ОТГОВОРИ НА МОЛИТВИ – 18 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

ОТГОВОРИ НА МОЛИТВИ
През есента на 1845 г. посетих Топсам, щата Мейн. При един случай се бяхме събрали доста хора в къщата на брат Стокбридж Хауланд. Най-голямата му дъщеря, госпожица Франсис Хауланд, много мила моя приятелка, беше болна от ревматично възпаление и беше под грижите на лекар. Ръцете й бяха така жестоко подути, че ставите й не можеха да се различат. Докато седяхме и разговаряхме за нейния случай, брат Хаулънд бе запитан дали вярва, че дъщеря му би могла да бъде излекувана в отговор на молитва. Отговори, че ще се опита да повярва, а след това заяви, че наистина вярва.
Всички коленичихме в гореща молитва към Бога за нея. Държахме се за обещанието: „Искайте и ще ви се даде“ (Йоан 16:24). Божието благословение придружаваше нашите молитви и ние имахме уверението, че Бог желае да излекува болната. Един от присъстващите братя извика: „Има ли тук някоя сестра, която притежава достатъчно вяра, за да отиде и я хване за ръка и в името на Господа да й заповяда да стане?“
Сестра Франсис лежеше в стаята си на горния етаж и преди братът да спре да говори, сестра Къртис вече тичаше нагоре по стълбата. Тя влезе в болничната стая с Божия Дух на себе си и хващайки болната-инвалид за ръка, каза: „Сестро Френсис, в името на Господа стани и бъди здрава“. Нов живот изведнъж потече във вените на болното момиче. Свята вяра я изпълни и, подчинявайки се на подтика в себе си, тя стана от леглото, застана на нозете си и ходеше из стаята, прославяйки Бога за изцелението си. Скоро се облече и слезе долу в стаята, където бяхме събрани, с лице излъчващо неизразима радост и благодарност.
На следващата сутрин тя закуси заедно с нас. Скоро след това, докато старейшината Вайт четеше от 5 гл. на Яков по време на семейното богослужение, докторът пристигна и както обикновено се отправи на горния етаж да посети пациентката си. Като не я намери, побърза долу и с разтревожен поглед отвори вратата на голямата кухня, където седяхме всички, и неговата пациентка заедно с нас. Втренчи се в нея изумено и накрая възкликна: „Значи Франсис е по-добре!“
Брат Хауланд отговори: „Господ я излекува!“ Братът продължи да чете главата оттам, където бе прекъснал: „Има ли болен между вас, нека извикат църковните старейшини, които да се помолят за него“ (Яков 5:14). Лекарят слушаше с изражение на любопитство, смесено с удивление и недоверие. После кимна и бързо напусна стаята.
Същия ден сестра Френсис язди три мили, като се върна вкъщи вечерта. И макар да бе дъждовно, това не й навреди никак. Здравето й започна бързо да се подобрява. След няколко дни по нейна молба тя бе положена във водния гроб и кръстена. Макар времето и водата да бяха много студени, това не навреди никак на здравето й. Оттогава насетне тя се освободи от болестта си и се радваше на обичайното си здраве.
По това време брат Уилям Х. Хайд бе тежко болен от дезинтерия. Симптомите му бяха много обезпокояващи и лекарят се произнесе, че случаят му е почти безнадежден. Посетихме го и се молихме с него, но той бе изпаднал под влиянието на някои фанатични личности, които позоряха нашето дело. Искахме да го изтръгнем от тяхното влияние и умолявахме Господ да му даде сила да напусне това място. В отговор на молитвите той бе укрепен и благословен и пропътува четири мили до дома на брат Петън. Но след като пристигна там, изглеждаше, че бързо отпада.
Фанатизмът и заблудите, в които бе изпаднал поради лошото влияние, сякаш му пречеха да упражни вярата си. Но той прие с благодарност ясното свидетелство, което му се даде, изповяда смирено грешката си и застана твърдо на страната на истината.
В болничната стая бе позволено да влизат само на няколко души с много силна вяра. На фанатиците, чието влияние бе толкова вредно за него, и които упорито го последваха до дома на брат Петън, бе решително забранено да влизат в неговото присъствие, докато ние в това време се молехме горещо за възстановяване на здравето му. Рядко съм виждала така да се иска изпълнението на Божиите обещания. Спасението на Светия Дух се прояви и сила отгоре слезе над болния брат и над всички присъстващи.
Брат Хайд веднага се облече и излезе от стаята, славейки Бога и с лице озарено от небесна светлина. Фермерски обяд бе сервиран на масата. Той каза: „Ако бях добре, щях да ям от тази храна. И тъй като вярвам, че Бог ме е излекувал, ще изявя на дело вярата си“. Седна да обядва с останалите и яде здраво, без да получи някакво влошаване. Излекуването му бе пълно и трайно.