Себеотрицание, несебелюбие и загриженост – 23 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

УРОЦИ, КОИТО СА НУЖНИ ВЪВ ВСЕКИ ДОМ.
Във всеки дом трябва да бъдат научени уроци на себеотрицание. Бащи
и майки, научете децата си да бъдат пестеливи. Научете ги да спестяват
стотинки за мисионското дело. Христос е нашият пример. Заради нас Той
стана беден, за да може ние да се обогатим чрез Неговата бедност. Той
учеше, че всички трябва да бъдат заедно в любов и единство, да работят,
както Той работеше, да се жертват, както Той се жертваше, да се обичат
като деца на Бога. (13 1.1)
Научете урока на себеотрицанието. Научете и децата си на него. Всичко,
което може да бъде спестено чрез себеотрицание, е нужно сега в делото.
Страдащите трябва да бъдат утешени, голите – облечени, гладните –
нахранени. Истината за това време трябва да бъде разкрита на ония, които
не я знаят. (131.2)
ЖЕРТВАТА ТРЯБВА ДА СТАНЕ НАВИК.
С думи и пример научете децата си на себеотрицание, пестеливост, на
широко сърце и на увереност в себе си. Всеки, който има истински характер,
ще бъде подготвен да се бори с трудностите и ще бъде внимателен да
следва думите: „Така казва Господ.“ Хората не са приготвени да разбират
задължението си към Бога, докато не се научат в Христовото училище да
носят Неговото иго на ограничение и послушание. Жертвата е самото
начало на нашето дело за напредъка на истината и в създаването на
институциите. То е важна част от възпитанието. Жертвата трябва да стане
навик при изграждането на целия ни характер в този живот, ако искаме
да имаме сграда не направена с ръце, а вечна в небето. (lЗ1.3)
КУТИЯ ЗА СЕБЕОТРИЦАНИЕ.
Децата трябва да бъдат научени на себеотрицание. Веднъж, когато говорих
в Нашвил, Господ ми даде светлина по този въпрос. Тя блесна пред
мене с голяма сила – че всеки дом трябва да има една кутия за себеотрицанието
и в нея децата трябва да бъдат научени да пускат стотинки, които
иначе биха били похарчени за сладкиши и за други ненужни неща. (lЗ2.1)
ДЕЦАТА НЕ БИВА ДА БЪДАТ В ЦЕНТЪРА НА ВНИМАНИЕТО.
Децата на две или четири години не трябва да бъдат насърчавани, че
трябва да имат всичко, което пожелаят. Родителите трябва да ги научат
на уроци на себеотрицание и никога да не се отнасят с тях по такъв начин,
че да се мислят за център, около който всичко друго се върти. (lЗ2.3)
Много деца са наследили егоизъм от родителите си, но родителите
трябва да се стараят да изкоренят всеки корен от тази зла тенденция на
естеството им. Христос изговори много укори към алчните и егоистите.
Родителите трябва да се стараят при първата проява на егоистични черти
на характера било в тяхно присъствие или в общуване с други деца да
ограничат и изкоренят тези черти от характера на децата си. (132.4)
Някои родители посвещават много време и внимание, за да забавляват
децата си, но те трябва да бъдат научени да се забавляват сами, да уражняват
собственото си мислене и умение. Така ще се научат да бъдат
доволни от много прости удоволствия. Те трябва да бъдат научени да
понасят смело малките си разочарования и тежки изпитания. Вместо да
привличат вниманието към всяка дребна болка или раничка, отклонете
вниманието им, научете ги да отминават с лекота малките безпокойства
или неудобства. (lЗ2.5)
БЛАГОДАТТА НА ЗАБРАВЯНЕТО НА СЕБЕ СИ.
Една от характерните черти, която трябва особено да бъде подхранвана
и развивана във всяко дете, е забравянето на себе си, което дава на живота
такава несъзнателна благодат. От всички превъзходни черти на характера
тази е най-красивата и за всеки истински живот е една от най-важните
характерни черти, (133.1)
ИЗУЧАВАЙТЕ КАК ДА ПРЕПОДАВАТЕ НА ДЕЦАТА ЗАГРИЖЕНОСТ ЗА ДРУГИТЕ.
Те отрано трябва да свикнат на смирение, себеотрицание и загриженост
за щастието на другите. Трябва да бъдат научени да покоряват прибързания
си гняв, да въздържат гневните думи, да проявяват неизменна
любезност, такт и самообладание. (133.2)
Колко внимателно родителите трябва да ръководят децата си, за да
противодействат на всяка склонност към егоизъм! Те трябва постоянно да
подсказват пътища, по които децата им да станат загрижени за другите
и да се научат да помагат на майка си и на баща си, които правят всичко
за тях. (133.3)