ПОСЕЩЕНИЕ В ОРЕГЪН – 61 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

ПОСЕЩЕНИЕ В ОРЕГЪН
Към края на зимата от 1877/78 г., която прекарахме в Калифорния, здравето на съпруга ми се подобри. Тъй като времето в Мичиган омекна, върнахме се в Батъл Крийк, за да можем да се възползваме от лечението в санаториума.
Не посмях да придружа съпруга си през равнините, защото постоянните грижи и безпокойства, както и невъзможността да спя добре, ми докараха проблеми със сърцето, които станаха доста обезпокоителни. Преживявахме болезнено наближаването на часа на раздялата. Не знаехме дали ще се срещнем отново на този свят. Съпругът ми се връщаше в Мичиган и затова решихме, че ще е добре аз да посетя Орегън и там да представя свидетелството си пред хора, които никога не се ме чували.

Пътуването
Придружена от една приятелка и от старейшината Дж. Н. Лъфбъроу, напуснах Сан Франциско на 10 юни 1878 г. следобед на борда на парахода „Орегън“. Капитан Конър, който управляваше този чудесен параход, бе много внимателен към своите пасажери. Когато преминахме през златната порта и навлязохме в океана, се появи вълнение. Духаше срещу нас и параходът се люлееше. Вятърът свирепо шибаше океана. Наблюдавах облачното небе и високите като планини бурни вълни, които се втурваха и разплискваха, отразявайки всички цветове на дъгата. Гледката беше страшна и величествена. Бях изпълнена с благоговение, докато съзерцавах тайните на бездната. Тя бе страховита в яростта си. Особена, чудна красота имаше в издигането на нейните горди вълни с рев, а след това в падането им обратно с тъжни хълцания. Можах да видя изявата на Божията сила в движението на неспокойните води, стенещи под напора на безмилостния вятър, който подхвърляше вълните нависоко, като че в конвулсиите на някаква агония.
Като гледах белите шапки на пенещите се вълни, си спомних онази сцена от живота на Христос, когато учениците, послушни на заповедта на своя Учител, са потеглили с лодките към отсрещния бряг на езерото.
Почти всички се прибраха в каютите си, а аз продължих да стоя на палубата. Капитанът ми услужи със стол и одеала за предпазване от ледения вятър. Знаех, че ако се прибера, ще ми стане зле. Настъпи нощта, мрак покри морето, а корабът едва си пробиваше път сред блъскащите го вълни. Този голям плавателен съд бе просто тресчица в безмилостните вълни. Но беше закрилян в своя ход от небесни ангели, на които Бог бе заръчал да изпълнят заповедите Му. Ако не бе така, щяхме да бъдем погълнати за момент, без да остане и следа от този великолепен кораб. Но Господ, Който храни птиците, Който знае и броя на космите на главите ни, не ще ни забрави.
Последната нощ, която прекарахме на кораба, се почувствах особено благодарна на моя небесен Баща. Там научих урок, който никога не ще забравя. Бог бе говорил на сърцето ми чрез бурята и вълните, както и чрез спокойствието, което последва. И как да не Му се покланяме?! Ще издигне ли човек волята си срещу Божията воля? Как можем да бъдем непослушни на заповедите на толкова мощен Господар? Да спорим ли с Всевишния, Който е източник на всяка сила и от Чието сърце се излива безпределна любов и благословение към творенията на Неговата грижа?

