РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ЛИТЕРАТУРА – 60 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ЛИТЕРАТУРА

Съветите за разпространението на литература са едни от първите апели, призоваващи за обучаването колпортьори евангелизатори./

Няколко говорители бяха изнесли проповеди пред многобройните и внимателни слушатели на лагерното събрание в Роум, щата Ню Йорк, в неделя на 12 септември 1875 г. На следващата нощ сънувах, че млад човек с благородно изражение влезе в стаята, където се намирах, веднага след като бях говорила. Каза:
„Вие обърнахте вниманието на хората върху важни въпроси, които за повечето са странни и нови. За някои са много интересни. Божиите работници със слово и учение направиха каквото можаха, за да представят истината. Но ако не се направят по-завършени усилия, за да се запечатат тези впечатления в умовете на хората, старанията ви ще се окажат почти безплодни. Сатана има много начини, чрез които е готов да отклони умовете; а грижите на този живот и измамливостта на богатствата ще се обединят, за да заглушат семето на истината, посято в сърцето.
От всяко усилие, което сега полагате, бихте имали много по-добри резултати, ако имаше за разпространение подходящо четиво. Брошури върху важните въпроси от истината за настоящото време трябва да бъдат раздавани безплатно на всички, които искат да ги приемат. Трябва да сеете край всички води.
Литературата е мощно средство за раздвижване на умове и сърца. Хората от този свят се стремят да правят всичко възможно, използвайки всеки случай, за да дадат отравяща душата литература на народа. Щом човеци под влиянието на духа на този свят са толкова ревностни в разпространяването на книги, брошури и издания с покваряващо естество, вие трябва да бъдете още по-ревностни, за да поднесете на хората облагородяваща и спасяваща литература.
Бог е дал на разположение на Своя народ предимствата на печата, който, съчетан с други средства, ще се окаже успешен начин за разпространяване на истината. Брошури, списания, книги, вестници, според както случаят изисква, трябва да се разпространяват по всички градове и села в страната. Ето мисионерска работа за всички.
Трябва да се обучат хора за всеки клон от делото, които ще бъдат мисионери и ще разпространяват литература. Това трябва да са хора с добра репутация, които няма да действат отблъскващо, нито ще бъдат отблъсквани. Това е работа, която изисква цялото време и всички сили на човека според случая и нуждите. Бог е поверил на народа Си голяма светлина. Тя не им е дадена да й се радват егоистично единствено те. Лъчите й трябва да огреят и други, оставащи в мрака на заблудата.
Като народ вие не сте направили и 1/20 от онова, което сте можели, за да разпространите познанието за истината. Много повече ефект може да има от живото слово на проповедника, когато е придружено с разпространяване на вестници и брошури, отколкото само от проповядване без книжнина. Литературата е мощно средство, което Бог е определил да се комбинира със силата на живата проповед за занасяне на истината до всички народи, племена и езици. Много умове не могат да бъдат достигнати по никакъв друг начин.
Ето истинска мисионерска работа, в която труд и средства могат да бъдат вложени с най-добри резултати. Проявявало се е твърде голям страх от поемане на риск и вървене напред чрез вяра и „сеене край всички води“. Представяли са се възможности, които не са били веднага използвани. Проявявал се е страх от дръзновено вървене напред въпреки риска. Истинската вяра не е дързост, но дръзновение. Скъпата светлина и мощната истина трябва да бъдат представени чрез литература без отлагане.“
Каза още: „Твоят съпруг не трябва да се обезсърчава в усилията си да убеждава другите да работят в Божието дело и да поемат отговорности за важни неща. Сатана ще атакува всеки, който е приет от Бога. И ако такива хора прекъснат връзката си с Небето и изложат делото на опасност, техният неуспех няма да се припише на теб, но на изопаченото естества на роптаещите, които не искат да разберат и да победят. Хората, които Бог се е опитвал да използва в делото Си, но те не са успели и са стоварили тежък товар върху несебелюбивите и верните, са попречили и обезкуражавали много повече, отколкото всичко всичкото добро, което са извършили. И все пак това не трябва да осуетява Божието намерение. А то е растящото дело с неговото бреме от грижи да се разпределя по отрасли и да се възлага на хора, които биха изпълнили своята част и биха понесли товарите, когато трябва да се понесат. Тези хора трябва да приемат наставления с готовност, защото тогава Бог ще може да ги подготви и освети, както и да им придаде осветена преценка, та каквото предприемат, да могат да го осъществят в Негово име.“

