Преди няколко години в Орегън млад несемеен проповедник започнал работа в първата си църква. Там имало две неомъжени дами, които били сестри. И двете проявили доста силен интерес към новия проповедник. Не след дълго майка им го поканила на обяд. Когато обядът приключил, едната от двете сестри започнала задушевен разговор с него настрани от останалите. Била доста развълнувана. Имала радостна новина за него: „Господ ми разкри, че трябва да се оженим“. Отговорът е просто класически: „Това е доста интересно. Ще се оженим, но когато Господ разкрие същото и на мен!“ Веднъж една жена дойде да ме посети в Лос Анджелис: „Пасторе, Господ ми разкри, че в Аляска има злато. Показа ми точното място, където можем да го открием. Само трябва да отидем дотам, да пометем снега с метла, да вземем златото и да го донесем. Вие трябва да дойдете с мен.“ Спомних си за проповедника от Орегън и отговорих: „Това е доста интересно. Ще отида с вас, когато Господ разкрие същото и на мен.“ „Наистина ли ще го направите?“ – попита жената. „Да, когато Господ разкрие същото и на мен.“ Тя си тръгна развълнувана и доволна от моя отговор! Предположих, че има някои по-особени проблеми и след време се оказа, че съм бил прав. Разбира се, не тръгнахме с метли към Аляска. Макар че не можем да разчитаме на хора като единствени проводници за разкриване на Божията воля за нас, съветът им е важна стъпка към разбирането й. И така. петата стъпка за разбиране на Божията воля в живота ни е съветът на благочестиви приятели. Точно тази стъпка добавих към оригиналния списък на Мюлър от седем стъпки. Можем па прочетем повече по въпроса на много места в Свещеното Писание. „Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите“ (Пс. 1:1). Прави впечатление, че сме предупредени да не се съветваме с нечестивите. От думите в Притчи 11:14 разбираме, че става въпрос за съвета на благочестивите, а не на нечестивите: „Където няма мъдро ръководене, народът пропада, а в многото съветници има безопасност.“ Има добри и лоши съветници. Обикновено това е основният проблем, когато стане въпрос за съвет. Както знаем, съветването стана доста популярно през последните години и постоянно се дават напътствия. Съветът обаче не е достатъчен сам по себе си. Важно е да получим благочестив съвет, ако се интересуваме от Божията воля в живота си. Възможно е да не разберем кое е това, което превръща един съветник в благочестив съветник. Принадлежността към християнската църква не означава, че даден човек е християнски съветник. И така, когато включим съвета на християнски приятели като една от осемте стъпки за научаване на Божията воля в живота ни, би трябвало да потърсим благочестиви хора, а не нечестиви. Какво е това благочестив човек? Кое прави една личност християнин? В Библията е заявено, че Господ знае как да избавя благочестивите от изкушение. Интересно изказване. Очевидно Господ „не знае“ как да избавя нечестивите от изкушение. Какво е това благочестив човек? Например този, който е отдаден на Бога. Често измерваме християнството и благочестието с поведението, макар че би трябвало да го измерваме чрез връзката с Бога. Тази тема е основна в учението за праведност чрез вяра: връзката с Бога. Независимо дали твърди че е християнин, човек може да е християнски съветник само ако има лична връзка с Господ Исус Христос. Мнозина си слагат табелката „Сьветник“ и твърдят, че са християнски съветници, макар всъщност да не са такива. Лесно е да се открият симптомите. Християнският съветник насочва към упование в Исус. Обикновено нехристиянските съветници ни подтикват да разчитаме на себе си или на тях. В светските среди човекът, който е смятан за добър съветник, ще допусне да зависите от него само докато започнете да разчитате отново на себе си. Лошият светски съветник ще се опита да ви държи зависими от себе си, за да изкара повече пари. Християнският съветник обаче би се опитал да ви помогне да се уповавате на Господ Исус като ваш единствен Помощник и единствена Надежда. Има много библейски примери за хора, които са търсили съвет от други в опита си да разберат Господната воля. Да разгледаме първо няколко примера на личности, които са търсили съвет от погрешния източник. В 3 Царе 12 гл. се разказва за Ровоам, син на Соломон. След смъртта на цар Соломон Ровоам наследил трона. Когато започнал да приема властта над царството, бил посетен от делегация, идваща с определена молба. Хората му казали: „Баща ти направи непоносим хомота ни. Облекчи сега жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който той наложи върху нас, и ще ти работим“ (3 Царе 12:4). Отклонявайки се от Бога през късните години от живота си, Соломон бил наложил тежки данъци върху населението с цел да укрепи царството си и да си създаде още по-голям лукс и разкош. Хората били изморени от тежките данъци и се надявали, че новото управление да им донесе промяна. Ровоам отговорил: „Идете си. чакайте три дни. После се върнете при мен. И народът си отиде“ (ст. 5).