Събрания от особен интерес
Посещението ми в Орегън бе от особен интерес. Там срещнах след четири години раздяла моите мили приятели, брат и сестра Ван Хорн, които имаме като свои деца. Бях някак изненадана и доста зарадвана, като заварих Божието дело в Орегън в такова цветущо състояние.
Във вторник вечерта, на 18 юни, срещнах доста голям брой пазители на съботата в този щат. Представих им моето свидетелство за Исус и изразих голямата си благодарност за чудесната привилегия, която имаме – да се доверяваме на Неговата любов и да изискваме Неговата сила да се съедини с нашите усилия за спасяването на грешници от гибел. Ако желаем да видим Божието дело да процъфтява, трябва да допуснем Христос да живее в нас. Накратко – трябва да работим за делото Му. Накъдето и да погледнем, нивите изглеждат готови за жътва, а работниците са толкова малко! Чувствах как сърцето ми е изпълнено с Божия мир и как любовта го тегли към Неговите скъпи деца, с които аз за първи път участвах заедно в богослужение.
На 23 юни, неделя, говорих в най-близката църква в Салем на тема въздържание. Следващия вторник вечер отново говорих в същата църква. Бяха ми отправени много покани да проповядвам за въздържанието в различни градове и селища на Орегън, но здравословното ми състояние не ми позволи да се съобразя с всички.
Пристъпихме към лагерното събрание с чувство на дълбок интерес. Господ ми даде сила и благодат, когато застанах пред хората. Гледах тази интелигентна аудитория и сърцето ми се стопи пред Бога. Това беше първото лагерно събрание, провеждано от наши хора в този щат. Опитах се да представя на хората благодарността, която трябва да изпитваме за нежното състрадание и голямата любов на Бога. Неговата доброта и слава особено впечатляваха ума ми.
Чувствах се много разтревожена за съпруга си поради лошото му здравословно състояние. Но докато говорех, в представата ми ясно бе очертано едно събрание в църквата в Батъл Крийк, в средата на което беше съпругът ми. Мека светлина от Господа почиваше на него и го обкръжаваше. Лицето му носеше белези на здраве и очевидно беше много щастлив.
Бях обхваната от чувство на благодарност за несравнимата милост и за делото, което Бог вършеше не само в Орегън, в Калифорния и Мичиган, където се намираха нашите важни институти, но и в чужди страни. Никога не мога да представя на другите картината, така ясно изпъкнала в ума ми при онзи случай. За момент пред мен бе представено развитието на делото и аз загубих от погледа си обкръжаващата ме обстановка. Конкретният случай и хората, на които говорех, изчезнаха от съзнанието ми. Светлина, скъпоценна светлина от небето огряваше със силен блясък тези институти, посветени на тържественото и възвишено дело – да отразяват лъчите на тази светлина, която небето бе изляло над тях.
През цялото лагерно събрание Господ изглеждаше много близо до мен. Когато то бе закрито, бях извънредно изморена, но радостна в Господа. Това беше време на ползотворен труд. Църквата бе подкрепена да продължи борбата си за истината.
В неделята след приключването на лагерното събрание говорих на градския площад за простотата на библейската религия.

Служене в затвора
По време на престоя ми в Орегън посетих затвора в Салем, придружена от брат и сестра Картър и сестра Джордан. Когато дойде време за богослужението, бяхме въведени в църквата, много приветлива поради изобилието на светлина и чист, свеж въздух. При сигнала на звънеца двама души отвориха голямата желязна порта и затворниците навлязоха. Зад тях вратите здраво се затвориха. За първи път в живота си се намерих затворена сред затворническите стени.
Бях очаквала да видя отблъскващи лица, но бях щастливо „разочарована“. Много от тях изглеждаха интелигентни, а някои имаха и изявени способности. Бяха облечени в груби, но спретнати затворнически униформи. Косите им бяха сресани, а ботушите лъснати. Като гледах различните физиономии пред себе си, си помислих: „На всеки един от тези хора са били поверени специални дарби, за да бъдат за прослава на Бога и за полза на света. Но те са презрели този небесен дар, злоупотребили са с него и са го използвали по погрешен начин.“ Като гледах тези млади хора, между 18 и 30-годишни, си помислих за техните нещастни майки и за скръбта и угризенията – горчивата участ на техния живот. Много от тези майчини сърца са били разбити от лошото поведение на техните деца.
Когато цялата група се събра, брат Картър запя химн. Всички имаха песнарки и се присъединиха на драго сърце към песента. Един затворник, явно много добър музикант, свиреше на орган. След това аз открих събранието с молитва, а после всички пак изпяхме песен. Говорих върху думите на Йоан: „Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чеда, а такива и сме. Затова светът на познава нас, защото Него не позна. Възлюбени, сега сме Божии чада и още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е“ (1Йоаново 3:1, 2).
Издигнах пред погледа им безпределната жертва, направена от Отца чрез даването на Неговия възлюбен Син за падналите в грях хора, за да могат чрез послушание да бъдат преобразени и признати за Божии синове.
Завръщането

Докато бях в Салем, се запознах с брат и сестра Доналдсън, които пожелаха дъщеря им да се върне в Батъл Крийк с нас, за да учи в колежа. Здравето й не беше много добро и те преживяха истинска душевна борба, докато се разделят с нея – единствената им дъщеря. Но духовните предимства, които щеше да получи там, ги караха да направят тази жертва. Малко след това тя прие кръщение на едно лагерно събрание в Батъл Крийк. Това бе още едно доказателство колко важно е адвентистите от седмия ден да изпращат децата си в нашите училища, където могат да бъдат поставени под спасителното влияние на истината.
По време на пътуването ни от Орегън, направихме много приятни запознанства и раздадохме много от нашата литература на различни хора, с които водихме полезни разговори.
Когато пристигнахме в Оукланд, видяхме, че палатката беше вече разпъната и че голям брой хора бяха прегърнали истината под влияние на работата на старейшината Уйлям Хийли. В палатката говорихме няколко пъти. В съботата и неделята църквите от Сан Франциско и Оукланд се събраха заедно и имахме интересни и много полезни събрания.