ПРЕЗ ЮГА ЗА КОНФЕРЕНЦИЯТА ОТ 1901 Г. – 78 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

ПРЕЗ ЮГА ЗА КОНФЕРЕНЦИЯТА ОТ 1901 Г.
„Усилията ни в мисионерската област трябва да станат още по-интензивни – пише Елена Вайт веднага след завръщането си в Америка през 1900 г. – Трябва да се извърши много по-решително дело от извършеното досега преди Второто идване на Господ Исус Христос. Божият народ не трябва да преустановява усилията си, докато не обиколи целия свят.
Нека евангелската вест проехти из нашите църкви, призовавайки ги да пристъпят към всемирно действие. Нека членовете на църквата укрепнат във вярата, като бъдат подбудени към усърдие от своите невидими небесни съюзници, от познанието за неизчерпаемите източници на тяхното разположение, от величието на делото, на което са се посветили и от силата на своя Водач. Вярващите, които се поставят под контрола на Бога, за да бъдат водени и направлявани от Него, ще схванат хода на събитията, ставащи по Негово нареждане. Вдъхновени от Духа на Този, Който е отдал живота Си за живота на света, те няма вече да могат да стоят бездейни, изтъквайки онова, което не могат да направят. Те ще облекат небесното всеоръжие и ще влязат в битката, готови да действат и да рискуват за Бога, като знаят, че Неговото всемогъщество ще отговори на тяхната нужда*.“ *“Свидетелства към църквата“, т. VI, стр. 14/

Центрове на влияние и обучение
Заедно с бързото развитие на мисионерската дейност през 90-те години в много страни се появили и смущаващи проблеми, свързани с разпределението на работници и средства. Някои защитавали един начин на действие, други – друг. Имало такива, които настоявали за незабавно превземане на „крепостите“ на езичеството чрез голям брой мисионери, докато други поддържали идеята за провеждане на енергични кампании (евангелизаторски походи) в незаетите области на САЩ, като например южните щати, както и в онези страни, където усилията на работниците са били възнаградени с насърчителни и съществени резултати. Поддържало се и становището, че в трудните езически страни може да се навлезе само когато Божието Провидение ясно отвори пътя.
От няколко години Елена Вайт пишела за предимствата, които могат да се спечелят чрез установяване на центрове на влияние и обучение в Англия и в някои от континенталните страни на Европа, както и в Австралия – страна с добри възможности за възпитаване и обучение на много служители, които впоследствие ще отидат в по-малко облагодетелстваните и по-далечните региони. Тя съветвала братята да провеждат и по-активни кампании в Южните щати и често апелирала за тази част на полето по-щедро да се отпускат средства.
„Самата същност на всяка правилна вяра – писала тя – е да се вършат правилните неща в правилното време. Бог е Великият Майстор и Служител и чрез Своето Провидение подготвя пътя за делото Си: предоставя случаи, открива пътища за влияние и начини за работа. Ако вярващите наблюдават указанията на Божието Провидение и са готови да Му сътрудничат, ще види изпълнението на велико дело. Правилно насочени, техните усилия ще дадат стократно по-добри резултати, отколкото със същите средства и помощ, но в насока, в която Бог не действа така явно…
Някои страни имат предимства, които ги правят центрове на образование и влияние. Сред английски говорещите народи както и сред протестантските нации на Европа е сравнително по-лесно да се намери достъп до хората. Там съществуват много преимущества за установяването на институти и за провеждането на нашето дело. В други страни, като например Индия и Китай, работниците трябва да преминат през дълъг курс на обучение, преди хората да могат да ги разбират или пък те да разбират хората. А и на всяка крачка в работата се явяват големи трудности, с които ще трябва да се справят. В Америка, Австралия, Англия и в някои други европейски страни, много от тези затруднения не съществуват*.“ *“Свидетелства за църквата“, т. VI, стр.24, 25 (Публикувано 1901 г.)/

