Колкото и добре да се провеждат упражненията в гимнастическия салон, не могат да заменят развлеченията на чист въздух, за каквито нашите училища трябва да предлагат по-добра възможност. На учениците трябва да се създават условия да правят енергични физически упражнения. Малко са на брой злините по-опасни от леността и бездействието. И все пак, тенденциите на повечето атлетически спортове са предмет на загриженост от страна на ония, които имат присърце благополучието на младежта. Учителите се безпокоят, наблюдавайки влиянието, което спортът оказва върху развитието на ученика в училището и върху успеха в живота му по-късно. Игрите, заемащи голяма част от времето му, отклоняват ума му от учението. Те не подпомагат подготовката на младежта към практически, сериозен труд в живота. Тяхното влияние не довежда до облагородяване, великодушие или истинска мъжественост.

Футбол и бокс

Някои от най-популярните забавления като футбола и бокса са се превърнали в школи на бруталност. Те развиват същите характерни качества, както игрите в древния Рим. Властолюбието, парадирането с грубата сила, безразсъдното незачитане на живота упражняват над личността страшно покваряващо влияние.
Едва ли по-малко осъдителни поради крайностите, до които водят, са други атлетически игри, макар и не така брутални. Те подбуждат любовта към удоволствия и възбуждения и така пораждат отвращение към полезния труд, предразположеност към избягване на практическите задължения и отговорности. Те имат тенденцията да унищожат всяка охота за сериозните действителности на живота и неговите тихи удоволствия. По този начин се отваря вратата за лекомислен и разпуснат живот с всичките му страшни последствия.

Събирания за удоволствие

Уреждащите се обикновено събирания за удоволствие също пречат на истинското развитие на ума и характера. Образуват се лекомислени компании, привиква се към разсипничество, сластолюбие, а твърде често и към разврат, които оформят целия живот за зло. Родители и учители могат да направят твърде много да заменят тези забавления със здравословни и живителни развлечения.

Скромни навици в ранните векове

По този въпрос, както и по всички други, засягащи нашето благосъстояние, Свещеното писание ни е посочило пътя. В ранните векове, народът, който беше под Божие ръководство, водеше скромен живот. Хората живееха тясно свързани с природата. Децата им участваха в работата на родителите и опознаваха красотите и тайните на природната съкровищница. А в тишината на полето и гората те размишляваха върху онези велики истини, предавани като свещено наследство от поколение на поколение. Такова възпитание градеше силни човеци.
В нашия век животът е станал изкуствен и хората са се изродили. Не можем да се върнем съвсем назад към простите обичаи на предишните времена, но можем да извлечем от тях уроци, които ще направят определеното за развлечение време съответстващо на това, което названието на думата подсказва – време за истинско изграждане на тялото, ума и душата.

Занимания на открито

Въпросът за развлечението е тясно свързан с домашната и училищната обстановка. Тя трябва да се има пред вид при избиране на жилище или училище. Онези, за които умственото и физическото благополучие е много по-важно от парите или изискванията и обичаите на обществото, трябва да се стремят да дадат на децата си възможност да се ползват от поученията на природата и да намират развлечения сред нея. Голяма помощ за възпитателното дело би било, ако училищата са разположени в местности, предлагащи на учениците земя за обработване, както и достъп до поля и гори.

Съдействието на учителя

Участието на учителя в развлеченията на учениците допринася за постигане на добри резултати. Истинският учител може да предаде на възпитаниците си малко, но така ценни дарове, както дара на личната дружба. Много верен за мъжете и жените, а колко повече за младежите и децата е принципът, че можем да разберем другите само когато се доближим до тях чрез съчувствие. И трябва да ги разбираме, за да им бъдем по-полезни. Малко са средствата, които спомагат толкова много за засилване на връзките на симпатия между учителя и учениците, както приятното общуване заедно вън от класната стая. В някои училища учителят е винаги с учениците си в техните часове на развлечения. Той се сближава с тях в стремежите им, придружава ги при екскурзиите и сякаш се уеднаквява с тях. Добре би било за нашите училища това да се практикува навсякъде. Жертвата, която се изисква от учителя е наистина голяма, но той ще пожъне голяма жетва.
Никое развлечение, полезно само за децата и младежите не ще се окаже такова голямо благословение за тях, както онова, което ги прави полезни за другите. Двъхновени и впечатлителни по природа, младите откликват бързо на всяко предложение. Когато се занимават с отглеждане на растения, добре е учителят да събуди у тях интерес за разхубавяване на училищната земя и училищната стая. По този начин ще се постигне двойна полза: онова, което учениците се стараят да разхубавят, след това няма да искат да бъде развалено или повредено. Така се възпитават и вкуса към хубавото, любов към реда и навикът за прилежност. А развитият дух на общуване и сътрудничество ще се окаже благословение за тях през целия им живот.

Насърчаване да се помага на другите

На работата в градината или на излета в гората и полето също може да се придаде нов интерес, като се напомни на учениците за затворените далеч от тези приятни места, не можещи да споделят с тях красивите неща на природата.
Наблюдателният учител ще намери много случаи да насочи учениците си към дела на помагане на другите. Особено малките деца гледат на учителя с почти неограничено доверие и респект. Каквото и да им предложи той по отношение на помощта им вкъщи, вярното изпълнение на всекидневните длъжности, както и подпомагането на болни и бедни, едва ли няма да даде плод. Отново полезността е двойна. Любезният съвет ще въздейства и върху своя автор. Благодарността и сътрудничеството на родителите ще облекчат това на учителя и ще осветлят пътя му.

Защитно средство срещу зло

Посвещаването на известно време за развлечение и физическото възпитание без съмнение понякога ще прекъсват редовния ход на училищните занимания. Но това няма да се окаже реална пречка. Чрез ободряването на ума и тялото, чрез подхранването на несебелюбив дух и чрез близостта на учител и ученик в общи интереси и приятелска дружба изгубеното време за умствена работа ще бъде заплатено стократно. Ще се даде безопасен излаз на онази неспокойна енергия, която тъй често е първопричина за гибел при младите. Като защитно средство против злото, заетостта на ума с добро е много по-сполучливо, отколкото безбройните забрани на закон и дисциплина.