ПОСЕЩАВАНЕ НА РАЗПРЪСНАТОТО СТАДО – 37 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

ПОСЕЩАВАНЕ НА РАЗПРЪСНАТОТО СТАДО
Докато бяхме в Осуего, щата Ню Йорк, в началото 1850 г., ни поканиха да посетим Канден, град на около 40 мили на изток. Преди да отидем, ми беше показана малката групичка вярващи, а сред тях жена, изповядваща, че е много благочестива, но която беше лицемерка и мамеше Божия народ.

На събранието в Канден, щата Ню Йорк
В събота сутринта се бяха събрали доста голям брой вярващи. Но жената измамница не присъстваше. Попитах една сестра дали това е цялата им група. Тя отговори утвърдително. Жената, която бях видяла във видение, живеела на около 4 мили оттук и сестрата не помислила за нея. Но скоро тя влезе и аз веднага я познах, като личността, чийто истински характер Господ ми бе показал.
По време на събранието тя говори дълго. Твърдеше, че притежава съвършена любов и се наслаждава на святост на сърцето, че няма никакви изпитания и изкушения, но се радва на съвършен мир в покорство на Божията воля.
От събранието се върнах в дома на брат Престън много натъжена. Тази нощ сънувах, че пред мен се отваря малка стаичка, изпълнена със смет, и ми беше казано, че моята работа е да я очистя. С помощта на светлината на една лампа аз почистих сметта и казах на тези, които бяха с мене, че стаята може да бъде изпълнена с по-ценни неща.
В неделя сутринта се срещнахме с братята и мъжът ми се изправи, за да проповядва притчата за десетте девици. Нямаше свобода в говоренето и предложи да се помолим. Коленичихме пред Господа и отправихме сериозна и гореща молитва. Тъмният облак се вдигна и аз бях взета във видение, като отново ми бе показан случай с тази жена. Тя ми бе представена като намираща се в съвършен мрак. Исус бе отправил неодобрителен поглед към нея и към съпруга й. Този негодуващ поглед ме накара да се разтреперя. Видях, че тя се държи като лицемер; изповядва святост, докато сърцето й е пълно с поквара.
След като излязох от видение, разказах разтреперана, но съвсем точно онова, което бях видяла. Жената спокойно каза: „Аз съм радостна, че Господ познава сърцето ми. Той знае, че го обичам. Ако сърцето ми можеше да бъде отворено, за да го видите, щяхте да разберете, че е чисто и неопетнено.“
Някои се объркаха. Не знаеха дали да вярват на онова, което Господ ми бе показал, или да приемат видимото, външното, което противоречеше на свидетелството, дадено от мен.
Малко след това ужасен страх обхвана тази жена. Ужасът бе изписан на лицето й и тя започна да се изповядва. Даже тръгна от къща на къща всред невярващите си съседи и изповядваше, че мъжът, с когото живее от години, не й е съпруг, че е избягала от Англия и е оставила добър съпруг и едно дете. Изповяда и много други нечестиви дела. Покаянието й изглеждаше истинско и в редица случаи тя възстанови онова, което бе взела несправедливо.
Като резултат от тази опитност нашите братя и сестри в Канден и техните съседи бяха напълно утвърдени във вярата, че Бог ми бе разкрил нещата, които изговорих, и че вестта на милост и любов им е била дадена, за да ги спаси от измама и от опасна заблуда.

Във Върмонт
През пролетта на 1850 г. решихме да посетим Върмонт и Мейн. Оставих малкия Едсън, тогава на девет месеца, на грижите на сестра Бонфи, а ние тръгнахме да изпълним Божията воля. Трудихме се здраво, страдахме от много лишения, за да извършим само малко работа. Установихме, че братята и сестрите са разпръснати и се намират в много объркано състояние. Почти всеки бе повлиян от някаква заблуда, а всички ревностно защитаваха собствените си мнения. Често страдахме от голяма душевна мъка, че срещаме толкова малко хора, готови да слушат Божията истина, но жадно поглъщащи заблудата и фанатизма. Бяхме принудени да направим изморително пътуване от 40 мили с дилижанса, за да стигнем до Сътън.

Издигане над обезсърчението
Първата нощ след като пристигнахме до мястото на събранието, отчаянието ме притисна силно. Опитах се да го преодолея, но ми изглеждаше невъзможно да контролирам мислите си. Безпокоях се за дечицата си. Бяхме оставили едното в щата Мейн на две години и осем месеца, а другото бебе в Ню Йорк на девет месеца. Току-що бяхме извършили изморително пътуване с големи страдания и си мислех за онези, които се радват на присъствието на своите деца в собствените си спокойни домове. Поглеждах изминалия си живот и си спомнях някои думи, чути от една сестра само преди няколко дни. Тя си мислела, че трябва да е много приятно да пътувам така из страната, без нищо да ме безпокои. Ето, такъв приятен живот искала да води и тя. Точно в този момент сърцето ми копнееше да бъде с децата ми, особено с бебето ми в Ню Йорк. Тъкмо бях излязла от спалнята си, където се бях борила със своите чувства и с много сълзи бях молила Господа за сила да потисна всяко роптание и да мога с радост да се отрека от себе си заради Исус.
В това душевно състояние заспах и сънувах, че висок ангел стои край мен и ме пита защо съм тъжна. Разказах мислите и трудностите си, като добавих: „Ето, аз мога да извърша толкова малко полезна работа; защо да не бъда при децата си и да се радвам на тяхното присъствие?“ Той каза: „Ти си дала на Господа две прекрасни цветя, чийто аромат е тъй сладък пред Него, както тамянът, и е много по-скъпоценен в очите Му от злато и сребро, защото е дар от сърце. Този дар докосва всяка фибра на душата, така както никоя друга саможертва. Не трябва да гледаш на нещата както изглеждат сега, но да държиш очите си отправени единствено към своя дълг и да служиш за Божия слава, да вървиш там, където те води Божието Провидение. Тогава пътят пред тебе ще бъде светъл. Всяко себеотрицание, всяка жертва се отбелязва вярно и ще донесе своята награда.“