ОБЩЕСТВЕНА РАБОТА ПРЕЗ 1877 ГОДИНА
На 11 май 1877 г. напуснахме Оукланд, щата Калифорния, на път за Батъл Крийк, щата Мичиган. Бяха изпратили на съпруга ми телеграма, с която го молеха да отиде в Батъл Крийк, за да се обсъдят важни въпроси във връзка с делото. В отговор на тази покана той отиде и се зае сериозно с проповядване, писане и провеждане на съвещания в канцеларията на „Ривю“, в колежа и в санаториума. Често работеше до късно през нощта. Това страшно го измори. Постоянното му умствено напрежение и безпокойство подготвяше пътя за психически срив. И двамата почувствахме опасността, която ни грозеше, и решихме да заминем за Колорадо, за да си отдъхнем малко.
Докато планирахме пътуването, един глас като че ли ми казваше: „Облечи всеоръжието. Имам работа за теб в Батъл Крийк.“ Гласът изглеждаше така ясен, че аз неволно се обърнах да видя кой говори. Не видях никого. Но пред чувството за Божието присъствие сърцето ми се разтопи от нежност. Когато съпругът ми влезе в стаята, казах му какво е станало. Плакахме и се молихме заедно. Бяхме се приготвили да тръгнем след три дни. Но сега всичките ни планове се промениха.

Специални служби за студенти от колежа
Краят на учебната година в колежа в Батъл Крийк наближаваше. Чувствах се много загрижена за студентите, много от които бяха или непокаяни, или отстъпили от Бога. Прекарах цяла седмица в работа за тях, като провеждах събрания всяка вечер, включително в събота и неделя. Сърцето ми бе трогнато, когато видях дома за богослужение почти пълен със студенти от нашето училище. Опитах се да им помогна да осъзнаят, че животът в чистота и молитва не може да бъде пречка за придобиване на основни познания в науката, но че напротив – ще премахне много пречки по пътя на техния напредък в това отношение. Когато се свържат със Спасителя, те постъпват в училището на Христос. Ако са прилежни в това училище, пороците и неморалността ще изчезнат от тях. А когато това стане, резултатът ще бъде напредък и в знанието.
Нашето училище трябва да заема по-възвишено място по отношение на възпитанието в сравнение с други учебни институти. Чрез него пред младите хора ще се разкрият по-благородни цели, възгледи и стремежи в живота. Те ще бъдат възпитавани на правилно познание за човешкия дълг и вечните интереси.
Голямата цел на основаването на нашия колеж бе да изгражда правилни възгледи, като изявява съгласието между науката и библейската религия.
Господ ме подкрепи и благослови в усилията, които направих за младежите. Голям брой от тях излязоха напред за молитва. Поради липса на бдителност и молитва някои от тях бяха изгубили вярата си и връзката си с Бога. Много от тях засвидетелстваха, че приемайки тази стъпка, са получили Божието благословение. В резултат от събранията голям брой млади хора пожелаха да се кръстят.

Въздържателни събрания
Но работата ми в Батъл Крийк още не беше приключила. Бяхме горещо помолени да вземем участие в масово въздържателно събрание – особено похвална инициатива от страна на гражданите на Батъл Крийк. Това движение обхващаше Реформаторския клуб в града с 600 членове и Женския християнски въздържателен съюз с 260 членове. Бог, Христос, Светият Дух и Библията бяха познати думи за тези сериозни хора. Досега бяха извършили голямо добро, а дейността им, системата, по която работеха, и духът на техните събрания обещаваха осъществяването на още по-голямо добро в бъдеще.
Посещението на голямата менажерия на Барнъм в града на 28 юни даде повод на жените от Женското християнско въздържателно дружество да нанесат мощен удар в полза на въздържанието и реформата чрез организирането на голям въздържателен ресторант, който да обслужва тълпите народ, стичащи се от провинцията. По този начин ги предпазваха от посещаване на заведения и кръчми, където биха били изложени на изкушение. Грамадната палатка, в състояние да побере 5000 души, използвана от Мичиганската конференция за лагерни събрания, сега бе опъната за случая. Вътре в този платнен храм бяха наредени 15-20 маси за удобство на посетителите.
По тяхна покана говорих в палатката в неделя вечерта на 1 юли за християнското въздържание пред почти 5 000 души.

