ПОГРЕБАЛНАТА СЛУЖБА В „ЕЛМСХЕЙВЪН“ – 86 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

ПОГРЕБАЛНАТА СЛУЖБА В „ЕЛМСХЕЙВЪН“

В 17 часа неделя на 18 юли 1915 г., в „Елмсхейвън“, в
„едно местенце, осветено от тишина и благодат,
закътано и отделено в пустинята на този свят“,
се събрали близо 500 приятели и съседи, за да отдадат последна почит към паметта на госпожа Елена Г. Вайт и да утешат с присъствието и съчувствието си онези, които трябвало да понесат загубата на едно същество, така силно обичано.
Службата се състояла на поляната пред тихия провинциален дом на Елена Вайт, който от дълго време бил за нея едно „небе на почивка“* * Истинско „убежище“, както често го наричала тя, когато се завръщала там от обществена работа навън./ На единия край на поляната бил издигнат балдахин за проповедниците, взимащи участие в службата, а под разпрострелите се наоколо брястове били удобно разположени столове и пейки с кресла и люлеещи се столове за възрастните и болните. Имало място за сядане на всички присъстващи на траурната служба.
Тя била открита с познатата мелодия на песента „Все добре е за мен“, изпълнена от двоен квартет на „Пасифик юниън колидж“ и санаториума „Света Елена“. В молитвата си старейшината Р. У. Мънсон изразил желанието всички да могат да извлекат полза от предания и благочестив живот на заспалата в Христа сестра и мнозина да намерят особена помощ и сила чрез четенето на нейните книги. „Молим Те да благословиш писанията, които тя е разпратила по четирите краища на земята, за да може светът да чуе вестта на многото езици, на които се превеждат книгите й. Благодарим ти за хората в Китай, в Корея, в Япония, в Индия, в Африка и на островите, на които е било помогнато да придобият спасително познание за истината чрез писанията на Твоята служителка! Молим те да благословиш и онези, които са отишли в тези страни, за да занесат истината за това време… О, Господи, ускори прогласяването на последната вест сред всички жители на земята, та това поколение да може да я чуе, да й обърне внимание и да се подготви пътят за идването на Спасителя!“
Текстовете от Писанието, прочетени от старейшината Джордж Б. Стар, обхващали следните пасажи, някои прочетени само отчасти:
„Скъпоценна е пред Господа смъртта на светиите Му“ (Пс. 116:15).
„По-добре да отиде някой в дом на жалеене, отколкото в дом на пируване; защото това е сетнината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си. Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене“ (Еклисиаст 7:2, 4).
„Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда или нож? Не! Във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ“ (Римляни 8:35, 37-39).
„И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден. Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден“ (Йоан 6:39, 40).
„И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едни за вечен живот, а други за срам и вечно презрение. Разумните ще сияят със светлостта на простора и ония, които обръщат мнозина в правда, като звездите до вечни векове“ (Даниил 12:2, 3).
„Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата Исусова. И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа, да! – казва Духът, – за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях“ (Откровение 14:12, 13).
„Затова пророкувай и речи им: Така казва Господ Йеова: Ето, люде Мои, Аз ще отворя гробовете ви, и като ви изведа из гробовете ви, ще ви заведа в израилевата земя. И ще познаете, люде Мои, че Аз съм Господ, когато отворя гробовете ви и ви изведа из гробовете ви. И като туря духа Си във вас, ще оживеете; и ще ви поставя във вашата земя; и ще познаете, че Аз, Господ, изговорих това и го извърших, казва Бог“ (Езекиил 37:12-14).
