След много години – 77 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

След много години
От 1901 до 1909 г. като директор на училището „Авондейл“ работил професор К. У. Ъруин. В своя доклад до Генералната конференция от 1909 г. той свидетелства за изпълнението на всичко онова, което било предварително казано, че ще стане с имота „Авондейл“:
„Колкото повече време минаваше и имахме възможност да наблюдаваме развитието на делото, можем да кажем абсолютно уверено от опита, който имаме, че Бог ни е ръководил при избора на това място. Всичко, което бе казано за местонахождението на училището, се изпълни – всичко!“
По-нататък професор Ъруин заявил: „Съветвайки се със сестра Вайт, братята бяха направили такива обширни и подробни планове за училището, че за моята осемгодишна работа в него никога не ми се е налагало да променя и един-единствен план, съставен от тях. Бог е ръководил установяването на делото тук. И всичкото, което сме се постарали да извършим през тези осем години, е било само да развием по-подробно вече съставените планове. Вярвам, че това развитие на нещата доказва верността на Божиите наставления.
Оказа се по необходимост при откриване на училище от такъв вид в поле, където членската маса е съвсем малка и където хората преминават през сериозни финансови затруднения, училището да направи голям дълг (от около 23 000 долара). Тъкмо по това време бе поставен в действие планът за продажба на книгата „Притчи Христови“ и нашите братя и сестри в тази страна поеха тази работа със сериозното намерение да я осъществят според даденото за целта наставление. В резултат на усилията им до този момент са получени над 20 000 долара за училището от продажбата на споменатата книга. Тъй като, когато започнахме, дългът ни беше 23 000 долара, на практика по този начин той е изплатен.
В началото на кампанията по продажбата на книгата „Притчи Христови“ цената на училището „Авондейл“ беше 23 000 долара. Понастоящем [1909 г.] тя е около 67 000 долара. Като прибавим реализираната сума от 20 000 долара към първоначалната цена от 23 000 долара, получаваме 43 000 долара. Извадете тази сума от 67 000 долара – настоящата стойност на училището – и ще забележите, че през изминалите осем години то е направило печалба от около 24 000 долара. Това показва, че производствените училища могат да бъдат печеливши.
Когато преди осем години започнахме нашата работа в това училище, учениците печелеха около 2 000 долара годишно от занаятчийска работа; т.е. те работеха достатъчно, за да получат кредит от 2 000 долара годишно. От онзи ден до днес тази работа постоянно се е разраствала, докато от последното извлечение от 30 септември 1908 г. става явно, че през предшестващата година учениците са спечелили 20 000 долара за своето обучение*“… *ЗАБЕЛЕЖКА. На Генералната конференция от 1913 г. професор Маклан докладвал за продължилото процъфтяване на занаятчийските отдели на „Авондейл“. „Занаятчийският сектор на колежа – заявил той – е най-интересното и най-ценното нещо. Миналата година 55% от учениците плащаха цялата си училищна такса под формата на труд, 35% – половината, докато само 10% от учениците плащаха пълната сума“ (БЮЛЕТИН, 1913 г., стр.154)./ „От започването на работата с книгата „Притчи Христови“ никога вече не сме поискали и едно пени дарение. Когато Господ казва, че едно занаятчийско училище може да се ръководи успешно – както във финансово, така и във всяко друго отношение – единственото, което трябва да направим, е да се доверим и да докажем, че е истина.
Съзнавам обаче, че не финансовите постижения са най-сигурният показател за успеха на едно училище. По онова време бе казано също, че това училище трябва да подготви мисионери за различни полета. И както знаете, в Австралия имаме обширно мисионско поле, съставляващо много милиони хора (между 65 и 70 милиона). Повечето от тях са туземци, които трябва да бъдат достигнати от настоящата истина. Преди пет години нямахме повече от двама или трима души от училището „Авондейл“ в тези мисионерски полета. Но днес почти 30 са активно заети с работа там*.“ *Бюлетин на Генералната конференция, 1909 г., стр.82,83. През 1915 г. броят на работниците в мисионските полета вън достигнал почти 100 души./
По време на Генералната конференция от 1913 г., старейшината Дж. Е. Фултън докладвал за училището „Авондейл“ следното: „Всяка година този институт осигурява нови работници за нашето поле. Мнозина, които в предишните години са били ученици в това училище, сега извършват успешна работа както в отечеството си, така и в чуждестранните полета*.“ *Там 1913 г., стр.149, 150/