Хиляди вършат това. Те възнамеряват да осигурят за децата си ползите от евангелието, но отричат неговия дух. Но това не може да бъде. Пренебрегващите привилегията да общуват с Христос служейки Му, отхвърлят единственото средство, което би ги направило годни да участват и в Неговата слава. Те отхвърлят възпитанието, даващо в този живот сила и благородство на характера. Много бащи и майки, възпирали децата си да не носят Христовия кръст, са се уверявали късно, че по този начин са ги отдавали на врага на Бога и човека. Те са запечатвали погубването на децата си не само за бъдещия, но и за сегашния живот. Изкушението ги е побеждавало. Израствали са за проклятие на света, за скръб и срам на онези, които са им дали живот.

Погълнати от учене

Дори и когато се стремят да се подготвят за служба на Бога, мнозина биват отклонявани от целта чрез погрешни методи на възпитание. На живота се гледа изобщо, като че се състои от различни периоди: период за учене и период за действане; или период за подготвяне и период за приложение. Младежите биват изпращани на училище, за да се обучават за служба в живота чрез познанията, добивани от книгите. Но откъснати от отговорностите на всекидневния живот, те биват погълнати от учене и често загубват от погледа си истинската цел на живота. Пламенността на тяхното първоначално посвещение угасва и мнозина се привързват към някой личен, егоизтичен стремеж в живота.

Откъснати от живота

Когато завършат образованието си, хиляди констатират, че стоят далеч от действителния живот. Толкова дълго време са се занимавали с отвлеченото и теоретичното, че когато става нужда да употребят всичките си сили, за да се справят със суровата борба на всекидневния живот, оказва се, че не са подготвени за това. Вместо за благородното дело, което са си били поставили за цел, те изразходват силите си в борба за едно жалко съществуване. След като преживеят няколко разочарования, не можейки дори да изкарат прехраната си по честен начин, мнозина прибягват до разни престъпни деяния. Светът бива ограбен от службата, която би могъл да получи; Бог бива ограбен от душите, които копнее да издигне, облагороди и почете като Свои представители.
Много родители грешат като правят разлика между децата си, когато стане въпрос за тяхното възпитание. Те са готови да направят всичко за доброто бъдеще на онова от тях, което изглежда най-умно и способно; но за децата, които не са така обещаващи, смятат, че не е нужно да им се предоставят подобни възможности. Смята се, че едно незначително образование е достатъчно за изпълнението на обикновените длъжности на живота.

Кого да възпитаваме?

Но кой е способен да избере от едно семейство децата, върху които ще почиват главните отговорности? Колко често човешките разсъждения са бъркали в това отношение! Спомнете си за опитността на Самуил, когато бе изпратен да помаже един от синовете на Есей за цар над Израил. Пред него се явиха седем благородни наглед младежи. Когато погледна първия – красив, със стройно телосложение и царствена стойка, пророкът извика: “Несъмнено пред Господа е помазаникът му”. Но Господ каза: “Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце”. Така и за всичките седем свидетелството бе: “Нито тогова е избрал Господ” (1 Царе 16:6, 7, 9). И докато Давид не бе повикан от стадото, на пророка не бе позволено да изпълни мисията си.

“Не е както гледа човек”

По-старите братя, от които Самуил искаше да направи своя избор, не притежаваха качествата, които Бог смяташе, че са необходими за един владетел на народа. Горди, себелюбиви, самоуверени, те бяха отхвърлени, за да бъде избран онзи, когото малко зачитаха, запазил простотата и искреността на своята младост, и който, смятайки се за малък в собствените си очи, можеше да бъде обучен от Бога да носи отговорностите на царството. Така и днес, в много, пренебрегвани от родителите си деца Бог вижда способности, далеч превъзхождащи способностите, заради които други са смятани за много по-обещаващи.
А що се отнася до възможностите на живота, кой може да определи, кое е велико и кое – нищожно? Колко много работници, заемащи скромни постове в живота, са постигали резултати, на които и царе биха завидели, защото са задействали влияния за благословението на света!
Тогава нека всяко дете получи възпитание за най-висшата служба в живота. “Сей семето си заран и вечер не въздържай ръката си, защото не знаеш кое ще успее, това ли или онова…” (Екл. 11:6).

Избиране на занятие

Специфичното място, което ни се определя да заемем в живота, е свързано с нашите способности. Не всички достигат едно и също развитие или изпълняват с еднакво умение една и съща работа. Бог не очаква от исопа да достигне размерите на кедъра или маслината, нито маслината – височината на стройната палма. Но всеки трябва да се стреми да се издигне дотолкова, доколкото му позволява съединението на неговите сили с Божествените.

Причина за неуспех

Мнозина не се развиват според очакванията защото не включват в действие силата, която е в тях. Не са включили в действие Божествената сила, така както биха могли да сторят това. Мнозина биват отклонени от онова, в което биха могли да постигнат истински успех. Търсейки по-голяма почит или по-приятна задача, те се опитват да постигнат нещо, за което не са годни. Много хора, чийто таланти са пригодени да изпълняват известна служба, имат амбицията да навлязат в друга почетна професия; и такъв, който би могъл да е успешен фермер, занаятчия или медицинска сестра, не изпълнява достатъчно добре службата на проповедник, адвокат или лекар. От друга страна, има и хора, които биха могли да заемат отговорни постове, но поради липса на енергия, прилежание и постоянство се задоволяват с някое по-леко занятие.
Ние трябва да се придържаме по-тясно към Божия план за живота. Да вършим най-добросъвестно работата, която е най-близо до нас, да предоставяме пътищата си на Бога и да внимаваме на упътванията на Неговото провидение – това са правила, които гарантират успех при избиране на професия.

Пример в служене

Този, Който дойде от небето, за да бъде наш пример, прекара почти тридесет години от живота си в обикновена механична работа; но през това време изучаваше Словото и делата на Бога, подпомагаше и поучаваше всички, които можеше да достигне с влиянието Си. Когато почна Своята публична работа, Той обикаляше и лекуваше болните, утешаваше наскърбените и проповядваше евангелието на бедните. Това е делото на всички Негови последователи.

Пример в служба

“По-големият между вас нека стане като по-младия, и който началства – като онзи, който слугува. Защото… Аз съм всред вас като онзи, който слугува” (Лука 22:26, 27).
Любовта и верността към Христос са извор на всяко истинско служене. Във всяко сърце, докоснато от Неговата любов, се поражда желание да работи за Него, желание, което трябва да се насърчава и направлява правилно. На бедните, оскърбените, невежите или нещастните в дома или съседството не трябва да се гледа като на нещастници, а като на такива, които ни дават ценен случай за служене.
В тази служба, както във всяка друга, умението се постига чрез изпълняването на самата служба. Човек развива способностите си, когато изпълнява обикновените задължения на живота и като служи на страдащите и нуждаещите се. Без това и най-добрите и добронамерени усилия са често безполезни, а даже и вредни. Хората се учат да плуват във водата, а не на сушата.