Не ме изоставяй – Глава 9 – Кей Д. Ризо

Замръзналият свят зад болничния прозорец на Меган сияеше от светлината на късната утрин. Всяко дърво в парка бе облечено в ослепителна дреха от кристали. Алеите блестяха. Меган потрепери и се отвърна от прозореца. За първи път в живота й красотата на зимата я накара да се почувства огорчена и враждебно настроена. Тя прекоси болничната стая и се вгледа в огледалото над мивката. Лекарят бе сменил тежката превзърка над челото й с много по-малка. Огромни синини тъмнееха на дясната част на лицето й там, където се беше ударила в рамката на колата на Майк. Косата й висеше отпусната и неподредена върху раменете й, като почти нямаше никакви следи от шампоана, с който я бе измила сутринта. Тя се намръщи от болката в гръдния кош, която изпита, докато поставяше кичур коса на мястото му. Взе несесера си и нанесе нов слой пудра в старанието си да прикрие синините. Не успя. Готова ли си да тръгваме? Вратата се отвори и санитарят Лони вкара в стаята инвалидна количка. Мадам, лимузината Ви чака със салонен жест той я подкани да седне. Но аз съвсем спокойно мога да отида и сама до третия етаж опита се да протестира тя. Съжалявам, но такива са болничните правила. Не можем да позволим на гостите да изтъркват подметките си в теракотените ни плочки, нал Май че нямам избор, а? запита тя. Санитарят се усмихна. Разбра го най-после Меган седна на стола. Чувстваше се глупаво. Лони продължи да говори. Ще се изненадаш колко много пациенти се чувстват също като теб. Ако буташ толкова нововъведения пред себе си, колкото мен, с удоволствие би седнала са се повозиш на някое от тях той майсторски маневрираше с количката по коридора и към асансьора. Когато стигнаха третия етаж, Меган помоли санитаря да спре за миг пред стаята на Майк. Добре ли ми е косата? Имам предвид, добре ли е при тези обстоятелства? Тя я отметна от раменете си, след това оправи червения си бархетен халат. Лони се усмихна. Изглеждаш много изискано. Де да можеше да идваш да видиш мен! Тя се засмя и поклати глава. Изглеждам като след природно бедствие. Но все пак благодаря. Младият мъж отвори вратата и се поклони. Стараем се да угодим на нашите клиенти, мадам! През вратата Меган за първи път видя отпуснатото тяло на Майк, проснато на леглото. Тя изахка. Около него бяха подредени машини и апарати, които премигваха и издаваха кратки звуци. Разни тръбички излизаха от тялото му, а над него висеше полупразна система, която се вливаше във вената му. Медни шини поддържаха главата и тялото му в неподвижно състояние. Кислородните апарати стояха безмълвно от едната страна. Дори погледът му повлиян от медикаментите бе някак си странен и непознат. Леглото му бе заобиколено от цветя и безброй балони. Нощното шкафче и первазът на прозореца бяха затрупани от картички с пожелания за бързо оздравяване. Някой знае, че сме тук помисли си тя. Помогни ми да изляза от това нещо прошепна Меган на санитаря. Сюзан стоеше от другата страна на леглото и махаше кичурите коса на Майк от челото му, докато баща му Уил седеше на края на леглото. Е, добре дошла, непозната девойко! усмихна се Уил приятелски. Значи най-после те пуснаха да излезеш от стаята, а? Но все още се налага да ме разнасят напред-назад тя посочи с ръка към Лони. Вече си имам частен шофьор Лони се поклони за поздрав, след това се насочи към вратата. По-късно ще се върна да те взема. Просто ми се обади Меган отиде до леглото на Майк. Здравей, Майк тя се постара гласът й да звучи съвсем обикновено. Майк я погледна за миг. Здрасти каза той най-после. Уил леко се изкашля и се обърна към жена си. Сюзан, какво ще кажеш с теб да се поразходим до барчето? Чух, че предлагали страхотни салати. Н-н-не, благодаря, не искам жената се приближи още по-близо до сина си. Майкъл може да има нужда от нещо. Меган може да му помогне Уил хвана Сюзан под ръка. Хайде, ела сега, не си хапвала нищо от часове. Трябват ти сили. Жената изгледа съпруга си. Устните й се изпънаха в отбранителна линия. Известно време те се гледаха