Спомняте ли си тази история? Ровоам извикал старите съветници. Те го посъветвали да се съгласи с молбата на делегацията и да облекчи товара на народа, като по този начин си спечели зерността и подкрепата му. За Ровоам обаче това не било достатъчно. Повикал и младежите, които били амбициозни, алчни и незрели подобно на самия него. Младите съветници заявили: „Така кажи на този народ (…) Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст. Ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви. Ако баща ми ви е наказвал с бичове, аз ще ви наказвам със скорпиони“ (ст. 10. 11). Ровоам се вслушал в съвета на младежите. Това било част от проблема. Вероятно посериозният проблем бил предизвикан от това, че не се допитал до Господа по този въпрос. Доверил се на собствената си преценка и предпочел да последва съвета на младежите. В резултат на това царството се разделило и Израел и Юда започнали да враждуват през годините след глупавото му решение. Десет от дванадесетте племена се измъкнали от тежкия хомот и царят останал само с част от народа под своя власт. Просто послушал погрешния съвет. Тази история обяснява доста неща. Възможно е да остареем, преди да се научим да живеем. Научаваме уроците прекалено късно. Бързо съзряваме, но късно помъдряваме. Всеки глупак може да се учи от грешките си. Само мъдрият може да се учи от опита на другите. Ровоам не се вслушал в съвета на опитните хора и последиците от лошото му решение били ужасяващи. Да разгледаме друга интересна старозаветна история, описана в ЗЦаре 22 гл. Царството било разделено на две – Израел и Юда. Ахав бил цар на едното, а Йосафат – на другото. Ахав посетил съперника си Йосафат и го помолил да се съюзят в битката против общия им враг Рамот-Галаад. „Йосафат каза още на израелевия цар: „Моля, допитайте се сега до Господнето слово“ (ст. 5). И така, Ахав събрал пророците си, общо около 400 души, и ги попитал: „Да ида ли на бой против Рамот-Галаад, или да не ида?“. А те отговориха: „Излез и Господ ще го предаде в ръката на царя“ (ст. б). Йосафат обаче не бил доволен. В ст. 7 пита: „Няма ли тук освен тези някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?“ Както сигурно си спомняте, Йосафат бил благочестив човек, а Ахав – нечестивец. Ахав се бил оженил за една крайно неподходяща жена и я следвал във всичките й беззакония. Очевидно той отчаяно се нуждаел от помощта на Йосафат за тази битка, затова се съгласил на молбата му: ..Има един човек – Михей, син на Емла, – чрез когото можем да се допитаме до Господа. Но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а зло“ (ст. 8). Йосафат отговорил: „Нека царят не говори така.“ С други думи: „Не казвай такова нещо! Ставаш параноичен!“ И така, царят наредил да му доведат Михей. Вестителят, който бил изпратен да повика Михей, се опитал да помогне според възможностите си при създалата се ситуация. „Ето сега, думите на пророците като от едни уста са добри за царя; моля и твоята дума да бъде като на всекиго от тях и ти говори доброто“ (ст. 13). Михей отговорил: „В името на живия Господ заявявам, че каквото ми каже Господ, това ще говоря“ (ст. 13). Ако това е така, тогава Господ му дал нещо много интересно за казване. Когато застанал пред цар Ахав и бил попитан: „Да идем ли на бой в Рамот-Галаад, или да не идем?“, пророкът отговорил: „Излез и ще имаш добър успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя“ (ст. 15). Ахав някак си осъзнал, че Михей го подвежда. Може би забелязал намигването му. Отговорът му обаче е просто смешен: „Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго, освен истината в Господнето име“ (ст. 16). Тогава Михей изрекъл Господнята вест: „Видях целия Израел пръснат по планините като овце. които нямат овчар. И Господ каза: „Тези нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир“ (ст. 17). Вместо да оцени изпратеното от Бога предупреждение, Ахав се обръща, раздразнен, към Йосафат: „Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мен, а зло?