ПОДГОТОВКА ЗА ДЕНЯ НА СЪДА – 53 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

ПОДГОТОВКА ЗА ДЕНЯ НА СЪДА
„Тогава той извика в ушите ми с висок глас и рече: Нека се приближат ония, за които е заръчано за града, всеки с изтребителното си оръжие в ръка!
И славата на израилевия Бог се издигна от херувимите, над които бе, та застана над прага на дома. Той извика към облечения в ленено мъж, който имаше на кръста си писарска мастилница. И Господ му рече: Мини през града, през Ерусалим, и тури белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават сред него. А на другия рече, като слушах аз: Минете подир него през града, та поразете; окото ви да не пощади, нито да покажете милост – старци, юноши, младенци и жени избийте съвсем, но не се приближавайте при никого от ония, върху които е белегът; и започнете от светилището Ми. Прочее, те започнаха от старейшините, които бяха пред дома“ (Езекиил 9:1,3-6).
Исус се готви да напусне умилостивилището на небесното светилище, да облече одеждите на възмездието и да излее гнева Си над онези, които не са откликнали на дадената им от Бога светлина. „Понеже присъдата против нечестивото дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките чада е всецяло вдадено да струва зло“ (Еклисиаст 8:11). Вместо да се смекчат от търпението и дълготърпението, което Господ проявява към тях, онези, които не се боят от Бога и не обичат истината, закоравяват сърцата си в злите си пътища. Но Божието дълготърпение има граници, а много са хората, които преминават тези граници. Те са излезли от пределите на благодатта и тогава Бог трябва да се намеси, за да защити Своята чест.

Бог ще иска сметка от народите
За аморейците Господ бе казал: „А в четвъртия род потомците ти ще се върнат тука, защото беззаконието на аморейците не е още стигнало върха си“ (Битие 15:6). Макар този народ да бе забележителен поради идолопоклонството и покварата си, още не бе препълнил чашата на нечестието си. Затова Бог не бе заповядал пълното му изтребление. Хората трябва да видят Божията сила, изявена по забележителен начин, за да нямат извинение. Състрадателният Спасител бе готов да търпи още тяхното нечестие до четвъртия род. И ако дотогава не се видеше промяна към добро, наказанието Му щеше да се стовари над тях.
С непогрешима точност Вечният все още държи сметка на всички народи. Докато Неговата милост продължава, придружена с покани за покаяние, тази сметка остава открита. Но когато цифрите стигнат до известна стойност, която Бог е определил, действието на Неговия гняв започва. Сметката се приключва. Божественото дълготърпение престава. Милостта не може повече да се застъпва за тях…
Кризата наближава стремително. Бързо увеличаващите се цифри показват, че времето за Божието посещение е наближило. Макар да не обича да наказва, Бог все пак ще накаже, и то много скоро. Тези, които живеят съобразно светлината, ще разберат белезите за приближаващата криза. Но те не трябва да очакват спокойно и хладнокръвно идващата гибел, утешавайки се с мисълта, че Бог ще ги закриля в деня на Своето посещение. Трябва да бъдат далеч от подобна мисъл и да разберат, че им е отреден дълг да заработят прилежно за спасението на други, като със силна вяра в Бога очакват от Него помощ. „Голяма сила има усърдната молитва на праведния“ (Яков 5:16).
Квасът на благочестието не е загубил напълно силата си. През времето, когато опасността и притеснението за църквата ще са най-големи, малката група хора, живеещи според светлината, ще стенат и ще плачат за мерзостите, които се вършат „в страната“. Но техните молитви ще се издигат по-специално в полза на църквата, тъй като и нейните членове постъпват като света.
Сериозните молитви на малкото верни няма да бъдат напразни. Освен като Възмездие, Господ ще дойде и като закрилник на онези, които са съхранили чиста своята вяра и са се опазили неопетнени от света. Това е времето, в което Бог е обещал да отмъсти за избраните Си, които викат към Него ден и нощ, макар да търпи дълго.