втренчено. След това Сюзан въздъхна, обърна се бързо и излезе от стаята. Уил я последва. Когато вратата се затвори, Меган се приближи до леглото. Е, как си? тя протегна ръка и хвана неговата. Той погледна първо към нея, после към тавана. Лекарите казват, че съм добре според очакванията им. Не те попитах какво казват лекарите. Искам да знам как се чувстваш самият ти. Той затвори очи. Все още не съм сигурен. Толкова много неща се случиха. Ами ти? Аз съм добре. Моят лекар каза, че утре ще ме изпишат. Ще се върнеш ли в Ню Мексико с баща си? Меган помисли за миг. Не знам тя се усмихна. Подписала съм договор с училището до края на учебната година, не помниш ли? Той се намръщи и събра устните си. Знаеш ли, би трябвало да отидеш. Ха! Ще ти трябва някой, който да те следи и да те смирява, като се има предвид какви хубави медицински сестри се въртят непрекъснато около теб пошегува се тя. Майк затвори очи. Да, права си. Виж, Меган, малко съм изморен. Можеш ли д дойдеш малко по-късно? Разбира се, няма проблеми тя нежно го целуна и потупа рамото му. Оправяй се, чуваш ли? Очите му останаха затворени, докато тя излезе от стаята. Отпред я чакаха Лони и инвалидната количка. Бързо свърши! каза й той приятелски. Той е много изморен Меган се постара да звучи оптимистично. Мисля, че трябва малко да си почине. Докато се движеха към стаята й, умът й се постара да анализара видяното. Майк е много наранен помисли си тя. И външно, и вътрешно. Едва бе седнала на края на леглото си, когато пристигна баща й. Хей, чух добрата новина. Утре те изписват той се вгледа в лицето й. Перспективата май не те радва много. Очите на Меган се насълзиха. Току-що се върнах от стаята на Майк. Изглежда ужасно. Знам баща й погледна към земята. Тя отиде до прозореца и се загледа в снегорина, който минаваше отвън. Не е на себе си. В него става нещо, за което той нищо не казва. Меган, седни баща й я заведе до креслото за посетители. Майк има всички основания да не е на себе си. В момента мога да си представя, че той дори не знае кой или какво е. Възлага големи надежди на физиотерапията и понякога чудесата наистина стават. Сигурен съм, че Майк се надява на такова чудо, но няма никакви гаранции. Не! Това не е честно! Меган поклати глава. Бог не би позволил да се случи нещо подобно. Майк трайно парализиран? Какво би направило това с любовта им един към друг любов твърде млада, за да понесе ужасната студена реалност на подобно бедствие? Те се нуждаеха от време, за да изградят здрава връзка, време, за да се смеят, време, за да… Тя се хвърли в отворените обятия на баща си и се разплака. Баща й я помилва и прошепна: Меган, скъпа, кой изобщо е казал, че животът е честен? Бог ще го излекува! Ще го направи! извика тя, изненадвайки и баща си, и самата себе си със своята буйна реакция. Надявам се, мъничката ми. Наистина се надявам. Когато погледна пребледнялото му като платно лице и разпозна старата болка в очите му, тя бе обхваната от чувство за вина. О, татко… тялото на Меган се разтресе от необуздани стенания. О, Боже, моля Те, направи нещо! Меги, скъпа той я взе в прегръдките си. Тя се притисна до него както никога досега. Не връзвай ръцете на Бога. Той знае какво прави. На следващия ден трябваше да си отиде у дома. Преди да си тръгне от болницата с баща си, още веднъж отиде да посети Майк. Тази сутрин той като че ли се чувстваше малко по-добре почти както преди. Стаята му бе изпълнена с още повече картички, писма и цветя. Членовете на църквата му от най-младия до най-стария изпращаха поздравите си. Значи се връщаш в Ню Мексико с баща си? Той звучеше незаинтересовано, сякаш това изобщо не го засягаше. Меган го изгледа озадачено. Хей, да не би да се опитваш да се отървеш от мен? Нали и вчера ми зададе същия въпрос? О, да той въздъхна и погледна през нея към тавана. Е, предай на всички моите поздрави и им благодари за молитвите. Тя се усмихна на сериозните очи, в които винаги се беше четяло толкова щастие. Да искаш да ти донеса нещо по-специално, когато дойда да те видя следващия уикенд?