РАБОТА В НЮ ХЕМПШЪР – 19 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

РАБОТА В НЮ ХЕМПШЪР
По това време ми бе показано, че е мой дълг да посетя нашите хора в Ню Хемпшър. Мой постоянен и верен придружител по това време бе Луиза Фос, сестра на Семюъл Фос (съпругът на сестра ми Мери). Никога няма да забравя милото й сестринско отношение към мен по време на пътуванията ми. Придружаваха ни също старейшината Файълс и съпругата му, които бяха стари и ценени приятели на моето семейство, както и брат Ралф Хаскинс и старейшината Джеймс Вайт.
Бяхме сърдечно приети от нашите приятели в Ню Хемпшър. Но в тази област съществуваха редица осъдителни неща и това много ми тежеше. Трябваше да се срещнем с дух на самооправдание, което беше много потискащо.

Насърчение за старейшината Морз
Докато бях в къщата на старейшината Уошингтън Морз, се разболях тежко. Издигнаха се молитви за изцеление и Божият Дух слезе над мене. Бях отнесена във видение и ми бяха показани някои неща за случая на старейшината Морз във връзка с разочарованието от 1844 г.
В началото старейшината Морз бил твърд и верен на вярата си, че Господ ще дойде в определеното време. Но когато то отминало, без очакваното събитие да се осъществи, той се объркал и се смутил, и не бил в състояние да си обясни отлагането. Макар и горчиво разочарован, той не се отрекъл от вярата си, както направиха други, наричайки я „фанатична измама“. Но бил объркан и не можел да разбере какво отношение трябва да заеме Божият народ във връзка с пророческото време. Бил толкова ревностен в обявяването на близкото Христово Пришествие, че когато определеното време отминало, той се отчаял и не правел нищо, за да насърчи разочарованите хора, които бяха като овце без пастир, изоставени да бъдат разкъсани от вълците.
Беше ми представен случаят на Йона. Старейшината Морз беше в състояние, подобно на разочарования пророк. Бе прогласявал, че Господ ще дойде 1844 г. Определеното време отмина. Страхът, който известно време задържаше хората, изчезна и те се впуснаха да подиграват онези, които напразно бяха чакали Исус. Старейшината Морз почувства, че е станал за подигравка сред съседите си, притча и присмех в устата им, и не можеше да се примири с това положение. Не му минаваше през ум, че Божията милост дава на света още време, в което да се подготви за Неговото идване, та предупреждението за съда да се чуе надлъж и нашир и хората да бъдат изпитани дали ще приемат по-голяма светлина. Мислеше само за унижението на Божиите служители.
Вместо да се обезсърчава от разочарованието подобно на Йона, старейшината Морз трябваше да отхвърли егоистичната си скръб и да събере лъчите скъпоценна светлина, която Бог бе дал на народа Си. Трябваше да се радва, че на света е дадена временна отмяна на присъдата. Трябваше да бъде готов да помага за реализирането на великото дело, което тепърва щеше да се извърши на земята, за да стигнат грешниците до покаяние и спасение.

Липса на истинско благочестие
Трудно беше да се извърши нещо кой знае какво добро и полезно в Ню Хемпшър. Духовното ниво там не беше високо. Мнозина наричаха духовното си преживяване от участието си в движението през 1844 г. измама. Трудно беше да се достигнат такива хора, защото не можехме да възприемем становището, което те бяха дръзнали да възприемат. Някои от тях, които през 1844 г. бяха активни проповедници и съветници, сега сякаш бяха загубили своето пристанище и не знаеха къде се намираме по отношение на пророческото време. Те бързо се съединяваха с духа на този свят.

