НЮ ЕЙДЖ СРЕЩУ ЕВАНГЕЛИЕТО ИЛИ НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО СРЕЩУ ХРИСТИЯНСТВОТО – ГЛАВА 3 – ВРЪЗКА С ОКУЛТИЗМА – ДЕЙВИД МАРШАЛ

Веднъж, негодувайки от възмущение, ми позвъни една жена, прочела моята книга „Дяволът се крие“. В тази книга аз проследявах връзката между „Ню Ейдж“ и окултизма. Тя все пак не отричаше такава връзка. Изкарваше я от кожа факта, че от нейна гледна точка аз съм свързал „Ню Ейдж“ с магьосничеството и окултизма. Ако беше спряла поне секунда, щях да й обясня, че тази връзка беше направена в цитата, взет от „Chrictian Weekly“ и още повече, че авторът на цитираната статия беше Робърт Ранчи, бивш по това време архиепископ на Кентърберийск. Макар, че аз съвсем не възразявах против това да се причисля към толкова възвишено общество.

ПРОКЛЯТИЕТО
Преди да прекъсне разговора ни, тя ме прокълна в името на нещо, чието име аз не дочух и при това спомена за „духове“ и „учители“.
След десет дена аз за първи път в моята шофьорска практика попаднах в авария, когато недалече от Хартфилдския тунел, шосето се беше задръстило и стана сблъскване на огромен брой автомобили. Беше тъмно, но останалите условия на пътя бяха идеални. В края на краищата се принудиха да извлекат двама младежи от автомобилите им с помощта на специално оборудване. Един възрастен мъж, който счупи на парчета своя Волво-истейт зад моето Пежо, беше откаран в болница с остра болка в гръдния кош. От 8-10 участници в аварията, двама бяха отнесени от мястото на произшествието на носилки, и само двама бяха изпратени не в болница, а в къщи. Според милостта на Всемогъщия Бог, един от тях бях аз, а вторият беше шофьорът на колата, след която пътувах. Изследващият ме лекар беше учуден, че нямах никакви следи от повреда по гръдния кош от колана за безопасност, нито повреда на шията от удара, нито явни следи от шок. Тогава и след това, през цялото време ми идваха на ум два текста от Писанието. Първият от тях е в Числа 23:23, в който Бог обещава на своя народ защита от „чародейство“ и „врачуване“. Вторият – в Псалм 34:7,8: „Ангелът Господен се опълчва около онези, които Му се боят и ги избавя… Блажен оня човек, който уповава на Него!“

СЪЩНОСТТА НА „НЮ ЕЙДЖ“
Какво стана с жената, която ми позвъни? Нейните проклятия ми показаха съществуването на онази връзка, за която е говорил архиепископът, и по-късно религиозният журналист Тони Хигтон, – връзка между „Ню Ейдж“ и най-мрачните форми на окултизъм, връзка, която тя се опитваше да отрече.
„Последователите на „Ню Ейдж“ често пъти са наистина много мили хора. Те ратуват да работят за човека, за защита на природата. Терминът „Ню Ейдж“ се асоциира с планинските ланшафти, с панорамата на горите, залезите, планетата Земя и с други привлекателни образи. Не бива да не се дооценява този момент. Връзката на това движение с окултизма от начало бе добре маскирана чрез чисто външни пленяващи предимства. Но то, в действителност, е тясно свързан със спиритизма, магьосничеството и намиращият се само на крачка от него сатанизъм“.
„Ню Ейдж“ има много лица и много фази на развитие. Всред тях е цял ред от движения, свързани с екологията и с различните форми на алтернативна медицина, а също и по-явната сплав от източна религия (приспособена към западните вкусове) и спиритизъм. Някои, считащи се за привърженици на „Ню Ейдж“ и влизащи в движението на „зелените“ или заминаващи се с акупунктура, са склонни да отричат наличието на каквато и да било връзка между „Ню Ейдж“ и окултизма. Но участието им в дейността на „Ню Ейдж“ се намира в ранна фаза. „Контактьорството“ и други образци на окултната практика ще се появят по-късно.
„Ню Ейдж“ обикновено включва две фази. Първата е квазихуманистичната. Втората – окултната. Многото хуманистични фасади на „Ню Ейдж“ изглеждат достатъчно невинни. Но жената, която ми беше позвънила, вече беше преминала пътя от хуманизъм към открита форма на окултизъм. Издадоха я собствените й проклятия! (Макар, че свръхестествената сила, предизвикана от проклятията й не можа да преодолее безкрайната любов и всемогъщество на Бога).
Процесът на преход от хуманизъм към окултизъм беше добре демонстриран от Джон Алдертон и Паулин Колинс в телевизионната драма „Вечнозеленият“. Историята, започнала от увлечение по чисто селския живот, със „зелените“ грижи и човешка мъдрост, по-нататък се развила в увлечение към „шиатсуто“, а след това преминала към общение с привидения, към контактьорство и дори към „духоописание“. Възможно е за мост между тези две фази да е послужило увлечението „шиатсу“, което много богати и знаменити хора разглеждат като една от формите на „алтернативна медицина“.