Гевречета? Солена нюйоркска торта? Чилито на Мама Грейс? Той затвори очи. Меган, не се връщай. Продължавай с живота си напред. Ще минат месеци, може би години, преди отново да стана цял човек. Моля? Тя го изгреда изненадано. Сериозно ли говориш? Бащата на Меган тихо се извини и излезе от стаята. Никога през живота си не съм бил толкова сериозен очите на Майк станаха сурови, устните му се изпънаха в тънка линия. Ти си прекрасна, жизнена млада жена, а аз съм половин човек. Заслужаваш много повече, отколкото бих могъл да ти предложа сега, а може би и винаги за в бъдеще. Чакай малко. За какво говориш? Меган размаха ръце в знак на протест. Ние сме приятели, ти и аз най-добри приятели. Имаме приятелство, което ще продължи до края на живота ни. Моля те, не подценявай нито мен, нито приятелството ни. Не разбираш ли какво се опитвам да ти кажа? в очите на Майк се появиха сълзи на раздразнение. През последните дни ме боде, блъска, тестува и претестува безкрайна поредица от доктори, хирурзи и физиотерапевти. От онова, което ми казват, разбирам, че вече никога няма да съм същият. Очите на Меган станаха сиви като стомана. С нисък, добре контролиран глас, тя каза: Много добре разбирам какво ми казваш и какво не ми казваш, Майкъл. В колежа съм учила анатомия и физиология, не помниш ли? Ясно ми е как функционира мъжкото тяло лицето му се изчерви, но той запази мълчание. Което обаче изобщо не ни касае нас двамата тя стисна ръцете си в юмруци. Затова не ми се прави на мъченик, Майкъл Фелдман. Отказвам да ти позволя да ни разделиш. А сега, ако няма какво друго конструктивно да ми кажеш, баща ми ме чака, за да ме заведе при Мама Грейс. Тя се наведе, целуна го по устните с целувка, която искаше да каже Не ми прави никакви номера, и излезе от стаята. Вратата се затвори зад гърба й. Меган се обви с ръце, опитвайки се да спре треперенето. Баща й я притисна в обятията си. Няма нищо, скъпа. Хайде, наплачи се! сълзите й потекоха по лицето й и закапаха по коженото му яке. Мислех си, че снощи съм изплакала всичките си сълзи каза тя, като гласът й накъсваше всички срички. Знам. Знам успокои я баща й, подавайки й чиста кърпичка. Лони й помогна да седне в количката, докато баща й понесе вещите й. Когато стигнаха до фоайето, той отиде да докара взетата под наем кола, а Лони я изведе на ярката слънчева светлина. Тя пое дълбоко от чистия въздух. Всичко изглеждаше толкова красиво след дните, прекарани в безрадостната болнична стая. Хърб спря пред входа на болницата. Когато колата се насочи към нея, тя рязко се дръпна назад. От спомена за удрящия се метал, за чупещите се стъкла и скърцащите спирачки й се стори, че ще загуби съзнание. Сърцето й заби лудо, устата й пресъхна. Я се стегни каза си тя. Когато паднеш от кон, най-доброто, което можеш да направиш, е пак да се качиш на него, забрави ли? Хърб излезе от колата и качи вещите й на задната седалка. Когато й подаде ръка, за да стане от количката, тя почти се бе възстановила от неприятното усещане. Седна на предната седалка и закопча предпазния колан. Лони за последен път й помаха за сбогом и затвори вратата на колата. Горкият Майк помисли си тя. Сега за него дори и най-простото движение, като качването в кола например, се превръща в монументална задача. Тя се обърна към Хърб и докато напускаха района на болницата, му каза: Искаше ми се да се сбогувам със семейство Фелдман, преди да си тръгна. В момента те имат среща с един от специалистите, лекуващи Майк отвърна баща й. Видях ги преди малко и им казах, че тръгваме. Изпращат ти много поздрави. Меган се намръщи. Не разбирам майката на Майк. Държи се така, сякаш се възмущава от мен. Баща й нежно я потупа по ръката. Не я съди прекалено сурово. Тя е просто като една добра майка мечка, защитаваща нараненото си мече. Ама тя какво си мисли, че ще направя ще издърпам системите от ръката на Майк ли? Той отметна главата си назад и се засмя: Не, но може би се страхува, че ще отнемеш сърцето му. Меган поклати глава, след това погледна през прозореца.