Не ме изоставяй – Глава 10 – Кей Д. Ризо

Надявам се, че не се натрапвам с присъствието си тук, госпожо Фелдман започна Меган. Мама Грейс ме увери,че Вие… Сюзан й направи знак с ръка да замълчи. Меган се подчини. Тръгнаха към солариума в дъното на коридора. Седнаха в ъгъла до една огромна саксийна палма. Ако има някакъв проблем… започна Меган. Аз съм Сюзан, забрави ли! прекъсна я жената. Няма проблем. Всъщност, много се радвам, че си тук тя си пое дълбоко въздух, след това продължи. Но искам да ти се извиня за не чак толкова приятелското отношение последния път, когато се срещнахме. Предполагам, че се страхувах за сина си. И ако трябва да съм напълно честна със самата себе си, трябва да призная, че се възмущавах от факта, че ти си тръгна оттук със съвсем леки травми, докато по всяка вероятност Майкъл Джеймз вече никога няма да може да ходи. О, Сюзан Меган погледна към жената разбирам те, наистина те разбирам. Когато за първи път се събудих след катастрофата, аз също се почувствах виновна. И по никакъв начин не бих наранила Майк. Той ми е приятел. Сега вече знам това кимна с глава Сюзан. Въпреки че отказва да говори за теб, знам, че ужасно му липсваш. Има една млада жена, която почти всеки ден посещава съпруга си в стаята срещу неговата. Косата й има горе-долу същия цвят като твоя жената погледна свитите си в скута ръце. Първият път, когато Майк я видя, извика твоето име. Сега винаги, когато тя се появи, се обръща с лице към стената. Знаеш ли, майките забелязват подобни неща. Меган прехапа устни и погледна настрана. Тя много добре знаеше как се чувства Майк. През изминалите няколко седмици сърцето й много пъти забиваше лудо при вида на някой непознат, който вървеше по улицата по същия начин, по който вървеше Майк. Или пък виждаше някого, който стоеше в другия край на вагона в метрото, облегнат на стената също като него. Само че това никога не беше Майк. И всеки път разочарованието дълбоко нараняваше сърцето й. Така че както разбираш, съм много радостна да те видя продължи Сюзан. Но има нещо друго парализата. Въпреки че в тялото му се завърна известна чувствителност, лекарите не ни дават надежди, че той отново ще може да ходи тя прокара ръка по шева на полата си. Не! Меган затвори очи и бавно заклати главата си напредназад. Не, не, не, не… Той редовно ходи на физиотерапия и на психотерапевт, но доколкото виждам, не се справя с проблема продължи Сюзан. А и как ли може, след като ежедневието му се превърна в битка за оцеляване? Той едва е в състояние да се облича сам, а да не говорим да мисли за бъдещето Сюзан за миг задържа дъха си. След това идват раните от прекаленото седене и липсата на упражнения. Той се бори с мехурите, които не му минават. Просто не знам какво ни предстои оттук нататък тя затвори очи и сложи пръсти на устните си, сякаш за да смълчи собствения си разяждащ страх. Изминаха няколко минути, преди да проговори отново. Може да издам някоя тайна, като ти казвам това спря за миг. Когато местният пастор или старейшина дойдат да го посетят или когато медицинският персонал влезе в стаята, Майк започва да играе определена роля. Роля? Меган преглътна сълзите си. Не разбирам. Той става добрият християнин казва правилните неща, върши правилните неща. Всички се удивляват колко добре се справя с нещастието. Но аз го познавам. Веднага, след като си тръгнат, запазва мрачно мълчание не мога да достигна до съзнанието му. Сюзан се изправи и погледна през прозореца. В очите й напираха
сълзи, а кокалчетата на ръцете й бяха побелели. Не мога да достигна до съзнанието му! Собствената му майка и да не мога да достигна до него! Меган се опита да каже нещо, но думите й изглеждаха толкова банални, толкова празни. Всичко, което можеше да направи, бе да слуша. Не знаех с кого да говоря. Когато говоря с Уил, той само ми повтаря: Дай време на момчето! Веднъж се опитах да го споделя с пастора, но той през цялото време ме убеждаваше какъв чудесен син съм възпитала и колко близо до Бога бил Майк Сюзан замълча за няколко минути. Знаеш, че ще направя за него всичко, което е по силите ми, каза Меган. Сюзан изтри сълзите си. Знам, че е така. Виждам, че наистина си загрижена за него. Като приятел предупреди Меган, изправяйки се на крака. Сюзан се усмихна и кимна с глава. Разбрано като приятел. Двете жени тръгнаха към стаята на Майк. Сюзан отвори вратата и надзърна