Обещания за грешника – 28 – Обещания за последните дни – Елена Вайт (Елън Уайт)

Христос може да спаси само този, който съзнава, че е грешник.
Христос дойде да спаси грешниците… Той се мъчи да обгърне и убеди със Своята нежна любов сърцата на обичните си чада. Никой земен родител не би могъл да бъде толкова търпелив с грешките и недостатъците на своите деца, както е Бог с онези, които търси да спаси. Нито един не би могъл да умолява престъпника по-нежно. От ничии човешки устни не са се отронвали по-нежни молби към заблудения странник, отколкото от Неговите. Всички Божии обещания и предупреждения са само диханието на неизразима любов.
Никой не е толкова долен, толкова покварен и порочен, че да не може да намери в Исус, Който е умрял за него, сила, чистота и праведност, стига само да отстрани греховете си, да престане да върши нечестие и да се обърне с цялото си сърце към живия Бог.
Исус обича да идваме при Него точно такива, каквито сме – грешни, безпомощни, зависими. Можем да дойдем с всичките си слабости, глупост, греховност и падение в Неговите нозе с покаяние. Неговата слава е да ни обгърне в ръцете на любовта Си и да превърже раните ни, да ни очисти от всяко нечестие.
Ако Му посветиш себе си и Го приемеш като свой Спасител, колкото и грешен да е бил животът ти, заради Него ти си считан за праведен. Христовият характер застава на мястото на твоя характер и ти си приет от Бога точно като че никога не си съгрешавал.
Колко внимава Господ Исус да не даде никакъв повод на която и да било душа за отчаяние. Как издига ограда около нея срещу свирепите атаки на Сатана. Ако чрез многократни изкушения бъдем изненадани или подмамени към грях, Той не се отвръща и не ни изоставя да загинем. Не, не! Това не е нашият Спасител…Чрез Неговата изкупителна жертва ние можем да молим за прошка, за оправдание и освещение. Закланото Агне е нашата единствена надежда. Вярата ни поглежда към Него, хваща се за Него като Единствения, Който може да ни спаси напълно, и вседостатъчната Жертва бива приета от Отца.
Ние имаме свободен достъп до изкупителната кръв на Христос. Това трябва да считаме като най-скъпоценната привилегия, най-великото благословение, дарено някога на грешен човек.
Ако се заблуди от пътя човек, който ежедневно общува с Бога; ако за момент отклони твърдо отправения си към Исус поглед, то не е защото греши нарочно; защото, когато види грешката си, той отново се обръща и съсредоточава погледа си към Исус. А фактът, че е съгрешил, не го прави по-малко мил на Божието сърце.
Често ще трябва да падаме на колене и да плачем в нозете на Исус, поради нашите недостатъци и грешки, но не бива да се обезсърчаваме. Дори ако сме победени от неприятеля, ние не сме отхвърлени, нито изоставени от Бога. Не! Христос е отдясно на Бога и се застъпва за нас.
Господ не изисква от нас да вършим нещо страшно или мъчително, за да имаме прощение от греха си. Не е нужно да правим дълги и изтощителни поклоннически пътувания, нито да извършваме мъчителни епитимии (църковни наказания за покаяние), за да препоръчваме душите си пред небесния Бог или да изкупваме прегрешенията си. Но този, който изповяда и изостави греха си, ще получи милост. Това е скъпоценно обещание от Бога, дадено на падналия човек, за да го насърчи да има доверие в Бога на любовта и да търси вечен живот в Неговото царство.
На грешниците трябва да бъде помогнато да почувстват, че не е твърде късно за тях да станат хора. Христос почете човека със Своето доверие и по този начин го постави на неговото почетно място. Даже и онези, които са паднали най-ниско, Той третира с уважение. Постоянна болка бе за Христос да влиза в контакт с вражда, поквара и нечистота; но Той никога не изговори и една дума, която да покаже, че Неговата чувствителност е шокирана или финият Му вкус е оскърбен. Каквито и да бяха лошите навици, силните предразсъдъци или завладяващите страсти на човешките същества, Той посрещаше всички тях с нежно съжаление.
Сатана може да шушне: „Ти си твърде голям грешник, за да те спаси Христос“. Но макар да признаваш, че наистина си грешен и недостоен, можеш да посрещнеш изкушението с вика: „По правото на изкуплението аз считам Христос за мой Спасител. Доверявам се не на собствените си заслуги, но на скъпоценната кръв на Исус, която ме очиства“.
Христос въздига грешника от най-ниското положение на деградация и го очиства, преобразява и облагородява. Чрез гледане към Исус – такъв, какъвто е – грешникът се преобразява и издига до самия връх на достойнството, дотам, че да седне заедно с Христос на Неговия престол.