На кои хора се поставя Божият печат
Денят на възмездието е точно пред нас. Божият печат ще се постави на челата на онези, които въздишат и плачат за извършваните мерзости. Симпатизиращите на света „ядат и пият с пияниците“ и със сигурност ще бъдат погубени със злосторниците. „Очите на Господа са върху праведните и ушите Му – към тяхната молитва; но лицето на Господа е против ония, които вършат зло“ (Псалм 34:15,16).
Собственото ни поведение ще реши дали ще получим печата на живия Бог, или ще бъдем посечени от погубващите оръжия. Няколко капки от Божия гняв са паднали вече на земята. Но когато последните седем язви бъдат излети върху нея без милост от чашата на Неговата ярост, тогава ще бъде безнадеждно късно за покаяние и търсене на укритие. Тогава няма да има умилостивителна кръв за измиване на греховните петна.
„И в онова време великият княз Михаил, Който се застъпва за твоите люде, ще се повдигне. И ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало, откак народ съществува до онова време. И в онова време твоите люде ще се отърват – всеки, който се намери записан в книгата“ (Даниил 12:1). Когато настане това време на скръб, всеки случай ще е вече решен и няма да има повече благодатно време, нито милост за непокаяните. Печатът на живия Бог ще е поставен върху народа Му.
Този малък остатък, неспособен да се защитава сам в смъртната борба със земните сили, предвождани от войнството на змея, прави Бога своя защита. Ще бъде издаден указ от най-висшия земен авторитет всеки човек да се поклони на звяра и да приеме неговия белег под страх от преследване и смърт. Дано Бог помогне на народа Си сега, защото какво може да се направи тогава в такава страшна борба без Неговата помощ!
Куражът, твърдостта, вярата и пълното доверие в Божията спасяваща сила не идат в миг. Тези небесни добродетели се придобиват чрез дългогодишен опит. Божиите чеда са подпечатали своята съдба чрез живот на свято старание и твърдо съобразяване с правдата. Изкушавани отвсякъде, те са знаели, че трябва безкомпромисно да се противопоставят, иначе ще бъдат победени. Чувствали са, че им предстои да извършат велико дело и всеки час могат да бъдат повикани да сложат оръжие. А приключат ли живота си с незавършено дело, това би означавало вечна загуба. Те са приели жадно небесната светлина, както първите ученици от устата на Исус. Когато онези първи християни са били заточавани в планини и пустини, когато са били оставяни в тъмници да умрат от глад, студ и мъчения, когато мъченичеството е било единственият изход от угнетението им, те са се радвали, че са счетени за достойни да страдат за Христос, Който е предал Себе Си на разпятие за тях. Достойният им пример ще бъде утешение и насърчение за Божиите чеда, които ще живеят през времето на скръбта – скръб, каквато никога не е бивала.
Не всички, които изповядват, че пазят съботата, ще бъдат запечатани. Мнозина, даже и такива, които проповядват истината на другите, няма да получат Божия печат на челата си. Те са притежавали светлината на истината, знаели са Господнята воля, разбирали са всеки принцип на библейската вяра, но са им липсвали съответните дела. Християните, които са били така добре запознати с пророчествата и със съкровищата на Божествената мъдрост, е трябвало да приложат вярата си на дело. Трябвало е да ръководят домовете си към живот, съобразен с нея, така че чрез своето добре уредено семейство да изявят пред света влиянието на истината върху човешкото сърце.
Нито един от нас не ще получи Божият печат, ако в характера си има дори едно „петно или бръчка“. От нас зависи да бъдат излекувани дефектите на характерите ни, да бъде очистен сърдечният ни храм от осквернение. Тогава Късният дъжд ще се излее и над нас, както Ранният се е излял над учениците на Петдесетница.