вътре. Имаш посещение, Майк. Меган приглади въображаемите гънки на роклята си и влезе в стаята. Здравей, Майк тя мина от страната на леглото му и му връчи букета от балони. Ама какво… Той спря. Устата му се отвори. О, изглеждаш стра… когато протегна ръка към нея, балоните излетяха нагоре. Меган се опита да хване панделките им, но не успя. Какво правиш тук? Мисля, че ти казах да се върнеш в Ню Мексико с баща си! Казал ми бил, така ли? Очите на Меган засвяткаха. Тя сложи ръце на хълбоците си. И от кога получавам пътните си заповеди от теб? Ъ-ъ-ъ, имам предвид, предложих ти… Майкъл Фелдман, никога искам да кажа никога не си прави илюзии, че можеш да ме командваш. Ясно ли е? Да не съм ти домашната костенурка! Добре, добре, извинявай промърмори той. Не съм се опитвал да те командвам. Просто аз… Освен това, ако бях в Ню Мексико, как щях да ти донеса това? Меган отвори дамската си чанта и извади оттам една касова ролка, като я пусна да се развие по пода и под леглото. Тясната лента е изпъстрена с имена и подписи. Половината Ню Йорк Сити те поздравява. Тя започна да чете отгоре. Сара и всяко едно от децата ти изпращат своите поздрави. Мама Грейс каза да ти предам да се оправяш по-бързо. Алвин по цял ден се мотае из къщата и вече никой не може да го понася. А по-късно гласът й придоби малко по-топла нотка сам можеш да прочетеш останалите съобщения ролката падна от ръцете й, когато тя се наведе и нежно го целуна. Много ми липсваш и на мен. Майк простена и обви ръцете си около нея. О, Меган, толкова ми липсваше! Не можеш да си представиш колко много! гласът му стана отчаян. Никога не съм се чувствал толкова самотен, както когато си тръгна. Някъде зад себе си Меган чу майката на Майк да се извинява и да излиза от стаята. Те разговаряха, разказвайки си хумористични анекдоти, появили се от последната им среща досега. Когато зимното слънце залезе на запад, разговорът им се насочи към духовни теми. Отношението на Майк бе точно такова, каквото бе предсказала майка му. Той цитираше всички правилни стихове, изрецитира всички правилни клишета и даваше вид на приемане и задоволство. Може би Сюзан греши помисли си Меган. Може би позитивното, ведро отношение на Майк е искрено. Може би е успял да се справи с положението. Сюзан се върна към края на вечерните часове за посещения. Меган не можеше да повярва, че времето е минало толкова бързо. Сюзан покани Меган да прекара съботата в дома им в Гленс Фолс с Уил и дъщеря им Ким, но Майк не се съгласи. Ъ-ъ, аз бих предпочел да останеш тук с Евелин каза той неуверено. Искам да кажа, ако нямаш нищо против след това лицето му се проясни. По този начин на мама няма да й се наложи да идва чак дотук утре. Може да си остане у дома и да си почине. Сюзан хвърли убийствен поглед на Меган. Е, да, може каза Меган внимателно. Радвам се да чуя, че си се загрижил за мен каза Сюзан саркастично, възвръщайки доброто си настроение. Но да идвам дотук не е никакво притеснение за мен. В очите на Майк проблесна безпокойно желание. Сюзан се усмихна. Но баща ти не би имал нищо против да си почине от готвенето си. Добра идея, Майкъл. Ще се възползвам. Значи утре пак ще си поговорим, нали? Меган стисна ръката му. Разчитам на това отвърна Майк. След като се сбогуваха с него, двете жени излязоха от стаята. Твоето посещение наистина му повдигна духа призна Сюзан. Повече, отколкото си представях. О, Сюзан, дано не си се почувствала зле от това, което каза Майк утре да си останеш вкъщи. Малко преди това той ми беше казал колко изморена сигурно се чувстваш от идванията всеки ден дотук. Просто искаше да ти даде малко почивка. Е, трябва да си призная, че почувствах известна ревност тя се усмихна на Меган и продължи да върви към асансьорите. Съвсем естествено е една майка да започне да се самосъжалява, когато в живота на сина й се появи друга жена, дори и при най-добрите обстоятелства. Тя протегна ръка и натисна бутона на асансьора. О, не, не е това, което си мислите…. завъртя се Меган. Така ли? Пристигането на асансьора избави Меган от мига на истината. Те слязоха до болничния паркинг в пълно мълчание. Излязоха от асансьора и вратите му се затвориха зад тях. Сюзан помаха на момичето за сбогом, обещавайки да я види в неделя сутринта преди да си тръгне за Ню Йорк. Меган забърза към взетата си под наем кола. Умът й се измъчваше от притеснения, когато караше към