„Твоите умрели ще оживеят. Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, защото росата Ти е като росата по тревите и земята ще предаде мъртвите“ (Исая 26:19).
„След това видях и ето, голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си. И викаха с висок глас, казвайки: Спасение на нашия Бог, Който седи на престола и на Агнето! И всичките ангели стояха около престола и около старците и четирите живи същества; и паднаха на лицето си пред престола и се поклониха Богу, казвайки: Амин! Благословение, слава и премъдрост, благодарение и почит, сила и могъщество на нашия Бог до вечни векове. Амин.
Тогава един от старците проговори, като ми каза: Тия облечени в бели дрехи кои са? И откъде са дошли? И рекох му: Господине мой, ти знаеш. А той ми каза: Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си,и са ги избелили в кръвта на Агнето. Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях. Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек; защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им“ (Откровение 7:9-17)
„Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина“ (Откровение 21:4). Четенето на стихове от Библията приключило с няколко текста, които особено илюстрирали живота на Елена Вайт: Псалм 40:9,10 и Марко 14:8.
Старейшината Дж. Н. Лъфбъроу, уважаван и внушаващ респект със своите години на християнска служба и по чуден начин поддържан от Бога като жив свидетел на многократно изявявалото се Божие Провидение при възникването и развитието на адвентното движение, бил първият говорител. С много любов той отдал почит на делото на Елена Вайт, с която толкова често били работили заедно и в близко сътрудничество още от 1852 г. Неговото слово, до голяма степен основаващо се на спомени, послужило като биографичен очерк, макар да било много повече от това. То разкривало особеното действие на Божия Дух във връзка с нейната дейност. Той наблегнал отново на факта, че обществената й дейност води към най-чист морал, към Христос и към Библията, донася мир и утеха на уморените и скърбящи сърца.
Следващият говорител, старейшината Стар, споменал някои лични аспекти от живота на Елена Вайт. „Никога не съм чувал друга личност – казал той – да говори за любов към Исус така, както тя. Много пъти съм я чувал да възкликва: „ОБИЧАМ ГО, ОБИЧАМ ГО, О Б И Ч А М Г О!“ Животът й бе посветен на великата и благородна кауза да спечелва и други да го обичат и да Му служат с цялото си сърце…
Считах я за един от най-силните характери, които съм срещал. Мога да я сравня само с якия дъб, който понася вятъра и в неговия най-силен напор; или с планината, която се отнася със снизхождение и към най-страшната буря… Вярата й в Бога бе непобедима. При изпитания, способни да пометат вярата на мнозина, тя съхраняваше своето твърдо доверие в Бога и побеждаваше.“
„Като се сбогувах с нея преди две седмици – продължил старейшината Стар, – казах: „Радваме се, че ви виждаме така жизнерадостна тази сутрин!“ Сестра Вайт отговори: „Радвам се, че ме намирате такава и желая да ви кажа, че ми е светло и в душата“. А след това добави: „Не съм имала много печални дни, нали?“
„Не, сестра Вайт – казах аз, – не сте имала такива през целия си живот, защото сте се извисили над тях.“
„Да – отговори тя, – моят небесен Баща е планирал всичко за мен в живота ми и знае, кога ще приключи той. Така че съм решила да не роптая.“
„Мога само да повторя, сестра Вайт, онова, което ми писахте в едно от последните си писма: „Сенките се удължават и ние се приближаваме към дома. Скоро ще си бъдем у дома и тогава заедно ще си поговорим отново за всичко в Божието царство.“
Тя отговори: „Да, това наистина е вярно.“