ЙОГА
На Запад отначало са се занимавали с його-медитация само малък брой окултисти. В днешно време я практикуват 30 милиона американци и още повече хора в Европа. „Ню Ейдж“ превърна идеята за превъплащението в привлекателно вярване на Запад, което притежава позитивен имидж. На Изток тази идея, несъмнено е наказание. В индустриалната религия единственият изход да се спасиш от безкрайните цикли на живеене и умиране минава през йогата. На Запад обаче, йогата изглежда по съвсем различен начин.
Мантра-йогата включва в себе си дихателни упражнения и медитация, насочени към „разтваряне на разума“. „Мантра“ – това е безкрайно повторение на името на един от индуистките богове до такава степен, докато разумът не се изчисти от всякакви мисли. Вариациите на тази практика са се използвали в края на студената война в качеството им на промиване на мозъци в страните с тоталитарен режим.
Раджа-йогата е наречена „висшата форма на индуизъм“. „Радж“ – означава „царски“. Тази интензивна форма на медитация също преследва целта – да се прочисти разума, а също има и по-висока цел – „Да се съедини с Висшето същество“. Раджа-йогата е едно от средствата, с които можеш да попаднеш под властта на духовете.
Тантра-йогата в сегашно време се разпространява из западните страни с бързината на горски пожар. Както и всички видове йога, тя е насочена към властта на индуистките духове, за да разкъса веригата на превъплъщения. Тантра, обаче, се практикува от по-„напреднали“ ученици и предизвиква окултните сили в пълната им мощ. Тя може да доведе до ужасни последици – от дегинириращо поведение до сатанински обреди и убийства.
Всички видове йога блокират силата на разума, опустошават мозъка и позволяват на духовете да ги завладеят. Преди няколко години, на състоялия се в Франкфурт книжен панаир, имах възможността да взема интервю от Йоханна Михаелсън, авторка на книгата „Красивата страна на злото“ и бивш преподавател по йога. Йоханна – сега християнка, каза: „Целта на медитацията във всички форми на йогата се състои в това, да направи разума празен. Това е много опасно. Все едно да отвориш широко вратата на стая. Всичко, което минава през нея, е извън твоя контрол.“
Най-голямата лъжа се състои в това, че в наши дни йогата се поднася изключително като психотренинг и нищо повече. Нищо не се говори за индуизма или з значението на думите, повтаряни в мантрата. За повечето от тези, които идват в това движение, йогата е превъзходна фаза между хуманистичния и окултния стадий на „Ню Ейдж“.

ОКУЛТЕН „ХЕПЪНИНГ“
Първото ми запознанство с окултната фаза на „Ню Ейдж“, стана примерно по същото време, когато западът беше поразен от рок-операта „Коса“. В университета „Батъри“ участвах във вечерна дискусия в пъстрата компания на дзен-будисти, поклонници на ТМ и старши курсанти на богословското отделение. Тогава между университетското богословско братство беше на мода да се дава определение на Бога, за първи път формулирано от Джон Робинсън, в последствие от епископа Вулвичски, в книгата „Честен пред Бога“: „основата на битието ни“, „се намира дълбоко в съзнанието на всеки човек“, т.е. онова, което сега в значителна степен се използва на жаргона на „Ню Ейдж“. Когато отивах да си легна, спорът беше още в разгара си. След известно време ме събуди тълпа от старши курсанти, отправяща се в съседната на моята, стая. Известно време беше тихо, след това зад стената се дочу мелодичен речетатив. Той се състоеше от безкрайни повторения на думата „Ом“. Знаех, че съседите ми повтарят мандрата, в стремежа си да прочистят разума и да достигнат онова, което, както ми казваха, се нарича „космическо съзнание“ (единение с Вселената и „бога“; но това не беше Бог в библейския юдейско-християнски смисъл). „Ом“ е дума, означаваща бог Брамху.
Събудих се в два часа през нощта от див шум зад стената. Създаваше се впечатлението, че в стаята летеше масивна казионна мебел. Чуваха се истерически вопли. Сърцето ми биеше така, че беше готово да изскочи навън. Намятайки халата си, отворих вратата, и в същото време с грохота на оръдиен изстрел падна съседната врата, разбуждайки цялото общежитие. Студентите – участници във вечерната дискусия, смъртно бледи, един след друг излизаха от стаята – блъскайки се, за да могат колкото се може по-бързо да напуснат това място. Последен – с диви вопли – изскочи аспиранта, на когото беше стаята. Той никога повече не се върна там.
Чак на следващия ден, по време на обяд в един малък ресторант, можах да видя всички виновници на тези нощни безредия. Шестима от тях седяха зад масичка; мисля си, че те изглеждаха тогава не по-добре, от болните в последен стадий на рак. Бяха изминали повече от 10 часа след онова, което се беше случило с тях, но двама от тях все още продължаваха да се тресат. Нервно пушейки цигари, дори недокосвайки храната, те без желание отговаряха на въпросите ми.

