитности.
“Височините, до които велики мъже са достигнали,
не са били достигнати на един скок;
но докато другарите им са спели,
те са се изкачвали през цялата нощ”.
“Ние се издигаме с помощта на нещата на които сме стъпили;
с помощта на доброто, което сме усвоили;
на пожертваната гордост, на усмирената страст
и побеждаването на злините, които ежечасно срещаме”.
“Всички обикновени неща и всекидневни случки,
които често започват и свършват, преди да е изтекъл един час,
нашите удоволствия и нашите недоволства,
всички те са стъпала, по които можем да се изкачим нагоре”.

Невидимите неща”

Ние трябва да “не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите – вечни” (2 Кор. 4:18). Размяната, която правим, жертвайки себелюбиви желания и наклонности, е размяна на безценното и преходното с ценното и непреходното. Това не е жертва, а безконечна печалба.

Любовта, която принуждава

“Нещо по-добро” е лозунгът на възпитанието, законът на всеки истински живот. Когато Христос ни моли да изоставим нещо, Той ни предлага на негово място нещо по-добро. Често младежите се стремят към цели и занимания, които не изглеждат да са лоши, но не са и най-добрите. Те отклоняват живота от най-благородната му цел. Своеволни мерки или преки обвинения не могат да накарат младежите да се откажат от нещата, които им са мили. Затова за предпочитане е да бъдат напътени към нещо по-добро от любов към показа, амбицията или самозадоволството. Доведете ги в досег с истинската красота, с по-възвишените принципи и по-благородния живот. Дайте им да видят Този, Който е “любвеобилен”. Щом веднъж погледът се насочи върху Него, животът намира своя център. Там въодушевлението, благородната преданост, пламенната преданост на младите намират своя истински идеал. Дългът става удоволствие, жертвата – радост. Най-висшата цел и най-голямата радост на един такъв живот е да почитаме Христос, да станем като Него и да работим за Него.
“Христовата любов ни принуждава” (2 Кор. 5:14).