Към вярата и опитността на галилейските ученици, които придружаваха Исус, се добави в делото на евангелието и устремната енергия и интелектуалната мощ на един равин от Ерусалим. Римски гражданин, роден в езически град; евреин не само по рождение, но и по дългогодишно възпитание, с патриотична преданост и религиозна вяра; получил образование в Ерусалим от най-прочутия равин и обучен по всички закони и предания на отците, Савел от Тарс споделяше до най-висша степен гордостта и предразсъдъците на своя народ. Още като млад той стана почетен член на Синедриона. Смятаха го за многообещаващ мъж, ревностен защитник на древната вяра.
В богословските училища на Юдея Божието слово бе заместено от човешки разсъждения и ограбено от неговата сила чрез тълкуванията и преданията на равините. Ръководните принципи и подбудите на тези учители бяха себевъзвеличаване, любов към властване, ревниво поддържане на превъзходство, фанатизъм и презрителна гордост.

Водител в преследването

Равините се славеха с превъзходството си не само над другите народи, но и над масите от своя народ. Те страшно мразеха своите римски подтисници и подхранваха решението да си възвърнат своето национално върховенство със силата на оръжието. Мразеха и убиваха последователите на Исус, чиято вест на мир бе толкова противоположна на плановете и амбициите им. В това преследване Павел бе един от най-ревностните и неумолими дейци.
Във военните училища на Египет Мойсей бе изучил закона на грубата сила и това бе повлияло характера му така силно, че бяха нужни четиридесет години на тишина и близост с Бога и с природата, за да стане способен да води Израил чрез закона на любовта. Същият урок трябваше да научи и Павел.

Видението за Разпнатия

Видението за Разпнатия при портите на Дамаск промени целия ход на живота му. Преследвачът стана последовател, учителят – ученик. В неговия опит дните на мрак, прекарани в Дамаск в самота, бяха равни на години. Старозаветните писания, съхранявани в паметта му, бяха предмет на неговото изучаване, а Христос бе учител негов и самотата на природата – училище. Той отида в Арабската пустиня, за да изучава Писанията и да се запознае с Бога. Освободи душата си от предразсъдъците и преданията, оформили живота му, и приемаше наставленията от Източника на истината.
По-нататък животът му бе вдъхновяван от един принцип – принципа на самопожертвувателност и служене от любов. “Имам длъжност, каза той, към гърци и към варвари, към учени и към неучени” (Римл. 1:14). “…Христовата любов ни принуждава” (2 Кор. 5:14).

Занаятчия, проповедник, мисионер

Павел, най-великият от човешките учители с готовност изпълняваше както най-висшите, така и най-долните задължения. Признаваше необходимостта както от умствения, така и от физическия труд и работеше като занаятчия, за да се издържа. Упражняваше своя занаят – изработване на шатри, и в същото време ежедневно проповядваше евангелието в големите центрове на цивилизования свят. “Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене” (Деян. 20:34).

Съчувствие и проницателност

Освен че притежаваше големи интелектуални дарби, животът на Павел откриваше силата на рядка мъдрост. В ученията и в живота му се откриват принципи с голямо значение, засягащи неща, в които и най-големите умове на неговото време бяха невежи. Той притежаваше великата мъдрост да проявява силна проницателност и съчувствие, които правят човека способен да привлича другите, да пробужда по-добрата страна на природата им и да ги вдъхновява към по-добър живот.
Вслушвайте се в неговите думи, отправени до езичниците от Листра, когато им посочва Бога разкрит в природата, Източника на всяко добро, който “е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена и е пълнил сърцата ви с храна и веселба” (Деян. 14:17).

Като Учител на другите

Вижте го в тъмницата във Филипи, където въпреки измъченото си тяло пее хвалебна песен, смущавайки среднощната тишина. След като земетресението е разтворило широко вратите на затвора, но пак го чуваме да изрича към езическия тъмничар ободряващите думи: “Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука” (Деян. 16:28). И наистина всеки стои на мястото си, задържан от присъствието на един другар по окови. А тъмничарят, убеден в реалността на вярата, която поддържаше Павел, попита за пътя на спасението и се присъедини с цялото си семейство към преследваната група Христови ученици.