Специални възможности на юг
По време на пътуването си до Генералната конференция през 1901 г. Елена Вайт имала случай да мине през Южните щати и да каже насърчителни думи, а също и да даде някои наставления на хората, които работели там. Във Виксбърг, щата Мисури, тя влязла в пряк контакт с работата, провеждана от този център за цветнокожите. В Нашвил се срещнала с още по-голяма група служители, внимателно проучващи нуждите на делото в Южните щати и поставящи началото на нови сфери на работа.
Списанието „Госпъл херълд“ („Глашатай на евангелието“), преди това издавано в Батъл Крийк, било преместено в Нашвил и били обсъдени предимствата на издаването на брошури и книги за Юга в Нашвил. По отношение на тези въпроси Елена Вайт свидетелствала:
„С напредване на делото ще се откриват много области за работа. За Юга трябва да се извършат много неща. Във връзка с това работниците се нуждаят от подходяща литература, от книги, обясняващи истината с прост език и изобилно илюстровани. Този вид литература ще бъде най-ефикасното средство за поднасяне на истината. Една проповед може да се изнесе и скоро да бъде забравена, но книгата остава*.“ *Ривю енд херълд, 28 май 1901 г., стр.11/
В съобщенията за необходимостта от мъдро планиране и ръководство на издателската работа на Юга, написани няколко месеца по-късно, ясно било посочено, че отговорните братя в тази област ще намерят богато благословение, ако подготвят и публикуват литература, специално пригодена към особените нужди на различните класи хора, живеещи вътре в техните граници.
През май 1901 г. било основано южното издателство „Саутрън пъблишинг асоусиейшън“ и били обмислени планове за засилване на колпортьорското дело из целия Южен съюз на църквите (да се пита „Саутрън юниън конферънс“). Но издаването и разпространението на специално подготвена литература не било единственото нещо, което щяло да посрещне нуждите на полето. „Нуждаем се от училища в Юга – заявила Елена Вайт. – Те трябва да бъдат основавани далеч от градовете, сред природата. Трябва да има производствени (технически, занаятчийски) и образователни учебни заведения и училища, където цветнокожи могат да преподават на цветнокожи и бели на бели. Трябва да се основат мисии*.“ *Бюлетин на Генералната конференция, 1901 г., стр. 483/
Трябвало да се започне и здравно-мисионерска работа, като на стратегически точки се открият множество малки центрове за развитието на този клон от делото.

Църковни центрове за обучение в много страни
Трябвало да се открият институти за обучение на служители не само в Юга, но и в много страни като Англия, Австралия, Германия и Скандинавия, както и в други държави на Европа според развитието на делото.
„В тези страни – посочва Елена Вайт – Господ има способни работници, работници с опит. Те могат да ръководят изграждането на институти, обучението на служители и работата в различните клонове. Бог възнамерява те да бъдат осигурени със средства и с благоприятни условия и съоръжения. Основаните институти ще дават представа за делото в тези страни и ще създават възможност за обучение на работници за по-непросветените езически народи. По този начин продуктивността на нашите опитни работници ще се умножи стократно*.“ /*“Свидетелства за църквата“, т. VI, стр. 25/
Докато се полагат основите на широки планове за места, където много работници биха могли бързо да бъдат подготвени за всички краища на земята, не трябва да се пренебрегват и по-малко облагодетелстваните региони. В тази връзка Елена Вайт пише: „От далечни страни достига викът: „Елате и ни помогнете“. Не е лесно хората в тези страни да бъдат достигнати, а те не са и толкова готови за жетвата, колкото хората в страните по-близо до нас и пред очите ни. Но и те не трябва да се забравят*“. *Пак там, стр. 27/
Именно голямото желание да види вестта на настоящата истина прогласена във всяка страна накарало Елена Вайт на Генералната конференция от 1901 г. да очертае изключително ясно Божието намерение за изграждане на делото в по-широк мащаб сред по-облагодетелстваните страни на земята. Желанието й да види вестта прогласена в езическите страни я накарало да настоява за основаването на църковни образователни центрове във Великобритания и на Европейския континент, както и в Австралия, и в южните щати на Америка. Посочила колко е глупаво да се ограничава делото в такива места.
Нека не забравяме английски говорещите страни – апелирала тя, – където, ако истината бъде представена, мнозина биха я приели и практикували. Лондон ми е представян много пъти като място, в което може да се извърши огромна работа… Защо да не се изпратят там работници, мъже и жени, които биха могли да планират напредъка на делото?

Самоиздържащи се мисионери
Чудила съм се защо нашите хора, които не са ръкоположени проповедници, но имат връзка с Бога и разбират Писанията, не отварят Словото пред другите. Ако се заемат с тази работа, голямо благословение ще дойде над собствените им души…
Нека никой не мисли, че делото в Лондон може да се осъществи чрез един или двама. Това не е правилният начин. Макар че трябва да има хора, които могат да ръководят работата, край тях трябва да има и цяла армия от работници, които да полагат усилия за достигане на различните класи хора…
Бог призовава народа Си да се събуди. Много работа има за вършене и никой не трябва да казва: „Не искаме този човек. Той стои на пътя ни. Той ще ни пречи.“ Не може ли Бог да се погрижи за това? Няма ли в тази църква хора, които да се установят в Лондон и да работят за Спасителя? Няма ли такива, които да отидат в този голям град като самоиздържащи се мисионери? Но докато мисионерите трябва да правят всичко според възможностите си, за да се издържат сами, нека другите, които оставят тук, които събота след събота идват в храма, за да слушат Божието слово, които имат всякакви удобства и предимства, нека внимават много, когато казват на братята си, изпратени в чужди страни и лишени от всяко удобство и предимство, „трябва да се самоиздържате“…
На европейското поле трябва да се обърне вниманието, което заслужава. Не трябва да забравяме и нуждите на полетата, които са наблизо около нас. Погледнете Ню Йорк! Как върви представянето на истината в този град? Каква помощ е изпратена там? Нашето образователно и здравно дело трябва да се установи и в него и за това трябва да бъде оказана финансова помощ…
Бог иска делото да напредва и в Ню Йорк. На това място би трябвало да има хиляди пазители на съботата. И наистина ще има, ако делото се провежда така, както би трябвало. Но ето че възникват предразсъдъци. Някои хора искат работа да се върши по начертания от тях начин и отказват да приемат по-широки планове, представени от други. Така се губят възможности и се пропускат случаи. В Ню Йорк трябва да се организират няколко малки групи и да се изпратят работници. Ако някой не е ръкоположен за проповедник, не означава, че не може да работи за Бога. Нека такива хора бъдат научени как да работят и след това нека отидат да работят. Като се върнат, нека разкажат какво са извършили. Нека хвалят Господа за Неговото благословение и след това отново да отидат. Насърчете ги! Няколко окуражаващи думи ще ги въодушевят*.“ *Бюлетин на Генералната конференция, 1901 г., стр. 396-399/