дома на Евелин. Нима в чувствата на Меган към Майк имаше нещо повече от обикновено приятелство? Влюбваше ли се в него? Винаги й е било приятно да е с Майк. Ако нещата продължат да се развиват по същия начин, като преди катастрофата, то може би би могла да ги предвиди. А сега всичко толкова се усложни. Сега просто не знаеше. Меган спа неспокойно през тази нощ. Срещата с Майк й припомни толкова много; доброто старо време, катастрофата, дните и нощите на болка. Когато часовникът отмери 4:30, тя се отказа от опитите си да заспи. Изправи се и светна нощната лампа. Вземайки Библията от нощното си шкафче, разлисти плътно подчертаните й страници. Спря се на Псалом 37:4,5. Весели се тъй също в Господа и Той ще ти даде попросеното от сърцето ти. Предай на Господа пътя си и се уповавай на Него, и Той ще извърши очакването ти. И ще направи да се яви правдата ти като светлината и съдът ти като пладне. Звучи толкова просто, Господи помоли се тя. Как е възможно парализата на Майк да е попросеното от неговото или от моето сърце? Толкова просто само се уповавай, уповавай се… Умът й се отнесе, когато затвори очи. Събуди се призори само за да открие, че нощната й лампа все още свети, а разтворената Библия лежи на гърдите й. Меган отиде на църква с Евелин. След като обядваха набързо, веднага пристигна в болницата. Майк и Меган прекараха следобеда във весели разговори.Единствените неловки моменти се появиха при споменаването на парализата и бъдещето на Майк. Към залез слънце местният проповедник и жена му се отбиха да го посетят. Младежът представи Меган. Поговориха малко за подобрението му. На тръгване на семейството на средна възраст проповедникът сподели: Това е страхотно момче, момиче. Далеч ще стигне с правилната жена до него. Меган се усмихна и се изчерви. Напълно съм съгласна, пасторе. Майк е страхотен. Тя погледна към Майк. Лицето му беше бледо. Той се намръщи. Когато вратата се затвори зад пастора, Меган предложи да си направят кратко богослужение за закриване на съботата. Веднага след молитвата й една сестра влезе в стаята и обяви края на следобедните посещения. Меган се наведе и го целуна за довиждане, обещавайки да се върне малко по-късно същата вечер. Нали не си прекалено изморен? Мога да дойда пак, нали? Майк се отпусна назад и затвори очи. Много съм изморен. Нали няма да се обидиш? Тя поклати глава. Не се притеснявай. Ще прекарам вечерта с Евелин и ще те оставя да си починеш. Утре, преди да тръгна за Ню Йорк, ще се отбия за няколко минути, нали може? Той кимна с глава и отвърна лицето си настрана, когато Меган излезе от стаята. Когато стигна до асансьора, медицинските сестри вече бяха започнали да разнасят таблите с вечерята. Какво промени Майк толкова бързо? чудеше се Меган. Само за няколко секунди смеещият се, весел приятел, с когото ми беше приятно да общувам целия следобед, се превърна в някакъв гневен непознат със стиснати устни. Значи това е имала предвид Сюзан каза си тя. Май че току-що за първи път успях да надникна зад маската. Не знам дали това откритие е добро или лошо. Тя прекара още една нощ, борейки се със себе си. Опита се да се моли. Но всичко, за което можеше да се сети, бе, че само за един опустошителен миг цялото й бъдеще се промени завинаги. Отхвърлянето от страна на Майк я накара да почувства, че й е толкова студено, толкова празно, толкова самотно. Тя си спомни обещанието в Евреи 13 гл., Никак няма да те оставя, никак няма да те забравя. Думите й звучаха някак си кухо. Успя да поспи само няколко часа и отново потегли към болницата. В мига, в който влезе в стаята на Майк, почувства, че поведението му се е влошило през нощта. Той изглеждаше така, сякаш изобщо не е спал. Тя си сложи една усмихната гримаса и отиде до страната на леглото му. Здравей, красавецо, как се чувстваш? Вместо да й отговори, той обърна главата си към стената. Е, аз съм си стегнала нещата и съм готова за автобуса тя се наведе и го целуна по бузата. Знаеш ли, тази Корсика, която взех под наем, е страхотна малка кола. Започвам да си мисля дали да не си купя и аз такава. Това би направило пътуванията ми до Албани много по-приятни… Майк рязко обърна главата си, очите му се присвиха. Какви пътувания? Повече няма да има никакви посещения, знаеш го много добре пръстите му почукваха нетърпеливо. Не можеш ли да си го втълпиш в главата? Опитах се да ти го кажа в деня, когато