Духовна хипноза
В Ню Хемпшър трябваше да се борим с известен вид духовна хипноза, подобен на месмеризма*/Забележка под черта: ……… гл. Х, стр. 58, ????/. Това беше първото ни преживяване от този род и се случи така: Когато пристигнахме в Клермонт, ни казаха, че там имало две групи адвентисти – едната отричала предишната си вяра, а другата – съвсем малка – вярвала, че миналата им опитност е била ръководена от Божието Провидение. Насочиха ни особено към двама души, които поддържали възгледи, подобни на нашите. Открихме, че срещу тези хора съществуват големи предразсъдъци, но се предполагало, че страдат заради правдата. Посетихме ги и бяхме приети любезно. Към нас се отнесоха много учтиво. Скоро научихме, че те се считат за напълно святи, като заявиха, че всяка възможност за съгрешаване при тях е изключена.
Тези хора бяха много добре облечени и се държаха свободно и непринудено. Докато разговаряхме с тях, в стаята влезе момченце, около осемгодишно, облечено буквално в мръсни дрипи. Много се изненадахме, когато разбрахме, че е син на един от споменатите мъже. Майката изглеждаше крайно засрамена и объркана, но бащата, напълно равнодушен, продължи да говори за своите високи духовни постижения, без да обърне и най-малко внимание на своя син.
Неговото освещение изведнъж изгуби очарованието си в моите очи. Погълнат от молитви и размишления, отхвърлил от плещите си всякакъв труд и всички отговорности на живота, този човек не се грижеше за действителните нужди на семейството си, нито отдаваше на децата си бащинско внимание. Изглежда, беше забравил, че колкото е по-голяма любовта ни Бога, толкова по-силна ще бъде любовта и грижата ни към онези, които ни е дал. Спасителят никога не е учил хората на безделие и отвлечена набожност за сметка на задълженията, лежащи точно на пътя им.
Този съпруг и баща заявяваше, че постигането на истинско благочестие извисява ума над земните мисли. Но той седеше на трапезата и ядеше земна храна. Не се хранеше по чудотворен начин. Някой трябваше да осигури това, което той ядеше, макар той самият малко да се безпокоеше за подобни неща, посвещавайки изцяло времето си на духовни въпроси. Не беше така обаче за съпругата му, върху която лежеше бремето на семейството. Тя се трудеше безспирно, вършейки всякаква домакинска работа, за да поддържа дома си. Съпругът й заявяваше, че тя не била осветена, че позволявала светски неща да отвличат ума й от религиозните въпроси.
Помислих си за Спасителя, Който се е трудел неуморно за доброто на другите. „Отец Ми работи досега и Аз работя“ (Йоан 5:17), е заявявал Той. Освещението, което е проповядвал, се е изявявало чрез дела на доброта и милост и чрез любовта, която е карала хората да считат другите по-добри от себе си.
Говорейки за вярата, един от присъстващите заяви: „Всичко, което трябва да направим, е да вярваме, и каквото поискаме от Бога, ще ни бъде дадено“.
Старейшината Вайт намекна, че това обещание е свързано с известни условия: „Ако пребъдвате в Мене, казва Христос, и ако думите Ми пребъдват във вас, каквото и да поискате, ще ви бъде“ (Йоан 15:7). „Вашата теория за вярата – продължи той – трябва да има основа.“
Сестрата на единия от тези мъже поиска личен разговор с мене. Тя искаше да ми каже много неща за пълното посвещение на Бога и се опита да разбере моите възгледи по този въпрос. Докато говореше, държеше ръката ми в своята, а с другата си ръка нежно ме погалваше по косата. Помолих се Божиите ангели да ме закрилят от несвятото влияние, което тази привлекателна млада жена се опитваше да упражни над мен с красивата си реч и нежни милувки. Тя говори много за духовните постижения и за голямата вяра на брат си. Умът й изглеждаше дълбоко погълнат от него и неговата духовна опитност. Чувствах, че трябва много да внимавам какво говоря и се зарадвах, когато разговорът приключи.
Тези хора, които имаха такова възвишено изповедание, мамеха непредпазливите. Толкова много говореха за милостта, която покрива множество грехове! Не бях съгласна с техните възгледи и чувства и усещах, че те упражняват страшна сила за зло. Затова се зарадвах, че мога да напусна тяхното присъствие.
Щом възгледите на тези хора биваха оспорени, те проявяваха упорит себеоправдателен дух, който отхвърляше всеки съвет. Макар че демонстрираха голямо смирение, те се хвалеха със своята софистика за освещението и се противопоставяха на всеки апел към разум. Чувствахме, че всичките ни усилия да ги убедим в заблудата им са безполезни, тъй като заемаха позицията не на учещи се, но на учители.

Събрание у брат Колиър
Следобед отидохме в дома на брат Колиър, където предложихме да имаме молитвено събрание вечерта. Зададохме му няколко въпроса за онези хора, но той не ни даде никаква информация. „Ако Господ ви е изпратил тук, заяви той, ще откриете какъв дух ги ръководи и ще разрешите тайната за нас“.
И двамата мъже присъстваха на събранието у брат Колиър. Докато се молех сериозно за светлина и за Божието присъствие, те започнаха да стенат и да викат: „Амин!“, явно демонстрирайки съучастието си към молитвата ми. Но изведнъж почувствах голяма тежест в сърцето. Думите замираха на устните ми и тъмнина обгърна цялото събрание.
Старейшината Вайт стана и каза: „Притеснен съм! Божият Дух е наскърбен. Противопоставям се на това влияние в името на Господа. О, Боже, изобличи този фалшив дух“.
Изведнъж ми олекна и аз се издигнах над сенките. Но докато изговарях думи на насърчение и вяра към присъстващите, отново ме смразиха техните охкания и амини. Старейшината Вайт още веднъж изобличи духа на мрака и Божият Дух пак дойде над мен, докато говорех на присъстващите. Тогава тези агенти на Сатана бяха така вързани, че не можеха повече да упражняват своето зловредно влияние през онази вечер.
След събранието старейшината Вайт каза на брат Колиър: „Сега мога да ти отговоря за онези двама мъже. Те действат под сатанинско влияние, а приписват всичко на Господния Дух“.
„Вярвам, че Бог ви е изпратил да ни насърчите – отвърна той. – Ние наричаме тяхното влияние месмеризъм. Те влияят на умовете на другите по забележителен начин и вече са завладели някои за голяма тяхна вреда. Рядко провеждаме събрания тук, защото те ни натрапват своето присъствие, а ние не можем да имаме нищо общо с тях. Проявяват дълбоко чувство, както можахте да наблюдавате тази вечер, но задушават нашите молитви и оставят влияние, по черно от египетската тъмнина. Никога не съм ги виждал вързани както тази вечер!“