Вървящите по тесния път, разговарят за радостта и щастието, което ще имат в края на пътуването. Често пъти лицата им са тъжни и все пак излъчват радост, свята радост. Те не се обличат като групата, вървящи по широкия път, нито говорят или действат като тях. Даден им е бил образец. Човек на скърби и навикнал на печал проправи този път за тях и Сам мина по него. Последователите Му виждат Неговите следи и биват утешени и окуражени. Той премина благополучно по него; така могат да преминат и те, ако последват Неговите стъпки.

Широкият път
В широкият път всички са заети със своята личност, облекло, удоволствията. Те се отдават свободно на веселба и радост и не мислят за края на пътуването, за сигурното унищожение в края. Те всеки ден се приближават по-близо и по-близо до гибелта си; и все пак лудо бързат напред и напред. О, колко страшно ми се видя това!
Видях да пътуват по този широк пъти мнозина, на чиито дрехи бе написано: “Мъртви за света. Краят на всички е наближил. Бъдете и вие готови.” Вярващите изглеждаха точно така, както и всички суетни хора около тях, но сянка на тъга забелязах по лицата им. Разговорът им беше точно като този на веселите безразсъдни хора наоколо; но от време на време посочваха със задоволство буквите на дрехите си, подканвайки и другите да си сложат същите надписи. Те вървяха по широкия път, а в същото време изповядваха, че са част от пътуващите по тесния път. Заобикалящите ги им казваха: “Няма никаква разлика между нас. Всички сме еднакви; ние се обличаме, говорим и постъпваме еднакво…”
Беше ми показано, че някои изповядващи се за пазители на съботата се съобразяват със света. О, аз видях, че това е позор за тяхното изповедание, позор за Божието дело. Изповеданието им е лъжливо. Мислят, че не са като света, но по облекло, разговори и действия са толкова близо до светските хора, че между тях няма никаква разлика. Видях ги да украсяват бедните си, смъртни тела, които всеки момент могат да бъдат докоснати от Божия пръст и повалени на легло от болка и мъка. О, когато наближават последния си час, смъртна болка раздира телата им и тогава великият въпрос е: “Приготвен ли съм да умра? Приготвен ли съм да се явя пред Бога в съда и да издържа великото разследване?”
Питайте ги тогава какво мислят за украсяването на телата си и дали имат представа какво означава да бъдеш приготвен да се явиш пред Бога и те ще ви кажат, че ако можеха да се върнат обратно и да изживеят наново миналия си живот, биха се поправили, биха отхвърлили глупостите на света, неговата суета, гордост, биха украсили телата си с най-скромно облекло биха давали пример на всички около тях. Биха живели за Божия слава.
Защо е толкова трудно да се води себеотрицателен, скромен живот? Защото изповядващите се за християни не са мъртви за света. Лесно е да се живее за Христос след като сме мъртви. Но мнозина копнеят за лука и чесъна на Египет. Имат склонност да се обличат и постъпват по възможност повече като света, а в същото време искат да отидат на небето. Те се изкачват по друг път. Не влизат през тясната врата и тесния път…
Тези хора няма да имат извинение. Мнозина се обличат като света, за да имат влияние, но правят тъжна и фатална грешка. Ако искаха да имат истинско и спасително влияние, нека да живеят според изповеданието си, да изявяват вярата си чрез праведни дела и да задълбочат разликата между християнството и света. Видях, че думите, облеклото и постъпките трябва да говорят за Бога. Тогава свято влияние ще се пръска над всички и всички ще позная, че те са били с Исус. Невярващите ще видят, че истината, която изповядваме, има свято влияние и вярата в Христовото идване повлиява характера на мъжа или жената. Ако някой желае влиянието му да говори в полза на истината, нека я живее и така да подражава на скромния Образец.

Приготовление за Исусовото идване
Видях, че Бог мрази гордостта. Всички горди, всички неправедни, ще бъдат плява и денят, който иде, ще ги изгори. Видях, че Третата ангелска вест трябва тепърва да заработи като квас в толкова много сърца, изповядващи, че я вярват и че тя очиства тяхната гордост, себелюбие, алчност и любов към света.
Исус иде и съобразяващ се със света ли народ ще намери? Ще го признае ли Той за Свой народ, очистил го за Себе Си? О, не! Ще признае за Свои само чистите и светите. Тези, които са се очистили и са се избелили чрез страдания, и които са били отделени, неопетнени от света, само тях ще признае Той за Свои.
Когато видях страшния факт, че Божият народ се съобразява със света и няма никаква разлика между много от изповядващите се за ученици на кроткия и скромен Исус и невярващите освен по името, душата ми изпита дълбока мъка. Видях, че Исус бе наранен и изложен на явен позор. Когато видя със скръб как изповядващите се за Божи народ обичат света, участващи в неговия дух и следващи неговите моди, ангелът каза: “Отделете се! Отделете се! Да не би Бог да определи дела ви с лицемерите и невярващите вън от града. Вашето изповедание ще увеличи само мъката и наказанието ви, защото знаехте Неговата воля, а не я вършехте.”
Изповядващите се за вярващи в Третата ангелска вест често пъти нараняват Божието дело чрез лекомислие, шеги и несериозни дребни неща. Бе ми показано, че всичкото това зло се намира в нашите редици. Видях, че е нужно смиряване пред Господа. Божият Израил трябва да разкъса сърцето, а не дрехите си. Рядко се среща детска простота; мисли се повече за човешкото одобрение, отколкото за Божието неодобрение.
Ангелът каза: “Сложете в ред сърцата си да не би Той да ви посети с наказание, крехката нишка на живота ви да се скъса и да легнете в гроба незакриляни, неподготвени за съда. Но дори и да не легнете в гроба, ако скоро не се помирите с Бога и не се откъснете от света, сърцата ви ще станат по-твърди. Вие ще се облягате на една фалшива опора, на едно несъществуващо приготовление и ще откриете грешката си твърде късно, за да си осигурите тогава една добре основана надежда (“Свидетелства”, т. I, стр. 127-134).

Какво ще те ползва?
Христос призовава всеки един да се замисли. Направете си честна равносметка. Поставете на едната везна Исус, което означава вечно съкровище, живот, истина, небе и радостта на Христос от изкупените души; поставете на другата всяко привлекателно нещо, което светът може да предложи. На едната везна сложете загубата на собствената си душа и на душите, които биха могли да бъдат спасени чрез вас; на другата – за вас и за тях – един живот, който се измерва с живота на Бога. Претеглете всичко както за временния, така и за вечния живот. И докато правите това, Исус ви говори: “Понеже какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а живота си загуби?”
Бог желае да изберем небесното вместо земното. Открива пред нас възможността за една небесна инвестиция (вложение, влог). Той ще ни насърчава в преследването на възвишените цели и осигуряването на най-скъпото съкровище. Той заявява: “Ще направя човека да е по-скъп от чисто злато. Да! Хората да са по-скъпи от офирското злато.” Когато бъдат пометени богатствата, които молец разяжда и ръжда разваля, Христовите последователи ще могат да се радват на небесното си съкровище, вечни богатства (“Притчи Христови”, стр. 174).