те изписаха от болницата. За нас няма бъдеще за теб и мен заедно. Ние вече не съществува! Меган се отдръпна назад, сякаш да избегне гнева му. Очите й се насълзиха. Майк, а-а-аз нямах предвид да… Той диво закима с глава. Не можеш ли да разбереш? Бог ме извади от играта още през първата четвърт. А пред теб е целият мач! Очите й издаваха нейното объркване. Опитвах се да направя някакво сравнение, но май че не се получи изръмжа той и впи очи в тавана. И аз разбирам малко от американски футбол, Майк тросна се тя, наелектризирана от сарказма му. Животът ми не е започнал със срещата с теб! Но точно в това е въпросът! извика той, без да си дава сметка, че гласът му се чува далеч зад пределите на стаята му. Ти ще продължиш да живееш и след мен, Меган. Моят живот е-е-е… той се замисли задънена улица. Ти си прекрасна и чувствена жена. Ти имаш бъдеще! Аз не! Майкъл, и преди сме обсъждали това, забрави ли? Тя хвана ръката му. Той се отдръпна от допира й. По лицето му се изписа болка. Тогава е трябвало да проявиш по-голямо разбиране, вместо да ми се появяваш тук този уикенд в червената си сатенена рокля! Копринена промърмори тя, свивайки устни. Той я погледна въпросително. Червената рокля е направена от коприна, а не от сатен! Ама какво общо има роклята ми? Наистина не разбираш, така ли? изръмжа той, стискайки зъби. Нима приятелските забележки на проповедника не ти подсказаха нищо? Не, не разбирам нищо от това! тя се обви с ръцете си и отиде до прозореца. Ти и аз сме приятели или поне си мислех, че сме такива. Тя преглътна сълзите си. Няма да плача! Няма да плача! Никой не проговори. Отвъд стаята продължаваха познатите болнични звуци звънците, интеркомът, стържещите колела на количките, стъпките на движещите се по коридорите хора. Но вътре в стаята цареше оглушителна тишина. Меган бавно отиде до леглото.Тя хвана ръката му и го погледна в очите. Майк, наистина ли искаш да си отида и никога да не се върна? Това ли е, което истински желаеш? той издържа на погледа й. Огромна тъга изпълни очите му. С върха на пръстите си тя чертаеше кръгове по задната част на дланта му. Не искам да усложнявам живота ти повече от това, което е понастоящем. Твърде много се интересувам от теб, за да позволя това да стане прекалено много. Очите му се насълзиха. Той прехапа устни и простена. Това е проблемът, Меган. Не мога да си позволя да се влюбвам още повече в теб. Нито сега, нито когато и да било. Меган почувства как като че ли нещо я хваща за гърлото. За миг не каза нищо. Виж промълви тя най-после нека не вземаме прибързани решения. През следващите няколко седмици ще се молим за нашата връзка и ще дадем на Бога време, за да ни води. При споменаването на молитвата, той се обърна настрана. Тя го помилва по лицето. Съгласен ли си? Ама ти наистина ли не разбираш? Той се обърна и я изгледа така, сякаш вече бе загубил търпение. Имах достатъчно време, за да обмисля всичко. Нямам нужда от повече време! той издърпа ръката си от нейната. Отлитащите секунди й се сториха като часове. Тогава … тогава май няма какво повече да си кажем, а? промълви Меган механично. В такъв случай ще тръгвам. Чака ме дълъг път до Ню Йорк тя се отдръпна към вратата, гледайки непознатия мъж пред себе си. Сълзите, заплашващи да потекат от очите й, я принудиха да хукне навън от стаята и тя се сблъска със Сюзан на вратата. Какво? жената хвана дезориентираната Меган за раменете. Какво стана? Аз-аз… питай сина си! Меган се отскубна и хукна към асансьора. Тя погледна през рамо. Сюзан понечи да я последва, на лицето й бе изписана загриженост. След това се обърна към стаята на Майк. Меган натисна с дланта си бутона на асансьора. Вратата му се отвори и отвътре излязоха двама мъже, облечени в бели престилки. Единият се усмихна и поздрави Меган с приятелски жест. Меган бе впила очите си в една точка, отказвайки да осъществи контакт с когото и да било. Тя влезе в асансьора, поддържайки маската си на защитно спокойствие, докато вратата не се затвори. Когато асансьорът се насочи към паркинга, я обзеха унижение, гняв и болка. Като командир след битка пресметна загубите си. Майка й, Алан, а сега и Майк. Дори и баща й си беше изградил нов живот с Либи. Сама? Да, сама. Сякаш крехките пластове на живота й бяха премахнати един по един като ципите на лука, докато не остана абсолютно нищо. Сама как ли щеше да свърши всичко това?