Изпреварил времето си

Вижте Павел в Атина, изправен пред съвета на Аеропага, как отговаря на науката с наука, на логиката с логика и на философията с философия. Забележете с какъв такт, породен от Божествената любов посочва Йехова като онзи “непознат Бог”, на когото неговите служители се покланяха несъзнателно; и цитирайки думите на техен поет, Го описва като Баща, чиито чада са те. Чуйте го как говори в онова време на касти, когато човешките права никак не се признаваха, как излага великата истина на братолюбие между хората, заявявайки, че Бог “направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята”. След това показва как във всичките постъпки на Бога към човека е вплетено като златна нишка Неговото намерение за благодат и милост към човечеството. Той “е определил предназначени времена и пределите на заселищата им, за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас” (Деян. 17:23, 26, 27).
Пред Агрипа

Чуйте го в двореца на Феста, когато цар Агрипа, убеден в евангелската истина, възкликва: “Без малко ме убеждаваш да стана християнин!” И с каква благородна любезност посочва оковите си и му отговаря: “Молил се бих Богу, щото, било с малко, било с много не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови” (Деян. 26:28, 29).

Усилен живот

Така премина неговият живот, описан със собствените му думи: “…пътешествия, в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя; в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота” (2 Кор. 11:26, 27).

Радостта от служенето

“Като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянстваме; като ни злословят, умоляваме”; “като оскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко” (1 Кор. 4:12, 13; 2 Кор. 6:10).
Павел намираше своята радост в служенето и в края на живот на усилен труд, с поглед назад към борбите и победите, можа да каже: “Аз се подвизах в доброто войнстване…” (2 Тимотей 4:7).

Доволни от своя избор

Тези житейски истории са жизнено важни особено за младите. Мойсей се отказа от царски престол, Павел – от предимствата на богатството и славата в своя народ, за един труден живот в служба на Бога. За мнозина животът на тези мъже е живот на себеотрицание и жертва. Но наистина ли бе така? Мойсей смяташе укора заради Христос за по-голямо богатство от египетските съкровища. Той го смяташе, че това е така, защото то наистина беше така. Павел заявява: “Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа. А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия” (Филип. 3:7, 8). Той беше доволен от своя избор.

Трайното величие

На Мойсей предлагаха палата на фараоните и трона на монарха. Но в онези господарски дворове се намираха грешните удоволствия, заради които хората забравят Бога. Вместо тях той избра “трайния имот и правдата” (Пр. 8:18). Вместо да се отдаде на египетското величие, предпочете да обвърже живота си с Божията цел. Вместо да стане законодател на Египет, предпочете да посвети живота си на Божията цел. По негово нареждане вместо закони на Египет, даваше закони на света. Стана Божий инструмент, чрез който Бог даде на хората принципите, представляващи защита както за дома, така и за обществото, които са краеъгълният камък за благоденствието на народите – принципи, признавани и днес от най-великите мъже на света като основа на всичко най-добро в човешките управления.
Величието на Египет се превърна на прах. Неговата сила и цивилизация преминаха. Но делото на Мойсей не може никога да загине. Великите принципи на правдата, които той живя, за да установи, са вечни.

С Христос

Мойсеевият живот на труд и тежко натоварващи сърцето грижи бе озаряван от присъствието на Този, Който “личи и между десет хиляди” и на Този, Който е “прелестен” (Песни 5:10, 16). С Христос при странстването из пустинята, с Христос на Планината на преображението, с Христос в небесните дворове. Неговият живот на земята бе благославящ и благословен, а в небето – почетен.
В своята разнородна работа Павел също бе подкрепян от силата на Христовото присъствие. “За всичко имам сила, каза той, “чрез Онзи, Който ме подкрепява”. “Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или утеснение, гонение, или глад, голота, беда, или нож?… Но във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ (Римл. 8:35-39).

Възнаграждението на живота

И все пак имаше една бъдеща радост, на която Павел гледаше като на възнаграждение за своя труд – същата радост, заради която Христос понесе кръста и презря срама, радостта да види плода на своя труд. “Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим?, писа той на солунците, които бяха приели истината. Защото вие сте наша слава и радост” (1 Сол. 2:19,20).
Кой може да измери резултатите, които целоживотната работа на апостол Павел даде на света? От всички благородни влияния, които облекчават страданието, утешават скръбта и обуздават злото, които издигат живота над себелюбивото и чувственото и го прославят с надеждата за безсмъртие, колко много се дължат на труда на Павел и неговите съработници, незабелязано пропътували с евангелието на Божия Син от Азия до бреговете на Европа?
Каква чест за един живот да бъде Божи инструмент и проводник на такива влияния за благословение? Каква слава ще бъде да се видят във вечността резултатите от делото на един цял живот?