На лагерното събрание в Индиана
От 9 до 14 август посетих лагерното събрание край Кокомо, щата Индиана, придружена от моята снаха Мери К. Вайт. На съпруга ми не бе възможно да напусне Батъл Крийк. На това събрание Господ ми даде сили да работя много сериозно. Даде ми яснота и сила да апелирам към хората. Като погледнах мъжете и жените, събрани там – благородни по изражение и хора с влияние, и ги сравних с малката групичка преди шест години, повечето от които тогава бяха бедни и необразовани, можах само да възкликна: „Какво е направил Господ!“
Облагородяващото влияние, което истината оказва върху живота и характера на приемащите я, беше много силно илюстрирано тук. Докато говорихме, помолихме да станат някога привикналите към употребата на тютюн, но които са го изоставили в резултат на светлината, получена чрез истината. В отговор станаха 35-40 души, десетина от които – жени. След това поканихме да станат тези от присъстващите, на които бе казано от лекари, че ще е фатално за тях да спрат употребата на тютюн, тъй като били привикнали към него и нямало да могат да живеят, ако им липсва. В отговор се изправиха 8 души, чиито лица излъчваха физическо и духовно здраве. Колко удивително е освещаващото влияние на истината върху човешкия живот! Тя може да направи строги въздържатели от хора, които са се отдавали на тютюна, виното и други съвременни наркотици.
В събота преди обед старейшината Дж. Х. Уагонър говори доста свободно пред голямо събрание върху въпроса за съботата. Три увеселителни влака докараха своя „товар“ пред мястото за събрания. Хората бяха много ентусиазирани по отношение на въздържанието. В 2.30 следобед говорих пред около 8 000 души по въпроса за въздържанието, разглеждано от морална и християнска гледна точка. Бях благословена със забележителна яснота и свобода на мисълта и бях изслушана с най-голямо внимание от страна на значителния брой присъстващи.
Напуснахме утъпкания път на популярните лектори и проследихме произхода на ширещото се невъздържание още от дома, от семейната трапеза и от угаждането на детския апетит. Стимулиращите храни създават желание за още по-силни стимуланти. Детето, чийто вкус е опорочен по този начин и което не е научено на въздържание, ще е пияница или роб на тютюна в по-късните години. Бе посочено задължението на родителите да възпитат у децата си правилни възгледи за живота и за неговите отговорности и да положат основата на добрия християнски характер. За да има успех, великото дело на въздържателната реформа трябва да започне от дома.
Вечерта старейшината Уагонър говори за знаменията на времето пред голяма и внимателна аудитория. Мнозина забелязаха, че тази беседа, както и неговата проповед върху съботата, бяха пробудили нови мисли в умовете им и че те бяха решени да изследват обстойно споменатите въпроси.
В неделя апелирах към хората да посветят сърцата си на Бога. Около 50 души излязоха напред за молитва. Бе проявен най-дълбок интерес. Като резултат от събранието 15 души бяха кръстени в Христос.

Живот чрез вяра
Имахме намерение да посетим Охайо и лагерните събрания в Запада в източните щати. Но нашите приятели решиха, че предвид здравословното ми състояние това би било голяма дързост. Затова решихме да останем в Батъл Крийк. Тъй като през по-голямата част от времето страдах много, отидох на лечение в санаториума.
Съпругът ми се трудеше непрестанно в Божието дело и за напредъка на различните му клонове, тъй като центърът на делото беше в Батъл Крийк. Преди да осъзнаем това, той беше вече много изтощен. Една сутрин още рано му стана лошо и бе застрашен от парализа. Много се бояхме от тази ужасна болест, но Господ беше милостив и ни спести такава беда. Пристъпът обаче бе последван от голяма физическа и душевна слабост. Сега вече наистина изглеждаше невъзможно да посетим лагерните събрания, нито можех да замина сама и да оставя съпруга си с потиснат дух и в такова слабо здраве.
Не можех обаче да намеря мир и спокойствие при мисълта, че съм останала далече от работното поле. Представихме въпроса пред Господа в молитва. Знаехме, че мощният Изцелител би могъл да възстанови както здравето на съпруга ми, така и моето, стига само това да е за Негова прослава. И двамата решихме да тръгнем чрез вяра и да рискуваме всичко, уповавайки се на Божиите обещания.

