Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Съвет до една разглезена дъщеря – 16 – Вести към младите – Елена Вайт (Елън Уайт)

Съвет до една разглезена дъщеря – 16 – Вести към младите – Елена Вайт (Елън Уайт)

Страшен е докладът за живота ти през изминалата година. Той е открит пред Величието на небето и пред безчислените по брой чисти и безгрешни ангели. Мислите и делата ти, безразсъдните ти и неосветени чувства може да са скрити от смъртни човеци, но помни, че и най-незначителните дела от живота ти са открити пред погледа на Бога. Докладът за тебе в небето е опетнен. Греховете, които си извършила, са регистрирани там.
Бог те гледа неодобрително и въпреки това ти изглеждаш сякаш лишена от чувство; не съзнаваш гибелното и окаяното си състояние. От време на време чувстваш угризения, но твоят горд и независим дух се издига бързо над това и ти задушаваш гласа на съвестта.
Не си щастлива. И въпреки това си въобразяваш, че ако би могла да ходиш по собствения си път без ограничения, ще бъдеш щастлива. Бедно дете! Състоянието ти е подобно на това на Евиното в рая. Тя си въобразяваше, че ще се издигне и възвиси само ако може да яде от плода на дървото, което Бог й бе забранил дори да се докосва до него, за да не умре. Тя яде и загуби цялата слава на рая.

Контрол над въображението
Трябва да контролираш мислите си. Това няма да бъде лесна задача; не можеш да я разрешиш, без да положиш големи и понякога много тежки усилия. Но Бог изисква това от тебе; това е дълг на всяко отговорно човешко същество. Отговорна си пред Бога за своите мисли. Ако се отдаваш на празни въображения и позволяваш на ума си да се занимава с нечисти теми, ти си виновна пред Бога в същата степен, както и ако би осъществила мислите си. Липсата на случай ти пречи да ги превърнеш в дела.
Мечтаенето и изграждането на въздушни кули през деня или през нощта са лоши и изключително опасни навици. Веднъж създадени, почти е невъзможно да се скъса с тях и мислите да се насочат към чисти, святи и възвишени теми. Трябва да станеш верен страж на очите, ушите и всичките си сетива, ако искаш да контролираш ума си и да не допуснеш празни и покварени мисли да опетнят душата ти. Единствено силата на благодатта може да извърши тази тъй желана работа. Ти си слаба в това отношение.

Подчиняване на страстите и чувствата
Станала си своенравна, дръзка и безочлива. Божията благодат не намира място в сърцето ти. Само с Божията сила можеш да стигнеш там, където да получиш Божията благодат и да станеш инструмент на правдата. Бог изисква от тебе не само да контролираш мислите си, но също да контролираш страстите и чувствата си. Спасението ти зависи от умението да управляваш себе си в тези неща. Страстите и чувствата са мощни сили. Ако се прилагат неправилно, ако действат от погрешни подбуди, могат да те погубят и да те оставят окаяна развалина без Бога и без надежда.
Ако искаш страстите и наклонностите ти да са подчинени на разума, съвестта и характера, мислите ти трябва да бъдат положителни и под постоянен контрол. Намираш се в опасност, защото си готова да пожертваш вечните си интереси на олтара на страстта. Страстта започва да направлява цялото ти същество. И то каква страст? Низка, долна, пагубна. Отдавайки се, ти ще вгорчиш живота на родителите си, ще причиниш тъга и срам на сестрите си, ще пожертваш собствения си характер, ще изгубиш небето и славния, безсмъртен живот. Готова ли си да направиш това? Апелирам към тебе да спреш там, където си. Не прави по-нататък и една-единствена крачка с твоя твърдоглав, своенравен начин на действие; защото пред тебе са нещастието и смъртта. Ако не овладееш страстите и чувствата си, със сигурност ще загубиш репутацията си пред околните, а и ще си причиниш доживотен позор.
Ти си непослушна на родителите, нахална, неблагодарна и несвета. Тези лоши черти са само плодът на едно покварено дърво. Ти нямаш свян. Обичаш момчетата и ти е приятно постоянно да говориш за тях. “…от онова, което препълва сърцето, говорят устата.” Навиците ти са станали сила, владееща те напълно; а си се научила и да мамиш, за да осъществяваш намеренията си и да постигаш желанията си (“Свидетелства”, т. II, стр. 560-562).