Слаба представа имаме за силата, която може да бъде наша ако бихме били свързани с източника на всяка сила. Падаме в грях отново и отново и си мислим, че така трябва да бъде. Хванали сме се за недостатъците си, като че ли са нещо, с което трябва да се гордеем. Христос ни казва, че лицата ни трябва да станат като кремък, ако искаме да побеждаваме. Той понесе греховете ни в собственото Си тяло, разпнато на дървото; и чрез силата, която ни е дал, можем да се съпротивяваме на света, плътта и дявола. Тогава нека не говорим за нашите слабости и недостатъци, но за Христос и Неговата сила. Когато говорим за силата на Сатана, той я упражнява още по-здраво над нас. Когато говорим за силата на Всемогъщия, неприятелят отстъпва. Приближим ли се до Бога, и Той се приближава до нас…
Много хора не успяват да използват привилегиите си. Правим няколко слаби усилия да постигнем правото, а след това се връщаме назад към стария си греховен живот. Ако влезем някога в Божието царство, ще бъдем със съвършени характери, които нямат никакво петно или бръчка, или нещо подобно. Сатана работи все по-активно, колкото повече наближава краят на времето. Той поставя примките си около нас незабелязано, за да завладее умовете ни. По всякакъв възможен начин се опитва да затъмни Божията слава в душата. От нас зависи дали ще допуснем той да контролира сърцата и умовете ни или ще имаме място в новата земя, право на Авраамовото наследство.
Божията сила, съчетана с човешките усилия, е издействала славна победа за нас. Няма ли да оценим това? В лицето на Исус ни бяха дадени всички небесни богатства. Бог не желае дяволският заговорник да каже, че Исус е могъл да направи повече. Световете, които е сътворил, небесните ангели могат да свидетелстват, че Той не можеше да стори повече. Бог има непознати за нас източници на сила и от тях Той ще ни снабди със сила във време на нужда. Но нашето усилие винаги трябва да бъде съчетано с Божественото. Интелектът ни, възможността ни да разбираме, всичките сили на естеството ни трябва да бъдат включени в действие… Ако искаме да откликнем на спешните нужди и се въоръжим като хора, които очакват своя Господ; ако желаем да работим, за да победим всеки дефект в характера си, Бог ще ни даде все повече увеличаващата се светлина и сила, и помощ (“Младежки наставник”, 4 януари 1900 г.).

Вяра и дълг
Вярата не е чувство. Вярата е осъществяване на неща, за които се надяваме, доказателство за неща, които не се виждат. Съществува форма на религия, която не е нищо повече от себелюбие. Тя намира удоволствие в светските наслаждения. Задоволява се със съзерцаване на Христовата религия, но не знае нищо за нейната спасителна сила. Изповядващите тази религия се отнасят леко към греха, защото не познават Исус. В това състояние те оценяват дълга много повърхностно. Но вярното изпълнение на дълга върви ръка за ръка с правилната оценка на Божия характер (“Ривю енд Хералд”, 28 февруари 1907 г.).