Слънцето блестеше на пухкавия и белоснежен пейзаж. Карайки на юг, те минаха покрай много от забележителностите, които бе видяла по пътя си на север. Опита се да разкаже на баща си някои от анекдотите, които бе чула от Майк, но бучката в гърлото й пречеше. Никога не съм си давал сметка колко е красив щатът Ню Йорк сподели Хърб. Май че винаги съм го смятал за една голяма урбанистична ивица той протегна ръка и настрои радиото на една приятна радиостанция. Значи смяташ, че трябва да останеш в Ню Йорк, вместо да се върнеш с мен в Ню Мексико? запита той. О, татко, знаеш, че е така. Те вече бяха говорили няколко пъти по този въпрос, но Хърб не преставаше да я пита. Ако не се върна, кой ще поеме моите класове в училището? Пастор Улрих направи всичко възможно, но не успя да намери нова учителка. Освен това съм дала обещание. Не мога да ги подведа. Всичко е наред, скъпа Хърб я потупа по ръката. Е, поне не можеш да ме обвиниш, че не съм се опитал да те заведа у дома. Защо не се отпуснеш и не затвориш очи за няколко минути? Тя кимна, преглъщайки трудно. Но когато затвори очи, всичко, което можеше да си представи, бе Майк смеещия се, темпераментен, жизнен Майк лежащ в болничното легло с прикрепени към него тръбички, игли и апарати. Тази представа не избледня и през следващите дни. Бащата на Меган остана в града до края на седмицата. Въпреки че той не го спомена нито веднъж, тя знаеше, че се надява заедно да се върнат в Ню Мексико. През последния ден от престоя си я разведе по магазините. Настоя да й купи три чифта обувки, два пуловера, дънки и яке, за да замени онова, което бе разкъсано при катастрофата. Меган тегли чертата, когато той й избра една изключително скъпа червена копринена рокля за събота. Синият ми костюм все още ми стои добре настоя тя. Нямам нужда от… Кой ти говори за нужда? прекъсна я Хърб. Приеми го от мъж, който знае какво говори всяка жена трябва да има поне една червена рокля. Най-накрая Меган се предаде и му разреши да купи роклята. Тя беше прекрасна. Най-после Меган и баща й застанаха на летищния терминал, за да се сбогуват. Тя чувстваше физическа болка само при мисълта за раздялата. Хърб я хвана за ръцете и я погледна в очите. Вече казах ли ти, Меги, скъпа, колко се гордея с теб и с решителността ти да останеш тук след всичко, което се случи не че някога съм очаквал нещо по-малко от теб. Ти си същата като майка си! Помаха й за последен път и се насочи към тунела за самолета си. Меган се почувства така, сякаш се откъсва от някаква част от живота си, в която е била в безопасност. Искаше й се да изтича след него, да си отиде у дома, да се върне при познатите сцени от детството, при откритите пространства, където димът и бетонът не спираха слънчевите лъчи и неоновите светлини не затъмняваха звездите. Да си тръгне би било толкова лесно прекалено лесно. В рамките на една седмица тя се върна в класната стая. Нейният клас беше нарисувал огромен плакат и го бе залепил на стената. На него пишеше: Добре дошла отново, г-це Даниелс! Тя забеляза, че учениците й използват всеки предлог, за да се гушнат в нея, да се допрат до ръката й, да й кажат колко им е липсвала. Мама ми каза, че няма да се върнете сподели Дина. Ама аз си знаех! Нали и пастор Майк ще се върне? Меган отметна кичурче коса от детското личице. Не знам, Дина. Той още не се чувства много добре. Не се притеснявайте, г-це Меган прошепна първокласничката в ухото й. Аз се моля за него. Очите на Меган се насълзиха, когато тя целуна момиченцето по бузата. И аз също. През следващите няколко дни Меган ежедневно изпращаше бележки на Майк заедно с писмата и рисунките на децата. Той никога не й отговори. Майка му редовно отговаряше на всички получени писма, включително и на тези от Меган. При всяко едно момичето се надяваше да получи окуражителни новини за парализата. Вместо това Сюзан винаги пишеше, че той е добре в рамките на очакваното. Много й се искаше да го посети, но той я беше отпратил. Меган смяташе, че трябва да уважи молбата му. Животът