Много лесно се задоволяваме с постиженията си. Чувстваме се богати, а не знаем, че сме „окаяни, нещастни, сиромаси, слепи и голи“ (Откр. 3:17). Сега е време да се вслушаме в увещанието на Верния Свидетел: „Съветвам те да си купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш; и бели дрехи, за да се облечеш, та да не се яви срамотата на твоята голота; и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш“ (Откровение 3:18).

Необходима е вяра
В този живот ще трябва да посрещаме огнени изпитания и да правим скъпи жертви, затова пък наградата е Христовият мир.
Сред нас се забелязват толкова малко себеотрицание, толкова малко старание заради Христос, че кръстът е почти забравен. Ние трябва да участваме в страданията на Христос, ако искаме един ден да седнем тържествуващи с Него на престола Му. Докато избираме и предпочитаме лесния път на себеугаждането, докато се плашим от себеотрицанието, вярата ни никога няма да укрепне и никога няма да можем да изпитаме Исусовия мир и радостта, които идват от съзнателната победа. Най-издигнатите от множеството на изкупените, които в бели дрехи стоят пред Божия престол и пред Агнеца, знаят какво значи да се бориш до победа, защото идват от голямата скръб. Хората, по-скоро отстъпвали пред обстоятелствата, отколкото да се ангажират в тази велика борба, няма да знаят как да устоят в онзи ден, когато всяка душа ще бъде притисната от скръб; когато дори Ной, Йов и Даниил не биха могли да спасят със своята правда нито син, нито дъщеря, защото всеки ще трябва да спасява своята душа чрез постигнатата в собственото му сърце правда.
ьНикой не трябва да казва, че неговото положение е безнадеждно, че не може да води християнски живот. Чрез смъртта на Исус Христос е предвидена предостатъчна помощ за всяка душа. Исус е нашата готова помощ във време на нужда. Само извикайте към Него с вяра и Той е обещал да чуе и да отговори на молбите ви.
О, да имаше жива, действаща вяра! Нуждаем се от нея. Трябва да я имаме, иначе в деня на изпитанието ще паднем. Мракът, който тогава ще се стеле по пътя ни, не трябва да ни обезсърчава или отчайва. Той е покривалото, с което Бог прикрива славата Си, когато идва да предаде богатите Си благословения. Това трябва да знаем от миналия си духовен опит. В онзи ден, когато Бог „ще се съди с народа Си“, този опит ще бъде източник на утеха и надежда.
Сега е време да опазим себе си и децата си неопетнени от света. Сега е време да „изперем дрехите“ на своя характер и „да ги избелим в кръвта на Агнеца“. Сега е време да победим гордостта, страстта и духовната леност. Сега е време да се пробудим и да положим решителни старания за постигане на хармоничен характер. „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си“ (Евреи 3:7,8,15). Намираме се във време на изпитание, чакащи и бдящи за явяването на Господа. Светът е в мрак. „Но вие, братя – казва ап. Павел, – не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец“ (1Солунци 5:4). Божията цел винаги е била да извади светлина от тъмнината, радост от скръбта и почивка от умората на очакващите Го, копнеещи души.
Какво правите, братя, за да осъществите великото дело на подготвянето? Тези, които се свързват със света, биват оформени от него и подготвени да получат „белега на звяра“. Хора, които не разчитат на собственото си „аз“, които се смиряват пред Бога и очистват душите си чрез съобразяване с истината, ще бъдат моделирани по неин образец и готови да получат Божия печат на челата си. Когато указът излезе и печатът се постави, техният характер ще остане чист и неопетнен през цялата вечност. Сега е време за подготовка. Божият печат никога няма да бъде поставен на челото на нечисти мъж или жена, на челото на амбициозни и обичащи света, на челото на хора с измамни езици или сърца. Всички кандидати за небето получили печата, ще бъдат без петно пред Бога. Вървете напред, мои братя и сестри. Сега мога да пиша само накратко по този въпрос, за да обърна вниманието ви върху необходимостта да се подготвите. Изпитвайте Писанията лично за себе си, за да схванете сериозната и страшна тържественост на днешния час.