Източните лагерни събрания
Когато пристигнахме в лагера в Гроувланд, щата Масачузетс, заварихме да напредва организирането на отлично събрание. Бяха разпънати 47 палатки, плюс три големи (едната – с размери 24/40 м).
Най-голям интерес предизвикваха събранията в събота. Църквата бе съживена и укрепена. Грешници и отстъпили бяха пробудени да осъзнаят опасното състояние, в което се намираха.
В неделя сутринта кораби и влакове докараха на мястото на събранието хиляди хора. Старейшината Смит говори сутринта по Източния въпрос. Темата предизвика особен интерес и хората слушаха с най-голямо внимание.
Следобед ми беше трудно да си проправя път между правостоящото множество, за да стигна до амвона. Когато застанах там, видях цяло море от глави, изправено пред мене. Огромната палатка бе пълна, а хиляди останали отвън и образуваха жива стена, широка няколко стъпки. Дробовете и гърлото ме боляха много, но вярвах, че Бог ще ми помогне при този важен случай. Той ми подари голяма свобода на говорене пред това огромно множество по въпроса за християнското въздържание. Докато говорех, умората и болката бяха забравени. Разбирах, че говоря на хора, които не считат думите ми за празни приказки. Проповядвах повече от час и на думите ми бе обърнато голямо внимание.
В понеделник сутринта се събрахме в нашата палатка да се помолим за съпруга ми. Представихме случая му пред Великия Лекар. Това беше скъпоценен момент. Небесен мир почиваше над нас. С голяма сила ми бяха внушени следните думи: „Тази е победата, която е победила света – вярата наша“ (1Йоаново 5:4). Всички чувствахме, че Божието благословение почива над нас.
След това се събрахме в голямата палатка. Съпругът ми дойде при нас и говори известно време, произнасяйки важни и значими думи, които излизаха от сърце, смекчено и възпламенено от дълбоко чувство за милостта и добротата на Бога.
След това поехме отново работата оттам, където я бяхме оставили в събота. Прекарахме сутринта в специална работа за грешниците и отстъпилите. От тях 200 души (от 10-годишни дечица до посивели мъже и жени) излязоха напред, за да се молим за тях. Над 20 тръгваха за първи път по пътя на живота. Същия ден бяха кръстени 38 души, а голям брой отложиха кръщението си за след завръщането си по домовете.
В понеделник вечерта застанах да говоря пред лагерно събрание, което се провеждаше в Данвърс, щата Масачузетс. Пред мене беше голямо множество. Бях твърде изморена, за да подредя мислите си в свързани думи. Чувствах, че трябва да получа помощ и се молех за това с цялото си сърце. Знаех, че ако трудът ми бъде придружен с какъвто да било успех, то той ще се дължи само на силата на Всемогъщия.
Докато се опитвах да говоря, Божият Дух слезе над мене. Почувствах го в сърцето си като удар от електрически ток и всичките ми болки бяха моментално отстранени. Бях със силна болка в главата; и това непрятно усещане бе напълно премахнато. Раздразненото гърло и възпалените бели дробове също се нормализираха. Почти не можех да използвам лявата си ръка поради болките в сърцето. Но сега естествената й чувствителност се възстанови. Умът ми бе бистър. Душата ми бе изпълнена със светлина и любов от Бога. Божии ангели сякаш бяха навсякъде около мен като огнена стена.
Пред мен имаше хора, които може би никога вече нямаше да срещна до деня на съда. Затова желанието ми за тяхното спасение ме накара да говоря сериозно и в страх Божи, за да бъда чиста от кръвта им. Голяма свобода на говора придружаваше проповедта ми, която продължи час и десет минути. Исус бе мой Помощник и на името Му да бъде всяка слава! Аудиторията беше много внимателна.
Върнахме се в Гроувланд във вторник, където заварихме лагера да се вдига и братята да се сбогуват, готови да се качат на колите, за да се завърнат по домовете си. Това бе едно от най-добрите лагерни събрания, които съм посещавала.
Следобед старейшината Хаскел ни взе в своята кола и се отправихме към Саут Ланкастър, за да си починем за малко в неговия дом.
Решихме да пропътуваме част от пътя до лагерното събрание във Върмонт с частно превозно средство, тъй като смятахме, че това ще бъде от полза за съпруга ми. По пладне спряхме край пътя, запалихме огън, приготвихме обяд и си отделихме време за молитва. Тези скъпоценни часове, прекарани с брат и сестра Хаскел, със сестра Интс и сестра Хънтли, никога няма да бъдат забравени. Молитвите ни се въздигаха към Бога по целия път от Саут Ланкастър до Върмонт. След като пътувахме три дни, взехме влака и така нашето пътуване завърши.
Това събрание беше от особена полза за делото във Върмонт. Господ ми даде сила да говоря на хората всеки ден.
От Върмонт тръгнахме направо за лагерното събрание в Ню Йорк. Господ ми даде да говоря със сила пред народа. Но някои не бяха готови да извлекат полза от събранието. Не съумяха да осъзнаят състоянието си и не потърсиха Господа сериозно, като изповядат отстъпничеството си и отстранят греховете си. Една от големите цели на нашите събрания е братята и сестрите да почувстват опасността от претоварването с грижите на този живот. Голяма загуба е, когато такива случаи не се използват.

Завръщане в Мичиган и Калифорния
Върнахме се в Мичиган и след няколко дни заминахме за Лансинг, за да посетим лагерното събрание там, което продължи две седмици. Тук работих много сериозно и Божият Дух ме поддържаше. Преживях голямо благословение, когато говорех на студентите и работех за тяхното спасение. Това беше забележително събрание. Божият Дух присъстваше там от началото до края. В резултат 130 души се кръстиха. Голяма част от тях бяха студенти от нашия колеж. Радвахме се, като виждахме как Бог действа за спасението на това множество. След като прекарахме няколко седмици в Батъл Крийк, решихме да заминем за Калифорния, пресичайки равнините.