Самообладание – 13 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

ПОДГОТВЕТЕ ДЕЦАТА СИ ЗА ЖИВОТА И ЗА НЕГОВИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ.
Една майка може да попита с тревога, като гледа поверените й деца:
Каква е великата цел на тяхното възпитание? – Да ги направи годни за
живота и неговите задължения, да ги подготви да заемат почетно място
в света, да правят добро, да благославят ближните си, да спечелят наградата
на праведните ли? – Ако е така, тогава първият урок, на който
трябва да бъдат научени, е себевладението, защото никой недисциплиниран
и непостоянен човек не може да се надява на успех в този свят и на
награда в бъдещия. (91.1)
ПОДГОТВЕТЕ ДЕЦАТА ДА СЕ ПРЕДАВАТ.
Малките, преди годинка даже, чуват и разбират какво се говори за тях
и знаят до каква степен трябва да бъдат глезени. Майки, вие трябва да
подготвите децата си да се придържат към вашите желания. Тази цел
трябва да бъде постигната, ако вие държите контрол над децата си и пазите
достойнството си на майка. Децата ви бързо научават какво точно се
очаква от тях, знаят кога тяхната воля надделява вашата и ще направят
всичко възможно, за да победят. (91.2)
Най-голямата жестокост към децата е да се допусне злите им навици
да се развият, като се даде закона в ръцете на детето и му се позволи да
командва. (91.3)
НЕ ЗАДОВОЛЯВАЙТЕ ЕГОИСТИЧНИТЕ ЖЕЛАНИЯ.
Ако родителите не са внимателни, те ще третират децата си по такъв
начин, че ще ги водят да изискват внимание и привилегии, които ще карат
родителите да ощетяват себе си, за да задоволят желанията им. Децата ще
искат родителите да правят за тях неща, да задоволяват желанията им, а
родителите им ще се съгласяват с техните желания независимо от факта,
че с това подхранват егоизма им. Но вършейки това, родителите правят
зло на децата си и ще разберат колко е трудно да се противопоставят на
обучението, получено в първите няколко години от живота на детето.
Децата трябва да научат рано, че не може да бъде задоволявано всяко
желание, подтикнато от техния егоизъм. (91.4)
НЕ ДАВАЙТЕ НА ДЕТЕТО НЕЩО, ЗА КОЕТО ТО ПЛАЧЕ.
Един скъпоценен урок, който майката трябва да повтаря отново и от-
ново е , че детето не бива да управлява; то не е господар, но нейните
желания и нейната воля трябва да бъдат върховни. Така тя учи децата си
на самообладание. Не им давайте нещо, за което плачат, дори ако вашето
нежно сърце желае толкова много да го направи. Защото ако детето спечели
веднъж победата с плач, ще желае винаги да бъде така. Втория път
битката ще бъде по-тежка. (92.1)
НИКОГА НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ ИЗБЛИК НА ГНЯВ.
Една от първите задачи на майката е да научи децата си да се въздържат
от гняв. Не трябва да допуска да изразяват гняв. Не трябва да се допуска
да се хвърлят на пода, да удрят и да плачат, когато им е било отказано
нещо – нещо, което не е за тяхно добро. Аз съм била особено притеснена,
като съм виждала колко много родители глезят децата си в техния изблик
на гняв. Майките изглежда гледат на тези избухвания като на нещо, което
трябва да се изтърпи и изглеждат безразлични към поведението на детето.
Но ако едно зло се допусне веднъж, то ще се повтори и неговото повторение
ще има за резултат създаване на навик. Така характерът на детето
ще бъде зле оформен. (92.2)
КОГА ДА УКОРЯВАМЕ ЗЛИЯ ДУХ.
Често съм виждала малчугани да се хвърлят и да пищят, ако тяхната
воля не е задоволена по някакъв начин. Това е времето да се укори злият
дух. Врагът ще се опита да владее умовете на нашите деца, но ние ще
допуснем ли той да ги оформя според волята си? Тези малчугани не могат
да различават какъв дух ги управлява и дълг на родителите е да упражняват
разум и такт. Техните навици трябва да бъдат внимателно
наблюдавани. Злите наклонности трябва да бъдат ограничавани и умът да
бъде стимулиран в полза на доброто. Детето трябва да се окуражава при
всяко усилие да упражни сдържаност. (91.1)
ЗАПОЧНЕТЕ С „ПЕСНИ ОТ ВИТЛЕЕМ“.
Майките трябва да поучават своите малки в прегръдките си на правил-
ни принципи. Те не трябва да допускат децата да удрят главите си в пода.
Нека майките да ги научат още от най-ранна възраст. Започнете с „Песни
от Витлеем“.Тези нежни тонове ще окажат успокоително влияние. Пейте
тези успокояващи песни за Христос и за Неговата любов. (93.2)
НИКАКВО РАЗКОЛЕБАВАНЕ ИЛИ НЕРЕШИТЕЛНОСТ.