“ (ст. 18). Ахав познал Божия глас във втората вест на Михей, но не пожелал да я приеме. Тръгнал на битка срещу Рамот-Галаад и това бил краят му. Загинал по време на сражението. Трябва да осъзнаем важната истина, че е необходимо не само да научим Божията воля за живота си. но също и да приемем от Него сила да я следваме. В противен случай бихме се озовали в положението на Ахав. През 1957 г. трябваше да си купя кола. Един християнин, търговец на коли втора употреба, ми показа кадилак стар модел, който бил каран от възрастна учителка от Пасадена. Изглеждаше ми в прекрасно състояние! Винаги съм искал кадилак с елегантно купе, тих двигател и меко возене. Трябваше да положа малко усилия да убедя съпругата ми. Разказах й как никога няма да се износи, няма да се амортизира, ще извърви огромен брой мили и при това струва само наполовина на нов шевролет! Бях взел решението още в мига, когато се качих в колата, и дори не исках да слушам нищо за лошите неща. Бях станал като Ровоам и Ахав. Дори да ми минаваше през ума, че решението да купя тази кола е погрешно, толкова силно я желаех, че нямах сила да се съпротивлявам! Накрая купих любимия си кадилак. Църковните членове започнаха да ме задяват за колата и не след дълго, когато трябваше да посетя някого, паркирах две-три пресечки по-надолу, след което вървях пеша, за да не ме видят с нея! Радиаторът бе ръждясал и скоро колата прегря и двигателят блокира. Разбира се, цилиндрите се бяха напълнили с вода и не можех да потегля. Помолих съседа да ме бутне, но това само разби трансмисията. Не след дълго задната броня се откачи. След това открих, че под облицовката на купето има мухъл и изгнили парчета. След като смених радиатора, трансмисията, задната броня и част от купето, вече не бях толкова привързан към кадилаците, както преди! Вероятно всички сме имали случаи в живота си, когато сме приемали погрешен съвет и после се е налагало да живеем с последиците от лошия си избор. Има и насърчителни примери в Писанието за хора, които са се вслушвали в благочестив съвет и по този начин са си спестили много неприятности. Един от тях е Мойсей. Тъстът му го посетил в пустинята и видял как той урежда спорове между хората от ранни зори до късна вечер. Проявил загриженост. Осъзнал, че Мойсей няма сила за се справя сам с всички тези хора затова му предложил мъдър съвет. Подсказал му, че да направи реорганизация. Мойсей приел този съвет като от Господа. Можем да прочетем историята в Изход 18 И Йотор го посъветвал да намери способни хора, които се боят от Бога, и да ги назначи за хилядници, стотници и десетници. Препоръчал да им се даде власт да разрешават всички малки проблеми и да представят само най-трудните въпроси на вниманието на Мойсей Йотор казал: „Ако направиш това и ако Бог така ти заповяда, тогава ще можеш да издържиш; и целият тоя народ ще се разотиде доволен.“ „А Мойсей послуша тъста си, и направи всичко което му каза. „(Изход 18:23, 24). Едно от първите места, където трябва да потърсим благочестив съвет, е семейството! Едно семейство би било наистина нещастно, ако в него има фанатик, който вярва, че Бог ръководи единствено него, но не и семейството му като цяло. Преди няколко дни съпругата ми и аз бяхме щастливи да работим в Маунтин Вю, Калифорния. Когато бяхме поканени да се преместим в Южна Калифорния, цялото ни семейство бе негативно настроено. Но хората в новата църква постоянно ни се обаждаха и казваха, че дори ще платят пътуването ни, стига само да отидем и да разгледаме. Накрая се съгласихме. Казахме си: „Ще се радваме да ги посетим, но не и да работим там!