ФИНДХОРН. ТРАНСЦЕДЕНТАЛНА МЕДИТАЦИЯ И „КОНДАЛИНИ“
Онова, което се случи в съседната стая, беше повече от трансцедентална медитация, или ТМ. По време на дългата лятна ваканция, един от членовете на групата се присъединил към Финдхорнската община в Морей Ферт, Шотландия. Там той научил, че ТМ е само предварително упражнение за „контактьора“. В еволюционната схема на всичко съществуващо, само хората могат да достигнат по-високо равнище от другите. Този елит на „просветените“ има определено предимство пред останалите, включвайки и способностите на екстрасенсите. Живите „просветени“ можели да играят ролята на медиуми за „осветените“ (учителите), които са „поели по друг път“.
В навечерието, студентите се опитали да приложат на практика опита на контактьорството, с който се запознали във Финдхорн. Използвайки мантрата, те искали напълно да прочистят разума си, правейки го своего рода „вакантно място“. Казали им, че след това в някого от тях, а може би и във всеки, ще се появи влиянието на духа и възможност да станат канал за предаване на мъдрост от някой починал „учител“. Любопитно е да се отбележи, че „починалият учител“, когото са се стремили да извикат, не бил никой друг, а апостол Павел, авторът на голяма част от Новия завет.
Забравяйки за обеда си, те ми разказаха, че даже не предполагали, какво ги очаква. Дали това ще бъде говорещ чрез тях чужд глас? Или това ще бъде ектоплазма (която обикновено се появява като някаква, приличаща на мъгла, субстанция, изливаща се от отверстията на тялото на медиума, и предполагаемо означаваща присъствието на безтелесен дух), като в обикновен спиритечски сеанс.

ПОДТИСКАЩА АТМОСФЕРА
В същото време, след продължително повторение на мантрата, всеки от членовете на групата, започнал да изпитва безпокойство, дълбока депресия и чувството, че „нещо сякаш те натиска“. Някои от тях по-късно казаха, че сякаш в стаята е присъствало Абсолютното Зло. Всред тези, които са го почувствали, бил и онзи аспирант-домакин. Но кулминационният момент на сеанса настъпил, когато няколко участници едновременно почувствали удари по главите си, а мебелите изведнъж започнали да се движат (без никаква човешка намеса). Сеансът завършил, когато в стаята се появило „нещо“ (което не можело да се опише), а вратата, изтръгната от пантите, изведнъж паднала сама по себе си. „Останалото го знаете“ – завършиха своя разказ студентите.
Трябва ли въобще да казвам, че появата на апостол Павел не се състояла!
Този сеанс никак не може да се нарече типичен сеанс за контакт. Все пак, без никакви съмнения, налице е била проявата на окултни сили. Някои от свидетелите на случилото се никога повече не срещнах. Другите, в това число и онези шестима, с които разговарях от онзи ден се държаха колкото се може по-далече от „Ню Ейдж“ и от окултизма. Все пак двама от участниците на онзи сеанс се справили с нервите си. Започнали да ги наричат като на шега „гуру“, при което в тази шега имало голяма доза истина. Разбира се, не им липсвали слушатели. Напълно очевидно е, че им е импонирало онова усещане за сила, което се появява при съприкосновение със свръхестественото.