Служба – 67 – Възпитание – Елена Вайт (Елън Уайт)

“…и Неговите слуги ще Му служат” (Откр. 22:3). Земният живот е начало на небесния живот; възпитанието на земята е запознаване с принципите на небето; службата на тази земя е обучение за службата в небето. Това, което сме по характер и служба, е сигурно указание за това, което ще бъдем в нашия бъдещ живот.
“…Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи…” (Матей 20:28). Христовата служба на земята е Негова служба и на небето и нашата награда, задето сме работили с Него тук в този свят, ще бъде по-голямата сила и по-голямата привилегия да работим заедно с Него в бъдещия свят.
“…вие сте Ми свидетели, казва Господ, че Аз съм Бог” (Исая 43:12). Такива ще бъдем и във вечността.

Свидетелстване

Защо се позволи великата борба да продължава през вековете? Защо стана така, че съществуването на Сатана не бе прекратено още в зората на неговия бунт? За да се убеди вселената в справедливото действие на Бога срещу злото; за да получи грехът вечна присъда. В изкупителния план има неизчерпаеми за вечността висини и дълбини, чудеса, в които ангелите желаят да надникнат. От всички създадени същества само изкупените познават от опит действителната борба с греха; те са работили заедно с Христос и са участвали в Неговите страдания, така, както даже ангелите не са могли да участват; няма ли какво да свидетелстват за науката на изкуплението – нищо ли няма, което да е от полза за непадналите същества?

“Славата на тази тайна”

Даже и сега “многоразличната премъдрост на Бога” става позната “на небесните началства и власти” чрез църквата. А Бог ни “съвъзкреси, тури ни да седим с Него на небесни места…, за да показва през идните векове премногото богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христа Исуса” (Еф. 3:10, 2:6, 7).
“А в храма Му всеки възгласява: Слава!” (Пс. 29:9) и песента, която изкупените ще пеят – песента на техния духовен опит – ще възвестява също Неговата слава: “Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на вековете. Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да Го прослави? Защото само Ти си свят”.
В нашия земен, ограничен от греха живот най-голямата радост и най-висшето възпитание се крият в служенето. И в бъдещото ни състояние, неспъвано от ограниченията на грешното човешко естество, нашата най-голяма радост и най-висше възпитание ще се намират в служенето – свидетелстването, и като свидетелстваме, ще получаваме нови познания по отношение на “богатството на славата на тая тайна, сиреч, Христос между вас, надеждата на славата”.

“Ще се задоволи”

“…Още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е”.
Тогава, в резултатите на Своето дело, Христос ще види Своята награда. В онова голямо множество, което никой не може да изброи, представено “непорочно в присъствието на Неговата слава”, Този, чиято кръв ни изкупи, и Чийто живот ни бе за поука, “ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити”.