Разваленият нрав на детето трябва да бъде обуздан колкото е възможно
по-скоро, защото колкото по-дълго се отлага този дълг, толкова по-трудно
е да се изпълни. Децата, които имат нетърпелив и раздразнителен нрав,
имат нужда от особената грижа на своите родители. Те трябва да се
занимават с тях по особен начин – любезен, но твърд. Не трябва да се
поклащат, нито да проявяват нерешителност. Чертите на характера, които
естествено озаптяват растежа на техните особени грешки, трябва да бъдат
внимателно подхранвани и укрепвани. Глезенето на дете с раздразнителен
и изкълчен нрав ще доведе до неговото погубване. Грешките му ще укрепнат
с годините, ще забавят развитието на ума и ще вземат връх над
всички добри и благородни черти на характера (93.3).
ПРИМЕРЪТ НА РОДИТЕЛСКОТО САМООБЛАДАНИЕ Е ЖИЗНЕНО НЕОБХОДИМ.
Някои родители не владеят себе си. Те не владеят собствените си
нездрави апетити и страсти, затова не могат да обучават децата си да се
отричат от апетита си, нито да ги научат на самообладание. (94.1)
Ако родителите желаят да научат децата си на самообладание, те трябва
да оформят този навик в себе си. Карането или намирането на недостаъци
от страна на родителите окуражава един нетърпелив и раздразни-
телен нрав. (94.2)
ДА НЕ СЕ УМОРЯВАТЕ ВЪВ ВЪРШЕНЕТО НА ДОБРО.
Родителите са твърде много привързани към удобството и удоволствието,
за да извършат определената им от Бога работа в техния дом. Ние не бихме
видели ужасното състояние на злото, което съществува сред юношите
днес, ако бяха добре възпитани у дома. Ако родителите бяха поели дадената
им от Бога задача и бяха обучавали децата си на въздържание,
себеотрицание и самообладание с думи и с пример, те биха открили, че
докато са се старали да изпълнят своя дълг, за да получат Божието
одобрение, са научили ценни уроци в Христовото училище. Биха се на-
учили на търпение, издръжливост, любов, кротост. Това са същите уроци,
на които трябва да учат и децата си. (94.3)
Ако моралната чувствителност на родителите се изостри и те поемат
пренебрегнатата работа с обновена енергия, не трябва да се отчайват, нито
да допускат да бъдат разколебани в това дело. Твърде много хора се
уморяват да вършат добро. Като видят колко много усилия и постоянно
самообладание се изискват, колко благодат и знание са нужни, за да
посрещнат неочакваните случаи, които възникват, те се обезсърчават и се
предават в битката, като оставят врага на душите да върши своето. Ден
след ден, месец след месец, година след година трябва да продължавате
работата си, докато характерът на вашето дете се оформи и придобитите
навици се развият в правилна посока. Вие не трябва да се отказвате и да
изоставяте семействата си да бъдат въвлечени в отпуснатост и липса на
ръководство. (94.4)
НИКОГА НЕ ГУБЕТЕ САМООБЛАДАНИЕ.
Никога не трябва да изгубвате самообладание. Нека винаги да имаме
пред себе си съвършения Пример. Грях е да се говори нетърпеливо и
плачливо или да се гневим, дори и без думи. Трябва да се държим достойно
и да даваме правилна представа за Христос. Една ядосана дума е като удар
на кремък върху кремък: веднага разпалва гневни чувства (95.1)
Никога не бъдете неприятен и досаден човек, лепка, бодлив кестен. Не
си позволявайте у дома да използвате груби, режещи думи.Трябва да по-
каните Небесния Гост да влезе във вашия дом, като същевременно направите
възможно Той и небесните ангели да живеят с вас. Трябва да приемете
Христовата праведност, освещението на Божия Дух, красотата на светостта,
за да можете да откриете на околните Светлината на живота. (95.2).
„Който бавно се гневи,“ – казва мъдрецът, – „е по-добър от силния и
който владее духа си – от покорител на град“. Мъжът или жената, които
владеят равновесието на ума си при изкушение да се отдадат на страстта,
стоят по-високо в Божиите очи и пред очите на небесните ангели от най-
известните генерали, които някога са водели армия в бой и са победили.
Един известен император казва от смъртното си легло: „От всичките ми
победи само една ми носи утеха сега – това е победата над моя необуздан
характер“. Александър Македонски и Цезар намират, че е по-лесно да
покориш света, отколкото да смириш себе си. След като побеждават народ
след народ, те падат – единият в „жертва на невъздържанието, а другият
– на луда страст.“ (95.3)