“. И така, заедно със съпругата и сина ми потеглихме към Южна Калифорния. Влязохме в офиса на администратора, който ни бе поканил. Съпругата и синът ми седнаха и започнаха да гледат през прозорците. Аз се почувствах неловко! След като си тръгнахме, им казах: „Вижте какво, не трябваше да се държите по този начин. Можехте поне да проявите учтивост. Така им показахме, че не приемаме“. Отидохме и в църквата на събиране в наша чест, но всичко отново бе неловко. Почувствахме облекчение, когато си тръгнахме. Подкарахме колата към дома през пустинята Мохаве по посока към красивата Северна Калифорния. Стед доста часове шофиране казах на съпругата и сина ми: „Е, сега можете да си отдъхнете. Няма да приемем“. В сьрцето си казах на Господа: „Мога да реша да се преместя в Южна Калифорния само ако настъпи някаква драстична промяна в отношението на семейството ми“. Аз също си отдъхнах . Върнахме се в къщи разопаковахме багажа и сметнах че темата е приключена. На сутринта първото нещо, което чух от сина ми, бе: „Татко, мисля, че трябва да се преместим в Южна Калифорния“. По късно през деня без да е говорила със сина ни, съпругата, ми стигна до същото заключение. Започнахме да премисляме нещата и осъзнахме, че може би сме пропуснали първата стъпка – да нямаме наша собствена воля по въпроса. Няколко дни по късно, по време на семейното богослужение прочетохме историята, която вече споменах. Там се разказва как Бог дал напътствие на един човек да тръгне на юг, „по пътя, който слиза от Йерусалим през пустинята за Газа“. Има се предвид историята за етиопянина и Филип. След като започнаха да се събират доказателства от осемте стъпки за опознаване на Божията воля. настъпи моментът да приемем поканата за Южна Калифорния. И така, Бог може да ни води чрез семейството Може също да ни води и чрез членовете на Христовото тяло. Такъв случай е описан в Деяния 4 гл. Петър и Йоан били арестувани и бити за проповядване на Исусовото евангелие. Властите ги предупредили да не проповядват повече в Неговото име. Първото нещо, което те направили, било да се върнат при приятелите си и да им разкажат какво се е случило. Всички веднага коленичили и издигнали гласовете си към Бога. В резултат на това първите апостоли се изпълнили с такова усърдие чрез силата на Светия Дух, че вече имали смелостта и куража да продължат да говорят и да споделят добрата вест за Исус. Трябва да помним, че независимо дали приемаме съвет от семейството, близките приятели или църковните членове, не бива да вземаме решението си единствено въз основа на този съвет. Продължавам да предупреждавам по този въпрос: Не бива да се решава въз основа на една-единствена стъпка. По-добре е да се вземе предвид цялостната картина и решението да дойде въз основа на наличните доказателства. Когато Исус е тук, на земята, в началото на служенето Си, майка Му Го извиква по време на едно сватбено тържество в Кана и Му обяснява, че има проблем с виното. Макар че Той смята за необходимо да откликне на молбата й, думите Му внимателно й напомнят, че Той трябва да е свободен да върши волята на Небесния Си Отец. Дори и на майка Му не е разрешено да направлява Неговата мисия в разрез с волята на Небесния Отец. Той отговаря по същия начин, когато е само на дванадесет години и е намерен в храма. В края на живота Си, когато майка Му и братята Му искат да променят Неговия начин на проповядване и служене, за да бъде в хармония със собствените им идеи, Той отказва. Исус е любезен, почтителен и любящ, но не допуска семейството Му да има пълен контрол над Неговите решения. И въпреки това през по-голямата част от живота Си на земята Той е подчинен на Своите родители. Работи в дърводелската работилница и се включва в живота на семейството, което Му е дадено от Неговия Отец. Членовете на семейството или близките приятели – добри благочестивите приятели, – или църковните членове могат да бъдат едно от средствата, чрез които Бог да ни говори (макар че невинаги е задължително да е така). Но дори да предположим, че близките в семейството ни и църковните членове са искрени Божи последователи и общуват с Него, Бог може да реши да затвори очите им временно за вестите, които ни изпраща, за да се научим да разпознаваме Неговия глас и да не разчитаме на други да мислят, да се молят и да изучават Словото вместо нас. В края на краищата най-добрият съвет идва от Този, Който е наречен „Чудесен“, „Съветник“, „Бог могъщ“, „Отец на вечността“, „Княз на мира“. Препоръчано ни е да Го търсим, за да разбираме волята Му. Имаме ли връзка с Него? Знаем ли какво означава сами да се вслушваме в гласа Му и да разпознаваме Неговото водителство в живота си? Той ръководи Своя народ! И когато се съветваме с приятели християни, ни дарява с голямо благословение чрез тези, които обичат и нас, и Него.