с Мама Грейс и децата продължи както и преди. Къщата постоянно кипеше от най-различни дейности и Меган обикновено проверяваше тетрадки и си подготвяше уроците до късно през нощта. Но всяка вечер, дълго време след като Сара вече бе заспала, Меган лежеше с отворени очи и часове наред си мислеше за Майк. Липсваше й много повече, отколкото тя се осмеляваше да си признае. Дори и щурата Сара не можеше да я разсмее като него. Един четвъртък вечер след вечеря Мама Грейс каза: Знаеш ли, сестра ми Евелин живее в Саут Трой. Не знаех това Меган погледна към Мама Грейс. Това далеч ли е от тук? Саут Трой е точно на другия бряг на реката, срещу Албани отвърна Мама Грейс. Меган замръзна на мястото си. Мама Грейс продължи сигурно ще й е много приятно да си има компания сега, когато най-малката й дъщеря се върна в колежа. Тя погледна къ Меган. О, това е много приятно поглеждайки най-невинно, Меган запита: Ще я посетиш ли скоро? Не, но ти ще я посетиш изстреля Мама Грейс. Като те гледам как се влачиш през последните седмици, това е най-доброто лечение, което знам. Ама… опита се да протестира Меган. Качи се на автобуса за Албани и там вземи кола под наем. Сигурно няма да ти излезе много скъпо. Ама… намръщи се Меган. Е? Жената застана с ръце на хълбоците. Да се обадя ли на Евелин или не? Изведнъж очите на Меган светнаха. По лицето й се изписа усмивка. Да! Да! тя целуна Мама Грейс по бузата и хукна нагоре по стълбите. Разтвори широко вратата на стаята си и обяви: Познай какво ще правя! Този уикенд ще посетя Майк! Знам Сара й хвърли един поглед, както пишеше писмо. Вече ти извадих куфара. Вземи си и червената рокля. Меган стоеше зашеметена на вратата. Но откъде…? започна тя. Сара се засмя. Мама Грейс го планира от седмици наред. Ще те взема след училище и ще те закарам на автогарата. Г-жа Фелдман вече знае, че отиваш. При споменаването на Сюзан Фелдман, Меган замръзна. Очите й се разшириха от страх. Ами ако Майк не иска да ме види? прошепна тя. Глупости! Сара пак насочи вниманието си към писмото, което пишеше. Не създавай проблеми там, където те не съществуват! Но те съществуваха. През цялото време от катастрофата досега Майк не бе направил никакви усилия, за да се свърже с нея. Беше напълно възможно той да откажеше да я види, когато тя отидеше при него. Тази мисъл преследваше Меган през цялата нощ и на следващата сутрин. Но преди да може да промени решението си, Сара я остави на автогарата до пристанището и скоро Меган бе в атобуса на път за Албани. Момичето наблюдаваше редящите се едно след друго дървета зад прозореца. Само преди месец тя бе пътувала в същата посока с Майк, но оттогава се бяха променили толкова много неща. Дори и пейзажът изглеждаше по-различно. По-топлата температура бе разтопила снега, оставяйки само тук-таме бели петна из горите. Всичко изглеждаше мрачно и студено. Точно както се чувствам помисли си тя. Евелин се оказа по-възрастен вариант на Мама Грейс една Мама Грейс с трапчинки. Изглежда, че жената имаше излишък от енергия, тъй като се носеше из гостната стая, потупвайки възглавниците и оправяйки и без това оправените кувертюри. Но нямаше много време за разговори. Само няколко минути, след като пристигна, Меган се преоблече в новата си червена рокля, както Сара я беше изкомандвала, и тръгна за болницата. По пътя видя малко магазинче за подаръци на търговския площад и купи 10 хелиеви балона. Когато тръгна по болничния коридор, в съзнанието й нахлуха болезнени спомени. Неприятната миризма на антисептиците, напрежението във въздуха,блестящите подове и високите полирани стени. С всяка стъпка устните й се свиваха и очите й се замъгляваха. Прилоша й. Хвана се за стомаха в старанието си да успокои надигналия се в гърдите й страх. Спря се пред вратата на стаята, за да се помоли. Изведнъж вратата се отвори и Меган се озова лице в лице с изненаданата Сюзан. По-възрастната жена леко извика и сложи пръст на устните си. Шшт! Майк не знае, че ще идваш тя затвори врата зад гърба си. Преди да го видиш, трябва да поговорим.