Работа в Източна Канада
Благословението на Господа придружаваше нашата конференция в Сътън и след закриването й продължихме пътя си за Източна Канада. Гърлото ме смущаваше много и не можех да говоря високо, нито дори да шушна без болки. Пътувахме, молейки се Бог да ни даде сила да продължим и да издържим.
Така беше, докато пристигнахме в Мелбърн. Там очаквахме да се сблъскаме с голяма съпротива. Много от изповядващите се за вярващи в близкото идване на Спасителя се бяха опълчили срещу Божия закон. Чувствахме, че имаме нужда от сили от Бога. Молихме се Господ да се изяви чрез нас. Горещата ми молитва бе – Бог да ме освободи от болките в гърлото и гласът ми да се възстанови. Получих доказателството, че ръката Господня се е докоснала до мен. Трудността бе премахната за миг и гласът ми се проясни. Божията светлина ни огряваше по време на това събрание и ние се радвахме на голяма свобода. Божиите чеда бяха добре подкрепени и насърчени.

Събранието в Джонсън, щата Върмонт
Скоро се върнахме във Върмонт и проведохме забележително събрание в семейство Джонсън. По пътя се отбихме за няколко дни в дома на брат Е. П. Бътлър. Установихме, че той и някои други братя в Северен Върмонт са били силно объркани и измъчвани от фалшиви учители и от дивия фанатизъм на група хора, претендиращи, че притежават пълно освещение, но под мантията на голяма святост водещи живот, който безчести името християнин.
Двамата инициатори на фанатизма бяха много подобни по живот и характер на онези, които срещнахме преди години в Клермонт, щата Ню Хемпшир. Те проповядваха учението за абсолютна святост, като твърдяха, че не могат да грешат и са готови за преселването. Практикуваха месмеризъм и твърдяха, че получават Божествено просветление, докато всъщност се намираха в някакъв транс.
Нямаха редовна работа и в компанията на две жени, които не бяха техни съпруги, пътуваха от място на място и се натрапваха на гостоприемни хора. Чрез своето фино месмерично влияние бяха завоювали до голяма степен симпатиите на много от порасналите деца на нашите братя и сестри.
Брат Бътлър беше изключително почтен и честен човек. Той напълно съзнаваше злото влияние на тези фанатични теории и активно се противопоставяше на фалшивите им проповедници, както и на техните арогантни претенции. Нещо повече, ясно ни даде да разберем, че няма никаква вяра във видения от какъвто и да било вид.
Доста неохотно брат Бътлър се съгласи да посети събранието в дома на брат Лафджой в Джонсън. Двамата водители на фанатизма, които до голяма степен бяха мамили и потискали Божиите чеда, също дойдоха на събранието, придружени от двете жени, облечени в бели ленени дрехи. Дългите им черни коси висяха свободно върху раменете. Белите ленени дрехи трябваше да представляват праведността на светиите.
Аз имах за тях вест на укор и докато говорех, онзи от двамата, който седеше по-напред, продължаваше да гледа втренчено в мен както бяха правели преди това месмеристите. Но аз не се страхувах от месмеричното [хипнотично] му влияние. Беше ми дадена сила от небето, за да бъда издигната над сатанинската мощ. Божиите чеда, които бяха държани в робство, започнаха да дишат свободно и се зарадваха в Господа.
По време на събранието тези фанатици се опитаха да станат и да говорят, но не можаха да намерят случай. Ясно им бе дадено да разберат, че присъствието им е нежелателно, но те решиха да останат. Тогава брат Самюел Роудс сграбчи за облегалката стола, в който седеше една от жените, и го издърпа от стаята на верандата, а от там на поляната. След като се върна в стаята, където се провеждаше събранието, издърпа и другата жена по същия начин. Двамата мъже напуснаха събранието, но се опитаха да се върнат. Когато в края на събранието се произнасяше молитвата, вторият дойде до вратата и започна да говори. Затвориха му вратата, но той я отвори и отново започна да говори. Тогава Божията сила дойде над съпруга ми. Цветът на лицето му се измени, когато се изправи от коленете си. Вдигна ръцете си пред мъжа и възкликна: „Господ не иска твоето свидетелство тук. Господ не те иска тук, за да отвличаш и съкрушаваш Неговия народ!“
Божията сила изпълни стаята. Човекът се огледа ужасен и, препъвайки се, мина през салона в другата стая. Закрачи из стаята, като се олюляваше, и падна срещу стената. След това си възвърна равновесието и намери вратата, за да излезе вън от къщата. Присъствието на Господа, което се оказа толкова болезнено за фанатизираните грешници, остави силно и тържествено влияние върху събраната група. След като чедата на тъмнината си отидоха, сладък мир от Господа се спусна над нашата група. След това събрание мощта на тези фалшиви и порочни изповядващи се за съвършено святи хора никога повече не можа да се върне над братята.
Преживяното на това събрание ни спечели доверието и дружбата на брат Бътлър.

Завръщане в Ню Йорк
След пет седмично отсъствие се върнахме в Ню Йорк. В Норт Брукфилд заварихме сестра Бонфи и малкия Едсън. Детето беше много слабо. Голяма промяна бе настъпила в него. Трудно беше да се потиснат мислите на роптание и недоволство. Но знаехме, че единствената ни помощ е от Бога. Затова се помолихме за детето и симптомите станаха по-благоприятни. Отпътувахме заедно с него за Осуего, за да присъстваме на една конференция там.