„Заспа и нямат вече власт над нея
тревоги, болка, страх и земни грижи;
но пак ще бъде с нас – щом оживее,
когато Бог прослави земните ни хижи.“

Първите редове на тази песен трогнаха дълбоко мнозина от присъстващите. Преди години те бяха написани от един от съработниците на Елена Вайт в служенето й на Господа, покойния вече старейшина Юрая Смит. Наистина тъжна е раздялата на тази земя! Но

„Великият ден е съвсем наближил –
когато сам Господ ще слезе във слава
и грях, и хомот безвъзвратно строшил,
на Своите славна победа дарява.
А те, от гробове, от бездни дълбоки
ще станат, нетленни, Небе да наследят.
„Къде ти е жилото, о, смърт жестока?
О, гробе, къде е и твойта победа?“

Старейшината Е. У. Фарнсуърт, който ръководел службата, казал следното: „Изглежда, братя, сестри и приятели, почти невъзможно да си помисли някой да изнася проповед, и то погребална, в памет на човек, чийто живот и дейност винаги са били постоянна и жива проповед почти 40 години. Седемдесет и осем години преди това лято сестра Вайт отдаде сърцето си на Бога. И през всичките изминали години едва ли е имало някакво прекъсване на нейния пламенен и сериозен труд за Господа. Нейният деен живот и онова, което той ни дава чрез литературното й наследство, е най-великата възхвала, която би могла да се произнесе по случай погребението й.
Питал съм се какво ли би казала самата Елена Вайт, ако би била тук жива и някой от нас би бил на нейното място. Сигурен съм за някои неща. Мисля, че тя би прочела за ползата на своите приятели, близки и съседи, както и на всички събрани тук, следния пасаж:
„… яви се Божията благодат, спасителна за всичките човеци!“ И смея да кажа, че никое човешко същество в това поколение не е издигало по-силно Божията благодат за спасението на хората, отколкото тя – учейки ни „да се отречем от нечестието и светските похоти и да живеем трезво, праведно и благочестиво“ в своето време.
Тя би говорила и на своите съседи и приятели в този дух, но не би спряла дотук. Този следобед тя би добавила: „… очаквайки блажената надежда и славното явление на нашия Спасител Исус Христос“. Би наблегнала на това. Би го запечатала в нашите сърца и в нашите умове. Но не по един общ начин! Би наблегнала на факта, че настоящата истина – онази блажена надежда – скоро ще се осъществи. Тя би въздигнала сърцата и умовете ни към блажената надежда, която бе и нейна надежда, и нейна радост, и нейно вдъхновение. Бих желал да чуя този глас тук този следобед, братя и сестри, приятели и съседи! Сигурен съм, че това е вестта, която тя би дала. Но сега тя почива.
Имам в известен смисъл впечатлението, че понастоящем се изпълнява пасаж от 15 глава на Първото послание до коринтяните, който казва: „Жилото на смъртта е грехът“. Нека ви го прочета. Той гласи: „Защото, ако мъртвите не възкръсват, тогава нито Христос е възкръснал. Но ако Христос не е възкръснал, тогава суетна е вашата вяра – вие сте в греховете си. А и онези, които са починали в Христа, са погинали“. А тя би добавила: „Тогава ще се сбъдне писаното Слово: „Смъртта биде погълната победоносно. О, смърт, къде ти е жилото! О, гробе, къде ти е победата!“
Моята мисъл е, че в известен смисъл жилото се отнема от смъртта тук и сега, братя! [Сърдечно „Амин!“] Нашите естествени чувства, любовта в сърцата ни изтръгват сълзи от очите ни и ние не можем да ги спрем. Но зад всичко това, братя, се крие утешението, че грехът няма власт над починалия и оттук нататък жилото на починалия е изтръгнато и смъртта не може да задържи такава личност дълго. [Многократно „Амин“.]
Четем в Свещеното писание, че било невъзможно смъртта да задържи Исус. Защо? Защото „нямаше грях в Него“. Където правдата царува и грехът е отхвърлен, смъртта няма власт. Човек може да спи в гроба известно време, но смъртта не може да го задържи там дълго. Денят на избавлението наближава. Скоро тръбата ще затръби и, благодарим на Господа, ще видим отново нашата сестра!
На семейството и на приятелите й казвам: „И аз скърбя с вас днес. Но има нещо, свързано с праведния живот в Христа, което ограбва смъртта от нейния ужас и гроба от неговото окаянство. Исус е бил там и ние можем безопасно да ходим по Неговия път. Така че, братя, нека да погледнем нагоре. Нека гледаме отвъд тази сегашна долина на сълзи и скръб към по-светла и вечна надежда и към живота! Заради Исус, амин!“ С една от най-любимите на Елена Вайт песни „Ще се срещнем оттатък реката“ и с благословението, произнесено от старейшината С. Т. Хеър, траурната служба приключила.