Истинският християнин няма да желае да влиза в място за забавление или да участвува в каквото и да било развлечение, за което не може да изпроси Божието благословение. Той няма да може да бъде намерен в театъра, в билярдния салон (в билярдната зала) или в салона за крикет (боулинг). Той няма да се присъедини към веселите танцьори, нито ще се отдаде на каквото и да било друго омайващо удоволствие, което ще прогони Христос от ума.
На пледиращите за тези забавления отговаряме: Не можем да им се отдаваме (Не можем да участваме в тях) в името на Исус от Назарет. Божието благословение не би могло да бъде призовано (потърсено) за времето прекарано в театъра или на танц (в танцуване). Никой християнин не би желал да посрещне смъртта на такова място. Никой не би желал да се намери там, когато Христос дойде.
Когато дойдем до последния час и застанем лице с лице (лице срещу лице) с доклада на нашия живот, ще съжаляваме ли, че сме посещавали толкова малко събирания за удоволствие? Че сме участвали в толкова малко сцени на безразсъдно веселие? Няма ли по-скоро да съжаляваме горчиво, че сме прахосали толкова скъпоценни часове за угаждане на себе си (себезадоволяване) – толкова много занемарени възможности, които, ако бяха правилно използвани, биха ни осигурили безсмъртни съкровища? Станало е обичайно нещо, изповядващите се за религиозни да извиняват почти всяко порочно удовлетворение (удовлетворяване) към което сърцето им е привързано. Чрез фамилиарност (Чрез близостта си) с греха те са станали заслепени за неговата огромност. Много от претендиращите, че са Божии чада, премълчават грехове, които Божието слово осъжда, като свързват със своите безбожни веселби някаква църковна цел на благотворителност (някаква благотворителна църковна цел). Те вземат на заем небесната мантия, за да служат на дявола. Чрез тези модни разпуснатости биват измамвани души, биват отклонявани и загубвани за добродетелта и праведността (честността).

В пътя на разпуснатостта
В много религиозни семейства танцуването и играта на карти се считат за домашно прекарване на времето. Твърди се, че това били спокойни (тихи) домашни забавления, на които можело човек да се наслаждава под бдителното родителско око. Но така се култивира любов към тези възбуждащи удоволствия и на онова, което се счита безвредно в дома, не след дълго няма да се счита опасно и навън. Още трябва и да се уверим, дали изобщо може да се придобие нещо добро от тези забавления. Те не дават енергия (сила) на тялото, нито почивка на ума. Не всаждат в душата нито едно добродетелно или свято чувство. Напротив унищожават всякакво желание за сериозно мислене (сериозна мисъл) и за религиозни служби. Вярно е, че има голям контраст между отбраните партита на по-висшите класи и безразборните и деградиращи събирания (общество) на долни танцувални салони. Но въпреки това всички те са все стъпки по пътя на разпуснатостта.
Забавлението в танцуване, така както се провежда понастоящем (в наши дни), е училище за поквара, ужасно проклятие за обществото. Ако всички, които всяка година биват погубени по този начин в нашите големи градове, биха могли да бъдат събрани заедно какви истории за разбити животи биха се разкрили. Колко много от тези, които сега са готови да защитават тази практика биха се изпълнили с болка и удивление, ако можеха да видят резултатите. Как могат изповядващи християнството родители да се съгласят да поставят децата си в пътя на изкушението, като посещават с тях такива сцени на веселие? Как могат млади мъже и жени да залагат душите си за това омайващо удоволствие? (“Ривю енд Хералд” от 28 февруари 1882 г.).

Опасността от забавления
Любовта към удоволствия е една от най-опасните, защото е едно от най-тънките, лукави и опасни изкушения, които нападат децата и младежите в градовете. Празниците са многобройни; игрите и конните надбягвания привличат хиляди и водовъртежът (вихърът) на възбудата и удоволствията ги отвлича от трезвите задължения на живота. Пари, които би трябвало да бъдат спестени за по-добри цели – в много случаи това са оскъдните приходи на бедните – се прахосват за забавления (“Основи на християнското възпитание”, стр. 422).

Ръководени от принцип
Мнозина така се страхуват да не провокират (предизвикат) неприятелска критика или злобни клевети (клюки), че не смеят да действат според принципа. Не смеят да се уеднаквят с тези, които напълно следват Христос. Желаят да се съобразяват със светските обичаи и да си осигуряват одобрението на светските хора. Христос отдаде Себе Си за нас “за да ни изкупи от всяко нечестие и очисти чрез Себе Си един особен народ, ревностен за добри дела” (“Ривю енд Хералд” от 29 ноември 1887 г.).