Реорганизация
За да може Божието дело да просперира, налагало се управлението му да бъде такова, че да позволява най-широкото възможно развитие във всички насоки на служенето. „Бог желае Неговото дело да бъде възходящо, разширяващо се, нарастващо по сила – заявила Елена Вайт по време на заседанието на един съвет, състоял се в деня преди официалното откриване на сесията на Генералната конференция. – Но управлението на делото става объркано само по себе си… Бог изисква промяна*.“ *Непубликуван ръкопис/
В деня на откриването на конференцията Елена Вайт говорила следното по същите въпроси:
„Влиянието и ефективността на конференцията трябва да се усилят… Бог не е поставял никаква „царска“ власт в нашите редове, която да ръководи този или онзи клон от делото. То е било до голяма степен ограничавано чрез усилията да се контролира всеки негов отрасъл. Ето едно лозе със запустели места, които никак не са обработени. И ако някой започне да обработва тези места в името на Господа, без да получи разрешение от хората, съставляващи затворения малък кръг на властта, то няма да получи и никаква помощ. Но Бог иска Неговите работници да получават помощ. Ако стотици тръгнат да мисионират в тези запустели полета, викайки към Бога, Той ще отваря пътя пред тях… Ако делото не се ограничаваше така,… щеше да напредва по удивителен начин. Отначало би вървяло слабо, но небесният Бог съществува! Великият Ръководител е жив…
Трябва да настъпи обновление, реорганизация. В комитетите е необходимо да бъде внесена сила и мощ*.“*Бюлетин на Генералната конференция, 1901 г., стр. 25, 26/
Няколко дни по-късно, когато било предложено южното поле да се организира в силен Съюз на църквите (Юнионна конференция), в друга беседа пред делегатите Елена Вайт казала:
„Мерките, които се предприемат сега за това поле, са в съгласие със светлината, която ми е била дадена. Господ желае южното поле да има собствена конференция. Делото там трябва да бъде провеждано по различен начин в сравнение с което и да било друго поле. Работниците ще трябва да действат по различни начини, но въпреки това работата ще бъде свършена…
Господ Бог Израилев ще свърже всички ни заедно. Организирането на нови конференции не трябва да ни разделя, но да ни свързва. Новообразуваните конференции трябва да се държат здраво за Бога, за да може чрез тях Той да разкрива Своята сила, като ги направи отлични образци на принасяне на плодове*.“ *Бюлетин на Генералната конференция, 1901 г., стр. 69, 70/
В по-късните години, когато тези планове били реализирани повече или по-малко успешно от отговорните братя, Елена Вайт при много случаи се е радвала на успеха, увенчавал усилията на цяла армия от работници, които били получили своята подготовка за служба в силните центрове за обучение в Северна Америка, Европа и Австралия.
Голяма била радостта на Елена Вайт и когато съобщенията от нашите мисионери в Китай посочвали, че Господ по специален начин върви пред тях и подготвя сърцата на езичниците за приемането на настоящата истина. Когато Бог отварял пътя в полета, доскоро особено трудни, тя настоявала отговорните братя да направят всичко според силите си, за да сътрудничат с небесните ангели, които работели така явно в тъмните места на земята. В същото време продължавала да насърчава ръководителите на различните институти на църквата да държат високо пред младите хора, постъпили за обучение, идеалите, които институтите на нашата деноминация винаги са поддържали. Настоявала да удвоят усилията си и да обучават много работници, които да навлязат в полетата, вече „побелели за жетва“. По този начин родното поле – независимо дали в Америка, Европа или Австралия, или в някои по-облагодетелствани страни – трябва да бъде тясно свързано с далечните области. И всички средства, установени за напредъка на Божието дело, трябва да си сътрудничат за постигането на една цел – подготовката на един народ за идването на Господа.

_________________